№ 153
гр. Ямбол, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20222300500547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. И., С. Г. К. и С. Г. Г., всички от гр.****,
подадена от пълномощника им адв. Д. П. от АК- Сливен, против Решение №568 от
07.11.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№483 по описа за 2022г., с което
предявеният от ищците срещу община Тунджа- гр.Ямбол, представлявана от кмета Г.Г., иск
с правно основание чл.108 ЗС, за осъждане на община Тунджа да освободи и предаде на П.
Г. И., С. Г. К. и С. Г. Г. иззета неправомерно със Заповед № РД-07-80 30/05.08.2020 г. на
кмета на община Тунджа част от недвижим имот, представляващ по регулация празно
общинско дворно място от 29 кв.м. по плана на с.***, общ.***, обл.****, придаващо се към
собствения им парцел VI -81, кв. 8 по плана на с.***, заключен между точки от 1 до 7
съгласно означение на скица № 380/10.05.2018г., валидна и към настоящия момент, съгласно
заверка от 12.01.2022 г. от община Тунджа с обща площ от 29 кв.м, при граници за цялото
придаваемото място съгласно нотариален акт: от двете страни улици и Г.С.Г., е отхвърлен,
като ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски
по делото в размер на 400.00 лева.
Оплакването на въззивниците е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се, че в
исковата молба ищците са очертали предмета на иска по чл.108 от ЗС- владяно без правно
основание от община Тунджа част от дворно място, собственост на въззивниците съгласно
1
нотариален акт №179, т. II, дело №1293/1996г., придобит по регулация- празно общинско
дворно място от 120 кв.м. по плана на с.***, община Тунджа, придаващо се към собствения
им парцел №VI- 8, в кв.8 по плана на с.***, заключен между т.1 до 7, съгласно означенията
на скица № 380/10.05.2018г. Въззивницитте изтъкват, че първоинстанционният съд е
установил, че границите на техния имот в рамките на УПИ- 81 не са спорни и те са
собственици на имота, като от приетите заключения на вещото лице, въз основа на които е
направено искане за намаляване на иска и същото е допуснато от съда, е установено, че
части от имота, собственост на въззивниците с обща площ от 29 кв.м. са били иззети от
община Тунджа неправомерно със Заповед № РД-07-80 30/05.08.2020г. на кмета на община
Тунджа и общината упражнява фактическа власт върху част от имота на въззивниците с
посочената по- горе площ. Според въззивниците са налице предпоставките на чл.108 от ЗС
за уважаване на исковата им претенция- същите са собственици на процесните части от
имота, а с изземването им ответникът ги владее без правно основание.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване
на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна- община Тунджа не е депозирала
писмен отговор.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивниците адв.П.,
който пледира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
ревандикационен иск, с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна- община Тунджа, чрез пълномощника си адв.***, оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивната инстанция приема следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск по чл.108 от ЗС
за ревандикация на реална част от поземлен имот с площ от 120 кв.м., придобити по
регулация, съгласно заявения с исковата молба петитум, заключена между точки от 1 до 7
съгласно означението на скица № 380 от 10.05.2018г. на община Тунджа, валидна и към
момента, като съгласно допуснатото от съда изменение на предмета на исковата претенция
по чл.108 от ЗС площта на имота, чието ревандикация се претендира от ищците е 29 кв.м.
Ищците са поддържали, че са наследници на Г.С.Г. и са собственици по
наследяване на УПИ VI-81 в кв.8 по регулационния план на с.***, общ.***, обл.**** с площ
от 2500 кв.м, на основание нотариален акт № 16, том III, дело № 821, 1990 г., с който
наследодателят им Г.С.Г. е закупил дворно място в с.***, общ.***, обл.**** с
неурегулирани отношения с площ от 2360 кв.м, представляващо парцел VI -81, кв. 8 по
плана на с.***, общ.***, обл.****. Поддържали са, че през 1996 г. с нотариален акт № 170,
2
том II, дело № 1293/1996 г. Г.С.Г. е уредил регулационните отношения с община Тунджа,
като е закупил празно общинско дворно място от 120 кв. М., придаващо се по регулация към
собствения му парцел по плана на с.***, общ.***, обл.****.
Обосновали са исковата си претенция с това, че на 03.09.2020г. със Заповед № РД-
07-0830/05.08.2020г. на кмета на община Тунджа от владението им, в качеството им на
наследници на Г.С.Г. неправомерно е бил иззет недвижим имот- публична общинска
собственост, представляващ част от улица с площ 141 кв.м, находящ се между о.т. 35 и о.т.
36 по регулационния план на с.***, общ.***, обл.****, граничещ с югозападната част на
УПИ VI -81, кв. 8 по плана на с.***, общ.***, обл.****.
Според ищците с посочената по- горе заповед не е отнет описания в нея
недвижим имот, който не би могъл да бъде идентифициран, предвид съдържащото се в
заповедта описание, но е сигурно, че трябва да бъде част от улица- публична общинска
собственост, а на практика е отнета част от имота на ищците с площ от 120 кв.м., заключена
между съществуващата към 29.12.1983 година ограда на имота по време на влизане в сила
на регулационния план на с.***, общ.**** и закупеното от Г.С.Г. с н.а. № 170, т.II, дело
№1293/1996г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулация-
празно общинско дворно място от 120 кв.м. по плана на с.***, общ.****, придаващо се към
собствения му парцел №VI-8, в кв.8 по плана на селото, при граници на придаваемото се
място: от двете страни улици и Г.С.Г., при спазване на разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ.
Ищците твърдят, че са собственици на частта от имота, заключена между точки от
1 до 7, съгласно означението на скица, издадена от община Тунджа, като правото им на
собственост произтича от н.а. № 170, т. II, дело №1293/1996г., че този имот в момента се
владее от община Тунджа, като е бил иззет с неправомерна Заповед № РД- 07- 0830 от
05.08.2020г. на кмета на община Тунджа, че имота се владее от ответната община без
правно основание.
Ищците претендират от съда да постанови решение, с което да осъди община
Тунджа да освободи и им предаде иззета неправомерно със Заповед № РД-07-
8030/05.08.2020г. на кмета на община Тунджа част от недвижим имот, придобит по
регулация- празно общинско дворно място от 29 кв.м. /след допуснато от районния съд
изменение на иска/ по плана на с.***, общ.***, обл.****, придаващо се към собствения им
парцел VI -81, кв. 8 по плана на с.***, заключен между точки от 1 до 7 съгласно означение
на скица № 380/10.05.2018г., валидна и към настоящия момент, съгласно заверка от
13.01.2022г. от Община Тунджа, при граници за придаваемото място съгласно нотариален
акт: от двете страни улици и Г.С.Г..
С отговора на исковата молба ответникът община Тмбол е оспорила предявения
иск като неоснователен, с възражения, че не се оспорва от страна на ответника правото на
собственост на ищците върху 120 кв.м., които са били придобити от техния праводателя с
н.а. № 170, т., дело № 1293/1996г. на ЯРС. Излага се, че в хода на административното
производство е било възложено геодезично заснемане на изградена ограда в улица о.т. 35-
о.т. 36 към УПИ VI-81, кв. 8 по плана на с.*** и в тази връзка е бил предоставен доклад от
3
15.01.2019г. от инженер-геодезист Г.Ж.Ж., към който е приложена графична част за
извършено геодезично заснемане на съществуваща ограда, като е било установено, че
съществува ограда, разположена в уличното пространство и с нейното изграждане без
основание е заградена, съответно завзета площ от улицата в размер на 141 кв.м,
представляваща публична общинска собственост. Това обстоятелство не е било оспорено от
ищците в хода на административната процедура, приключила с влязлата в сила Заповед №
РД- 07- 0830 от 05.08.2020г. на кмета на община Тунджа, която е била изпълнена по
надлежния ред.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на изслушаните по делото основна и две допълнителни съдебно-технически
експертизи, районният съд е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен. За да постанови този
резултат, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали, че процесните 29
кв.м. не са предмет на отнетия със Заповед № РД-07-0830/05.08.2020г. на кмета на община
Тунджа от ищците в качеството им на наследници на Г.С.Г. недвижим имот– публична
общинска собственост, представляващ част от улица с площ от 141 кв.м., като е приел и
това, че не е доказано, че процесните 29 кв.м. се владеят или държат от ответника, респ.
последния да възпрепятства ищците да го ползват.
По делото е установено и това не е спорно, че ищците са наследници по закон на
Г.С.Г., починал на 27.12.2007 година- като С. Г. Г. е негова преживяла съпруга, а П. Г. И. и
С. Г. К. са низходящи от първа степен- дъщери на починалия.
С договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
оформен с н.а. №16, том III, дело № 821/14.05.1990 год. на ЯРС Г.С.Г. е закупил дворно
място в с.*** с площ от 2360 кв.м., неурегулирано, с неуредени регулационни отношения,
съставляващо парцел VI-81 в кв.8 по плана на с.***, заедно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня, стопанска сграда и навес, при граници за парцела: от двете страни
улица, Б.К.Ч. и С.Д.Г..
Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит
по регулация № 170, том II, дело № 1293/1996 год. на ЯРС, Г.С.Г. е придобил по силата на
дворищна регулация право на собственост върху празно общинско дворно място от 120
кв.м., придаващо се към собствения му парцел VI-81 в кв.8 по плана на с.***, при граници за
придаваемото дворно място: от двете страни улици и Г.С.Г..
От представените по делото скици, издадени от община Тунджа, се установява, че
уличната и дворищната регулация на с.***, община Тунджа, са утвърдени със Заповед
№1370 от 29.12.1985г.
Със Заповед № РД-07-0830/05.08.2020г. на кмета на община Тунджа от ищците в
качеството им на наследници на Г.С.Г. е иззет недвижим имот – публична общинска
собственост, представляващ част от улица с площ от 141 кв.м. находящ се между о.т.35 и о.т.
36 по регулационния план на с.***, общ.Тунджа, обл.Ямбол, граничещ с югозападната част
4
на VI-81 в кв.8 по плана на селото.
Видно от мотивите на посочената заповед, административното производство е
било открито във връзка с постъпила в ответната община докладна записка от кмета на
с.***, приложена по делото, в която се сочило за неправомерно заграждане на общински
терен- тротоар от наследниците на Г.С.Г.. Към докладната записка е бил приложен и
Протокол за трасиране на улично регулационна линия. Във връзка с подадения сигнал от
кмета на с.*** е било възложено извършване на повторно геодезическо заснемане на
„Геотрон“ ООД, към което е приложен чертеж и при което било установено, че част от
улицата с площ от 141 кв.м. е била заградена от ищците, чрез изграждане на паянтова ограда
на метални колове в улицата о.т.35- о.т.36 по регулационния план на селото, граничеща с
югозападната част на имота на ищците. На 03.09.2020г. община Тунджа е въведена във
владение на недвижим имот- публична общинска собственост, представляващ част от улица
с площ от 141 кв.м., находяща се между о.т.35 и о.т.36 по регулационния план на с.***,
граничеща с югозападната част на имота на ищците, за което е съставен констативен
протокол, като изземването е било извършено чрез отстраняване на забитите в земята 19 бр.
метални тръби и поставената около тях тЕ. мрежа с дължина 45 метра.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства
чрез показанията на свидетелите Р.Р.Т., М.Д.П. и П.М.П., допуснати на страната ищците.
В показанията си св.Р.Т.- кмет на село *****, поддържа, че е присъствала при
изземване на имота, който бил общински, заграден незаконно. Сочи, че бил иззет тротоара,
който бил общинска собственост и бил заграден с ограда, изградена от нова мрежа и
стабилни колове с височина от 2 метра. Свидетелката поддържа, че на мястото били
изградени две огради, като външната ограда- тази към тротоара /към улицата/ била нова,
изградена през м. ноември 2017г., а втората- вътрешната ограда към имота била стара. Сочи,
че било иззето пространството между двете огради по дължината на улицата.
Видно от показанията на св.Мария *****, същата била представител на комисията
по изземване на процесния и е присъствала при изземването му. Св. ***** поддържа, че
иззетата площ била част от тротоара, който се намира в югозападната част на имота и е от
о.т.35 до о.т.36. При изземването на имота била премахната ограда от тЕ. мрежа, зад която
имало изградена друга ограда. Според свидетелските показания на ***** било иззето
пространството между двете огради.
В показанията си св.П.П. също поддържа, че на мястото са съществували две
огради, като едната- външната, тази до пътното платно, изградена преди повече от 10 години
от мрежа и колове, към момента не съществува. Коловете били изрязани и прибрани. Св. П.
сочи, че било иззето мястото между двете огради.
По делото е допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза и две
допълнителни към нея, от които се установява, че за с.***, община Тунджа към момента
няма изработена кадастрална карта. Имота на ищците представлява УПИ VI-81 в кв.8 по
кадастрално- регулационния план на с.***, общ.****, одобрен със Заповед № 1370 от
5
29.12.1983г. През 1990 година наследодателят на ищците е закупил дворно място с площ от
2360 кв.м.- неурегулирано, с неуредени регулационни отношения, оцветен в синьо на
приложената от вещото лице към допълнителното заключение от 07.06.2022г. скица №3.
Регулационните отношения с община Тунджа са уредени впоследствие, като по силата на
дворищната регулация наследодателят на ищците е придобил през 1996 година право на
собственост върху празно общинско дворно място от 120 кв.м., придаващо се към
собствения му парцел УПИ VI-81 в кв.8 по кадастрално- регулационния план на с.***,
находящо се между о.т.35 и о.т.36, граничещо с югозападната част на дворното място,
оцветен в зелено на приложената от вещото лице към допълнителното заключение от
07.06.2022г. скица №3, заключено между точките от 1 до 7 по същата скица.
При извършените замервания вещото лице е установило, че съществуващата към
момента ограда на УПИ VI- 81 в кв.8 по плана на с.*** съвпада с т.1 и т.5, обозначени на
скица №380 от 10.05.2018г. /скица №3 от заключението/ и не съвпада с т.6 и т.7 от същата
скица. Координатите на т.3 от скицата съвпадат с очертанията на премахнатата при
изземването на част от улицата ограда, тъй като тя е идентична с т.18 от замерването, които
са началото на премахнатата ограда. Координатите на т.1 от скицата не съвпадат с
очертанията на премахнатата ограда при изземването на част от улицата– не са част от нея,
т.к. т.1 е идентична с т.12 от замерването, които представляват края на съществуваща
кирпичена ограда и началото на съществуващата в момента ограда от стоманено- бетонови
и метални колове с поцинкована мрежа. Координатите на т.2 не съвпадат с очертанията на
премахнатата при изземването на част от улицата ограда- не са част от нея, т.к. т.2 фиксира
чупка на регулационната линия на УПИ VI-81 в кв.8 в южната част на дворното място.
Координатите на т.4 и т.5 не съвпадат с очертанията на премахнатата при изземването на
част от улицата ограда- не са част от нея, т.к. т.4 фиксира края на регулационната линия на
УПИ VI-81 в кв.8, а т.5 фиксира края на кадастралната граница на ПИ-81 в югозападната
част на дворното място, видно от скица №4 към заключението на вещото лице.
Установено е от вещото лице, че единичните фундаменти от премахнатата ограда
спрямо регулационната линия, означена с т.1, 2, 3, 4 и 5 по скица №380 от 10.05.2018г.
/скица №3 от заключението/ навлизат в улицата, т.е. попадат в тротоара до вътрешната част
на изградения бордюр, който отделя същия от уличното платно. На скица №4 вещото лице е
заснело и показало единичните фундаменти от т.19 до т.39. Установило е, че площта извън
регулационната линия от страната на улицата, заключена между т.3 /съвпадаща с т.18/ от
скица №4, т.4, т.46 и т.3 е 141 кв.м., а площта, заключена между т.3 /съвпадаща с т.18/ от
скица №4, т.40, т.39 и т.3, в която са разположени единичните фундаменти от премахнатата
ограда, е 109 кв.м.
Установено е от вещото лице, че една част от съществуващата в момента ограда
спрямо регулационната линия в югозападната част на УПИ VI- 81 в кв.8 попада върху
регулационната линия в т.3, останалата част попада върху югозападната кадастрална
граница на ПИ-81, кв.8- от т. 41 до т.5 /фиксираща края на кадастралната граница на ПИ-81.
Площта между т.3, т.2, т.16, т.17 и т.18, /скица №4 от заключението/, заключена
6
между регулационната линия и съществуващата ограда е 4 кв.м., а площта между т.40, т.41,
т.4 и т.5 /скица №4 от заключението/, заключена между регулационната линия и оградата е
25 кв.м. Видно от разпита на вещото лице в проведеното на 19.10.2022г. съдебно заседание
тези две площи не са част от площта от 141 кв.м., иззета от ищците на основание Заповед №
РД- 07- 0830 от 05.08.2020г. на кмета на община Тунджа.
При така установената по настоящото дело фактическа обстановка, въззивният
съд прави следните правни изводи:
Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Собственикът на една вещ, наред с останалите правомощия от
съдържанието на правото на собственост, притежава правото да владее вещта- лично или
чрез избрано от него лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва
упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. По този иск
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик или
носител на ограничено вещно право върху вещта и че ответникът владее, респ. държи вещта.
Качеството собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание,
което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и
допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез които се провежда доказването.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание
за упражняване на фактическата власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува.
Предмет на исковата претенция по чл.108 от ЗС след допуснато от съда изменение
на иска са част от УПИ VI- 81 в кв.8 по плана на с.***, общ.****, с площ от 4 кв.м.,
заключена между т.3, т.2, т.16, т.17 и т.18 /съвпадаща с т.3/, съгласно скица №4 от
заключението на вещото лице Д. и представляваща площта, намираща се между
регулационната линия и съществуващата на място ограда на имота и част от УПИ VI- 81 в
кв.8 по плана на с.***, общ.****, и площ от 25 кв.м., заключена между т.40, т.41, т.4 и т.5,
съгласно скица №4 от заключението на вещото лице Д. и представляваща площта, намираща
се между регулационната линия и съществуващата на място ограда на имота.
Между страните не е налице спор, че посочените по горе площи от 4 кв.м. и 25
кв.м., представляват част от придобитото по силата на дворищната регулация през 1996
година от праводателя на ищците общинско място с площ от 120 кв.м., намиращо се между
о.т.35 и о.т.26 граничеща с югозападната част на дворното място, заключени между т.1, 2, 3,
4, 5, 6 и 7 от скица №3 от заключението на вещото лице. Правото на собственост на ищците
върху площта от 29 кв.м. не се оспорва от ответната община, като спорът между страните по
делото е съсредоточен в това попада ли площта от 29 кв.м. в площта от 141 кв.м.,
представляваща публична общинска собственост- част от улица, иззета от ищците със
Заповед № РД- 07- 0830 от 05.08.2020г. на кмета на община Тунджа и владеят ли се
процесните 29 кв.м. от ответната община. Въз основа на доказателствата по делото
отговорът, който следва да бъде даден на тези въпроси е отрицателен.
7
По делото е безспорно, че процесните 29 кв.м. представляват част от УПИ VI- 81 в
кв.8 по плана на с.***, общ.**** и са собственост на ищците по делото, които към
настоящия момент не упражняват фактическа власт върху тях, тъй като фактически попадат
извън съществуващата на място ограда на имота, показана на скица №4 към заключението
на вещото лице, съвпадаща с т.12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 5, 35, 40, 41, 42, 43 и 47 от
скицата.
По делото не е установено обаче, фактическата власт върху процесните 29 кв.м.
от имота на ищците да се упражнява от ответната община на основание Заповед № РД- 07-
0830 от 05.08.2020г. на кмета на община Тунджа, въз основа на която чрез отстраняване на
забити в земята 19 бр. метални тръби и поставена около тях метална мрежа с дължина 45
метра от владението на ищците е бил иззет недвижим имот- публична общинска
собственост с площ от 141 кв.м. и община Тунджа е въведена във владение като техен
собственик. От заключението на вещото лице се установява категорично, че площта от 141
кв.м., иззета от ищците с административната заповед, в която са били установени
единичните фундаменти от премахнатата ограда, навлизащи в улицата и попадащи в
тротоара до вътрешната част на изградения бордюр /заснети и показани от т.19 до т.39 от
скица №4 към заключението/ попада извън регулационната линия на имота от страната на
улицата и е заключена между т.3 /съвпадаща с т.18/, т.4, т.46 и т.3 от скица №4 към
заключението. Процесните общо 29 кв.м., от които 4 кв.м., заключена между т.3, т.2, т.16,
т.17 и т.18 /съвпадаща с т.3/, съгласно скица №4 от заключението на вещото лице Д. и
представляваща площта, намираща се между регулационната линия и съществуващата на
място ограда на имота и част от УПИ VI- 81 в кв.8 по плана на с.***, общ.**** и 25 кв.м.,
заключена между т.40, т.41, т.4 и т.5, съгласно скица №4 от заключението на вещото лице Д.
и представляваща площта, намираща се между регулационната линия и съществуващата на
място ограда на имота, не са иззети от ищците от община Тунджа с административната
заповед и не се намират във владение на ответника. По отношение на процесните 29 кв.м.
ответната община не е оспорвала правото на собственост на ищците, не упражнява
фактическа власт върху тях и не е създава пречки за упражняване на такава от
собствениците, тъй като същите не са попадали и не са били включени в площта от 141
кв.м., иззета от ищците
По горните съображения ЯОС счита, че решението на първата инстанция, като
правилно и законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло,
включително в частта на присъдените на ответника разноски. Въззивният съд напълно
споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №568 от 07.11.2022г., постановено по гр.д. №483 по
8
описа за 2022г. на Ямболски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9