Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 8268 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба от „РТ И. - Н“ АД по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „С.т.“ АД. Молителят
твърди, че „С.т.“ АД има непогасени задължения по два договора за извършване на
СМР от 20.12.2009 г. и от 04.12.2012 г.; по договор за предоставяне на машини и
услуга от 01.08.2014 г.; по договор за изработка от 12.02.2015 г. и по договор
за изработка от 01.03.2014 г., на обща стойност от 1727555,37 лева. Сочи, че е
изпълнил надлежно и в срок възложените му с гореописаните договори работи, като
длъжникът е приел същите но не е
заплатил изцяло дължимото за тези СМР възнаграждения. Длъжникът е преустановил
плащанията по договора от 2009 г. през 2014 г., а по станалите изискуеми през
2015 г. вземания по другите договори не е извършвал никакви плащания. Твърди
още, че длъжникът е кредитополучател по договори за банкови кредити, по които в
полза на бланката са учредени особени залози, като е преустановило плащанията и
към други доставчици. Предвид изложеното
поддържа, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост. Моли съда да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.
Препис от молбата на „РТ И. - Н“ АД е връчен на длъжника
„С.т.“ АД, като в указания от съда срок длъжникът подава отговор, с който
оспорва съществуването на претендираните от кредитора вземания по договорите.
Твърди, че не е налице състояния на неплатежоспособност и свръхзадълженост.
С определение от 20.06.2016 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединен „П.-М., сигурност 1“ ЕООД. В
молбата на кредитора за присъединяване се твърди, че „С.т.“ АД има качеството
длъжник по споразумение от 31.08.2015 г., с което се уреждат отношенията между
страните по отношение на договор за охрана от 05.04.2013 г. Поддържа, че след
19.11.2015 г. длъжникът е спрял да плаща по споразумението, като към този
момент остава да дължи сума в размер на 291 628 лева. Моли съда да
постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като открие
производство по несъстоятелност и определи като начална дата на
неплатежоспособността - 19.11.2015 г.
При условията на евентуалност поддържа, че длъжникът е свръхзадължен.
Препис от молбата на „П.-М., сигурност 1“ ЕООД е връчен
на длъжника на 30.06.2016 г., като в указания от съда срок длъжникът не подава
отговор и не взема становище по молбата.
С определение от 20.06.2016 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединена „О.Б.Б.“ АД. В молбата на
кредитора за присъединяване се твърди, че длъжникът има непогасени задължения
по два договора за банков кредит, съответно от 04.12.2013 г. и 27.08.2014
г. Длъжникът е в просрочие по тези
договори, съответно от м. юли и м. септември 2015 г., след което не са
извършвани никакви плащания по договорите.
Поддържа, че преустановяването на плащането по тези договори е обстоятелство, което доказва, че длъжникът
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от датата, след която е изпаднал
в просрочие по отношение заплащането на задълженията си по договорите. Моли съда да постанови решение по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ.
Препис от молбата на „О.Б.Б.“ АД е връчен на длъжника. В
указания от съда срок длъжникът подава отговор, с който оспорва да е длъжник по
договорите за кредит Твърди, че не е
налице състояния на неплатежоспособност.
С определение от 10.11.2016 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединена „У.Б.“ АД. В молбата на
кредитора за присъединяване се твърди, че длъжникът има непогасени задължения
по два договора за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ
кредит от 26.04.2010 г. и 10.01.2011 г.,
както и по договор за стандартен кредит за оборотни средства от 12.12.2013
г. Длъжникът е в просрочие по тези
договори, съответно от м. април и м. май 2015 г., след което не са извършвани
никакви плащания по договорите.
Поддържа, че преустановяването на плащането по тези договори е обстоятелство, което доказва, че длъжникът
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, считано от 31.12.2015 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал.
1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.
Препис от молбата на „У.Б.“ АД е връчен на длъжника. В
указания от съда срок длъжникът не подава отговор и не взема становище по
молбата.
С определение от 10.11.2016 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединен „Е.***-К.С.“ СД. В молбата на
кредитора за присъединяване се твърди, че длъжникът има непогасени задължения
по договор за изработка от 12.07.2012 г. Длъжникът е спрял плащанията по
договора, считано от 28.03.2014 г.
