№ 5359
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110154680 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т,ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от А А и И Е,против П. К. Т.,ЕГН **********,с
адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 369,54 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,77,86 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г.,16,13 лева сума за
дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,2,88 лева
мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. до 08.03.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът Т. като собственик на имота е клиент на
топлинна енергия и има задължението да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответникът е
допуснал неизпълнение и незаплатената главница възлиза на 369,54 лева. С
оглед това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна
лихва в размер от 77,86 лева. С исковата молба са претендирани и парични
суми за сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение,съответно в размер от 16,13 лева и 2,88 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед подадено възражение от ответника Т. е
налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
Т. със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че липсват
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на
имота,формулирано е възражение за настъпила погасителна давност,оспорва
се правото на ищеца да претендира сума за дялово разпределение.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Т С намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т претендира от П. К. Т.,както
и от други две лица,парични суми,които спрямо П. К. Т. са – 369,54 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г.,77,86
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г.,16,13 лева сума
за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,2,88 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.03.2020 г.
до 08.03.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,за
топлоснабден имот в ...... Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 15988/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
От писмо от Столична община – район Н установява,че ..... АБВ в ..... е
идентичен с ......
С нотариален акт от 08.01.1982 г. П К. Т. и М Ц Т.а се легитимират като
собственици на .... в .....абв в ..... с площ от 64,41 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници,М Ц Т.а е починала като
вдовица и е оставила като наследници по закон П. К. Т. -внук на сина на
наследодателката П Т. и М Н Т.а и Ж Н Т.а – внучки.
Съгласно договор № 1976/28.01.2002 г.,сключен между Т С,като
изпълнител,и етажните собственици в .....,като възложители,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да реализира дейност по дялово разпределение на
топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от
общото събрание на етажните собственици от 07.01.2002 г.
Приети са съобщения към фактури,издадени от Т с получател М Ц
Т.а,на 31.07.2020 г.,31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между Т,като
възложител,и Т С,като изпълнител,че страните са постигнали съгласие да
бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост,а възложителят се съгласява да заплаща
възнаграждение.
Представени са общи условия на Т за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Приети са изравнителни сметки,изготвени от Т за топлоснабдения имот.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска – да бъде
установено,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да бъде доказано какви права и задължения са
възникнали за страните,да бъде установено доставеното количество топлинна
енергия и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 28.03.2023 г.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец е доставчик на
топлинна енергия,каквато е доставяна до топлоснабдения имот,а ответникът
Т. е клиент на топлинна енергия като собственик на идеална част от имота. Не
могат да бъдат споделени доводите на ответника Т.,че не е нито
собственик,нито вещен ползвател на имота. От представените към исковата
молба доказателства се установява,че наследодател на ответника е придобил
имота,за което е представен нотариален акт за недвижим имот в обезщетение
по реда на ЗТСУ ( отм.),а от удостоверението за наследници се установява,че
ответникът П. Т. е единствен наследник на П Т.,поради което ответникът П Т.
се явява собственик на ½ идеална част от топлоснабдения имот,което
означава,че ответникът Т. има качеството потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. С оглед това,че
ответникът П. Т. е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот и не се
установява друго лице да реализира вещно право на ползване върху
притежаваната от ответника идеална част от правото на собственост,съдът
намира,че именно ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия. Законът не поставя
изискване за наличието на сключен договор в писмена форма за продажба на
топлинна енергия,а договорното правоотношение се счита възникнало
предвид притежаваното право на собственост,поради което следва да се
счете,че договорно правоотношение с ответника е възникнало. Съгласно
чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се регламентират
от общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,отличаващи се от общите условия,поради
което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението
на задължението точно,необходимо е цената на топлинна енергия да е
заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответникът Т.
не доказва да е изпълнил задължението си за процесния период – изцяло или
отчасти,поради което съдът намира,че исковата претенция е доказана по
основание. Не се спори между страните,а и от ангажираните в хода на
3
производството доказателства се установява,че в сградата е въведена система
за дялово разпределение на топлинна енергия,т.е. всеки от собствениците на
имот следва да заплаща стойността на топлинна енергия,която е определена
за имота от дялово разпределение. В настоящия случай ответникът Т. не е
релевирал възражения срещу реализираното дялово разпределение – нито в
срока за подаване на възражения след изготвяне на изравнителна сметка,нито
в подадения писмен отговор. Предвид изложеното съдът счита,че исковата
претенция подлежи на уважаване за сумата от 369,54 лева,за която е
предявена. Софийският районен съд намира,че и искът за сумата от 16,13
лева за дялово разпределение подлежи на уважаване. Не може да бъде
споделен доводът на ответника Т. чрез процесуалния му представител,че
искът за сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,тъй като
носител на това вземане е юридическо лице,различно от ищеца. Съдът
намира,че следва да бъде отбелязано,че съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от
общите условия на дружеството доставчик сумата за дялово разпределение се
заплаща от купувача на топлинна енергия на доставчика. Предвид това,че е
уговорено сумата за дялово разпределение клиентът да заплаща на
доставчика,а същевременно доставчикът заплаща възнаграждението на
дружеството,което реализира дялово разпределение,съдът приема,че искът е
доказан по основание,а и по размер при съобразяване представеното
извлечение от сметка на дружеството ищец,както и с оглед липсата на
оспорване на претенцията по размер от страна на ответника. Така
мотивиран,съдът намира,че и искът за сума за дялово разпределение е изцяло
основателен. Изводът на съда,че са основателни исковете за главница за
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение обосновава,че следва да
бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в
определен период,считано от настъпване изискуемост на вземането не са
предприемани действия от кредитора по реализиране на вземането.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В настоящия случай дружеството ищец
предприема действия по реализиране на вземането си с предявяване на
иска,който се счита предявен на 28.03.2023 г.,което означава,че са погасени
по давност паричните суми,за които към тази дата е изминал период от
време,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за изпълнение.
Същевременно при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП давност не е
текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,т.е. за задълженията,които са
възникнали преди този период давността е престанала да тече,считано от
13.03.2020 г. и неизтеклата част от давностния срок е продължила да
тече,считано от 21.05.2020 г. При това положение съдът счита,че погасени по
давност се явяват задълженията за периода м.05.2019 г. до м.10.2019 г. за
главница за топлинна енергия,т.е. за сумата от 44,86 лева,поради което искът
следва да бъде уважен за сумата от 324,68 лева,а за разликата до 369,54 лева
искът подлежи на отхвърляне поради изтекла давност. Съдът счита,че няма
погасени по давност задължения за дялово разпределение,тъй като най-
старото претендирано задължение е за м.02.2020 г.,но при съобразяване
обстоятелството,че по време на извънредното положение давност не е
4
текла,към предявяване на иска няма погасени по давност суми за дялово
разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва. Когато задължението за заплащане
на парична сума има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва,а ако задължението
няма падеж или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо
кредиторът да отправи покана. Съдът счита,че исковата претенция за
заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи
на отхвърляне,тъй като общите условия не регламентират срок за
изпълнение,а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана,с която
да постави ответникът в забава,поради което искът за сумата от 2,88 лева
следва да бъде отхвърлен. Софийският районен съд приема,че исковата
претенция за заплащане на мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия е доказана по основание,а по размер – за сумата от 62,60
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК при съобразяване,че при наличието
на погасена по давност главница недължима се явява и мораторната лихва
върху тази главница. За да счете,че искът за мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия е доказан по основание,съдът взе предвид,че
задължението за заплащане главница за топлинна енергия възниква като
срочно,тъй като общите условия уреждат срок от 45 дни,считано от изтичане
месеца на доставката,а при липса на проведено доказване главницата да е
заплатена в уговорения срок,длъжникът се намира в забава и отговаря за
заплащане мораторна лихва за претендирания от ищеца период.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед
уважената и отхвърлена част от исковете съдът намира,че следва да бъдат
присъдени на ищеца 32,40 лева за заповедното производство,както и 248,40
лева за исковото производство. Съдът намира,че в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 40,80 лева адвокатско възнаграждение съответно
на отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. К. Т.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на
Т,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И
Е,в размер от 324,68 лева ( триста двадесет и четири лева шестдесет и осем
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до м.04.2022
г.,62,60 лева ( шестдесет и два лева и шестдесет стотинки ) мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 08.03.2023
г.,16,13 лева ( шестнадесет лева и тринадесет стотинки ) сума за дялово
5
разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 28.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 15988/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 324,68 лева до пълния
претендиран размер от 369,54 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 62,60 лева до пълния претендиран размер от 77,86 лева
мораторна лихва,за сумата от 2,88 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.03.2020 г. до 08.03.2023 г.
ОСЪЖДА П. К. Т.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Т,ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление С,представлявано от А А и И Е сумата от 32,40 лева ( тридесет и
два лева и четиридесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от
248,40 лева ( двеста четиридесет и осем лева и четиридесет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА Т,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от А А и И Е да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на П. К. Т.,ЕГН **********,с адрес С,сумата от
40,80 лева ( четиридесет лева и осемдесет стотинки ) заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т С.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6