№ 1481
гр. Варна, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500721 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. Р., чрез особен представител П.М., срещу
решение № 262829/19.11.2021 год. по гр.дело № 2658/2021 год. по описа на ВРС, с което е
прието за установено в отношенията между ищеца „Мого България“ ООД, ЕИК204009205
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Г.М.Димитров“ №16-А и ответника Н.
Ж. Р. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“********, че ответникът дължи на ищеца сумите от
1 238.21 лв. главница по лизингови вноски за времето от 18.10.2017г. до 21.03.2018г.,
2 164.39 лв. лихва по лизинга за периода от 18.10.2017г. до 21.03.2018г., 69.60 лв. неустойка
за забавени плащания за периода от 18.10.2017г. до 21.03.2018г., 111.84 лв. разноски за
заплатени данъчни задължения и 81.56 лв. разходи за платени застрахователни премии,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда със заповедното
производство-14.10.2020г. до окончателното и изплащане, присъдени по заповедното ч.гр.д.
№13073/2020г. на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, като е осъден и за разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Твърди се,
че съдът не е обсъдил направените с отговора възражения, че при разваляне на договора
липсва основание за заплащане на главница с оглед овъзмездяването на лизингодателя със
заплащането на лихва. Излага се, че след като договорът е развален транслативният ефект
няма да настъпи, а лизингодателят получава както вещта, която може да продаде, така и
цената на вещта под формата на лизингови вноски, се обогатява неоснователно. Неправилно
първоинстанционният съд е тълкувал и възраженията относно претендираната лихва, както
и е възприел безкритично заключението по ССЕ, което се основава само на предоставени от
ищеца писмени доказателства. Нещо повече, че съдът е присъдил и по-висок от установения
като дължим размер от вещото лице. Настоява се за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
обосновано. Изразява становище за неоснователност на развитите от въззивника доводи за
недължимост на лизинговата вноска, тъй като с договора за финансов лизинг се осъществява
и инвестиционно кредитиране. Излага също така, че законът изрично урежда, че вноските за
периода на ползване на актива са дължими като наемна цена, а развалянето на договора, с
1
оглед характера му, има действие за напред. Оспорват се и твърденията уговорената лихва
да е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и оплакванията относно
кредитирането на проведената ССЕ. Моли за потвърждаване на съдебното решение.
Постъпила е и въззивна жалба от Н. Ж. Р., чрез особен представител П.М., срещу
решение № 260092/14.02.2022 год., с което е допълнено решение 262829/19.11.2021 год. по
гр.дело № 2658/2021 год. по описа на ВРС относно сумата от 1688.97 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за лизинг, на основание чл.92 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за негова недопустимост, поради незаявяването на тази
претенция с исковата молба и в евентуалност, за неговата неправилност. Излага се, че това
искане не е отправено към съда в исковата молба и не е докладвано от него, а срещу така
извършения от съда доклад не е постъпило възражение. Твърди се, че подобно уточнение на
исковата претенция съставлява прибавяне на нов иск на недопустим етап от процеса. Твърди
се, че постановеният акт е постановен при свръхпетитум, както се излагат доводи за
недължимост на търсената неустойка. Моли се за обезсилване на постановеното
допълнително решение, евентуално за неговата отмяна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Настоящият състав констатира, че липсват представени доказателства за
възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция, за което на ищецът /сега
въззиваем/ следва да бъдат дадени указания с предупреждението, че при неизпълнение на
това му задължение ще бъде постановено определение за принудително събиране на сумата
по чл.77 ГПК.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Н. Ж. Р., чрез особен
представител П.М., срещу решение № 262829/19.11.2021 год. по гр.дело № 2658/2021 год.
по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между ищеца „Мого
България“ ООД, ЕИК204009205 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Г.М.Димитров“ №16-А и ответника Н. Ж. Р. ЕГН********** от гр.Варна,
ул.“********, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1 238.21 лв. главница по лизингови
вноски за времето от 18.10.2017г. до 21.03.2018г., 2 164.39 лв. лихва по лизинга за периода
от 18.10.2017г. до 21.03.2018г., 69.60 лв. неустойка за забавени плащания за периода от
18.10.2017г. до 21.03.2018г., 111.84 лв. разноски за заплатени данъчни задължения и 81.56
лв. разходи за платени застрахователни премии, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда със заповедното производство-14.10.2020г. до
окончателното и изплащане, присъдени по заповедното ч.гр.д.№13073/2020г. на ВРС, на
основание чл.422 от ГПК, като е осъден и за разноски и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Н. Ж. Р.,
чрез особен представител П.М., срещу решение № 260092/14.02.2022 год., с което е
допълнено решение 262829/19.11.2021 год. по гр.дело № 2658/2021 год. по описа на ВРС
относно сумата от 1688.97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
лизинг, на основание чл.92 ЗЗД.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Мого България“ ООД, в едноседмичен срок от
2
уведомяването да представи доказателства за внесен по сметка на ВОС депозит в размер на
300 лева - за възнаграждение за особен представител пред въззивна инстанция.
УКАЗВА на въззиваемата страна „Мого България“ ООД, че при неизпълнение на
това му задължение ще бъде постановено определение за принудително събиране на сумата
по чл.77 ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 721/2022 год. на ВОС за 01.06.2022
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи препис и от депозираните писмени отговори.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3