Поддържа, че преустановяването на плащането по договора е обстоятелство, което доказва, че длъжникът
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, поради което моли съда да
постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Препис от молбата на „Е.***-К.С.“ СД е връчен на
длъжника. В указания от съда срок длъжникът не подава отговор и не взема
становище по молбата.
С определение от 10.11.2016 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединен „Р.к.“ АД. В молбата на кредитора
за присъединяване се твърди, че длъжникът има непогасени задължения по договор
за услуга от 08.07.2014 г. в размер на 12915.76 лева. Тази сума е изискуема от
21.08.2014 г. Поддържа, че
преустановяването на плащането по договора
е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, считано от 21.08.2014 г., поради което моли съда да
постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Препис от молбата на „Р.к.“ АД е връчен на длъжника. В
указания от съда срок длъжникът не подава отговор и не взема становище по
молбата.
В първото по делото заседание на 30.06.2017 г., на
основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединен „Е.и.“
ЕООД. В молбата на кредитора за присъединяване се твърди, че в полза на „Е.и.“
ЕООД има издаден изпълнителен лист срещу длъжника от 07.10.2016 г. за заплащане
на суми, дължими по договор за продажба на бронзово въже № 23/19.09.2011 г. и
фактура № 314/04.03.2014 г., както и неустойка за забавено плащане на сумата по
тази фактура. Поддържа, че липсата на плащане се дължи на обективна
невъзможност на длъжника да направи това, което доказва, че длъжникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
поради което моли съда да открие производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника.
Препис от молбата на „Е.и.“ ЕООД е връчен на длъжника,
като в указания от съда срок не е взето становище по молбата.
В хода по същество длъжникът поддържа, че не се
установява състояние, нито на неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост.
Сочи, че не се доказва спиране на плащанията към кредиторите, тъй като и след
посочените от тях дати дружеството е продължило да развива търговска дейност и
да прави плащания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Представен е договор от 20.12.2009 г., с който длъжникът
възлага на „РТ И. - Н“ АД да извърши проектиране и специализирани СМР на обща
стойност от 1820000 лева без ДДС до 20.11.2012 г.
Представен е договор от 04.12.2012 г., с който длъжникът
възлага на „РТ И. - Н“ АД да извърши СМР на обща стойност от 1200000 лева без
ДДС до 31.12.2015 г.
Представен е договор от 12.02.2015 г., с който длъжникът
възлага на „РТ И. - Н“ АД да извърши монтаж и демонтаж на релсов ж.п път, при
посочени единични цени на изпълнение.
Представен е договор от 01.03.2014 г., с който длъжникът
възлага на „РТ И. - Н“ АД да извърши монтаж, полагане и бетониране на трамваен
релсов път.
Представен е договор от 01.08.2014 г., с който „РТ И. -
Н“ АД се задължава да предостави на длъжника за възмездно ползване оборудване и
машини.
Представени са двустранно подписани протоколи от страните
за приемане на възложената с горните договори работа, акт за установяване на извършената
услуга – наем на механизация, както и издадени фактури за дължими по договорите
суми.
С договор от 12.07.2012 г. длъжникът възлага на „Е.***-К.С.“ СД да
изготви идеен и технически проект за ново жп трасе срещу възнаграждение
приблизително от 175806 лева. без ДДС. С приемо-предавателен протокол от
22.01.2014 г., подписан от двете страни, е предаден изготвения въз основа на
договора проект. Този технически проект е приет от Експертен съвет на ДП „НКЖИ“
с протокол от 25.02.2014 г., като за останалата дължима цена по договора „Е.***-К.С.“
СД е издало две фактури от 28.03.2014 г. и 10.12.2015 г.
