О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260360 15.02.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен състав
На петнадесети февруари, две
хиляди двадесет и
първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 160 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.40, ал.3 от ЗУЕС във
връзка с чл.396, ал.1 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с частна жалба от адв.Ц.М., в
качеството на пълномощник на И.К., гражданка на Република Казахстан.
Обжалвано
е определение
№ 493 от 18.09.2020г. по гр.д.№ 786 по описа за 2020г. на Районен съд – гр.Несебър, с което е
оставено без уважение искането на частната жалбоподателка да бъде допуснато
обезпечение на предявен от нея иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез спиране
изпълнението на обжалваните Решения на Общото събрание на Етажната собственост
на к-с „Съни Хаус“ с. Кошарица, от дата 3.08.2020г.
В жалбата се
излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
Жалбоподателката
счита, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението – искът бил допустим /подаден от собственик в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС/;
въведени били твърдения за незаконосъобразност на взетите решения поради нарушение
на процедурните правила по свикването и провеждането на събранието и неспазване
изискванията за кворум, оспорени били пълномощни поради това, че някой
пълномощници представлявали повече от трима собственици; въведено било изрично
твърдение за нарушаване на разпоредбите на ЗУЕС; от доказателствата можело да
се направи извод за вероятната основателност на иска. Налице била и обезпечителна нужда,
понеже се касаело до решения за прекратяване мандата на УС и КС на ЕС и избор
на нов състав на тези органи, които въпроси засягат правата и интересите на всички
етажни собственици, включително ищцата. Безспорно било, че при изпълнение на
решенията можело да се стигне до решения и действия на избраните на въпросното
събрание ръководни органи на ЕС, с които да се накърнят интересите на етажните
собственици- незабавно да се пристъпи към сключване на нови договори,
прекратяване или разваляне на вече сключени договори, задължаване на етажните
собственици с нови задължения, закриване на банкови сметки, разпореждане със суми
по тях и др., което положение било особено опасно и собствениците в комплекса
можело да претърпят вреди. Затова намира за неправилен извода на районния съд,
че решенията имали само оперативен характер. Изложени са общоизвестните
теоретични постановки относно предпоставките за допускане на обезпечение и
естеството на искането по чл.40, ал.3 ЗУЕС като такова за налагане на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението“, предвидена в чл.397, ал.1, т.3 от ГПК, като е
цитирано ТР №5/24.06.2017г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГК на ВКС. На следващо
място се сочи, че в случая се касае за злоупотреба с права, без да са изложени
конкретни обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице обезпечителна нужда, е
направено искане за допускане на обезпечението при условията на гаранция.
Иска
се определението да бъде отменено, като вместо него се постанови спиране
изпълнението на решенията на процесното ОСЕС.
По делото е
постъпил отговор на частната жалба, подаден от адв.Таня Пеева в качеството на процесуален
представител на Етажната собственост. С него жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че с отговора на исковата молба ответната етажна
собственост е направила възражение и е представила доказателства с дата
10.08.2020г., че ищцата е пропуснала срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за оспорване
на решенията от проведеното на 3.08.2020г. ОСЕС. На следващо място се сочи, че
оспорените решения касаят преди всичко
отчети на Ревизионната комисия и на Управителя, назначаване на комисия
по присъединяване и одобряване на график за напояване, определяне на срок за
заплащане на вноски, предсрочно прекратяване на мандата на член на УС и избор
на нов и т.н., чието естество пряко не рефлектира върху материалната сфера на
ищцата, поради което тяхното изпълнение няма да затрудни изпълнението на
решението по делото при положителен за нея резултат от производството. Счита че
не е възможно дори теоретично да настъпят претендираните вреди от избор на
нелегитимен управителен съвет, доколкото не е избиран нов УС, а само са
прекратени пълномощията на един от членовете на стария УС. Действащият УС бил
избран на предходно събрание, проведено през 2019г. По повод твърденията за
злоупотреба с права се сочи, че спирането само по себе си не би могло да даде
защита, а доколкото такава изобщо е налице, съществуват други органи и способи
за проверка на този факт и търсене на отговорност от съответните лица. Иска се
жалбата да се остави без уважение.
По
допустимостта на производството:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването, в законния срок. Същата е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Като
взе предвид доводите на страните и съобрази относимите разпоредби на закона
Бургаският окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд- Несебър е образувано гр.д.№786/2020г. по исковата
молба на жалбоподателката И.К., против Етажната собственост в
курортен комплекс “Сън Хаус“ с Кошарица, за отмяна на всички
решения, приети на Общо събрание на етажната
собственост, проведено на 3.08.2020г. Твърди се, че решенията са незаконосъобразни,
приети при неспазване на предвидения в ЗУЕС ред за свикване и провеждане на
общото събрание, както и за нарушение на императивни правни норми. Развити да
подробни доводи за конкретните нарушения.
В
исковата молба е заявено искане по чл.40, ал.3 ЗУЕС за спиране изпълнението на
решенията на ОСЕС, приети на 3.08.2020г. предвид вероятността да настъпят
трудно възстановими вреди за собствениците, последица от управлението на
нелегитимно избран УС, които не могат да се предвидят по основание и размер. Приложени
са писмени доказателства.
Към
копието от делото на РС- Несебър не са приложени отговора на исковата молба и
доказателствата към него /чл.92, ал.1, предл.2 от Правилника за администрацията
в съдилищата/, макар че на ответната страна е връчен препис от жалбата, въпреки
че това не е необходимо предвид естеството на обезпечителното производство. По
тази причина същите няма да бъдат обсъждани.
С обжалваното
определение районният съд е отказал да наложи исканото обезпечение. Посочил
е, че с оглед естеството на производството по чл.40 ЗУЕС и преди събирането на
доказателствата на ответната страна, чиято е доказателствената тежест за
установяване на законосъобразното свикване и провеждане на ОСЕС, не може да се извърши
преценка за вероятната основателност на иска, тъй като същата касае съществото
на спора. Преценил е, че липсват конкретни основания, обосноваващи наличието на
обезпечителна нужда от спиране изпълнението на взетите решения. Сочените от
ищцата предполагали настъпването на бъдещи несигурни събития относно наличието
на вероятност от страна на Управителя на ЕС да бъдат предприемани действия.
Наред с това, в едната си част оспорените решения били процедурни, а в другата-
уреждащи правилата за управление и поддръжка на ЕС, като нито едно от тях не
можело да рефлектира неблагоприятно върху имуществената сфера на ищцата.
Непредставянето на протокол, в който са обективирани решенията, заедно с това,
че искането напрактика касаело предварително изпълнение на евентуално
положително решение за ищцата, правело искането по чл.40, ал.3 ЗУЕС
неоснователно.
Като
взе предвид доводите на страните и съобрази относимите разпоредби на закона
Бургаският окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Искането за допускане на
обезпечение по чл.40, ал.3 ЗУЕС е направено в хода на висящ исков процес за
отмяна на решенията на ОСЕС, приети на 3.08.2020г.
Според задължителните разяснения,
дадени с ТР №5/24.06.2017г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГК на ВКС, спирането на изпълнението
на решение на ОС на ЕС по реда на чл. 40, ал.3 от ЗУЕС е предвидено в закона
като обезпечителна мярка на този иск. За да бъде уважено това искане е
необходимо да са налице общите основания, предвидени за допускане на
обезпечение по чл.
391, ал.1 от ГПК /искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице
обезпечителна нужда- т.е. без обезпечителната мярка за ищеца да бъде невъзможно
или да се затрудни осъществяването на
правата по решението/. Законодателят, изхождайки от естеството на решенията,
които са от компетентността на Общото събрание, е преценил, че по правило
подаването на иска за отмяна на решение на ОС на ЕС / чл.
40, ал.1 от ЗУЕС / не спира изпълнението на решението / чл. 40, ал.3, предл. първо от ЗУЕС/, но е
допуснал такава възможност по преценка на съда. Понеже в разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗУЕС не са посочени допълнителни
изисквания за допускане на спирането, съдът следва да извърши конкретна
преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай.
Предвид ограничения предмет на обезпечително
производство /касаещ
наличието на предпоставките за допускане на исканата обезпечителната мярка/, въззивната инстанция не следва да анализира
по същество изложените в исковата молба и в жалбата
доводи, касаещи основателността
на иска, респективно
доводите на ответниците за неговата недопустимост, респективно-неоснователност,
както и доказателствата, приложени от страните, тъй като компетентен да даде становище относно крайния
резултат по материалноправния спор е само първоинстанционният съд, който е
сезиран с него.
В случая не може да се направи
категоричен извод за допустимостта на иска, тъй като в чл.40, ал.2 ЗУЕС е
предвиден 30- дневен преклузивен срок за предявяването му.
ОСЕС, на което са приети
оспорваните решения, е проведено на 3.08.2020г., а искът е предявен на
17.09.2020г. В исковата молба няма твърдения за това кога ищцата е получила,
респективно- узнала за решенията, поради което едва след събиране на нужните
доказателства от районния съд във връзка с доводите на ответника за
пропускането му, би могло да се прецени дали този срок действително е спазен, в
който случай искът би бил допустим.
Понеже ответната страна е тази,
която следва да установи законосъобразното свикване и провеждане на общото
събрание предвид конкретните оплаквания в исковата молба, на този ранен етап на
производството не може да се прецени дори вероятната основателност на иска,
както правилно е посочил районния съд.
В случая не се установяват и
конкретни обстоятелства, обуславящи твърденията за наличие на обезпечителна
нужда, доколкото са развити само доводи за хипотетична възможност от УС на ЕС
да бъдат взети бъдещи решения във вреда на етажните собственици. Това обаче е
ирелевантно, понеже такава възможност винаги би могла да се предположи, но след
като законодателят е предвидил предварително изпълнение на решенията на ОСЕС
въпреки подаването на жалба, очевидно за да се допусне спирането на тяхното изпълнение,
опасността за интересите /имуществени или други/ на ищеца следва да е реална и
конкретна /например- изваждането на етажния собственик от сградата за определен
срок, определяне на такси в прекомерно високи размери и т.н./. Същите доводи
касаят и твърденията за злоупотреба с право, които са голословни, неподкрепени
с каквито и да било факти. Освен това, част от оспорените решения са
процедурни- за избор на председателстващ и секретар на събранието /т.1, и т.2/
и вече са изпълнени, поради което спиране на изпълнението им е безпредметно.
Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставки за допускане на исканото
обезпечение, поради което частната
жалба следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,
подадена от адв.Ц.М., в качеството на пълномощник на И.К., гражданка на Република Казахстан,
против определение № 493 от 18.09.2020г. по гр.д.№ 786 по описа за
2020г. на Районен съд – гр.Несебър, с което е
оставено без уважение искането ѝ да бъде допуснато обезпечение на
предявения от нея иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез спиране
изпълнението на обжалваните Решения на Общото събрание на Етажната собственост
на к-с „Съни Хаус“ с. Кошарица, от дата 3.08.2020г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.