РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 1717 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 20241375/02.11.2020, постановено
по гр. д. № 71508/2019г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в с което са отхвърлени,
предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Б.Д. установителни искове по 153 от ЗЕ вр. чл.
422 ГПК за вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2015-30.04.2017г.
и лихви за забава и такси за услуга дялово разпределение върху отхвърлената главница.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за липса на доказателства за
собствеността на ответника върху имота и липсата на облигационно отношение.
Такива били представени и липсвали твърдения за обратното-
нямало и оспорване на този факт.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
За да отхвърли исковете СРС е приел, че не са
представени от ищеца при негова тежест указана му с определението по чл. 140 ГПК доказателства за наличие на право на собственост върху процесния
топлоснабден имот у ответника, при което не е доказано наличие на облигационно отношение
по чл. 153 ЗЕ
Този извод на СРС не се споделя от настоящият състав
на СГС. Действително за да се ангажира отговорността на ответника за
задълженията за потребена в даден имот ТЕ да се докаже, че лицето е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота за съответния период.
Според СГС по делото са представени и приети
достатъчно писмени доказателства, които макар и по косвен път обосновават
категоричен извод, че ответника е собственик на имота.
Представен е протокол от ОС на ЕС на адреса, който
носи името и подписа на ответника по делото в качеството му на етажен
собственик, като е посочен и номер на апартамента.
Представени са от третото лице помагач и не са
оспорени „Главни отчети“ носещи името на ответника и подпис в полето „клиент“.
Представени са от самият ответник чрез адвоката му
документи издадени от Столична община за платен местен данък за процесния имот,
в които той е посочен като задължено лице, а задължено лице за данък по ЗМДТ е
собственика или вещния ползвател.
Тези писмени доказателства са достатъчни за извод, че
ответника е бил собственик на процесния период и следователно на основание чл.
153 ал. 1 от ЗЕ е клиент на ищеца и по силата на законово възникналата
облигационна връзка (която се презюмира съгласно ТР на ОСГК на ВКС) отговаря за
цената на ползваната в имота ТЕ за процесния период.
Неоснователно е възражението, че следва да носи отговорност само за половината от
задълженията (направено като евентуално в ОСЗ на СРС), защото от представения
акт за граждански брак по делото от адвокатът на ответника и представените
квитанции за платени данъци на името на Г.И.Д.се установява, че другият
собственик е неговата съпруга.
Отговорността на съпрузите за задължения възникнали за
нуждите на семейството е солидарна по силата на закона-семейния кодекс. При
това положение кредитора на цената на ТЕ, а именно ищеца може да насочи иска си
към всеки от съпрузите поотделно за цялото вземане.
Ето защо главните искове са установени по основание.
Количеството и стойността на ползваната ТЕ са отразени в представените от ТЛП
изравнителни сметки за процесния имот, които не са оспорвани от ответника.
Частично основателно е направеното в отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Заявлението по чл.
410 ГПК е от 05.09.2019г. и на основание чл. 422 ГПК исковете се считат
предявени на тази дата, а от тази дата се счита прекъсната и приложимата
тригодишна давност за вземанията. Следователно всички вземания с изискуемост
настъпила преди 05.09.2016г. са погасени по давност.
Настоящият състав на СГС споделя преобладаващото в
практиката становище, че месечните прогнозни суми имат самостоятелност, а
обстоятелството, че след края на отчетния период се издава обща фактура и
кредитни известия не променя този извод. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топло-преносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени
такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на
тяхната изискуемост.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г. и ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Според настоящият състав на СГС предвиденото
в ОУ от 2014г. публикуване на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество
уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
Тъй като твърдения и доказателства за
покана няма по делото следва вземанията да се третират като безсрочни и
следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното възникване -
тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
От тук следва извод, че погасени по давност са
месечните вземания за периода 01.05.2015г-30.07.2016г. Вземането за м.08.2016г.
възниква при действието на ОУ на ищеца влезли в сила от 11.08.2016г. (един
месец след публикацията им във вестник Монитор на 11.07.2016г.). ОУ на ищеца
уреждат срок за плащане течащ от изтичане на периода за който се отнася
вземането, а не от публикация (покана) в интернет страницата му. Този срок е 45
дни и вземането за м.08.2016г. става изискуемо на 15.10.2016г. и не е погасено
по давност поради прекъсването и на 05.09.2019г.
Погасените по давност прогнозни месечни вземания за
главница за ТЕ от 01.05.2015г до 30.04.2016г. са в размер на 984,72 лева с ДДС, установено от съобщението
към фактура на л. 23 от делото на СРС, съпоставено с изравнителната сметка
(неоспорена) на л. 72 от делото на СРС (където сумата от 820,59 лева е дадена
без ДДС („…Общо без ДДС…“)
Погасено по давност е и изравнителното вземане от 152,95 лева с ДДС по изравнителната
сметка на л. 72, защото изравнителната фактура за него ( л. 23 от делото) е
издадена при действие на ОУ от 2014г. и по отношение на изискуемостта на това
вземане важи казаното относно месечните вземания и съответно за начало на давностния
срок за това вземане следва да се приеме 01.08.2016г. и то е погасено по
давност.
Месечните вземания за периода 01.05.2016г-31.07.2016г
са в размер на 136,89 лева видно от
изравнителната фактура на л. 22 от делото и също са погасени по давност.
Или общо погасени по давност са вземания за периода
01.05.2015г -31.07.2016г в размер на 1274,56 лева. искът за цената на ТЕ е
основателен за периода 01.08.2016г. – 30.04.2017г и за сумата от 952,59 лева. Следователно
решението с което е отхвърлен до този размер следва да се отмени и да се
признае сумата за дължима. В останала част по иска за главница за ТЕ решението
следва да се потвърди.
Главницата от 18,00 цена на услугата „Дялово
разпределение за периода от м.08. 2016г. до 30.04.2016г. е също дължима. Не се
касае за чуждо вземане. Закона за енергетиката урежда цената на услугата като
част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното предприятие
и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването
на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на
закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите –
липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в
договора между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак
от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се
предвижда, че топлопреносното предприятие е платеца на тази сума. Доколкото
услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му
задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е
предвиждането в чл. 36 от ОУ от 2016г. на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за
битови нужди. Лихва върху тази главница обаче не се дължи до деня на
заявлението по чл. 410 ГПК, защото в ОУ няма срок за нейното плащане и в този
случай за да се изпадне в забава е необходима покана, а твърдения и
доказателства за покана няма по делото. За покана се счита заявлението.
Мораторна лихва върху цената на ТЕ се дължи само върху
непогасеното по давност вземане от 952,59 лева и от 15.09.2017г. до 28.08.2019г.
тя е в размер на 188,86 лева, до който размер искът за мораторна лихва е
основателен и решението следва да се отмени.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция при
уважени 41 % от обжалвания интерес и от исковете въззивникът – ищец има право
на разноски за въззивното дело в размер на в размер на 23,12 лева за държавна
такса. За юрисконсултско възнаграждение СГС намира, че следва да се определи
сумата от 50,00 лева, като съобразно изхода на производството следва да се
присъдят 20,50 лева.
За първа инстанция ищецът има право на 41% от
сторените разноски за държавна такса или на сумата от 23,02 лева. За
юрисконсултско възнаграждение СГС намира, че следва да се определи сумата от
50,00 лева, като съобразно изхода на производството следва да се присъдят 20,50
лева. в същите размери са дължимите на ищеца разноски за ч.гр.д. 51291/2019г.
на СРС.
Ответника има право на разноски съобразно крайния
изход на делото. При отхвърлени 59 % от исковете ответника има право на
адвокатски хонорар за първоинстанционното производство в размер на 206,50 лева
при претендирани 350,00
За въззивното дело не са доказани разноски от
въззиваемия ответник.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20241375/02.11.2020, постановено по гр. д.
№ 71508/2019г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в в следните части:
Ø
В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен до размер на сумата 952,59 лева, представляваща цена на доставена и
неплатена ТЕ за периода 01.08.2016-30.04.2017г.
предявеният от „Т.С.“ЕАД срещу Б.Н.Д. с ЕГН ********** установителен иск
по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ.
Ø
В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът по чл. 415 ГПК за сумата от 18,00 лева-цена на услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.08.2016г-30.04.2017г.
Ø
В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът по чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД до размер от 188,86 лева -
мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 952,59 лева за периода 15.09.2017г.
до 28.08.2019г.
КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Ø
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ: Б.Н.Д. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******* сумата от 952,59 лева, представляваща цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.08.2016-30.04.2017г. в имот Апартамент 16, в гр. София,
ж.к. *******абонатен номер 329194, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 05.09.2019г. до окончателното
плащане, КАКТО И ЧЕ Б.Н.Д. ДЪЛЖИ НА „Т.С.“ЕАД мораторна лихва
върху горепосочената главница в размер на 188,86 лева за периода 15.09.2017г.
до 28.08.2019г., КАКТО И ЧЕ ДЪЛЖИ НА
„Т.С.“ЕАД цена на услугата „Дялово разпределение“ в размер на 18,00 лева за
периода 01.08.2016-30.04.2017г. , ведно
със законна лихва върху тази сума от 05.09.2019г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която „Т.С.“ЕАД
е осъдена да заплати на Б.Д. разноски над сумата от 206,50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Б.Н.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД
сумата от общо 130,66 лева разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и двете инстанции на исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.