Представен е договор за банков кредит № 57/04.12.2013 г.,
сключен между „О.Б.Б.“ АД и кредитополучателя „СК —13 Х.-И.” АД, с който е предоставен
кредит в размер на 600000 евро. Страните
уговарят, че отпуснатият кредит ще бъде погасен до 30.12.2014 г. или в срок до
30.1.2015 г., в случай, че срокът за ползване на сумите бъде удължен при
условията на чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора. С допълнително споразумение от
30.04.2014 г. като съдлъжник по договора встъпва „С.т.“ АД. С това допълнително
споразумение се предоговарят и условията по предоставяне на кредита, като
неговият размер се увеличава до 1 600 000 евро, отпускани по два
лимита. С допълнително споразумение № 2/25.08.2015 г. крайният срок за
изпълнение се променя на 30.09.2015 г. Предвид неизпълнението на задължението
на кредитополучателя, банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. В нейна полза е издаден изпълнителен лист
от 12.12.2015 г. на СРС, 43 състав, по ч.гр.д. № 75554/2015 г., с който
длъжникът е осъден да плати на банката солидарно с останалите длъжници по
договора сумата от 1083928,83 евро
главница, ведно със законната лихва от 07.12.2015 г. до изплащане на вземането,
както и договорна лихва в размер на 7059.33 евро и наказателна лихва в размер
на 18810.51 евро. За принудителното събиране на тези суми е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ М.Ц.през 2016 г.
С договор за банков кредит № 48/27.08.2014 г., подписан
от длъжника в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя „СК —13 Х.-И.” АД, „О.Б.Б.“ АД
предоставя кредит в размер на 15000000 лева, усвоим на три лимита.
Съгласно постигнатото от страните съгласие предоставеният кредит по първия и
втория лимит следва да бъде издължен до 30.09.2015 г. След подпхисване на
договора за сключени три допълнителни споразумения, които не променят
уговорения краен срок на издължаване. Предвид неизпълнението на задължението на
кредитополучателя, банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за събиране на сумите по първи лимит на
оборотни средства. В нейна полза е издаден изпълнителен лист от 23.02.2016 г.
на СРС, 27 състав, по ч.гр.д. № 75889/2015 г., с който длъжникът е осъден да
плати на банката солидарно с останалите длъжници по договора сумата от 5150000 лева главница, ведно със
законната лихва от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и наказателна
лихва в размер на 112943.13 лева. За събиране на сумите по втория лимит е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, във връзка с което е образувано гр.д. № 75890/2015 г. по описа на СРС, 79
състав, по което на 28.01.2016 г. е издаден изпълнителен лист, с който
длъжникът е осъден да плати на банката солидарно с останалите длъжници по
договора сумата от 520469.39 лева
главница, ведно със законната лихва от 08.12.2015 г. до изплащане на вземането,
както и наказателна лихва в размер на 16191.89 лева. За принудителното събиране
на сумите по тези два изпълнителни листа са образувани изпълнителни дела по описа на ЧСИМ.Ц.през 2016 г.
С договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит от 26.04.2010 г., подписан от длъжника в качеството му на
солидарен длъжник на кредитополучателя
„СК —13 Х.-И.” АД, „У.Б.“ АД предоставя банков кредит в размер на 6
500000 евро, състоящ се от револвираща кредитна линия за оборотни средства и
кредит под условие за издаване на банкови гаранции. Към договора са подписани
11 анекса, като с анекс № 9/16.07.2015 г. крайният срок за погасяване на
задълженията е определен на 01.08.2020 г.
С договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит от 10.01.2011 г., подписан от длъжника в качеството му на
солидарен длъжник на кредитополучателя
„СК —13 Х.-И.” АД, „У.Б.“ АД предоставя банков кредит в размер на 8000000 евро, състоящ се от револвираща
кредитна линия за оборотни средства и кредит под условие за издаване на банкови
гаранции. Към договора са подписани 13 анекса, като с последния от тях от
22.12.2015 г. крайният срок за погасяване на задълженията е определен на
01.08.2020 г.
С договор за
кредит за оборотни средства № 244 от 12.12.2013 г., подписан от длъжника в
качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя „СК —13 Х.-И.” АД, „У.Б.“ АД предоставя кредит
в размер до 1000000евро, който съгласно анекс № 2/11.07.2014 г. следва да бъде
погасен до 12.06.2015 г.
С договор от 08.07.2014 г. длъжникът възлага на „Р.к.“ АД
да изпълни СМР с ориентировъчна цена 14537.17 лева без ДДС, при посочени в
приложение към договора единични цени на отделните видове работа. С двустранно
подписан протокол страните са установили извършването на вписаните в протокола
СМР на стойност от 3536.68 лева, като са приели, че същите подлежат на плащане.
