Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1009 27.10.2023 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1210 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Производството е образувано след изпращане на
прекратеното адм. дело № 375 от 2023г. по описа на Административен съд-Русе,
изпратено по подсъдност, с оглед указаното в чл.133, ал.1 от АПК и постоянният
адрес на жалбоподателя.
Образувано е по жалба от Н.Р.В.,***, със
съдебен адрес:***, чрез пълномощника- адвокат В.Д. ***, против Заповед за
налагане на ПАМ № 23-1085-000354 от 19.06.2023г. издадена от началник-група в
ОД на МВР-гр.Русе, сектор „Пътна полиция“, постановена на основание чл.171,
т.2, б.“А“ от ЗДвП, с която е наложена ПАМ „временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“, по отношение
на л.а. „Ситроен ДС 3“, с рег.№ А 6869 НК, собственост на жалбоподателя.
Според жалбоподателя
заповедта не съответства на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Липсвало изискуемото
ясно, точно и конкретно формулиране на административното обвинение от
фактическа страна. Същото не кореспондира и с описанията, във връзка с
издадения АУАН № 975289 от 16.06.2023г. това нарушение следва да се
квалифицира, като съществено, водещо до ограничаване правото на защита, поради
което е основание за отмяната на заповедта за налагане на ПАМ. Иска се отмяна
на атакуваната заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се
представлява от упълномощен процесуален представител- адв.В.Д. ***, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Не
се сочат нови доказателства. Представя и писмени бележки. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на АУАН, като за първи път в писмените бележки се прави
искане за „отмяна на АУАН“, без да се разглежда спора по същество. Освен липса
на съществени обстоятелства не е посочено и кому са поверени за пазене иззетите
писмени материали- контролен талон на водач и СРМПС. В условието на
евентуалност, ако бъде разгледан спора по същество се излагат доводи за
недоказаност на нарушението и за липса на ясно описание на деянието. Сочи се,
че актосъставителят не е описал в каква насока е намалена видимостта /поради
намалена прозрачност/ на стъклата, по-конкретно „не са написали накъде- към пътя, към тротоара, към задна част и т.н.“
Според тезата на жалбоподателя в посоченото Правило № 43 става въпрос за
предното, а не за страничните стъкла, за които се отнасят констатациите на
контролните органи в процесният случай. На следващо място, не е описан
механизма на измерването, т.е. от какво разстояние, под какъв ъгъл, в каква
посока /отвън-навътре или отвътре-навън/. Твърди се, че не са показани
стойността на процент отчетена светлопропускливост от замерването. Не е
представена разпечатка от резултата на проверката, т.е. трябва да се вярва на
„честна дума“ на актосъставителя и на неговия колега. Съгласно указания на
производителя уредът може да допуска грешка в размер на 2% от замерената
стойност, а актосъставителят е бил длъжен да отчете тази грешка. Всички
замервания не само на светлопропускливост съгласно Правило № 43 се извършват в
лабораторни условия. Извършеният полеви тест следва да се третира като бърза,
моментална оценка, а в тази връзка е приета т.9.2.1.3.2 „В случаите на бърза
оценка грешката е до 20%. Позовава се на т.9.1.4, според която изискванията за
стъкла, различни от предните, са определени в Приложение 21 на Правило № 43 в
т.4.2.2.1, според което за такива стъкла се допускат и по-малки стойности от
70%, когато са монтирани две външни огледала за виждане назад. Сочи се, че в
този случай не е определен точен процент, което според жалбоподателя може да
бъде прието и евентуално до 50%. Изтъква се, че нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП
съдържа две хипотези- забрана за ограничаване на видимостта, както и за
намаляване на тяхната прозрачност. Позовава се и на чл.105, ал.2 от ЗДвП, която
съдържа изключение при наличие на огледала за виждане назад, от двете страни на
автомобила. Според жалбоподателя, ответникът е приложил чл.105, ал.1 от закона,
без да се съобрази с предвиденото в ал.2 от същата разпоредба, тъй като процесният
автомобил е с монтирани 2бр. странични огледала за виждане назад. Заявява, че в
АУАН и в оспорената по делото заповед за налагане на ПАМ е използвано понятието
„значителна техническа неизправност“,
а видно от цитираните от ответника правни норми на ЗДвП и на ППЗДвП такова
определение няма. По изложените съображения и за посочените нарушения на
процесуалния закон /чл.42, т.4 и т.10 от ЗАНН/, съответно нарушения на
материалния закон- чл.105, ал.1, при наличие на хипотеза по ал.2, съответно на
чл.139 от ЗДвП и чл.10, ал.1, т.6, б.“в“ от ППЗДвП, както и на изискванията на
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, се иска отмяна на АУАН
№ 975289, като незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Административният
орган е изпратил по делото пълната преписка. В писмени бележки, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като
неоснователна, по подробно изложени съображения.
