РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Кубрат, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100353 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от
ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк.И. Т. И.
твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2018
г., сключен с В. К. А. банката отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лева. Кредитът бил усвоен от А. на 20.09.2018 г., като тя
поела задължение на всяко 27-о число за срок от 96 месеца да заплаща
уговорената месечна вноска за погасяването му в размер на 151.52 лева.
Ответникът извършвал плащания до 28.12.2020 г., след което е преустановил
изпълнението на задълженията си по договора. Поради така допуснатите
нередовности в плащанията на вноските по кредита, банката съгласно т. 18. 2
се възползвала то правото си да обяви предсрочната изискуемост на
вземането – при допусната забава в плащанията на уговорени погашения по
лихва и/или главница над 90 дни, кредиторът има право да превърне кредита
в предсрочно изискуем. Поради това, че ответникът не погасил задълженията
си, на 20.10.2021 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в
ЧГД № 638/2021 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 276/21.10.2021
г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване
на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която
моли съда за постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на В. К. А., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД
в размер на сумите: 7 968.46 лева – главница, ведно със законната лихва от
20.10.2021 г. до изплащането на дълга; 853.48 лева – договорна лихва за
периода 28.12.2020 г. – 18.10.2021 г.; 28.14 лева – лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода 28.12.2020 г. до 18.10.2021 г. и
120.00 лева – дължими такси, дълг по Договор за кредит за текущо
потребление от 20.09.2018 г. по описа на банката. Претендират и направените
в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът В. К. А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, редовно
уведомена за постъпилата искова молба, не ангажира становище в срок. В
съдебно заседание се явява лично и признава, че дължи сумите претендирани
с исковата молба, но поради оставането й без работа след пандемията и
затруднено финансово положение не е в състояние да погасява кредита и да
се издължи на банката.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между „Банка ДСК“ АД и В. К. А. като кредитополучател на
20.09.2018 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя банков потребителски
кредит в размер на 10 000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Кредитът бил
осчетоводен и погасяван по кредитна сметка № 11/25588519.
Съгласно т. 2 от договора за кредит, кредитополучателят се е задължил
да изплати кредита в срок от 96 (деветдесет и шест) месеца, с определена
крайна падежна дата за окончателно издължаване 20.09.2026 г. при уговорен
2
начин на погасяване с месечни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, неразделна част към договора. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 27 - мо число на месеца.
Кредитополучателят е бил задължен, съгласно т.13.2 от Общите
условия да погасява кредита при договорените условия. При забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага.
В т.18.2. от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Кредитополучателят В.А. е допуснала нередовности в плащанията на
вноските по кредита, което е довело до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на основание т.18.2 от Общите условия - при
допусната забава в плащанията на уговорени погашения по главница и/или
лихва над 90 дни (общо 264 дни забава). Налице е неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задължението за плащане на месечните вноски за
погасяване на кредита. Тази забава е налице по отношение на дължимите
вноски от м. януари 2021 г., както следва:
27/09/2021 г. - 167,99 лв.,
27/08/2021 г. - 167,99 лв.,
27/07/2021 г.- 167,64 лв.,
27/06/2021 г.- 167,64 лв.,
27/05/2021 г.- 167,64 лв.,
27/04/2021 г.- 167,64 лв.,
27/03/2021 г.- 167,64 лв.,
27/02/2021 г.- 167,64 лв.,
27/01/2021 г.- 159,28 лв.,
3
като общия размер на просрочената сума е 1 501.10 лв.
„Банка ДСК“ АД уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, видно от приложените към исковата молба документи за
връчване на Уведомление изх. № 0050-20-01620/23.04.2021 г. до длъжника.
Поради неплащане на дължимите месечни плащания и на основание чл.
18.2 във връзка с чл.19.2 от Общите условия, ищцовото дружестно е
упражнило правото си и е обявило целият остатък от кредита за предсрочно
изискуем, считано от 19.10.2021 г.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции „когато
кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги“. В съответствие с цитираната
разпоредба и нормата на чл. 417, т. 2 от ГПК, на 20.10.2021 г. банката е
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
PC-Кубрат.
По образуваното заповедно производство – ЧГД № 638/2021 г. по описа
на PC – Кубрат, на 21.10.2021 г. е издадена Заповед № 276 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и
Изпълнителен лист № 191/21.10.2021 г. за предявените в производството
парични вземания на банката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Въз
основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е било
образувано изп. дело № 20217610400534 по описа на ЧСИ Г. Солаков, рег.№
761 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград.
Поради това,че така издадената заповед е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, което ищецът е сторил,
подавайки настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за банков кредит от
20.09.2018 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписан от
страните, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него
4
изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и
чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника, има обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр.
д. № 638/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит от 20.09.2018 г., по
силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни
предпоставки, въз основа на които е вземането на кредитора е станало
изискуемо и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от
претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за кредит. Ищецът е изправна страна по същия,
доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
5
ответника се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума,
предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т. ч. и от признанието на
кредитополучателя в съдебно заседание. Предвид изложеното, следва изводът
за основателност на исковата претенция за претендираната главница в размер
на 7 968.46 лева, дължима със законната лихва считано от 20.10.2021 г.,
когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорните претенции за договорна лихва, обезщетение за забава и
извършени разходи в размера, претендиран от банката и неоспорен от
ответната страна.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 20.10.2021 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство
се произнася по дължимостта на разноските и в заповедното производство.
Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата 329.40 лв. (179.40 лв. платена д. т. и 150 лв. юрк. възнаграждение) за
разноските по ч. гр. д. № 638/2021 г. на РС – Кубрат, а по настоящото
производство в размер на 389.34 лева (289.34 лв. платена д. т. и 100 лв. юрк.
възнаграждение).
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. А., ЕГН
6
**********, с пост./ наст. адрес в ***, че дължи на „БАНКА ДСК” АД гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Б. – изпълнителни директори чрез
пълномощник юрисконсулт И. Т. И. следните суми, за които по ч. гр. д. №
638/2021 г. по описа на РС – Кубрат е издадена Заповед № 276/21.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК: 7 968.46 лева (седем
хиляди, деветстотин шестдесет и осем лева, четиридесет и шест ст.) –
непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
20.09.2018 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до изплащането на
дълга; 853.48 лева (осемстотин петдесет и три лева, четиридесет и осем ст.) –
договорна лихва за периода 28.12.2020 г. – 18.10.2021 г.; 28.14 лева (двадесет
и осем лева, четиринадесет ст.) – лихва за забава върху просрочената
главница за периода 28.12.2020 г. до 18.10.2021 г. и 120.00 лева (сто и
двадесет лева, нула ст.) лева – разходи при изискуем кредит, на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от Ю. Б. Г. и А. Р. Ж. Б. –
изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт И. Т. И. сумите
389.34 лева (триста осемдесет и девет лева, тридесет и четири ст.) –
направени разноски по исковото производство и 329.40 лева (триста двадесет
и девет лева, четиридесет ст.) – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7