За тази сума с дължимия по нея ДДС е издадена фактура № **********/17.07.2014
г. С двустранно подписан протокол от 30.07.2014 г. страните са установили
извършването на вписаните в протокола СМР на стойност от 12226.25 лева, като са
приели, че същите подлежат на плащане. За тази сума с дължимия по нея ДДС,
намалена с платения от длъжника по договора аванс от 5000 лева, е издадена фактура № **********/30.07.2014 г.
Представен е изпълнителен лист от 07.10.2016 г. на СГС,
ТО, 20 състав, по т.д. № 6906/2016 г., с който длъжникът е осъден да заплати на
„Е.и.“ ЕООД по арбитражно решение от 30.08.2016 г. на АС при БТПП, по арб. дело
№ 25/2016 г., сумата от 123209.52 лева,
представляваща цена на бронзово
въже по договор № 23/19.09.2011 г. и
фактура № 314/04.03.2014 г., ведно със законната лихва от 08.02.2016 г. до
окончателното плащане и сумата от 3696.29 лева, представляваща неустойка за
забава при плащането на цената.
Представено е
споразумение от 31`.08.2015 г., с което длъжникът се задължава да плати на „П.-М.,
сигурност 1“ ЕООД на четири равни вноски сума от 342552 лева, дължима като
възнаграждение по договор от 05.04.2013 г. за охрана на обект. Падежите на тези вноски от по 85638 лева, са
съответно 15.09.2015 г.; 05.10.2015 г.;
05.11.2015 г. и 05.12.2015 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установяват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания
по отношение на длъжника за периода от 01.01.1994 г. – 15.05.2017 г.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 26.05.2017 г. има данни за
регистрирани на името на длъжника 37
броя пътни превозни средства.
Срещу длъжника няма издадени ревизионни актове. Има
образувано изп. дело на публичен изпълнител № *********/2017 г., като с
постановление от 05.11.2015 г. са наложени обезпечителни мерки – запор върху
налични и постъпващи суми, находящи се по банковите сметки на дружеството в
размер на 424826.14 лева. По делото са
постъпили подаваните от молителя ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода 2013 - 2016 г. вкл., както и ОПР и баланс за същия
период. Тези документи са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза С.М., чиито заключения съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. Ответникът не е оказал пълно съдействие на
вещото лице при изготвяне на експертизата и не е представил всички документи,
които съдът го е задължил. От заключенията /основно и две допълнителни/ и
уточненията, направени от вещото лице М. в о.с.з. при приемане на заключенията се
установява следното:
При извършването на анализите за целия анализиран
период 2013-2017 г. вкл., вещото лице
констатира, че преобладаващи в структурата на активите на „С.Т.” АД са
краткотрайните /текущите/ активи, чийто относителен дял през периода от 2013 г.
до 2016 г. включително е средно 87,37 % от общата балансова стойност на
активите на дружеството. Сред тях най-съществен дял заемат краткосрочните
вземания от клиенти и доставчици, следвани от материалните запаси. Паричните
средства представляват незначителна част от краткотрайните активи, а в течение
на изследвания период делът им намалява от почти 6 % в края на 2013 г. до 0,08
% към 31.12.2016 г., като тези от тях, намиращи се по банкови сметки в
страната, са блокирани. Най-голям относителен дял в структурата на
дълготрайните активи заемат дълготрайните материални активи /ДМА/, чиято
балансова стойност през периода е с тенденция на намаление — от 64,95 % (2 631
хил. лв.) към 31.12.2013 г. до 56,50 % към 31.12.2016 г. В основната си част
това са земи и сгради, а освен тях като ДМА. са посочени и машини,
производственно оборудване, съоръжения и други материални активи. В структурата
на дълготрайните активи присъстват и дългосрочни финансови активи под формата
на дялове в предприятия от група и акции. Стойността им остава непроменена през
целия период от 2013 г. до 2016 г. Част от дълготрайните активи представляват и
отсрочени данъци, които през различните отчетни периоди са в размери между 10
хил. лв. и 17 хил. лв. За изследвания период е отчетено намаление на собствения
капитал на длъжника с около 65 %. След два поредни отчетни периода с текуща
печалба, съответно за 2013 г. и 2014 г., през 2015 г. е реализирана загуба от
4008 000 лева, а за 2016 г. загуба от 1213000 лева. През изследвания период
задълженията на „С.Т.” АД са предимно краткосрочни. Относителният им дял в
структурата па задълженията варира между 78,44 % към 31.12.2013 г. и 75,16 %
към 31.12.2016 г. Основна част от краткосрочните задължения представляват
задължения към доставчици и към предприятия от група. Задължения към
предприятия от група са почти изцяло /около 99 %/ и дългосрочните задължения на
ответното дружество. По абсолютна стойност общият размер на задълженията на „С.Т.”
АД през изследвания период се е увеличил с около 34 % - от 19 522 хил. лв. в
края на 2013 година до 26 208 хил. лв. към 31.12.2016 г. Вещото лице проследява
и описва задълженията на длъжника към доставчици, клиенти по аванси, свързани
лица и кредитори по изпълнителни производства. Констатира и наличие на публични
задължения към НАП и общините към края на календарните години в анализирания
период, които задължения към 31.12.2017 г. възлизат на 184 266.97 лева. На
вещото лице не е предоставена аналитична оборотна ведомост на сметка 151
„Получени краткосрочни заеми“, поради което не е възможно да се посочат
конкретните кредитори, основанията за осчетоводяване и падежите на
задълженията. Задълженията на длъжника към първоначалния кредитор „РТ И. - Н“
АД са намерили счетоводно отражение по две сметки – до 3.12.2015 г. са били
отразявани по сметка 4062 „разчети със
свързани лица – задължения по доставки“, а от 01.01.2016 г. по сметка 401
„доставчици“. По тази сметка са били осчетоводявани и задълженията към
присъединените кредитори „П.-М., сигурност 1“ ЕООД, „Р.к.“ АД и „Е.и.“ ЕООД.
Относно присъединения кредитор „Е.***-К.С.“
СД са налични единствено данни за осчетоводено задължение към 31.12.2013 г. в
размер на 40 лева, но не и посоченото от този кредитор като основание за
встъпване вземане по договор за изготвяне на проект от 12.07.2012 г. в размер
на 250384.80 лева. Задължения към присъединените кредитори „О.Б.Б.“ АД и „У.Б.“
АД също не са осчетоводени от длъжника. Вещото лице проследява показателите за
ликвидност на дружеството за периода, като дава два варианта – ако в
задълженията на длъжника се включат задълженията по обявените за предсрочно
изискуеми задължения по процесните договори за кредит с присъединените кредитори
„О.Б.Б.“ АД и „У.Б.“ АД и вариант, в
който тези задължения не са отчетени като изискуеми и текущи. Предвид
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, че
сумите по предоставените кредити са усвоени от кредитополучателя „СК —13 Х.-И.” АД /„С.Т.” АД има качеството
на солидарен длъжник по договорите за кредит/, Съдът приема, че по делото се
установява настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията на длъжника
по договорите, поради което следва да се кредитира варианта на изчисления на
вещото лице, при който към краткосрочните задължения на длъжника към 31.12.2015
г.задължения на длъжника следва се прибавят и краткосрочните задължения на
длъжника към 31.12.2015 г. по договорите
за кредит. Добавянето на тези задължения рефлектира в по-ниски от референтните стойности
на коефициентите за ликвидност на длъжника. Така коефициентът на обща
ликвидност към 31.12.2015 г. става 0.78,
а към 31.12.2016 г. – 0.62. По данни от счетоводните баланси и от отчетите за
приходите и разходите на „С.Т.” АД вещото лице изчислява стойностите на
показателите за обращаемост на краткотрайните материални активи — времетраене
на един оборот и брой обороти за една година /коефициент на обращаемост/. От
получените данни е видно, че през периода от 2013 г. до 2016 г. вкл.
показателите за обращаемост на материалните запаси на „С.Т.” АД са с тенденция
на непрекъснато влошаване, което е ясно изразено за 2016 г. Вещото лице изготвя вариант на показателите на
ликвидност, при който краткосрочните вземания от свързани лица към края на
отделните отчетни периоди са изключени от текущите активи на „С.Т.” АД при този
вариант показателите за ликвидност се променят в посока намаление по отношение
на коефициентите за обща и бърза ликвидност. До 31.12.2015 г. коефициентите
остават в допустими граници, след което спадат под минималните си референтни
стойности. Така коефициентът за обща ликвидност от 1.01 към 31.12.2015 г. спада
на 0.94 към 31.12.2016 г. При изчисление на показателите за ликвидност във
вариант, при който от краткотрайните активи са изключени вземанията, несъбрани
за една и повече години, незначително намаляват стойностите на коефициентите на
обща и на бърза ликвидност, като при това същите остават в допустими граници.