Видно от
вписване върху процесната заповед, същата е връчена на пълномощник на жалбоподателя,
на 19.06.2023г. Заповедта е оспорена в законния преклузивен срок за обжалване
на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, като жалбата е подадена
до АС-Русе, но този съд е прекратил съдебното производство по оспорването и е
изпратено делото по подсъдност на АС-Бургас, с оглед правилото на чл.133, ал.1
от АПК.
Оспорването
е от страна на лице, което е адресат на този неблагоприятен за него акт, съответно
има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:
На 16.06.2023г.,
в 14.47 ч. в гр.Русе, по ул. „Чипровци лицето Мерлин Йосифова управлява МПС- лек
автомобил „Ситроен ДС 3“с рег.№ А6869НК, собственост на жалбоподателя Н.В.. При
извършената проверка е установено, че превозното средство е с намалена
прозрачност на предните странични ляво и дясно стъкла, осигуряващи видимостта
на водача, поради допълнително поставено тъмно фолио от вътрешната страна. В
съставения АУАН № 975289 от 16.06.23г. се сочи, че е намалена прозрачността с
35%, а нарушението е установено с техническо средство „Транспи-1“, с фабричен
номер 1135. Описано е, че водачът управлява МПС със значителна техническа
неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“ от Правилника за прилагане
на ЗДвП, тъй като не отговаря на съответните изисквания на стандартизационните
документи. Нарушението е квалифицирано по чл.105, ал.1 от ЗДвП, а именно-
ограничена видимост, поради намалена прозрачност през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, а така също е посочена и
нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която ППС се движи със значителна
техническа неизправност.
Издадена е
заповедта за налагане на ПАМ, на основание чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП.
По
преписката са представени заверени копия и издадения АУАН от 16.06.2023г.,
както и на посочената в процесния административен акт оправомощителна заповед
за издаване на ЗППАМ, както и справка за собственика В..
По делото е
обявено за безспорно обстоятелството, че автомобилът обект на наложената ПАМ е
собственост на жалбоподателя.
В хода на
съдебното производство с Определение № 1669 от 05.07.2023г. по настоящото дело е
разпределена доказателствената тежест, като е указано на жалбоподателя, на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, че носи доказателствена тежест за
установяване на фактите, на които основава своите искания и възражения и от
които черпи благоприятни последици.
По делото не
се спори и относно факта, че допълнително е поставено тъмно фолио на предните
две странични стъкла на процесния автомобил, което е надлежно доказано и от
фактите описани в редовно съставен акт за установяване на административно
нарушение от 16.06.2023г., чийто констатации не са опровергани от никакви други
доказателства.
Въз основа
на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както
следва:
Заповедта е издадена от компетентен орган- началник на група в ОД МВР-Русе, сектор „Пътна
полиция“. Съгласно Заповед № 336з–3170 от 31.12.2021г., издадена от Директора
на ОД на МВР– град Русе, ответният административен орган, заемащ посочената
длъжност е оправомощен да прилага ПАМ по ЗДвП, каквото е правното основание за
издаване на процесната. Същата е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити,
задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие с
указаното в чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени всички относими факти и
обстоятелства, противно на изложеното от жалбоподателя. В хода на
административното производство по издаване на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на производствените
правила. Неоснователно е позоваването на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, на които се
основават доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, тъй
като изискванията на тези норми на ЗАНН се прилагат именно за съставяне на АУАН
и на НП, а не по отношение издаваните Заповеди
за налагане на ПАМ. Последните са индивидуални
административни актове, по смисъла на Администра-тивнопроцесуалния кодекс /АПК/
и именно в него се съдържат изискванията за законосъобразност на тези актове.
В обжалваната заповед е посочено, че се издава във
връзка с констатациите на АУАН № 975289 от 16.06.2023г. относно посоченото
конкретно МПС, собственост на жалбоподателя.
По делото е
безспорно, че именно жалбоподателят е собственик на автомобила, описан в
заповедта, поради което законосъобразно е определен и адресатът на
административния акт. В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено
процесното МПС с марка, модел и регистрационен номер, т.е. същото е надлежно
индивидуализирано.
Съгласно чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП, временно спиране от движение на
пътно превозно средство: а) (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2010 г.) до отстраняване на неизправността, когато пътното
превозно средство е технически неизправно, включително и когато
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
Нормата на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП указва, че „Движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат:1. технически изправни.“
С разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване на видимостта
през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им.
Намаляване прозрачността на стъклата
по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43
на Икономическата комисия за Европа на ООН, съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП. При
затъмняване на стъклата чрез допълнително поставяне на тъмно фолио (за разлика
от фабричното потъмняване, при което прозрачността е в границите на
стойностите, определени от Правило № 43), се намалява прозрачността им и те
обективно не отговарят на изискванията на производителя. Именно лицето,
предприело такава промяна, носи доказателствената тежест да установи, че
отклонението е в съответствие със стандартизационните документи. В случаят,
това процесуално задължение не е изпълнено. Не са ангажирани доказателства в
производството по издаване на ПАМ, че поставеното допълнително тъмно фолио не
нарушава границите на стойностите, съгласно цитираното по-горе Правило № 43 на
ИКЕ на ООН от страна на собственика на автомобила, В случаят, именно
жалбоподателят черпи благоприятни последици от установяване на тези факти и
оспорващата страна следва да ангажира
съответни доказателства, ако твърди, че така поставеното фолио не нарушава стандартизационните
документи, но констатациите на съставеният акт не са опровергани по делото и
същият има съответната доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
От непротиворечивите материали по
делото, вкл. волеизявленията на жалбоподателя е видно, че върху предните
странични /ляво и дясно/ стъкла на автомобила допълнително е поставено тъмно фолио,
като този факт сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл.105, ал.1 от ЗДвП-
в този смисъл Решение № 9954 от
28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г., VII отд.; Решение № 10606 от
17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 959/2017 г., VII отд.; Решение № 10583 от
16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII отд. и др.
При това положение, напълно
неоснователни са доводите на жалбоподателя, подробно изложени в писмени бележки
относно начина на измерване, допустими грешки при тестването с описаното годно
техническо средство и различните допустими проценти на намалена прозрачност.
Меродавният в случая факт е именно установеното поставяне на тъмно фолио от вътрешната страна, което
несъмнено води до намаляване прозрачността на стъклата, респективно до
ограничаване на видимостта.
В акта изрично е посочено при
цитиране нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, че е ограничена видимостта /намалена
прозрачност/ на предните странични /ляво
и дясно/ стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, поради което се неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че не е ясно в каква насока е ограничена видимостта. Ако
видимостта през страничните стъкла не е от значение за безопасността,
законодателят нямаше да постави подобни изисквания и за процесните две
странични стъкла на превозното средство.
Изрично е описано в съставения акт,
на който се позовава ответният орган при издаване на заповедта, че в случаят е
осъществено управление на това МПС със значителна
техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, буква „в“ от ППЗДвП
инкорпорираща хипотезата, при която стъклата на МПС не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи, напълно в съответствие с
установеното допълнително поставено
тъмно фолио от вътрешната страна, а както вече бе посочено, не са
ангажирани доказателства, че това конкретно поставено фолио не нарушава границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.
Неоснователно е позоваването на чл.105,
ал.2 от ЗДвП, която хипотеза е налице според жалбоподателя, поради което
заповедта е незаконосъобразна. Вярно е, че посочената норма съдържа изключение
от описаното в разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП, когато са налице две
странични огледала за виждане назад, но видно от нейното съдържание „Ограничаване на видимостта, както и намаляване
на прозрачността на стъкла, различни
от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за
виждане назад от двете страни на автомобила.“ В случаят, допълнително е поставено тъмно фолио
именно върху стъклата на предните странични врати, /ляво и дясно предни странични стъкла/. Следователно, изключението
на което жалбоподателя се позовава е неприложимо в тази хипотеза, а се отнася
за други стъкла, например за задното стъкло и за стъклата на задните странични
врати, за които въобще не са направени констатации и поради това цитираната
хипотеза на чл.105, ал.2 от ЗДвП няма връзка с предмета на делото.
Предвид всичко изложено, заповедта е издадена въз
основа на обективираното в нея основание, съгласно приложимите норми на материалния
закон и при съблюдаване на неговите цели.
Съгласно
указаното от законодателя, издателят на заповедта действа в условието на обвързана компетентност и при наличие
на предпоставките за издаване на заповедта следва да постанови такъв
административен акт. Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях. Законът
цели преустановяване нарушения на правилата за движение, включително
преустановяване управлението на превозните средства, които са технически
неизправни, а констатацията, че на процесният автомобил действително е
поставено допълнително тъмно фолио на предните две странични стъкла, попада в обсъжданата
законова хипотеза, както вече бе посочено по-горе и е налице основание за
издаване на оспорения адм. акт.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с приложимите и цитирани в настоящото решение законови норми
и правни принципи обуславят извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на жалбата, респективно за
законосъобразност на издаденият адм. акт.
Колкото до направеното в писмените бележки на
жалбоподателя искане за „отмяна на АУАН №
975289“ от 16.06.2023г. следва да се отбележи, че нормативната уредба
принципно не съдържа подобна възможност. Съдът няма правомощие да отменя акт за
установяване на адм. нарушение, а само издаденото въз основа на такъв акт
наказателно постановление. Само последното подлежи на обжалване пред съответния
районен съд, респективно пред административния съд като касационна инстанция, но
само в административнонаказателното производство могат да се разглеждат
възраженията на нарушителя по отношение съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП. Настоящото производство има съвсем различен предмет, а именно
оспорване на заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът не може да
проверява законосъобразността на съставения АУАН.
При този изход на спора, следва да бъде уважено и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски- юрисконсултско
възнаграждение на процесуалният представител на ответната страна, който е
изготвил писмени бележки по съществото на спора. Предвид факта, че
пълномощникът на ответната страна не се яви в съдебно заседание, а е изготвил
само писмени бележки следва да бъде определено възнаграждение в минималния
размер предвиден в чл.24 от НЗПП, т.е. сумата от 100 лева, а не исканата от
ответника сума в размер на 240 лева. Възнаграждението следва да бъде заплатено
от оспорващият в полза на ОД на МВР-Русе, в чиято структура е ответният
административен орган.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Р.В.,***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника- адвокат В.Д. ***,
против Заповед за налагане на ПАМ № 23-1085-000354 от 19.06.2023г. издадена от
началник-група в ОД на МВР-гр.Русе, сектор „Пътна полиция“, постановена на
основание чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП, с която е наложена ПАМ „временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността“, по отношение на л.а. „Ситроен ДС 3“, с рег.№
А 6869 НК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.Р.В.,*** да заплати на Областна дирекция на
МВР-гр.Русе сумата от 100 /сто/ лева разноски, за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: