Присъда по дело №77/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 29
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20232230200077
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. Сливен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниИлияна Г. Драгоева

заседатели:Кирил Г. Кирилов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Т. М. Е.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ
характер № 20232230200077 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Р. Й. – роден на ***** г. в гр.Сливен,
жител и живущ в *****, български гражданин, с начално образование,
неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: От
неустановена дата на 2017 г. до 04.09.2018 г. в гр.Твърдица, в условията на
продължавано престъпление се е съвкупил с ненавършилото 14-годишна
възраст лице от женски пол Н. Х. А., родена на ***** г., като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3,
вр.чл.26, ал.1 от НК.

На подсъдимия К. Р. Й. на основание чл.151, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
1
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 29 от 10.02.2023 год. по НОХД № 77/2023 год. на СлРС
изготвени на 13.02.2023 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимият К. Р. Й. за
извършени престъпления по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша
становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи,
че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени спрямо
подсъдимия, като счита, че същите се подкрепят пълна степен от събраните в хода на
ДП доказателства. Моли съда да наложи на подс. Й. наказания при условията на чл.
58а от НК, а именно: за престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде намалено с
една трета, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години; за
престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - „Лишаване от свобода” за срок
от девет месеца, което да бъде намалено с една трета, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от НК да се определи едно общо наказание, по-
тежкото от двете, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият К. Р. Й. се признава за виновен и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално
условно наказание.
Адв. К. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия Й., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на подсъдимия Й. за деянието по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ към минимума на размера на
наказанието, което да бъде намалено с една трета, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок; за деянието по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК -
наказание „Лишаване от свобода“ минимум шест месеца „Лишаване от свобода“, което
да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Пледира на основание чл. 23, ал. 1 от
НК да се определи едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К. Р. Й. е с начално образование, неженен, работи, неосъждан.
1
Подс. Й. е бил неосъждан към момента на извършване на престъпленията, обект
на настоящия обвинителен акт.
Подс. К. Й., роден на ***** год. и свид. Н. А., родена на ***** год. се запознали
през 2017 год. в училище „Неофит Рилски“ гр. Твърдица, където свид. Н. А. била
ученичка.
Двамата се харесали и станали гаджета.
На неустановена дата през 2017 год. в гр. Твърдица, свид. Н. А. и подс. Й.
осъществили полов акт. Към този момент подс. Й. бил навършил 17-годишна възраст, а
свид. Н. А. била навършила 12-годишна възраст. Подс. Й. знаел възрастта на свид. Н.
А.. Двамата се обичали и продължили да осъществяват полово сношение по взаимно
съгласие.
На 28.09.2017 год. двамата заживели на съпружески начала първоначално в дома
на родителите на подс. Й. в гр. Твърдица, а месец по-късно, в дома на родителите на
свид. Н. А. в гр. *****. Към този момент подс. Й. все още бил непълнолетен, а свид. Н.
А. била навършила 13-годишна възраст. През м. април 2018 год. свид. Н. А.
забременяла. За биологичен баща на детето се определя подс. Й..
На 16.05.2018 г. подс. Й. навършил пълнолетие и продължил да съжителства на
съпружески начала с ненавършилата 14-годишна възраст свид. Н. А. и редовно да
осъществява полов акт с нея.
На 04.09.2018 год. свид. Н. А. навършила 14-годишна възраст.
На 01.12.2018 год. свид. Н. А. родила дете – Х.Н.Х..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не
оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото
всички писмени материали, приложени към досъдебното производство.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К. Р. Й. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 151,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като от неустановена дата на 2017 год. до 04.09.2018
год. в гр. Твърдица, в условията на продължавано престъпление се е съвкупил с
ненавършилото 14-годишна възраст лице от женски пол Н. Х. А., родена на ***** год.,
като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Съдът оправда подс. Й. по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като намира, че е извършено едно деяние при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно т. ІІІ, 3. от Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 год. по н.д. № 32/70 год.,
ОСНК, ВС, може да има продължавано престъпление и когато част от деянията са
2
извършени от подсъдимия като непълнолетен, а останалите - след навършване на
пълнолетие. В същото решение е посочено още, че субективната връзка между
отделните деяния на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че една част
от тях са извършени, когато деецът е бил непълнолетен, а другата, след като е
навършил пълнолетие; намалената отговорност на непълнолетните се отнася само до
наказуемостта, а не и до съставомерността на деянията; както и че фактът, че част от
тях са извършени, когато подсъдимият е бил непълнолетен, следва да се отчете при
определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство. Ето защо съдът намира, че
в настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е извършил едно
престъпление в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния,
които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление по чл.
151, ал. 1 от НК, са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
съдействието на подс. Й. на досъдебното производство, чистото му съдебно минало
към датата на извършване на деянието и обстоятелството, че част от деянията са
извършени, когато подсъдимият е бил непълнолетен.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия,
причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и
стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази
разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината
обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че
следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по –
благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три
години.
Така определеното наказание на подс. Й., съдът прецени за максимално
справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подс. О. и ще
въздейства възпитателно и предупредително – възпиращо и върху останалите членове
3
на обществото.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4