От анализираните отчетни периоди най-голямо намаление на въпросните коефициенти
е отчетено през 2016 г. – така от
коефициент за обща ликвидност към 31.12.2015 г. – 1.29 същият намалява към 31.12.2016 г. на
1.15. При изчисляването на тези варианти на вещото лице не се вземат предвид
задълженията по договорите за кредит, сключени с „О.Б.Б.“ АД и „У.Б.“ АД, по
които договори длъжникът е поел задължение
да отговоря солидарно с кредитиполучателя по тях, тъй като вземанията по
тези договори не са отразени счетоводно при длъжника. През периода от 2013 г.
до 2016 г. имуществото на „С.Т.” АД е било достатьчно да покрие всички парични
задължения, в т.ч. и тези с настъпил падеж. Този извод на вещото лице е
направен по данните, представени в счетоводните баланси, в които не са посочени
поетите задължения на длъжника като солидарен длъжник по договорите за кредит
на „СК —13 Х.-И.” АД, сключени с „О.” АД и с „У.Б.” АД. Отчитайки и тези
задължения, вещото лице стига до извод, че имуществото на ответното дружество
не е достатьчно за покриване на всички негови задължения, без да е налице
опасност за интересите на кредиторите. Доколкото от счетоводството на „С.Т.” АД
не са предоставени на вещото лице счетоводен баланс към 31.12.2017 г. и отчет
за приходите и разходите за 2017 г., не може да извърши анализ относно стойностите на тези
коефициенти относно отчетния период 2017 г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая от ангажираните от молителите доказателства се
установи наличието на техни изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от
търговска сделка, съответно абсолютна търговска сделка – договори за банков
кредит /кредиторите „О.Б.Б.“ АД и „У.Б.“ АД/, както и договори за изработки и
услуги /кредиторите „П.-М., сигурност 1“ ЕООД, „Р.к.“ АД и „Е.***-К.С.“ СД/ и
договор за търговска продажба /кредиторът „Е.и.“ ЕООД/, които договори са свързани
с осъществяваната от длъжника дейност. Предвид обстоятелството, че във фазата
на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност, вземанията на кредитора, съответно на присъединените кредитори,
не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл.
632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или
липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на
вземанията по договорите не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в тяхна
полза, изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.
Неоснователно е възражението на длъжника, че няма задължения към „РТ И. - Н“ АД
по представените от този кредитор договори. От тези договори се установи, че
между страните са възникнали облигационни правоотношения с типичното за договор
за изработка съдържание. Кредиторът представи двустранно подписани протоколи за
приемане на извършена по тях работа, приета без възражение от представителя на
длъжника. Длъжникът, имащ качеството на възложител по тези договори не установи
да е изпълнил в цялост задълженията си по тези договори за заплащане на
възнаграждение на изпълнителя. От събраните по делото доказателства се установи,
че ответникът има качеството на съдлъжник по процесните договори за кредит, сключени
с присъединените кредитори банки, съответно
е поел задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на
задълженията му, произтичащи от договорите за кредит в пълен размер /главница,
лихви, комисионни и разноски/. В този смисъл необосновано се явява възражението
на длъжника срещу съществуването на вземания на „О.Б.Б.“ АД спрямо него по тези договори, с довода, че „С.т.“
АД не е длъжник по тях.
Ето защо в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията
на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на
основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му
да погасява задълженията си. С оглед заключенията на съдебно-икономическа
експертиза съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено
състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на молителя се използват различни икономически и финансови
показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните
активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват
еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност
/на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната
структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът
приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на
дружеството да погасява задълженията си с всички КА. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при
него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията
си. В настоящата хипотеза съдът намира, че е налице влошено
финансово-икономическо състояние на молителя и невъзможност за поемане на
краткосрочните задължения към 31.12.2015 г., когато всички коефициенти на
ликвидност и най-вече КОЛ са значително под референтните стойности. Съдът
намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние, тъй
като видно от изготвения алтернативен вариант на заключението показателите на
длъжника от този момент продължават да се влошават. Съдът намира, че следва да
кредитира именно този втори вариант, доколкото по делото се установи наличието
на изискуеми към този момент задължения на длъжника в качеството му на
солидарен длъжник на кредитополучателя „СК —13 Х.-И.” АД по сключените с „О.Б.Б.”
