№ 6124
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110127697 по описа за 2021 година
Предявен е, осъдителен иск с правно основание чл. 500,ал.1,т.3 КЗ.
Ищецът . извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
застраховател на гражданската отговорност на ответника М. ХР. Д., за л.а. . с рег.№ ., към
30.6.2016г., на която дата в град Варна, водачът на л.а.. причинил ПТП при движение с
несъобразена скорост по улица „Тодор Влайков“ с посока към улица „Петко Напетов“, като
е загубила контрол над л.а. . и е реализирала ПТП с паркирания л.а. . с рег.:№ ., за което е
съставен протокол за ПТП. Твърди, че водачът на л.а. . е напуснала ПТП. Въз основа
уведомление от . – застраховател по застраховка „автокаско“ за л.а. ., ищецът твърди, че . е
заплатил в полза на автосервиз, извършил ремонт на л.а. . сумата от 1652,92 лева, като с
регресна претенция е претендирал от ищеца сумата от 1667,92лева, с включени
ликвидационни разноски, които се твърди ищецът да е платил на това дружество.
Доколкото ответницата е напуснала ПТП, се твърди , че ищецът е поканил да заплати
сумата, предмет на делото, поради което и предявява осъдителен иск за сумата от 1667,92
лева, в която са включени и ликвидационни разноски.
Ответникът , на когото препис от исковата молба е връчена на основание чл.47,ал.5
ГПК, е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения от съда
особен представител .. Оспорва се иска, като недоказан, неясно е дали прихващането, чрез
което ищецът е платил вземането към застрахователя, е било възможно да се извърши;
оспорва се твърдението за наличие на фактическия състав на чл.500 КЗ – напускане на
местопроизшествието, тъй като от протокола за ПТП е видно, че ответницата е посетила
районното управление на 1.7.2016г. и се е съгласила с обстоятелствата в протокола, като се
сочи, че хипотезата е налице, когато посещението на ограните на МВР е задължително по
1
закон, каквото не е ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
При твърденията на ищеца относно спорното право главният иск следва да се
квалифицира по чл.500, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ. По делото, с определението по чл.140 ГПК,
обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност“ за ответницата, към датата на ПТП, както и вината на ответницата за
настъпването на ПТП.
Цитираната разпоредба на чл.500, ал.1,т.3 КЗ предвижда, че застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач / така –
решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/. Кога
„посещаването на местопроизшествието е задължително за органите за контрол на движение
по пътишщата“, е посочено в разпоредбата на чл.125 ЗДвП.
Посочените в цитираната разпоредба хипотези са изчерпателно изброени в закона-
чл. 125 ЗДвП, като съдът приема, че процесният случай не попада в нито една от тях,
съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Не се твърди, а и няма
данни по делото, да е имало разногласие между ответника и собственика на увредения
автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента.
Ищецът, с оглед изпратената покана до ответницата за плащане, и твърденията в
исковата молба, приравнява напускането на пътнотранспортното произшествие и
несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при наличие на
причинени имуществени вреди, на разногласие за вината по смисъла чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Видно от съставения протокол за ПТП, на него фигурират подписи и на двамата водачи,
както и на съставителя на протокола.
В протокола не е посочено нито от един от двамата водачи, че той, или че другият
водач е виновен за ПТП, за да може да се приеме, че е налице „разногласие“, а по – скоро,
протоколът свидетелства за липса на волеизявление и на двамата водачи относно вината за
настъпване на ПТП.
Неотносимо обстоятелство е, че в действителност мястото е посетено от служител
за контрол на движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното ПТП, тъй
като посещаването му в случая не е било задължително по закон. Дори и мястото на ПТП да
2
е посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача
ответника, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, какъвто е процесният
случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било
задължително по закон. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е
осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес
срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, защото регресното право възниква
само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а не при
всички случаи на напускане на мястото на ПТП. С оглед изложеното, искът следва да се
отхвърли изцяло.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на съдебни разноски има само ответната страна, но
тя се представлява от особен представител, поради което и съдът не присъжда разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от . ЕИК . със седалище и адрес на управление . против М.
ХР. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес град ., чрез особен представител адвокат ., САК, с
правно основание чл.500,ал.1,т.3 КЗ за осъждане ответницата да заплати : сумата от 1652,92
лева възстановено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на . за имуществени
вреди на л.а. . с рег.№ . от ПТП, настъпило на 30.6.2016г. в град Варна, по вина на М. ХР. Д.,
водач на л.а. . с рег.№ ., която се твърди да е напуснала местопроизшествието, както и
сумата 15 лева платени на . ликвидационни разноски по щетата, както и сумата 25 лева,
претендирани ликвидационни разноски от . ЕИК . по образуваната щета 1..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3