Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.11. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 с-в, в открито съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ
т. д. № 1325 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. ТЗ, образувано по молба на Р.А.К. и А.И.М., в качеството им на наследници
на К.П.М. срещу К.
ЕООД *******.
Молителите
твърдят, че ответното дружество е имало неизпълнени задължения и дължими и изискуеми парични суми спрямо починалата К.П.М., произтичащи от нотариално
заверено споразумение-спогодба от 04.05.2012 година. Твърдят, че ответното
дружество им дължи, в качеството им на наследници на К. М. общо сумата от
415 872.81 лева. В тази сума се включват неустойка за неизпълнение на
задължението за въвеждане в експлоатация на сградата в м.Студентски в
уговорения срок или се дължи неустойка в размер на 111 500 евро от
1.02.2013 г. до 20.02.16г. /по 100 евро на ден/ или 217 982.25 лева и неустойка
за забава въвеждане в експлоатация сградата в м.Жилищна група местност Южен
парк за периода от 01.05.13г. до 20.02.16г. в размер на 30 029 лева / 15 евро
на ден/. Наред с това твърди, че ответника му дължи обезщетение за претърпени
загуби от заплатените суми за довършване на сградата в м.Студентски в общ
размер от 168 027.68 лева.
Твърдят, че
дружеството е с висока степен на задлъжнялост, съответно е неплатежоспособно и
не притежава средства. Твърди, че има големи задължения като е преустановило
своята дейност и всички плащания към
своите кредитори. Твърди, че последното плащане е от 31.01.2013 година, като
след тази дата дружеството не е погасявало
задълженията си и не е било в състояние да извърши каквото и да е друго
плащане.
Молят да се
открие производство по несъстоятелност спрямо ответната страна.
Ответникът „К.“
ЕООД оспорва молбата, като твърди, че молителите не са кредитори на изискуемо
парично вземане от посочените по чл. 608 ТЗ. Твърди, че същите са били
обезщетени за забава при изграждане на обектите им и неустойка не им се следва.Излагат
съображения, че същите не са претърпели загуби, тъй като имотите са ползвани от
тях и са им носили доходи. Наред с това оспорват периода на дължимост
на неустойките и правят възражение за погасяване на тези вземания поради
изтичане на тригодишната давност.
С
определение №6477 от 03.12.2019 година дружеството „У.“ ЕООД е присъединено
като кредитор въз основа на постъпила молба вх. №62317 от 05.05.2016 година. Твърди наличието на облигационни отношения
между „К.“ ЕООД и „У.“ ЕООД породени от договор от 25.08.2009 година за
доставка и монтаж на 8 броя ескалатори и от същата дата договор за доставка на
три броя асансьори. Твърди, че общата стойност на възложените работи възлиза на
274 152 евро с ДДС. Твърди, че на 02.10.2015 година е сключена спогодба
между кредитора и ответника, като са приели изпълнение на задълженията
на кредитора, като изпълнител по двата договора и настъпване на условията за
заплащане на последните 5 % от стойността на всеки един от договорите, като
оставащата дължима сума от ответника по двата договора е в размер на
22 341.43 лева, която в едно с дължимата неустойка от 1787.30 лева възлиза
общо на 24 128.73лв. Твърди, че със спогодбата ответното дружество
е признало задълженията си, произтичащи от този договор. Твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си да заплати признатия като дължим
остатък, като е заплатил само сума от 3 000 лв., с което е заплатена част
от главницата и дължимата неустойка.Твърди, че общия размер на неизплатената
главница остава да е 21 128.70 лева. Счита, че ответното дружество не е в
състояние да извършва каквито и да е плащания и е неплатежоспособно. Моли да се
открие производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.
Ответникът „К.“
ЕООД оспорва молбата, като твърди, че молителят не е кредитор на изискуемо
парично вземане от посочените по чл. 608 ТЗ, тъй като сумата не му се следва поради
това , че не е изпълнил задължението си да монтира асансьорите и ги пусне в експлоатация.
Съдът,
като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата
доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено
следното:
По легитимацията на молителите:
По делото е представено споразумение от 04.05.2012 г.,
сключено между К.П.М. и „К.“ ЕООД, в качеството им на страни по предварителен
договор за учредяване право на строеж за изграждане на жилищна сграда срещу
обезщетение, подписан на 25.05.2005 г. и страни по сключен на 15.11.2007 г.
договор под формата на нотариален акт за запазване, учредяване и приемане на
право на строеж върху недвижими имоти №116, том VII, рег. №1239/2007 година. Със споразумението страните
констатират, че „К.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си да построи, да въведе
в експлоатация и да предаде на К.П.М., недвижими имоти описани в пункт 1.2 и
пункт 4.3 от нотариалния акт, като вследствие на забавата дружеството дължи
неустойка, която към 01.05.2012 година е в размер на 36 500 евро. В чл. 1
от споразумението страните са договорили срокът за завършване на строителството
да бъде удължен до 01.01.2013 година. Съгласно чл. 2 К.
