№ 30480
гр. София, 27.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110170289 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 369833/21.12.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 63225/26.02.2024г. на СРС, подадена от С. С. С. срещу
собствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град София, ж.к.
„Фондови жилища“, бл. 216.
С влязло в сила Определение № 9118/28.02.2024г. съдът е върнал частично исковата
молба, като е прекратил частично производството по делото досежно предявени
недопустими искове за прогласяване нищожност на оспорените решения.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Александър Стойков в седмодневен срок от съобщението да заяви ясно
в какво качество подава отговор на исковата молба, доколкото излага доводи и от името на
етажната собственост, и на сдружението на собствениците, заявява, че подава отговора като
председател на управителния съвет на сдружението, а последното не е страна по делото,
доколкото ищецът е уточнил, че оспорва решение на ОС на ЕС /л. 12/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 15 октомври 2024г.
Час: 9:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът С. С. С. е предявил срещу съсобствениците от етажната собственост на
сградата, находяща се в град София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 216, иск с правно
основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от ОС на ЕС на
сградата на негово заседание, проведено на 20.11.2023г. Ищецът твърди, че е собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост. Протоколът не давал яснота дали решенията са
1
взети от общото събрание на собствениците или от общото събрание на учреденото в
сградата сдружение на собствениците, като последното нямало правомощия да приема
такива решения. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не бил получил
протокола от заседанието по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Била определена за заплащане такса,
която не било ясно как е определена. Отправяла се заплаха при неплащането ù да се наложи
незаконна мярка. Поставянето на чип на асансьора следвало да ограничава нерегламентиран
достъп на външни лица, а реално се стигало до ограничаване на съсобственици да използват
етажна собственост – асансьор. Такова решение било нищожно и излизало вън от
правомощията на общото събрание. Сумата, която следвало да се плаща, дори не засягала
ежедневното ползване на асансьора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците - съсобствениците от етажната
собственост на сградата, находяща се в град София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 216,
чрез Александър Стойков – управител на етажната собственост, са подали Отговор на
исковата молба, вх. № 205576/21.06.2024г. на СРС, депозиран и по електронна поща.
Предявения иск се оспорва като недопустим, тъй като бил насочен срещу сдружението, а
решенията били на ОС на ЕС. Дори и да се счете за допустим, искът бил неоснователен. На
20.11.2023г. било проведено заседание на ОС на ЕС. Разгласяването и провеждането станали
по установените за това процедури и правила. Събранието приело решение собствениците,
неплащащи дължимите такси към етажната собственост, да понесат принудителни мерки.
Такива обаче към момента на подаване на отговора не били предприемани и всеки можел да
ползва безпрепятствено общите части, включая асансьора. Изтъква се, че всеки собственик,
освен права, имал и задължения към етажната собственост, в това число да заплаща
дължимите към нея суми и разноските за поддръжка на сградата. Недопустимо било ищецът
да ползва придобивките в сградата, повишаващи цената и на неговия имот, но да не заплаща
за тях. Отправянето на покани за заплащане на дължимите суми било част от задълженията
на управителя.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен
обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Ищецът не е представил доказателства, че е собственик на самостоятелен обект в
сградата.
По доказателствата:
УКАЗВА на страните в срок най-късно до първото по делото заседание да заверят
представените от тях писмени доказателства съобразно чл. 183 ГПК /текст „Вярно“ или
2
„Вярно с оригинала“ и подпис. При представяне на документите като електронен образ, те
следва да са заверени с електронен подпис/. В противен случай същите няма да бъдат приети
като доказателства по делото. След изпълнение на това указание съдът ще извърши
допълнителна преценка на допустимостта на предявения иск досежно естеството на
оспорените решения на ОС на ЕС.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в седмодневен срок от съобщението да представят
заверен препис от цялата документация, свързана с обявяването и провеждането на
заседанието на ОС на ЕС на 20.11.2023г., включително за обявяване на протокола от
заседанието и заверен препис от самия протокол. При неизпълнение съдът може да приложи
нормата на чл. 161 ГПК. Обръща внимание на ответниците, че към отговора на исковата
молба са приложени книжа, касаещи заседание на 09.11.2023г., решенията от което не са
предмет на делото.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис за
ответниците да уточни доказателственото си искане за представяне на планове и
екзекутивни чертежи на сградата – каква е необходимостта от същите и какви факти от
значение за делото се цели да бъдат доказани по този начин. При неизпълнение
доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
3
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4