АД и с „У.Б.” АД договори за кредит. При изчисляването на коефициентите при
този втори вариант вещото лице е взело предвид действителните задължения по
тези договори с настъпил падеж. Предвид липсата на съдействие от страна на
длъжника да предостави на вещото лице М. достъп до счетоводната си
документация, въз основа на която тя да даде отговор относно показателите на
дружеството за 2017 г., следва да се приеме, че влошаването на показателите е
продължило и през 2017 г., съответно е трайно и необратимо състояние.
Направените от длъжника частични плащания и погасяване на задължения, направени
в хода на принудителното изпълнение не оборват наличието на презумцията,
установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбите по чл. 625 от ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъдат уважени.
По отношение на началната дата
на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на
кредиторите, а следва да
прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2015 г., като към тази дата всички
кредитори в настоящето производство са имали изискуеми срещу длъжника вземания.
Ето защо съдът приема, че за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.12.2015 г.
Предвид установеното състояние на неплатежоспособност,
съдът не дължи произнасяне относно заявеното от кредиторите „РТ И. - Н“ АД и „П.-М.,
сигурност 1“ ЕООД при условията на евентуалност друго основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост.
Предвид липсата на съдействие от страна на длъжника да
предостави на вещото лице всички необходими за изготвяне на експертизата
документи, както и предвид констатациите на вещото лице, че вземанията на част
от кредиторите /„Е.***-К.С.“ СД, „О.Б.Б.“ АД и „У.Б.“ АД/ не са намерили счетоводно отразяване във
финансовите отчети на предприятието, Съдът намира, че е налице съмнение относно
редовността на търговските книги на длъжника и дали същите са водени, съобразно
принципите, свързани с хронологичното отчитане на стопанските операции и
принципът на начисляването, съгласно който ефектите от сделките и другите
събития се признават в момента на тяхното възникване. Поради тази причина, не
следва да бъде свиквано първо събрание на кредиторите, доколкото по арг. от чл.
669, ал. 3, т. 2 от ТЗ дори да редовно свикано, това събрание не може да бъде проведено. Съгласно разпоредбата
на чл. 669, ал. 4 ТЗ, в този случай, назначеният от съда временен синдик
изпълнява правомощията си до избиране на постоянен синдик от събранието на
кредиторите, след одобряване на списъка по чл. 692 от ТЗ от съда.
Искането, заявено от кредитора „У.Б.“ АД в писмената
защита за делото за назначаване на конкретно лице за временен синдик не следва
да се уважава. От една страна това искане не е заявено в молбата за
присъединяване на този кредитор, каквото е изискването на чл. 628, ал. 4 от ТЗ,
а от друга страна „У.Б.“ АД не е
единствено кредитор в настоящето производство, съответно другите кредитори не
са дали съгласието си за временен синдик да бъде назначено посоченото от
кредитора „У.Б.“ АД.
При този изход на производството, следва да се присъдят
разноските на направилите такова искане кредитори „РТ И. - Н“ АД и „У.Б.“ АД, съответно
в размер на 2850 лева и 1150 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Х.В.М., с адрес: ***, тел. *** ******, при месечно възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, платимо от
масата на несъстоятелността, като определя тридневен срок на синдика за
встъпване от датата на уведомяването му.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик Х.В.М. най-късно до датата на встъпването му да представи
нотариално заверено съгласие за назначаването му като временен синдик на „С.т.“
АД и декларация, в която да декларира дали отговаря на изискванията на чл. 655,
ал. 2 и чл. 656, ал. 2 от ТЗ.
УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги
на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за
техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на
вземанията по образец, съгласно чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ №
848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г.
ОСЪЖДА „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „РТ
И. - Н“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** разноски по
делото в размер на 2850 лв.
ОСЪЖДА „С.т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********разноски по делото в
размер на 1150 лв.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: