№ 4
гр. Шумен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500343 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №181 от 20.06.2022г. по гр.д.№401/2021г., изменено в частта за
разноските с Определение №587/25.07.2022г. по с.д., Районен съд - гр.Нови Пазар е признал
за установено спрямо ищците С. И. Р. с ЕГН **********, М. И. И. с ЕГН **********, и Р.
И. Ю. с ЕГН **********, че ответникът С. Н. С. с ЕГН ********** е собственик по
давностно владение на следния недвижим имот: ИМОТ с площ 2 169 кв.м., който е част от
поземлен имот с идентификатор 36079.25.11 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Каолиново, стар номер 025011, трета категория, местност
„Юроклер“, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
– НИВА, с площ от 4 180 кв.м., при съседни поземлени имоти:36079.25.12,36079.888.9901,
36079.25.16, 36079.25.10 и 36079.25.50. С решението е отхвърлен предявения от ищците С.
И. Р., М. И. И., и Р. И. Ю., срещу ответниците С. Н. С. и П. Ю. С., ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху горния недвижим имот, както и искането по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност №..../2019г. по описа на ....- Нотариус с рег.№346 на НК.
Решението е постановено при допусната очевидна фактическа грешка, доколкото съдът е
формирал воля за неоснователност на ревандикационната претенция и в установителната и
част, но е пропуснал да отрази в диспозитива отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС в тази му
част. Ищците са осъдени да заплатят 600 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответната страна.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват
1
решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и
постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в частта
с която съдът е разгледал предявената претенция по чл.108 ЗС, поради което и спора следва
да се разгледа по същество в тази част. В частта с която съдът е разгледал и се е произнесъл
по непредявен иск като е признал за установено в диспозитива на решението, че ответника е
собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, решението е недопустимо
и следва да се обезсили в тази му част. С подаване на отговора на исковата молба, ответната
страна е въвела в предмета на делото възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, което съдът правилно е разгледал в мотивите на акта си, но при липса на изрично
предявена насрещна искова претенция, не е следвало да постановява решение по непредявен
иск.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от С.
И. Р., М. И. И., и Р. И. Ю., срещу ответниците С. Н. С. и П. Ю. С.. Ищците излагат, че са
наследници на И.Ю.М. (И.Ю.И.) и на Д.А.М. (А.А.И.). По време на брака си
наследодателите на ищците придобили по давностно владение недвижим имот,
представляващ дворно място със застроена в него къща и плевня, съгл. НА № 42, т. ІІ, дело
№ 478/12.12.1969 г. на НПРС, намиращо се извън регулационните граници на гр.
Каолиново, с площ от 3000кв.м., и граници – улица и от три страни блок на ТКЗС. В този
имот ищците и техните родители живели до 1989 г., когато заминали за Р Турция. През 1990
г. съпругът на първата ищца се върнал в България, в семейното жилище и започнал да се
грижи за процесния имот, като 2 години отглеждал овце в него, 1 година след това засял и
отглеждал царевица. Имотът не бил обитаван. Този имот бил съседен на имота на бабата и
дядото на първия ответник С. С.. Ищците твърдят,че през 2006 г. първият ответник помолил
да му разрешат да ползва имота и след като те се съгласили, той засял тютюн и една година
засял част от двора с чесън. След това престанал да го ползва. По – късно ответникът С.
поискал от третата ищца да закупи имота, но тя отказала. През 2019 г. съпругът на първата
ищца Ю.И.Р. разбрал, че първия ответник отсякъл всички дръвчета в имота (овошки и
орехи) и когато поискал обяснение за стореното, ответникът заявил, че имота е негов.
Ответникът се легитимирал като собственик на имота с НА № ..../2019 г. на Нотариус .....
Съгласно този НА имотът представлява поземлен имот с идентификатор № 36079.25.11 по
КК на гр. Каолиново, стар № 025011, трета категория, м. „...., трайно предназначение на
земята – земеделска, начин на ползване – нива с площ от 4180 кв.м. Ищците сочат, че
2
разликата в площта е резултат на придадени площи по регулация. Заявяват, че ответникът
съборил всички постройки в имота, както и старата ограда от бетонни стълбчета. Твърдят,
че ответниците не са владели процесния имот и не са упражнявали фактическата власт
върху него за себе си. В допълнителна молба излагат, че е налице частична идентичност
между притежавания от техния наследодател имот, с новообразувания имот с
идентификатор 36079.25.11 по КК на гр. Каолиново и с обща площ от 4182 кв.м. Молят съда
след като признае спрямо ответниците, че ищците са собственици на част от поземлен имот
с идентификатор № 36079.25.11 по КК на гр. Каолиново, при граници на имота: имоти с
идентификатори № 36079.25.12, № 36079.888.9901, № 36079.25.16, № 36079.25.10 и №
36079.25.50, относно частта от 3000кв.м. /изменен в съдебно заседание на 2169 кв.м.,
съобразно изготвената експертиза/ от общо 4182 кв.м., да осъди ответниците да им предадат
владението върху тази част. Молят на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени частично
издадения нотариален акт за собственост по давностно владение НА № ..../2019 г. на
Нотариус .... в полза на ответника С. Н. С. до размера на претендираната площ.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който Сочат,че за град
Каолиново няма одобрена кадастрална карта, а посочената в исковата молба и приложенията
към нея заповед се отнася до земеделските земи в землището на гр. Каолиново. Твърдят, че
от влизане в сила на плана за земеразделяне на гр. Каолиново не съществува дворно място
от 3000кв.м., или имот, застроен със сграда с площ от 60кв.м. с пл. № 325, който да е част от
земеделски имот с идентификатор № 36079.25.11 по КК на гр. Каолиново. Заявяват,че този
имот не попада в обхвата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ и за него няма административен адрес, т.к
не е част от урбанизираната зона на гр. Каолиново. Твърдят, че подадената от ищците
декларация пред Община Каолиново, на основание чл. 14 от ЗМДТ, през м. 02.2021 г. е с
невярно съдържание. Ответниците сочат, че са придобили имот с идентификатор
36079.25.11 по КК на гр. Каолиново по давност, упражнявана в периода от 1996-2019 г. При
извършена от ответниците проверка било установено, че имотът е земеделска земя,
реституирана на наследниците на Д.Р.М., като през 1995 г. една от неговите наследници е
поискала издаването на констативен нотариален акт за имота. След като ответниците
разбрали, че наследниците на Д.Р.в са изоставили имота, да го обработва който иска, те от
своя страна и от 1996 г. започнали да го ползват. Имотът бил запустял, изоставен, буренясал,
като ответниците го окосили и започнали да го поддържат. По – късно закупили и съседния
имот и започнали да обработват с насаждения и процесния имот. През годините, в които
ответниците владели имота никой от наследниците на Д.Р.М. не бил оспорвал владението
им и не му се е противопоставял.Те владели имота явно, необезпокоявано и постоянно,
поради което и през 2019 г. се снабдили с констативен нотариален акт. Ответниците твърдят,
че ищците не са реститути на процесния имот, но и след изселването им в Република
Турция, никога не са имали отношение към имота на ответниците. Заявяват,че в имота
никога не е имало къща, която да е била събаряна от тях, както и не е бил семейно жилище
на който и да е от ищците. Твърдят, че никой от ищците, както и Ю.И.Р., съпруг на първата
ищца, не е полагал грижи за имота, нито го е засявал.
3
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
В приложеното към нотариално дело №955/2019г.по описа на Нотариус ...., удостоверение с
изх.№РЗ 12-05-120-1/05.09.2019г., издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие
„гр.Шумен е посочено, че поземлен имот – нива, съставляващ имот с идентификатор
36079.25.11 на площ 4 180кв.м. по КК на землище град Каолиново, община Каолиново е
собственост на Д.Р.М. с решение на ПК по чл.14 , ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ8 чл.18ж ,ал.1 от
ППЗСПЗЗ / за възстановяване на право на собственост в стари реални граници
№0001/05.09.1994г.,издаден от ОСЗГ гр.Каолиново. В информационните масиви на ОСЗ-
Каолиново няма данни лицето С. Н. С. да е упражнявал владение на имота , няма подадени
декларации по чл.69 и чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ. Няма данни имота да е собственост на ДПФ.
Представено е и Решение №0001/05.09.1994г.на ПК гр.Каолиново, от което е видно, че на
основание чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците
на Д.Р.М. в съществуващи /стари /реални граници върху имот :НИВА , с площ от 4.179дка,
трета категория, местност „...., имот №025011 по картата на землището, при граници
/съседи/: имоти с №№025012, №000050, №025010, №025016 и №000077. С НА за
собственост върху недвижим имот по давност №..../2019г.по описа на Нотариус с рег.№346
на НК ответникът С. Н. С. е бил признат за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в гр.Каолиново, обл.Шумен, представляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №36079.25.11 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Каолиново, стар номер 025011, трета категория, местност „...., трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване –НИВА, с площ от 4
180 кв.м., при съседни поземлени имоти: 36079.25.12, 36079.888.9901, 36079.25.16,
36079.25.10 и 36079.25.50. С НА за собственост върху обстоятелствена проверка
№4....8/1969г. по описа на НПРС, И.Ю.И. е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: дворно място със застроена в него къща, плевня, което место е
извън регулационния план на село Каолиново, Шуменско, от 3000 кв.м., при граници: улица
и от три страни блок на ТКЗС. В разписния лист на с.Каолиново /сега
гр.Каолиново,обл.Шуменска/, имотът е записан с партиден №352, двор, изключен от
регулацията на селото. Представено е удостоверение за наследници на И.Ю.М., б.ж.на
гр.Каолиново, починал на 24.10.2006г., от което е видно, че след смъртта си, той е оставил
следните законни наследници: 1/Д.А.М./съпруга/, 2/С. И. Р./дъщеря/ , 3/М. И. И. /дъщеря/ и
4/Р. И. Ю./дъщеря/. Представено е удостоверение за идентичност на имената на И.Ю.М.
/И.Ю.И./с изх.№АР-2092-8/25.02.2021г./ и на Д.А.М. /А.А.И. /с изх.№АР-2092-
9/26.02.2021г., издадени от Община Каолиново/. От представения нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №82 том II дело №507/1995г. по
описа на НПРС, е видно че, Л.Д.Р. С.Х.М. и Г.Д.Р. на основание решение на Поземлената
комисия гр.Каолиново, са признати за собственици по наследство от Д.Р.М. на следния
недвижим имот, находящ се в землището на гр.Каолиново, обл.Варненска /сега Шуменска/:
Нива в местността „.... с площ от 4.180 дка, трета категория,съставляваща имот №25011 по
картата на землището, при граници и съседи: имот 025012,полски път, имот №25010, полски
път, имот 077, имот №25012. Във връзка с отправено запитване от ответника до кмета на
4
Община Каолиново, с писмо с изх.№ИО-06-660-1/23.06.2021г., е изготвен отговор, че
Общинска данъчна служба не е удостоверила, че към 2019г. имот №36079.25.11 не е бил
деклариран на някого и това е така, защото документите по обстоятелствена проверка за
нива не се проверяват от тази служба. Имот с идентификатор 36079.25.11 не попадал в
обхвата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Същият нямал административен адрес. От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че от имота, предмет
на исковата молба, идентичен с имот пл.№352 с площ 2 169кв.м., част с площ 2002 кв.м.,
попада в ПИ 36079.25.11, част с площ 161 кв.м. попада в ПИ 36079.25.12 и част с площ 6
кв.м.попада в ПИ 36079.25.10. Налице била частична идентичност между имот пл.№352 с
имота на ответниците,описан в НА №.....19.09.2019г. по описа на Нотариус ..../. Имотът на
ответниците и по стария и по действащия от 1979г. регулационен план не е бил включван в
регулация, т.е.няма как да има придавания по регулация. Имотът на ответниците по
гореизброените планове и карти бил с непроменено предназначение – като вид на територия
е земеделски. ПИ 36079.25.11 по КК, идентичен с имот 25.11 по КВС /включващ в себе си
голямата част от имота на ищците/ е бил предмет на реституция по ЗСПЗЗ-възстановен е на
наследници на Д.Р.М.. Вещото лице сочи, че имотът описан в НА№.....19.09.2019г. по описа
на Нотариус .... е идентичен с имота, описан в констативен НА за собственост на недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ №.....1995г. на НПРС - нива в м.“.... с площ от 4.180 дка, трета
категория, съставляваща имот №25011 по картата на землището на гр.Каолиново, при
граници:имоти с №№25012, полски път, 25010, полски път, №77 на Общинска собственост,
имот 25012. Според експертизата, по плана от 1932 г., в имота, описан в НА №....1969г.
нямало отразени постройки. По плана от 1979г., описан в НА №....1969г., е имало три
постройки - жилищна сграда и две стопански постройки, които в момента не съществували
на място. Премахнати са след 2004г. В момента в имота, описан в н.а. №....1969г. нямало
застрояване. Безспорно е установено, че в процесния имот, до 1989 година са живели
родителите на ищците, които след изселването си в Република Турция не са се връщали в
България, и както те така и ищците не са ползвали имота по някакъв начин. От събраните в
първоинстанционното производство свидетелски показания се установява, че след 2000 -
2001г. ответниците са започнали да владеят имота, като са го почистили, обработвали, и
започнали да го ограждат.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Принципната допустимост на искове за собственост на реална част от имот, когато тази
реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ, е
приета по близка с настоящата хипотеза в т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е
настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ
- този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при
условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните
предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен
5
е факта на владението от ответната страна върху спорния процесен имот. Спор е налице по
отношение на останалите две предпоставки. Съобразно Тълкувателно решение
№11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в
настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се
извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на
който се легитимира като собственик на имота - наследство и придобиване от
наследодателите им въз основа на давностно владение. Независимо от статута на имота към
датата на придобиването му от наследодателите на ищците, и правната възможност да бъде
придобиван по давност подобен имот /въпреки забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, давност
може да тече за земи, които имат селищен характер и не са били отнети фактически -
Решение № 218 от 29.09.2014 г. по гр.д.№6670/2013 г., I г.о. на ВКС/, ищцовата страна нито
сочи, нито установява незаконосъобразност на административния акт, с който имота е бил
реституиран на бившите му собственици с решение на №0001/05.09.1994г. на ПК
гр.Калиново. Както константната съдебна практика, така и с Тълкувателно решение № 1 по
гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че решенията на общинските поземлени
комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие. Последното, възстановяващо правото на собственост, поражда това право в
патримониума на реститутите, независимо, чие притежание е било преди това, щом са били
налице предпоставките за възстановяване на земеделската земя /както бе посочено по - горе
не се твърдят или установяват хипотезите на невъзможност за реституция в стари реални
граници/, и е погасило правото на собственост на предишните собственици. Дори и да се
допусне, че не са били налице законовите предпоставки за възстановяване на земеделската
земя с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, и постановеното решение няма конститутивно
действие, с установеното завладяване на имота от ответната страна и непрекъснатото му
владение в продължение на десет години, ответниците са го придобили по давност. И при
наличие на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, когато имотът бъде
реституиран, няма пречка да бъде придобит по давност след постановяване на решение по
чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, и ако периодът на владение е след влизане в сила
на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. след 21.11.1997 г. /при приключило реституционно
производство преди тази дата, както е в процесната хипотеза/, а в настоящия случай от
завладяване на имота след 2001г. до предявяване на иска в НПРС на 19.03.2021г. са изтекли
20 години необезпокоявано, явно и непрекъснато владение/. С оглед наведеното възражение,
в тежест на ответната страна е да докаже, че е установила фактическа власт изключително за
себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по
чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
6
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Ответниците са се настанили в имота, след 2001г. и от тогава го владеят за
себе си. Периода на упражняване на фактическа власт, и намерението за своене, съдът
намира, че са установени в процеса от събраните гласни доказателства, сочещи начало на
владението 2001г., като към 2011г. е бил изтекъл и изискуемия период за придобиване на
правото на собственост по давностно владение. Не е оборена и законовата презумпция на
чл.69 от ЗС, съобразно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай не са ангажирани надлежни
доказателства, ответникът да е осъществявал държане на имота не за себе си, а за сметка на
ищеца или друг, по силата на някакво правно основание /договор за наем, заем за
послужване или др./, а се установява точно обратното, упражняване на фактическа власт
върху имота с намерение за своене след 2001г. Не бе доказано валидно оспорване на
владението му през правнорелевантния десет годишен период, което би могло да прекъсне
давността, поради което и съобразно задължителните указания дадени в т.2 от ТР №4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК, правото на собственост е било
придобито от ответниците по давност през 2011г. Ето защо възражението на ответната
страна за придобиване на имота по давностно владение е основателно. Предявените искове
са неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят за претендирания имот, затворен
между обозначени от съда координатни точки 1, 2, 3 и 4 от приложената скица на стр.100 от
първоинстанционното дело, която ще се приподпише от настоящия състав и следва да се
счита за неразделна част от решението.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната част.
На адвокатът на въззиваемата страна адвокат Тоня Х. М., на основание чл.38, ал.2 вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 1500 лева.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.272 от ГПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №181 от 20.06.2022г. по гр.д.№401/2021г. по описа на
7
Районен съд - гр.Нови Пазар, изменено в частта за разноските с Определение
№587/25.07.2022г. по с.д., САМО В ЧАСТТА, с която е признато за установено спрямо
ищците С. И. Р. с ЕГН **********, М. И. И. с ЕГН **********, и Р. И. Ю. с ЕГН
**********, че ответникът С. Н. С. с ЕГН ********** е собственик по давностно владение
на следния недвижим имот: ИМОТ с площ 2 169 кв.м., който е част от поземлен имот с
идентификатор 36079.25.11 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на
град Каолиново, стар номер 025011, трета категория, местност „Юроклер“, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – НИВА, с площ от
4 180 кв.м., при съседни поземлени имоти:36079.25.12,36079.888.9901, 36079.25.16,
36079.25.10 и 36079.25.50., като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №181 от 20.06.2022г. по гр.д.№401/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Нови Пазар, изменено в частта за разноските с Определение
№587/25.07.2022г. по с.д., /с допусната в решението очевидна фактическа грешка, като
съдът е пропуснал да обективира в диспозитива волята си, видна от мотивите, че е
отхвърлил ревандикационния иск и в установителната му част/, В ЧАСТТА , с която е
отхвърлен предявения от ищците С. И. Р. с ЕГН **********, М. И. И. с ЕГН **********, и
Р. И. Ю. с ЕГН **********, срещу ответниците С. Н. С. с ЕГН ********** и П. Ю. С. с ЕГН
**********, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищците са собственици на ИМОТ с площ 2 169 кв.м. затворен между
координатни точки 1, 2, 3 и 4 от приложената скица на стр.100 от гр.д.№401/2021г. на
НПРС, приподписана от състава на съда, и неразделна част от решението, и за осъждане на
ответниците да предадат владението върху горния имот на ищците, КАКТО и В ЧАСТТА, с
която е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност №..../2019г. по описа на ....-
Нотариус с рег.№346 на НК.
ОСЪЖДА С. И. Р. с ЕГН **********, М. И. И. с ЕГН **********, и Р. И. Ю. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА адвокат Т. Х. М. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия
Шумен, ЛНЕАР: **********, гр.Каолиново, бул.Ал. Батенберг 27-А, ап.12, в качеството и
на процесуален представител на С. Н. С. с ЕГН ********** и П. Ю. С. с ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8