Определение по дело №373/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по жалба на адв. М. Д., в качеството й на пълномощник на Н. И. Н. от гр. Г. Оряховица, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с №25-0260-000010/26.04.2025г. на мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново. Със заповедта е разпоредено прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил „...“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от жалбоподателя с твърдения, че от предварителното изпълнение на оспорвания акт ще претърпи значителни и труднопоправими вреди, тъй като прекратяване на регистрацията на МПС ще затрудни нормалния служебен и личен живот на оспорващия.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

 

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с №25-0260-000010/26.04.2025г. на мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 26.04.2025г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена директно до АСВТ чрез електронна поща на 07.05.2025г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Твърденията на жалбоподателя изобщо не водят до извода за наличието на такива вреди, както изисква законът. Излагат се съображения, че жалбоподателят извършва посредством автомобилът, чиято регистрация е прекратена с наложената ПАМ, превоз на други лица да месторабота. Липсата на автомобилът щяла да причини значителен дискомфорт на жалбоподателя и хората, разчитащи на него за придвижване. Няма обаче никакви данни за необходимостта да се ползва подобен начин на транспорт и/или това да е единственият начин за придвижване на лица, извършващи определена дейност, които да са възпрепятствани да ползват друго транспортно средство.

В случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, че ще претърпи вреди, които отговарят на посочените в закона критерии. Използването на автомобил за посочените вече цели не е свързано с лично ангажиране на жалбоподателя като водач на този автомобил. Естествено, ползването на други транспортни средства може да е свързано с разходи, но те по своето естество не могат да са нито значителни, нито трудно поправими/възстановими.

Ето защо от изтъкнатото обстоятелство не може само по себе си да обоснове наличието на особено значим личен и обществен интерес, който да обоснове отмяната на допуснатато по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая искането за спиране се обосновава на предположението, че ще се затрудни/но не и до степен на невъзможност/ придвижването на определени лица до конкретно местоназначение, не да се противопостави на законово презюмираните предпоставки, за които е визирано предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

След като жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на значителни и труднопоправими вреди, то липсват основания за спиране на предварителното изпълнение на акта. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост.

По същество, от страна на жалбоподателя не е заявена възможността от настъпване на друга значителна или трудно поправима вреда, нито са ангажирани доказателства, които в достатъчна степен да удостоверят възможността от настъпването на такава вреда. Твърдяната вреда е хипотетична и преодолима. Ще се касае за възражението досежно спазване на принципа за пропорционалност по чл. 6 от АПК при издаването на оспорвания акт, то касае законосъобразността на акта и по него съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да което да се призоват като страни оспорващия – Н. И. Н. от гр. Г. Оряховица и ответник мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново.

Следва да се изиска от РУ – Е. при ОДМВР – В. Търново да представи по делото в срок до съдебното заседание доказателства за хода на административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия GA , бл. №3580006 от 26.04.2025г., досежно това дали е издадено наказателно постановление и респ. ако има такова дали е обжалвано или е влязло в сила. Следва да се изиска и експертното заключение по назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване с рег. №366р-9341/26.04.2025г. до  – МВР, ако е налично такова.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 от АПК, чл. 166, ал. 2 от АПК и чл. 186 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административният съд – В. Търново

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

КОНСТИТУИРА като страни по АД №33/2020г. по описа на Административен съд – В. Търново оспорващ Н. И. Н. от гр. Г. Оряховица и ответник мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.06.2020г. от 09,00 часа, за която дата да се призоват страните, жалбоподателят чрез адв. М. Д..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с №25-0260-000010/26.04.2025г. на мл. автоконтрольор в РУ – Е. при ОД на МВР – В. Търново.

ИЗИСКВА от РУ – Е. при ОДМВР – В. Търново да представи по делото в срок до съдебното заседание доказателства за хода на административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН серия GA , бл. №3580006 от 26.04.2025г., досежно това дали е издадено наказателно постановление и респ. ако има такова дали е обжалвано или е влязло в сила, както и експертното заключение по назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване с рег. №366р-9341/26.04.2025г. до  – МВР, ако е налично такова.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране на изпълнението на Заповед №25-0260-000010/26.04.2025г, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.