Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260166
гр. ВРАЦА, 21.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 19.05.2021г.
в
състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар М. Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело
N 162 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на
подадена въззивна жалба от Д.К.С. от гр.Бургас, чрез упълномощения му адвокат М.Г.,
против решение №260072/15.02.2021г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№830/2020г., в частта му, с която е уважен предявения против жалбоподателя насрещен
иск и жалбоподателят е бил осъден да заплати на В.Ц.В. сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
настъпило на 09.03.2018 година ПТП и сумата от 1208 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 09.03.2018 година.
Развиват се доводи, че районният съд не е отчел
възраженията на жалбоподателя, свързани с приложението на чл.7, ал.1, б.“в“ от
Наредба №17/23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали, даваща право на водача на МПС на премине на жълта светлина, щом като в
момента на смяна на сигнала е толкова близо до светофара, че не може да спре
без да създаде опасност за движението.
Сочи се, че от страна на жалбоподателя липсва неправомерно поведение,
поради което той не може да е отговорен за настъпилото ПТП, още повече при
установеното неправомерно поведение на ответницата В.В.. Жалбоподателят
поддържа също така, че неправилно нито съдът, нито назначеното по делото вещо
лице, са взели предвид представения по делото график за времево управление на
светофарната уредба от 13.06.2016г., действащ и към момента на процесното ПТП,
по отношение определянето на момента на сблъсъка между двата автомобила.
Жалбоподателят счита, че неправилно е определена и скоростта на движение на
автомобила му, която не съответства на установения при огледа спирачен път, на
състоянието на въздушните възглавници и на местоположението на автомобила след
сблъсъка. Претендира се, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
жалбоподателя по чл.45 от ЗЗД, поради което се иска отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на предявения насрещен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна В.Ц.В. ***, чрез упълномощения й адвокат Д.Х., е постъпил писмен
отговор, с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че съгласно приетата и
неоспорена от страните експертиза, в нарушение са били и двамата водачи на МПС,
като настъпилото ПТП е в причинно следствена връзка и с поведението на
жалбоподателя С., който е могъл да предотврати произшествието. Сочи се, че
възраженията на жалбоподателя не кореспондират със събраните по делото
доказателства, тъй като скоростта, с която двата автомобила са се движели е
установена, като е установено също, че С. е могъл да предотврати ПТП, ако бе
спрял и изчакал. Развиват се доводи, че всички доказателства и възражения на
жалбоподателя са били обсъдени от първоинстанционния съд, който е достигнал до
правилния извод за основателност на предявения насрещен иск.
Иска се решението на РС-Враца да бъде потвърдено в
обжалваната му част, като на въззиваемата се присъдят направените по делото
разноски.
При извършена проверка за редовност на въззивната
жалба на Д.К.С. от гр.Бургас, въззивният съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Д. К.С. от гр.Бургас против В.Ц.В. ***, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди от ПТП от 09.03.2018г., настъпило по
вина на ответницата и сумата от 1000 лв.обезщетение за неимуществени вреди от
същото ПТП. С определение от 19.01.2021г. районният съд е допуснал намаляване
размера на иска за имуществени вреди от 2000 лв.на 1948 лв.
В исковата молба С. поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има ответницата В., която е навлязла в кръстовището на червен
светофар с автомобила си „Опел Корса“ и е блъснала управлявания от ищеца
л.а.“Хонда Сивик“, в резултат на което по автомобила на ищеца са нанесени щети,
а той е претърпял болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период по-дълъг от
30 дни.
В подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба ответницата В.В. твърди, че в хода на образуваното по случая ДП
№630/2018г. е установено, че вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи, тъй
като В. действително е преминал кръстовището на неразрешена червена светлина на
светофара, но от своя страна С. също е преминал на нерезрешена жълта светлина.
Предявеният от Д.С. иск за обезщетение е оспорен и по размер от В., която в
отговора твърди, че претендираните
имуществени вреди са завишени, а по отношение неимуществените не се представят
доказателства.
Заедно с отговора по чл.131 от ГПК В.В. е
предявила и насрещен иск против Д.С., за сумата от 3000 лв. имуществени вреди и
сумата от 1000 лв.неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на същото
ПТП. В насрещната си искова молба В. поддържа същите фактичеки твърдения, както
в отговора по чл.131 от ГПК, а именно, че
вина за настъпилото ПТП имат и двамата водачи, поради което С. следва да
обезщети вредите, претърпени от В.. С
определение от 19.01.2021г. районният съд е допуснал намаляване размера на
насрещния иск за имуществени вреди от 3000 лв.на 1208 лв.
По предявения от В.В. насрещен иск ищецът Д.С. не
е подал отговор.
При така предявените първоначален и насрещен иск в
производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и се
назначени автотехнически и медицински експертизи. Въз основа на така събраните
доказателства районният съд е уважил в пълен размер както предявения
първоначален иск, така и насрещния.
Предмет на настоящето производство е частта от
първоинстанционното решение, с която е уважен предявеният от В.В. насрещен иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Във въвзивното производство доказателства не са
събирани.
Въз основа на събраните в производството пред
районния съд доказателства, въззивният съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи, вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност
за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Вредите трябва да
са пряка и непосредствена последица от вредоносното действие, като
отговорността се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи фактическия състав на непозволеното увреждане, от което претендира да
са настъпили вредите му, а именно противоправно поведение на ответника,
претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат.
В разглеждания случай страните не спорят, а това е
установено и от всички събрани по делото доказателства, че на 09.03.2018г. на
кръстовище в гр.Враца е настъпило ПТП между л.а.Опел Корса“, управляван от
ищцата по насрещния иск В.В. и л.а.“Хонда Сивик“, управляван от ответника по
иска Д.С.. Не се спори също така, че в резултат на произшествието са нанесени
повреди по двата автомобила, а видно от представената епикриза на Д.С.-л.117,
амбулаторни листове,заключения на съдебно-медицинска експертиза и показания на
разпитани по делото свидетели Н. С., Ч. С., Ц. Ц. и Д. К., страните са претърпели
и неимуществени вреди-болки, страдания, стрес, уплаха и пр.
Не се спори между страните също, че управлявайки
автомобила си ищцата по насрещния иск е навлязла в кръстовището при светеща
червена светлина на светофара, а ответникът Д.С. е преминавал на жълта
светлина. Спорни между страните са останали въпросите противоправно ли е
действал ответника по иска, предвид възможностите, които дава разпоредбата на чл.7,
ал.1, б.“в“ от Наредба №17/23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата
със светлинни сигнали, както и налице ли е причинна връзка между преминаването
му на жълт светофар и претърпените от В. имуществени и неимуществени вреди.
Именно тези въпроси за предмет на въззивната проверка, с оглед релевираните във
въззивнаа жалба оплаквания.
Доколкото носи тежестта да докаже противоправно
поведение на ответника С. и причинната връзка между това поведение и вредите,
ищцата се позовава на представения по делото констативен протокол
№967000-10658/09.09.2019г., както и на заключението на вещото лице по
назначената и изслушана автотехническа експертиза.
В представения констативен протокол №967000-10658/09.09.2019г.
са посочени обстоятелства и причини за настъпилото ПТП, като е прието, че
водачът на л.а.“Хонда Сивик“ Д.С. е навлязъл в кръстовището на неразрешен жълт
светофар, реализирайки ПТП с навлезлия в същото кръстовище на червен светофар
л.а.“Опел Корса“, управляван от В.В.. Посочено е също, че във връзка с
постановление за прекратяване на наказателно производство №630/2018г.на Районна
прокуратура-Враца, и на двамата водачи са издадени наказателни постановления.
Тези постановления, както и доказателства за влизането им в сила не са
представени по делото, поради което не може да се приеме за установено, че по
отношение на ответника С. е реализирана административно-наказателна
отговорност.
Съдът намира, че така представения КП от
09.09.20219г. не се ползва с никаква доказателствена стойност, относно възпроизведените
от съставителя факти, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, светофарни сигнали, и маркировката на мястото на произшествието и
други, като съображенията за това са следните:
Според разпоредбата на чл.189, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно препращащата норма на
чл.125а, ал.2 от ЗДВП документите,
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия в случаите по чл. 125
и реда за информиране съгласно ал. 1, се уреждат в наредба, издадена от
Министъра на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор, като в случая
това е НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В
разпоредбата на чл.3 от наредбата е
посочено, че при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол
за ПТП и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна
полиция" – МВР, като самият протокол се съставя в едномесечен срок от
датата на ПТП.