М. се отказва от правото си на обезщетение вследствие забавата на „К.“ ЕООД да
въведе в експлоатация сградите в УПИ V -3786
и УПИ ІІ –- 3248 от кв.150
м.Студентски град за сумата от
36 500 евро, като срещу съгласието на К. М. за удължаване на срока за
изпълнение задълженията на „К.“ ЕООД и отказа на неустойка, „К.“ ЕООД следва да
й прехвърли собствеността на два самостоятелни обекта в друга сграда, а именно склад №А402 и гараж №41 /чл.3/ находящи се в сграда на етап груб строеж в УПИ VІ-202,
кв.3,,м.Жилищна група Южен парк гр.София. Дружеството „К.“ ЕООД се е съгласило
да построи недвижимите имоти описани в чл. 3 и да въведе в експлоатация
сградата, в която се намират тези недвижими имоти, в срок до 01.05.2013 година
/чл. 5/. В чл. 7 е предвидена неустойка в размер на 100 евро за всеки ден
забава от страна на „К.“ ЕООД в случай, че се забави при въвеждането на
посочените в разпоредбата сгради в експлоатация. В чл. 7, ал. 2 е предвидена
неустойка в размерна 15 евро на ден в случай, че „К.“ ЕООД не въведе в
експлоатация жилищната сграда, намираща се в жилищна група Южен парк.
По делото е представен предварителен договор за
учредяване на право на строеж за изграждането на жилищна сграда срещу
обезщетение от 25.05.2005 година, сключен между Г.С.К., Б.С.Б.и К.П.М., в
качеството им на собственици на парцелите и търговско дружество „К.“ ЕООД, в
качеството на приемател-строител.
По делото е представен нотариален акт за запазване,
учредяване и приемане на правото на строеж върху недвижими имоти №116, том VII, рег. №6879, дело 1239 от 2007 година, сключен между
Г.С.К., Б.С.Б.,
К.П.М., в качеството им на собственици-учредители и „К.“ ЕООД, в качеството на
строител-приемател на право на строеж, в които подробно са описани имотите
които следва да получат всеки един от собствениците на парцелите, възложители
на строителството..
По делото е представено допълнително споразумение от м.10.2010
г. към предварителен договор за учредяване на право на строеж за изграждането
на жилищна сграда срещу обезщетение, подписан на 25.05.2005 г., в частта от
договора, регламентираща отношенията между К.П.М. и „К.“ ЕООД както и към
подписания на 15.11.2007 г. нотариален акт за запазване, учредяване и приемане
на право на строеж върху недвижими имоти, в частта от този нотариален акт,
регламентираща отношенията между К.П.М. и „К.“ ЕООД. В §.5, ал. 1 е предвидено,
че страните се споразумяват, че при забава на „К.“ ЕООД относно задължението му
в срок до 01.05.2011 година да построи до фаза на издадено от ДНСК разрешение
за ползване на сградите и обектите в пункт 1, 3, 4 и пети от нотариалния акт за
запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижими имоти,
подписан на 15.11.2007 г., същото ще дължи неустойка в размер на по 100 евро за
всеки ден забава. С нот.акт № 16, д.№ 200 от 2010г.
на нотариус Ч.„К.“ ЕООД е прехвърлило на внук на К. М. – А. М.К.апартамент от
137.48 кв.м., с мазе и два гаража в изградената на груб строеж сграда в м.
Жилищна група Южен парк за сумата от 140 000 лева , при данъчна оценка на
имотите в общ размер от 239 145.50 лв. т.е. на цена по – ниска от
данъчната оценка с около 100 000 лева.
По делото е представена нотариална покана на К. М.
връчена на ответното дружество на 24.04.2013 година, с която предвид
констатирана забава в изпълнение на поетите договорни ангажименти е поискано
изплащането на неустойка в размер на 5900 евро.
По делото е представен акт обр.
10 Наредба №3, за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 03.09.2012 година, с която се удостоверява, че за сградата е
подписан акт Обр. 14 за приемане на конструкцията и е
със степен на завършеност- груб строеж. Не се установява да са изпълнени
строителни и монтажни работи в отклонение от одобрен проект, няма неупотребени
материали, няма необходимост от осигуряване здравината, пространствата,
устойчивостта и консервирането на обекта, няма необходимост от допълнителни
експертизи или материали, няма необходимост от доставката на машини и
съоръжения, няма изисквания за замразяване както и необходими мерки при
продължаване на строителството.
Видно от Протокол
1 от 9.03.1г. и № 2 от 20.04.2013г. на проведено общо събрание на
собствениците в Етажната собственост на административно жилищния комплекс в
м.Студентски е взето решение сградата да се въведе в експлоатация от
собствениците на имоти в сградата, като стойността на необходимите средства се
разпределя въз основа на притежаваните кв.метри, като паричната вноска е уговорена
да е 60 лв. на кв.м.. Договорено е и създаването на търговско дружеството на
собствениците, което да извърши довършителните работи и с което да се подпишат
индивидуални договори.
