№ 18917
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110133870 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установяване на съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение)
Застрахователно дружество ********** е предявило срещу
Застрахователна компания „******** положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 415,63 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 01.07.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
както и за сумата от 34,10 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 19.06.2022 г. - 28.03.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.04.2023 г. по гр.д. № 16384/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че
щетите са на стойност 12943,02 лв., като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована
1
страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил част
от регресния дълг в размер на 12527,39 лв., поради което претендира
остатъка, представляващ стойността на наема на заместващ автомобил за
период от 30 дни по време на ремонта на увредения автомобил, съгласно
клаузите на застрахователния договор.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по
размер, като твърди, че с платената извънсъдебно сума от 12527,39 лв. е
погасил регресния си дълг. Поддържа, че размерът на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение надхвърлял действителната стойност на
претърпените имуществени вреди, тъй като непогасеният остатък
представлявал обезщетение за заместващ автомобил, което е пропусната
полза, а не реална вреда върху автомобила от процесното ПТП. Оспорва
между страните по застраховката „Каско на МПС“ да е постигнато съгласие
за обезщетяване на подобен вид разходи, доколкото приложеният към
исковата молба добавък към полицата е неподписан и в специалните условия
към полицата също не е вписана клауза Е+ „Заместващ автомобил“. При
условията на евентуалност твърди, че ищецът не е изразил извънсъдебно
несъгласие с изплатената част от претендираната сума, поради което счита, че
не е дал повод за завеждане на делото.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ЗД **********, редовно
призовано, се представлява от адвокат ************. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „********, редовно призовано, се представлява от
юрисконсулт *******. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Претендират юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 16384/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 10429/10.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника ЗК „******** (л.8 от
ч.гр.д.№ 16384/2023 г. на СРС). Подадено е възражение по чл. 414 ГПК (л.9
от ч.гр.д.№ 16384/2023 г. на СРС). Указанията за предявяване на иск по
чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 17.05.2023г. (л.11 от ч. гр. д.
№ .№ 16384/2023 на СРС), поради което срокът за предявяване на иск изтича
на 19.06.2023 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Исковата молба е подадена в
съда на 19.06.2023 г. Спазен е преклузивният срок. Молбата е допустима.
2
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да бъде
признато за установено, че Застрахователно дружество ***********, със
седалище и адрес на управление: ************, има вземания срещу
Застрахователна компания „********, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***********, за сумата 415,63 лева, представляваща
непогасена част от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законна лихва за
период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 34,10 лева,
представляваща лихва за забава за период от 19.06.2022 г. до 28.03.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 10.04.2023 г. по гр.д. № 16384/2023 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Според изр. 2-ро на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“.
Възникването на регресното право на застрахователя по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ е предпоставено от
установяване на следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
3
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - отправянето на
покана и получаването й от длъжника.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване
всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право,
които не касаят неговия размер, както и обстоятелството, че ответникът е
изплатил на ищеца извънсъдебно сума по процесната щета в размер на
12527,39 лв. Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват
безпротиворечиво и от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка
„Гражданска отговорност“ попадат извършени от застраховател по
застраховка „Каско“ разходи за заместващ автомобил за срока на ремонт и
дали същите подлежат на възстановяване от ответника.
От приетата по делото застрахователна полица № 00500100385015 се
установява, че същата е със покрит риск „А 4х4 – А Продукт 4х4, съгласно
Общи условия застраховка „Каско на МПС“, приети по делото. Като писмено
доказателство по делото е приет Добавък № 1 към застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100385015/20.10.2020 г., Клауза „Е +“ –
„Заместващ автомобил“, приложим заедно с Общите условия на ********, и
възлагателно писмо за заместващ автомобил, подписано от страните по
делото. Съобаразно чл. 2 от Добавък № 1 предоставянето на услугата
„заместващ автомобил“ се осъществява при настъпване на застрахователно
събитие и при изпълнение на следните предпоставки: застрахователното
събитие да е покрито по общи условия на застрахователя – ищец в
настоящото производство, собственик на застрахованото МПС да е физическо
или юридическо лице и автомобилът да има право на доверен сервиз, да са
налице необходимите документи, които да доказват обстоятелствата във
връзка със застрахователното събитие – Протокол за ПТП или двустранен
констативен протокол за ПТП, отстраняването на процесната щета по
преценка на доверения сервиз да отнеме повече от 5 дни, считано от датата на
приемане на автомобила в сервиза, за извършване на ремонта, процесната
щета да не представлява „тотална щета“ по смисъла на общите условия за
застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя и всички застрахователни
премии по застраховка „Каско на МПС“ да са изплатени от застрахования в
пълен размер. Посочено е, че предоставянето на услугата се извършва след
изрично писмено искане на застрахования от изрично определено от
застрахователя дружество – наемодател, предоставящо услугите „рент – а –
кар“. Застрахователят е поел задължение да заплати наема за заместващия
автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
4
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече
от 30 дни, са за сметка на застрахования. Според вписванията в
допълнителната Клауза „Е+“ за заместващ автомобил услугата може да се
ползва от застрахования само веднъж в рамките на действието на
застрахователния договор. (л.15 от делото)
От приетите по делото договор за наем на заместващ автомобил от
09.07.2021г. и възлагателно писмо от 06.07.2021г. се установява, а и това
обстоятелство не е спорно между страните, че за периода от 09.07.2021г. до
16.08.2021г. на собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е
предоставен заместващ автомобил от автосервиза, на който е възложен
ремонта му. Заместващият автомобил е от същия клас като увредения срещу
заплащане на наем в общ размер от 346,36 лв. без ДДС или 416,63 лева с
ДДС, който наем е заплатен на наемодателя „Стар моторс“ от застрахователя
по застраховка „Каско на МПС“ по силата на допълнителна клауза към
застрахователната полица „Е+“. (л.78, л. 84 и л. 26 от делото ) Установява се
от приетата по делото фактура и калкулация към нея, както и от приемо-
предавателен протокол от 16.08.2021г., че ремонтът на процесния автомобил
в продължил за времето, през което е ползван „заместващия автомобил“. (л.
26 и л.27 от делото)
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно- автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че средната пазарна цена
за наем на автомобил от същия клас като процесния за периода от
09.07.2021г. до 16.08.2021г. е в размер на 2824.16 лева (л.85-88 от делото).
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4.
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т.
1-3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение съгласно
чл.405, ал. 1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение, а съобразно чл. 405, ал. 2 КЗ, застрахователят не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в
застрахователния договор.
5
В чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, т.
е. от значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат,
като е без значение, дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране.
Основно предназначение на застраховката „Гражданска отговорност“ е
да репарира в рамките на застрахователната сума реално възникналите за
третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде
ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент.
Застрахователят по договора за застраховка „Гражданска отговорност”
обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на
процесния вредоносен резултат, като, неговата обезпечително-гаранционна
отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от
неговия застраховател по застраховка „Каско на МПС“, доколкото дължи
заплащане само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото
застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие.
От представените по делото писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил към момента на реализиране на риска е съществувало валидно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ заедно с
добавък клауза „Е +“ – заместващ автомобил. Лисата на подпис на
застрахования върху добавък № 1 към застрахователна полица е в нарушение
на императивното изискване за форма на застрахователния договор по чл.
344, ал. 1 КЗ, с оглед характера на този вид договор като абсолютна
търговска сделка и препращащата разпоредба на чл. 344, ал. 2 КЗ,
приложение следва на намери чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото не е оспорена
действителността на застрахователния договор по застраховка „Каско на
МПС“, и по този начин е преодоляно изискването за форма на добавъка към
застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът намира, че
направените разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите
ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и
които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“.
В процесния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане
на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-следствена
6
връзка с процесното ПТП, след като невъзможността да се ползва личният
автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.
От неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че
средната пазарна стойност на наема на автомобил от класата на заместващ
автомобил - лек автомобил „Мазда ЦХ-3“, с рег.№ СВ*******СВ за периода
от 09.07.2021 г. - 16.08.2021 г. е 2824,16 лв., а средната дневна наемна цена за
автомобили с техническите характеристики на процесния автомобил е 74.32
лева на ден. Тъй като направените разходи за наем за заместващ автомобил са
в по – нисък размер от средната наемна цена за заместващ автомобил за
период от 30 дни, посочена в заключението на САТЕ, то ищецът има право да
получи по – малката от двете суми, а именно – процесната сума от 415,63 лв.
По делото не се спори, че ответникът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 12527,39 лв., както и процесната
сума от 415,63 лв. и че последната представлява разход за наем за заместващ
автомобил.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 415,63лв., представляваща
непогасена част от регресното вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за направени разходи за
заместващ автомобил, вследствие на ПТП, настъпило на 01.07.2021 г. в гр.
София.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
Съгласно чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след
изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на
доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава
претендираното вземане.
Ответникът не е оспорил факта на получаване на покана за плащане,
както и размера на претендираното вземане за лихва за забава. С оглед на
горното, предвид основателността на главния иск, акцесорното вземане
следва да се уважи за сумата от сумата от 34,10 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 19.06.2022 г. -
28.03.2023 г.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат признати
разноските, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя доказателства за
заплащане на държавна такса и депозит по допуснатата експертиза. Ето защо
ответникът Застрахователна компания „********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***********, следва да бъде осъден за
следните суми: 25 (двадесет и пет) лева, представляващи разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 16384/2023 г.; 325 (триста двадесет и
7
пет) лева, представляващи разноски в настоящото производство по гр. д. №
33870/2023 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Застрахователно
дружество ***********, със седалище и адрес на управление: ************,
положителни установителни искове, че ответникът Застрахователна
компания „********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***********, дължи на ищеца Застрахователна компания ***********, със
седалище и адрес на управление: ************, сумите от:
415.63 лева (четири стотин и петнадесет лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 01.07.2021 г. в гр. София, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. чл.411, изр.2 КЗ;
34.10 лева (тридесет и четири лева и десет стотинки), представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 19.06.2022 г. - 28.03.2023 г., на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД;
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.04.2023 г. по гр.д. № 16384/2023 г. по описа на СРС, 26. състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на
Застрахователно дружество ***********, със седалище и адрес на
управление: **********, сумите: 25.00 лева (двадесет и пет лева),
представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
16384/2023 г.; 325.00 лева (триста двадесет и пет лева), представляващи
разноски в настоящото производство по гр. д. № 33870/2023 г., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9