В разглеждания случай протоколът за ПТП не е
съставен в едномесечен срок от датата на ПТП, а е съставен 1 година и 6 месеца
след това, като към него липсва и предвидената в чл.3 от Наредбата схема на
ПТП. Освен това, от самото съдържание на протокола е видно, че той е повлиян от
констатациите в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
което не е допустимо, доколкото той следва да отразява констатации от личните
възприятия на съставителя при посещението на настъпилото ПТП. Необходимо е да
се отбележи също така, че на л.9 от делото е представена и първата страница от
друг КП, съставен на 23.03.2018г. в срока по чл.3, ал.2 от Наредбата. Тъй като
така представеният документ е непълен, то не може да бъде установено какви
фактически констатации съдържа той, но фактът на неговото съществуване е
достатъчна индикация, че със съставянето на протокола от 09.09.2019г. е
извършена промяна, каквато нормативната уредба не допуска.
Тези съображения дават основание на въззивния съд
да приеме, че доказателствената сила на протокола за ПТП от 09.09.2019г. е
оборена и той не може да служи като доказателство за наличието на противоправно
поведение у ответника Д.С., както и за съществуването на причинна връзка между
поведението му и настъпилите при ищцата вреди.
Въззивният съд намира, че цялостният механизъм на
ПТП, като основание за възприемане на противоправност на действията на
ответника и за установяване на причинната връзка, не е изяснен и от приетото
пред районния съд заключение по назначената автотехническа експертиза, което
заключение настоящият състав намира за необосновано.
Независимо от доказателствата, че е водено досъдебно производство, което е
прекратено поради липса на извършено престъпление, вещото лице не е извършило
проверка на материалите по досъдебното производство, а е изготвило заключението
си единствено на база събраните в гражданското производство доказателства. Тези
доказателства обаче не дават никаква яснота относно механизма на ПТП, в
т.ч.какъв е режима на работа на светофара, къде са се намирали автомобилите при
навлизането в кръстовището и при сблъсъка, каква е била околната пътна
обстановка и позволявала ли е тя ответникът да спре без да създаде опасност за
движението, по какъв начин е установена скоростта на движение. На следващо
място, с оглед признанието на ищцата, че е навлязла и преминала в кръстовището
на червена светлина на светофарната уредба, вещото лице не е изследвало и не е
изяснило основния въпрос предприела ли е ищцата някакви действия, с които
„пропусне“ преминаващия автомобил на ответника и да предотврати сблъсъка.
Очевидно е, че изводите на вещото лице не се градят на никакви конкретни факти,
като липсва обосновка както на механизма на ПТП, така и на причинната връзка
между поведението на всеки един от двамата водачи и настъпилите вреди. При тези
съображения в посочените му части експертното заключение не следва да бъде
ценено.
Оценката на ангажираните по делото доказателства,
която извърши въззивния съд, дава основание да се приеме, че ищцата не е
провела главно и пълно на подлежащите на доказване от нея факти по наличието на
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите в патримониума й
вреди. Нещо повече, установено е нейно противоправно поведение-преминаване на
червен светофар, без което ПТП не би настъпило. Ето защо и при установената
неправомерност у ищцата, въззивният съд намира за недопустимо тя да иска да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
При тези съображения предявеният насрещен иск ще
следва да се приеме за неоснователен. В обжалваната му част решението на
РС-Враца е основано на неправилна оценка на събраните по делото доказателства,
която е обусловила и неправилното приложение на материалния закон. По тази
причина първоинстанционното решение ще следва да се отмени и предявеният
насрещен иск да бъде отхвърлен.
При този изход на делото за производството пред
въззивната инстанция въззиваемата В.В. ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника Д.С. направените от него деловодни разноски за адвокатска защита в
размер на 440 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Доказателства
за деловодни разноски, които да са направени от С. в първоинстанционното
производство по насрещния иск не са представени, поради което такива не следва
да се присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260072/15.02.2021г.на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №830/2020г., в обжалваната му част, с която Д.К.С. от гр.Бургас, с ЕГН **********
е бил осъден да заплати на В.Ц.В. ***, с ЕГН ********** сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
настъпило на 09.03.2018 година ПТП, сумата от 1208 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането –
09.03.2018 година, както и сумата от 1070 лв.деловодни разноски и ВМЕСТО НЕГО В
ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.Ц.В. ***, с ЕГН ********** против Д.К.С. от гр.Бургас, с ЕГН ********** насрещен
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1208 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от В.Ц.В. в
резултат на настъпило на 09.03.2018 година ПТП.
ОСЪЖДА В.Ц.В. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Д.К.С. от гр.Бургас, с ЕГН ********** сумата от 440 лв.деловодни
разноски за адвокатска защита в производството пред въззивната съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........