По делото е представен договор от 31.07.2013 година,
сключен между К. М., в качеството на възложител и дружеството „С.И.“ ООД, в
качеството на изпълнител. В чл. 1 от договора подробно са описани недвижимите
имоти, които са собственост на възложителя находящи
се в новоизграждана сграда – „Административно-жилищен
комплекс магазини, офиси,подземен гараж и трафопост „ в УПИ VІІ – 3248 от
кв.150, м.Студентски град, като в секция А са посочени – пицария ресторант, 3
офиса, склад и 4 паркоместа , в секция Б- 1
апартамент от 107 кв.м. и 6 паркоместа, в секция В –
5 апартамента , в секция Г – 1 магазин, 5 апартамента, 1 склад и 5 паркоместа, а в секция Д / изграждана жил.сграда
в УПИ V -3786, м.Студентски град/ - 2 апартамента и три паркоместа.
В чл. 2 е посочен предмета на дейност на дружеството изпълнител, а именно за
извършване на всички необходими действия за довършване със средства на
собствениците на строителството и въвеждане в експлоатация на
административно-жилищен комплекс в двете посочени УПИ , в съответствие с
издадено разрешение за строеж. В чл. 3 е удостоверено, че предвид
неизпълнението на задълженията на „К.“ ЕООД за изграждане в срок на
административно-жилищния комплекс и спирането на строителството от страна на „К.“
ЕООД, собствениците на обектите са обединили усилия за завършването със собствени
средства сградата на административно-жилищния комплекс, като на събрание на
собствениците е взето решение всеки да участва в довършването, изразяващо се в
дейностите със сума от 60 лева на кв. м. с ДДС притежавана площ, включително
притежаваните идеални части. В качеството си на собственик на обекти в
сградите, възложителят възлага на „С.И.“ ООД изпълнението на дейностите по
довършване на сградите и външните връзки /чл. 5/. В чл. 6 е предвидено, че
възложителят се задължава да заплати по банкова сметка ***.60 лева с ДДС. Към
договора са представени 5 броя фактури издадени от „С.“ ООД, с получател К. М.
на обща стойност 162 627.68 лева с ДДС, с основание довършване на сграда
или ф. № 656 от 07.12.2015г.,ф. № 279 от 19.11.2013г., ф.№ 265 от 11.11.2013г., ф.№ 53 от 15.08.2013г., ф.№ 566 от 04.11.2015г. .
От представените договор за наем от 31.07.13г. в едно
с допълнителните споразумения към същия и представени платежни нареждания се
установява, че наследодателката на молителите е
отдала под наем три от своите офиси в сградата в м.Студентски на ММ С.АД срещу довършване и месечна наемна
цена от 1 258.50 евро. Срока на договора е 60 месечен, наемната цена е
платима авансово и се дължи към фирмата довършваща
строителството. От представените платежни се установява, че наемателя е
заплатил сумите и то в значително по-голям размер от твърдяния
като поет разход от наследодателката. Едновременно с
това по делото е представен протокол, с който се приема, че задължението за
въвеждане на сградата в експлоатация не е изпълнено и сумата, претендирана като обезщетение е върната от наследниците на К.
М. на наемателя, видно от представеното платежно нареждане.
От констативните протоколи за приемане на отговорно
пазене на парични суми от нотариус А.Г.се установява, че молителите по
споразумение с ответника са приели да заплащат определени парични суми и във
връзка с довършване на имотите си в сградата в м. Жилищна група – Южен парк“.
Претенции обаче за тези суми няма предявени.
От представеното по делото удостоверени за наследници
се установява, че К.П.М. е почина на 09.02.2016 година, като след смъртта си е
оставила като наследници А.И.М.- съпруг и Р.А.К.- дъщеря, молители в настоящото производство.
Във връзка със спора относно направените разходи по
реалното плащане на сумите във връзка с довършването на сградите в м.
Студентски град по делото са представени и изискани и приети както движението
по банковите сметки в Райфайзен банк за платените суми към С. ООД, довършваща
сградата, така и платените суми от страна на наемателя към С. ООД, от наемателя ММС.АД. Платежните документи
изпратени от банката и представени от ищците установяват реално плащане на
сумите.
От кредитора „У.“ ЕООД е представен договор от
25.08.2009 година сключен между „К.“ ЕООД, в качеството на възложител и „У.“
ЕООД, в качеството на изпълнител за доставката и монтаж на 8 броя ескалатори на
обект “Smart city, бул. А. ***.
Съгласно т.II от договора
изпълнителят се е задължил да извърши монтажни работи в съответствие със
строителните проекти и работни чертежи и да достави 8 броя ескалатори на обекта
до 15.03.2010 г.. В раздел IV е предвидено,
че след подписването на договора се заплаща аванс в размер на 30% от общата
стойност на договора, а 60% от общата стойност на договора се заплаща в
тридневен срок след уведомяване от страна на изпълнителя, че ескалаторите са
произведени и готови в завода за доставка на обекта. За да се пристъпи към
монтаж на ескалаторите се заплаща 5% от общата стойност на договора, а в 5
дневен срок от завършването на монтажа, независимо от строителната готовност на
обекта се заплаща остатъка от 5% от стойността на договора. Предвижда се, че
работата се счита за приключена като в 5 дневен срок изпълнителят предоставя
декларация за съответствие на възложителя и се създава приемо-предавателен
протокол. В раздел VII са
предвидени неустойки. Съгласно т.2 при неизпълнение в срок на задължения,
неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.2% за всеки ден просрочие, но
не повече от 8% от дължимата сума. Към договора са приложени 3 броя приложения,
като от приложение №2 е видно, че цената на договора е общо 228 460 евро без ДДС.
По делото е представен договор от 25.08.2009 година,
сключен между „К.“ ЕООД, в качеството на възложител и „У.“ ЕООД, в качеството
на изпълнител, с който изпълнителят се е съгласил да извърши доставката и
монтаж на 3 броя асансьори на обект “Smart city”, бул. А. ***. Изпълнителят се е задължил да достави 3
броя асансьори на обекта до 15.02.2010 година /Раздел II/. В Раздел III е предвидено, че след подписване на договора се
заплаща аванс в размер на 25% от общата стойност на договора, а 65% от общата
стойност на договора се заплаща в тридневен срок след уведомяване от страна на
изпълнителя, че асансьорите са готови да бъдат доставени на обекта. Предвидено
е, че за се пристъпи към монтажа на асансьорите се заплаща 5% от общата
стойност на договора. В петдневен срок от завършването на монтажа възложителят
поисква назначаване на комисия за техническо освидетелстване и приемане на
асансьорите независимо от строителната готовност на обекта като цяло и заплаща
остатък от 5% от стойността на договора в седмичен срок след приемане на
асансьорите. Ако в петдневен срок от завършването на монтажа не бъде назначена
комисия от лице за оценка на съответствието по независещи от изпълнителя
причини, възложителят заплаща остатъка от 5% от стойността на договора в едноседмичен
срок и приема на отговорно пазене монтираните асансьори, за което се съставя
приемателно-предавателен протокол. В Раздел VII са предвидени неустойки, като в т. 2 е предвидено, че
за неизпълнени в срок задължения, неизправната страна дължи неустойки в размер
на 0.2% за всеки просрочен ден, но не повече от 8%. Към договора за приложение
2 броя приложения, като от приложение №2 е видно, че цената на договора е
88 790 евро без ДДС.
По делото е представен приемо-предавател протокол, от
който се установява, че ескалаторите по процесния договор са монтирани на адрес
гр. София, бул. А. М., Крит-Smart city,
удостоверено е, че същите са тествани и са оставени на отговорно пазене от
възложителя. Удостоверено е, че представител на „К.“ ЕООД не е тествал
ескалаторите. Видно протоколът е подписан от представител както на „У.“ ЕООД,
така и от представител на „К.“ ЕООД. За доставените асансьори са представени 3
броя сертификати за краен контрол на Булгарконтрола АД.
По делото е представена фактура №********** от
26.08.2009 година издадена от У. ЕООД с получател К. ЕООД, за сумата от
744 584.48 лева с ДДС, с основание по фактурата плащане по договор от
25.08.2009 г. за доставка и монтаж на асансьори и ескалатори за обект Smart city бул. А. М..
По делото е представена нотариално заверена спогодба
от 02.10.2015 година към договора от 25.08.2009 година за доставка и монтаж на
3 броя асансьори и договора за доставка и монтаж на 8 броя ескалатори на обект Smart city бул. А. М.. Съгласно спогодбата
страните У. ЕООД и К. ЕООД приемат, че ликвидните и изискуеми
задължения на възложителя към изпълнителя по процесните договори възлизат общо
на 24 128.73 лева /б. ж/. В чл. 1 от спогодбата възложителят признава
своите задължения, произтичащи от процесните договори за доставка и монтаж на
ескалатори и асансьори, като актуалния дълг по двата договора е 24 128.73
лева и начислена неустойка в размер на 1 787.30 лева. Страните са се
съгласили срокът за погасяване на дължимите суми по чл. 1 да бъде продължен и
задълженията на възложителя към изпълнителя да бъдат погасени до 31.05.2016
година /чл. 2/. Съгласно чл. 4 при пълно или частично неплащане на коя да е
погасителна вноска по спогодбата, продължило повече от 10 дни от датата, на
която съответната вноска е дължима, всички задължения на възложителя стават
изцяло и автоматично предсрочно изискуеми.
При така установените факти съдът приема, че
наследниците на К. М. могат да се определят
като страна по търговска сделка с ответника, доколкото се явяват
учредители на право на строеж на ответника върху собствени имоти, като за това
са получили множество имоти в обезщетение от ответната страна строител. Ответникът
е поел задължение да изгради сградите по разрешението за строеж и съобразно
архитектурните проекти до етап въвеждане в експлоатация. Съдът намира, че по
делото се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да въведе
сградите и в двете местности в експлоатация. Съдът намира обаче, че по делото
не се установи наследодателката и ответницата да са
претърпели вредите, които твърдят. На първо место за неустойките са били
обезщетени с допълнителни имоти. На второ место обезщетението за направените
разходи за довършване на сградите съдът намира, че също не се следва, тъй като
покриването на тези разходи е поето от наемател чрез дължимия наем, а самите
имоти са били във владение на наследодателката,
респективно молителите са могли да ползват
имотите, макар и не въведени в експлоатация и да извличат доходи от тях.
Установи се от представените банкови документи, че наемателя е заплатил
значителни по-големи суми на фирмата довършваща сградата, от тази която е видно
да е върната въз основа на споразумението между молителите и наемателя, поради
невъвеждане сградата в срок. Предвид на това съдът приема, че споразумението е
привидно. наследниците на К. М. не се установява да имат вземания спрямо ответника, както за
твърдените неустойки, така и за претърпени вреди.
Молителя У. ЕООД съдът намира, че се явява легитимиран
в производството по чл.625 от ТЗ като страна по две търговски сделки с
ответника и наличие на вземания по тях в размерите по молбата. Съдът намира,
предвид представеното от молителя споразумение, с което ответника изрично е
признал, че дължи крайните договорени 5
% от цената по двата договора, като със същото е признал изпълнение на
задълженията на молителя по тези договори, то съдът намира, че претендираните от молителя суми за главница и неустойка се
явяват дължими от ответника.
Относно
финансовото състояние на ответното дружество :
По делото са приети първоначална единична финансово -
счетоводна експертиза и втора единична експертиза предвид оспорването на
първата. Съдът кредитира втората експертиза предвид, че обхваща по-голям
изследван период, както и че е изготвена върху по-голям обем доказателства и
поправен ГФО от страна на ответника. Предвид на това съдът коментира и приема
констатациите и изводите направени от втората единична финансово икономическа експертиза
на в.л. В.П.. В експертизата е
удостоверено, че вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ответника
като е анализирало материалите приложени в кориците на делото, включително
предоставените от СДВР, както и с публична информация обявена в Търговски
регистър при Агенция по вписванията.
Вещото лице е извършило финансово-икономически анализ
въз основа на годишните финансови отчети на дружеството-ответник за периода
2013 – 2020 г. и междинен финансов отчет към 28.02.2021 година. Вещото лице е
извършило анализ на стойностните показатели за ликвидност. По отношение на коефициента на обща ликвидност вещото лице приема,
че от изчислените коефициенти за периода 2013 – 2016 г. показателят е в
референтни стойности. За периода 2017 – 2019 г. показателят е със стойности под
1 /единица/, което означава, че ответникът не е бил в състояние да посрещне
текущите си задължения с наличните текущи активи, а за периода 2020 -
28.02.2021 г. показателят се покачва, като попада в референтните граници - над
единица. По отношение на коефициента на
бърза ликвидност вещото лице приема, че достигнатите стойности на
коефициента на бърза ликвидност към 31 декември на съответната година от
периода 2013 – 2016 г., показват едни референтни величини, които са в рамките
на общоприетите, а за периода 2017 – 2019 г. стойностите търпят рязък
спад достигайки нулеви величини, което от своя страна е последвано от растеж,
който води до референтни стойности на бързата ликвидност. По отношение на коефициента на незабавна ликвидност вещото лице
приема, че за периода 2013 - 28.02.2021 г., стойностите на този показател са
значително под референтните, като при необходимост дружеството не е било в
състояние да погаси незабавно своите текущи задължения. По отношение на коефициента на абсолютна ликвидност вещото лице
приема, че за периода 2013 - 28.02.2021 г. дружеството не е било в състояние да
уреди веднага текущите си задължения - стойностите са значително под
референтните граници. Вещото лице сочи, че показателите на абсолютна и незабавна
ликвидност са идентични, защото ответникът не е имал осчетоводени краткосрочни И.иции. Вещото лице
анализира показателите за финансова автономност- коефициент на финансова
автономност и коефициент на задлъжнялост. По отношение на показателите за финансова автономност вещото лице
приема, че за периода 2013 – 2015 г. съществуващите задължения на ответника не
са обезпечени с достатъчно имущество. За периода на отчетната 2016 г.
коефициентът е с референтна величина. За анализирания период 2017 – 2019 г.,
съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с имущество, но за
периода 2020 - 28.02.2021 г. е налице стабилизиране на финансовите показатели,
вкл. и на финансовата автономност, като коефициентът е в референтните граници.
По отношение
на показателите за коефициент на
задлъжнялост вещото лице приема, че за периода 2013 - 28.02.2021 г.
ответното дружество е със стойности над общоприетите.
Вещото лице е направило анализ относно възможността на
ответника да погаси своите задължения за периода 2013- 28.02.2021 година.
Според вещото лице за периода 2013 – 2016 г. текущите активи на ответника са
били достатъчни, за да покрият изискуемите задължения на дружеството. За
периода 2017 — 2019 г., длъжникът не е бил в състояние с наличните си
краткотрайни активи да погаси всички свои задължения с настъпил падеж. За
периода 2020 - 28.02.2021 г., длъжникът е подобрил своето
финансово-икономическо състояние и текущите активи са превишили размера на
текущите задължения.
Вещото лице е направило икономико-финансов
анализ за състоянието на дружеството за периода 2013- 28.02.2021 година. Вещото
лице приема, че към 31 декември на съответната година нетекущите (дълготрайни)
активи за периода 2013 - 28.02.2021 година съставляват съответно 8,54%, 7,22%,
8,00%, 1,70%, 100%, 100%, 0%, 0%
и 0% от общо активите. Според вещото лице данните за относителния дял на
нетекущите активи за анализирания период показват, че почти цялата част от
активите се състоят от текущи активи. Вещото лице приема, че към 31 декември на
съответната година за периода 2013 - 28.02.2021г. текущи
(краткотрайни) активи съставляват съответно: 91,44%, 92,77%, 91,98%, 98,28%,
0%, 0%, 100%, 100% и 100%
от общо активите. Краткотрайните активи се състоят от материални запаси,
вземания и парични средства. Данните за относителния дял на краткотрайните
активи показва, че за анализирания период почти цялата част от активите са
именно краткотрайни активи, с изключение на 2017 г. и 2018 г., където с
изключение на малък размер отсрочени данъци липсват напълно всякакъв вид
активи. Вещото лице сочи, че възникналите разходи през текущия отчетен период,
които са свързани със следващите отчетни периоди, се посочват като разходи за
бъдещи периоди. В баланса за текущия отчетен период се посочват тези разходи за
бъдещи периоди, за които срокът им за признаване като текущ разход е под една
година от датата на съставянето на баланса. Дружеството има малък размер
отчетени разходи за бъдещи периоди в началото на анализирания период. Според
вещото лице собственият капитал е положителна величина за периода 2013 – 2016 г.,
а за периода 2017 – 2019 г. собственият капитал е отрицателна величина. В
следващия период, в който се наблюдава подобрение на икономическите показатели
2020 - 28.02.2021 г., собственият капитал отново е положителна величина. Според
вещото лице задълженията към финансови предприятия е със срок за изискуемост до
1 година и над 1 година, като за процесния период съотношението спрямо общия
размер на пасивите съответно е: 15,47%, 13,83%, 17,77%, 4,01%, 3915,8%,
3915,8%, 77,09%, 5,57% и 5,5%. Задължения по получени аванси е със срок
на изискуемост до 1 година и над 1 година, като за процесния период
съотношението спрямо общия размер на пасивите съответно е: 2,01%, 1,27%, 0,04%,
0,22%, 0%, 0%, 0%, 0% и 0%. Задължения към доставчици е със срок на
изискуемост до 1 година и над 1 година, като за процесния период съотношението
спрямо общия размер на пасивите съответно е: 31,80%, 27,97%, 9,18%, 6,17%,
3815,8%, 2236,8%, 3,51%, 0% и 0%. Вещото лице сочи, че коефициентите на рентабилност
се изчисляват на годишна база, за пълен отчетен период и следва да бъдат на
стойност не по-малка от 0,05. В случая коефициентът на рентабилност по години е
както следва: 2013 г.- 0.01; 2014 г.- 0.01; 2015 г.-0.02; 2016 г.- 0.24; 2017
г. -853.5; 2018 г. -0.05; 2019 г.
9.63; 2020 г. 0.98 и 28.02.2021 г.- 0.01. Според вещото лице коефициента на
рентабилност на И.иран капитал е: 0,07 за 2013 г.; 0,10
за 2014 г.; 0,19 за 2015 г.; -27087,0 за 2017 г.; -10848,0 за 2018 г.;- 0,98 за 2019
г.; 3,59 за 2019 г.; 0,02 за 30.11.2020 година.
Според вещото лице в счетоводството на ответника не са
осчетоводени задължения към К. М., Р.К. и А.М.. Вещото лице сочи, че ако
претендираните от молителя вземания бъдат осчетоводени, то гореизложените
коефициенти биха променили изражението си. Оценката на ликвидността се
извършва, чрез коефициентите на ликвидност, които са изчислени, по данни на
счетоводния баланс и допълнително включени процесни задължения, изчислени в
задача № 1, в съответствие с таблиците за периода 2013 - 2016г.- датата на
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Прибавените към балансовите стойности
текущи задължения имат следните размери по години: за 2013г. - 66 хил.лв.; за
2014г. - 148 хил.лв.; за 2015г. -230 хил.лв.; за 2016г. - 249 хил.лв., като
тези коефициенти имат следните измерения: за 2013 година- обща ликвидност
0.9876, бърза ликвидност 0.7665, незабавна ликвидност 0.0050 и абсолютна
ликвидност 0.0050; за 2014 година обща ликвидност 0.9896, бърза
ликвидност 0.7500, незабавна ликвидност 0.0045 и абсолютна ликвидност 0.0045; за
2015 година- обща ликвидност 1.0214, бърза ликвидност 0.5336, незабавна
ликвидност 0.0100 и абсолютна ликвидност 0.0100; за 2016 година- обща
ликвидност 1.3788, бърза ликвидност 1.0055, незабавна ликвидност 0.0187 и
абсолютна ликвидност 0.0187. Вещото лице приема, че коефициент на обща
ликвидност около 2 се счита за оптимално, но има предприятия, които работят
добре и при стойност с около единица. От изчислените коефициенти за периода
2013 - 2016г. показателят е с референтни стойности. Достигнатите стойности на
коефициента на бърза ликвидност към 31 декември на съответната година от
периода 2013 - 2016г., показват едни референтни величини, които са в рамките на
общоприетите. Стойностите на коефициента на незабавна ликвидност за периода
2013 – 2016 г. стойностите на този показател за обследвания период са
значително под референтните. При необходимост дружеството не е било в състояние
да погаси незабавно своите текущи задължения. По отношение коефициентът на
абсолютна ликвидност, за периода 2013 – 2016 г. дружеството
не е било в състояние да уреди веднага текущите си задължения - стойностите са
значително под референтните граници. Според вещото лице за периода 2013 – 2015 г.
съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество.
Ответното дружество е със стойности на коефициента на финансова автономност
значително под референтната граница и в крайно голяма зависимост от кредиторите
си. Според вещото лице това се дължи на прекомерно нарасналите задължения за
сметка на собствения капитал. Вещото лице сочи, че за периода на отчетната
2016г. коефициентът е в референтната граница. Според вещото лице за периода
2013 – 2016 г. К. ЕООД е с коефициент на задлъжнялост със стойности многократно
над общоприетите. Според вещото лице ответникът е в зависимост от кредиторите
си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост за
този период.
Вещото лице сочи, че към 28.02.2021 г. активите, които
притежава длъжника са именно „Вземания“, балансовата стойност на които възлиза
на 8 382 хил. лв.
Вещото лице приема, че за периода 2013 — 28.02.2021г.,
длъжникът е имал неизплатени изискуеми задължения: за 2013 година общо
9 653 хил. лв.; за 2014 година общо 10 038 хил. лв.; за 2015 година
общо 3 794 хил. лв.; за 2016 година 3 822 хил. лв.; за 2017 година
общо 4 152 хил. лв.; за 2018 година общо 4153 хил. лв.; за 2019 година
общо 1303 хил. лв.; за 2020 година общо 1420 хил. лв. и до 28.02.2021 година 1
405 хил. лв.
Вещото лице сочи, че претендираните
от молителя У. ООД задължения не са осчетоводени от „К.“ ЕООД, като са
направени алтернативни изчисленията.
Според вещото лице за периода 2013 – 2016 г.,
имуществото на ответника е било достатъчно, за да покрие задълженията към
кредиторите му. За периода 2017 – 2019 г., длъжникът не е бил в състояние с
наличното имущество да погаси всички свои задължения. За периода 2020 -
28.02.2021 г., размерът на имуществото превишава размера на задълженията на „К.“
ЕООД.
Вещото лице сочи, че не може да бъде извършена проверка
на счетоводството на дружеството С.И. ЕООД, тъй като дружеството
не извършва стопанска дейност считано от 01.01.2018 г.
и към момента няма счетоводител, респ. няма налична счетоводна отчетност, до
която да му бъде предоставен достъп.
Според вещото лице К. М. няма непогасени задължения
към С.И. ЕООД.
По задачи на У. ЕООД:
Вещото лице приема, че ответното дружество К. ЕООД не
е отразило в счетоводната си отчетност задължения към У. ЕООД по процесната
спогодба от 02.10.2015 година.
Вещото лице приема, че за периода 2013 – 2014 г.
краткотрайните активи на К. ЕООД не са достатъчно, за да покрият задълженията
му. За периода 2015 – 2016 г., текущото имущество на ответника е било
достатъчно, за да погаси всичките му задължения към кредиторите. През отчетни
години 2017 – 2019 г., длъжникът не е бил в състояние с наличните текущи активи
да погаси всички свои задължения, но за периода 2020 - 28.02.2021 г., размерът
на краткотрайните активи е достатъчен, за да покрие размера на всички
задължения на дружеството-ответник.
Вещото лице сочи, че ответникът не му предоставил
счетоводни данни, от които да са видни извършените от К. ЕООД плащания, към
трети лица, по отделни размери, дата на плащане, основания, имена на кредитори
и други.
Според вещото лице че към 25.02.2016 г. ответникът не
е бил в състояние на неплатежоспособност, като 2016 година е една от годините с
най-добри финансови показатели за дружеството. Вещото лице приема, че в периода
2016 – 2019 г. финансовото състояние на ответното дружество търпи влошаване на
своите показатели, като тези обстоятелства се дължат е на регистрираната през
2017 година загуба. Според вещото лице за периода 2020 - 28.02.2021 г., е
налице положителна финансова тенденция, която променя финансово- икономическото
състояние на длъжника в положителен аспект.
Според вещото лице финансовите затруднения на
ответника К. ЕООД имат временен характер, засягащ периода 2017 – 2019 година.
Вещото лице сочи, че в счетоводните книги на К. ЕООД
не фигурират неплатени задължения към Р.А.К. и А.И.М., включително към К.П.М.,
също така не се установяват осчетоводени неплатени задължения и към
присъединения кредитор У. ЕООД.
Според вещото лице в счетоводството на К. ЕООД
фигурират 3 кредитора с общ размер на задължението 4 139 624.28 лева,
а именноП.И., У.Б.АД и Б.А..
Вещото лице поддържа, че финансовите затруднения на
ответника имат временен характер, засягащ периода 2017 – 2019 година.
Вещото лице установява, че към 28.02.2021г.
единствения актив, който притежава длъжникът са осчетоводените „Други
вземания“, които съгласно междинния финансов отчет на К. ЕООД към 28.02.2021 г.,
възлизат на 8 382 хил.лв. За периода 2013 – 2016 г. имуществото на ответника е
било достатъчно, за да покрие задълженията му към кредиторите. През отчетни
години 2017 – 2019 г. К. ЕООД не е било в състояние с наличното имущество да
погаси всички свои задължения. За периода 2020 - 28.02.2021 г., размерът на
имуществото е достатъчен, за да покрие размера на всички задължения на
дружеството- ответник.
Според вещото лице към 28.02.2021 г. ответникът не
разполага с налични парични средства за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
Вещото лице приема, че от 01.01.2019
г. до момента на изготвяне на заключението на експертизата, К. ЕООД е отписало
задължения от сметка 151 Получени краткосрочни заеми, общо в размер на 2 791
722,58 лева. Кредиторите по тези задължения са видни от хронологична ведомост
на сметка 151. Основанието за отписване на тези задължения е поради изтичане на
давностния срок, като съгласно данните на ответника, за всички отписани
задължения не са настъпвали основания за спиране и прекъсване на давността.
При отписването
на задълженията е спазена разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО, а именно размерът на
отписаните задължения е признат за приход, което е видно от предоставената от
ответника хронологична ведомост на сметка 151. Записаните от
дружеството-ответник счетоводни статии, са както следва:Дебит сметка 709 Други
приходи - с размера на отписаното задължение; Кредит сметка 151 Получени
краткосрочни заеми - с размера на отписаното задължение.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
По легитимацията на молителите : Предвид на
направените по-горе изводи съдът е приел, че молителите наследници на К. М. не
установяват по категоричен начин вземанията си спрямо ответника, поради което
същите не се явяват легитимирани да претендират откриване производство по
несъстоятелност спрямо К. ЕООД.
По отношение на дружеството У. ЕООД съдът намира, че
при така направените признания чрез подписване на споразумението между молителя
и ответника на дължимите окончателни плащания то това дружество се явява
кредитор спрямо ответника за незаплатената последна част от вземанията и по
двата договора в претендирания с молбата размер, а
предвид забавата се дължи и договорената неустойка претендирана в
размера с молбата.
Съдът намира обаче, че от обсъдената подробно по-горе
експертиза не се установява финансовото състояние на ответника да е трайно
влошено. Към датата на подаване на молбата през 2016г. дружеството ответник има
стабилни финансови показатели и не може да се определи като неплатежоспособно.
Периода 2017 – 2019г. е с влошени показатели и затруднена дейност. След края на
2019г. в хода на процеса дружеството ответник успява да стабилизира финансовите
си показателите си като общата и бърза ликвидност са в референтните стойности и
показват, че дружеството макар и не бързо и незабавно е в състояние да погасява
задълженията си .
Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 от ТЗ е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуеми
парични задължения чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.
След от събраните по делото доказателства не се установи финансовото състояние
на ответника да е трайно влошено, и дори през последните две години същото е
стабилизирано то съдът намира, че дружеството ответник не може да се определи
като неплатежоспособно.
Предвид гореизложеното и двете молби на кредиторите –
основен и присъединен се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на процеса молителите по всяка от
молбите по равно следва да заплатят на ответника направените разноски за производството
в размер на 3000 лв./ 2 700 лв. депозити за вещо лице и 300 юристконсултско
възнаграждение/ или по 1500 лв , които пък следва да
се разпределят по равно между двамата молители по първата молба .
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбите с пр. осн.
чл.625 от ТЗ предявени от Р.А.К. ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, чрез адв.ж.Н. и от У. ЕООД ***, съд.адрес *** чрез адв.дружество „Г.,Ф. и Т.“ срещу К. ЕООД ***, съд.адрес ***
чрез. адв.Г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.А.К. ЕГН ********** и А.И.М. ЕГН **********,***,
съд.адрес:***, чрез адв.ж.Н. да заплати на К. ЕООД ***,
съд.адрес *** чрез. адв.Г.сумата от 1500 лева /
хиляда и петстотин лева / при условията на разделност
по равно разноски за настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА от У. ЕООД ***, съд.адрес *** чрез адв.дружество „Г.,Ф. и Т.“ да заплати на К. ЕООД ***, съд.адрес *** чрез. адв.Г.сумата от 1 500 лева / хиляда и петстотин / лева
на осн.чл.78 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :