№ 253
гр. П. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Административно
наказателно дело № 20215220200527 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „И.В.“ № 5, ет. 1, оф. 107, против Електронен фиш, серия К, №
4505493, издаден от ОДМВР – П., с който на М. С. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ).
Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, като излага доводи в тази насока. Прави искане за
отмяна на атакувания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата, излага становище за нейната основателност и моли
съда да отмени атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР - П., редовно призована, не изпраща
1
законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, с което
моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде потвърден като правилен и законосъобразен
процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение, извършено на
09.11.2020 г. в 16:05 ч. в гр. П., бул. „С.С.“, с посока на движение от
кръстовище с ул. „Струма“ към кръстовище с ул. „Д.Г.“, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1) № 11743bb, за
превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч при управление на МПС – лек
автомобил „С.Л.“, с рег. № .............. Моторното превозно средство,
собственост на жалбоподателя М. С. К., се движело с 64 км/ч, при разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 64 км/ч била с 3 км/ч по-
ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 67 км/ч, т.е.
след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост.
На собственика на заснетото МПС - М. С. К., е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743 bb. Същото
е вписано под номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове
средства. Преминало е първоначална проверка, за което по делото има
приложено писмо от Директор на Дирекция „ИСИУС“ при БИМ от 11.12.2017
г. Било е издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от Протокол за
проверка № 62-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ, периодичната проверка е
установила съответствие с одобрения тип.
Към административнонаказателната преписка е приложен и снимков
2
материал, видно от който измерената скорост е била 67 км/ч, от които бил
приспаднат 3 км/ч толеранс, поради което като наказуема скорост е посочена
64 км/ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно
легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред. По делото не са представени доказателства за датата на връчване
на електронния фиш на жалбоподателя (въззиваемата страна изрично сочи, че
не разполага с документ относно връчването на обжалвания ЕФ). Доколкото
липсват доказателства опровергаващи твърдението на жалбоподателя, че е
получил атакувания електронен фиш на 11.03.2021 г., съдът приема, че
жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените във визираната правна норма стойности на скоростта в километри
в час. В случая нарушението е извършено в населено място – гр. П., като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км/ч за МПС.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
3
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство и чиято отговорност е ангажирана,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане. Ясно, точно и
разбираемо е отбелязано, че нарушението се свежда до управление на МПС с
установена скорост от 64 км/ч, при разрешена такава - 50 км/ч, извършено на
конкретно посочено във фиша населено място, както и установеното
превишаване на скоростта - 14 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч. В чл.189,
ал. 4 от ЗДвП са посочени изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа ЕФ. В цитираната правна норма не е регламентирано в ЕФ да е
отразена датата на издаването му, както и в същия да се съдържа подпис на
лицето, издало ЕФ, с означаване на длъжността му и отразяване пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва ЕФ. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7
и т. 8 от АПК няма отношение към реквизитите на електронния фиш и
наведените в тази насока възражения от жалбоподателя се явяват
неоснователни. Електронният фиш се отличава, както от административните
актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН, що се отнася до формата
на актовете и процедурата по съставянето им, и по отношение на него не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените
в разпоредбата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
Снимка № 117443ВВ/0339190 от 09.11.2020 г. (л. 72 от делото) е
4
изготвена в съответствие с техническите изисквания - направена е с
техническо средство ARH CAM S1 с № 11743bb, с което е било регистрирано
нарушението и което, видно от приобщените писмени доказателства по
делото, отговаря на техническите изисквания и е преминало съответната
проверка. Същата има статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Отразените най-долу на снимката
реквизити, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на
извършване на нарушението. Установява се посоката на измерване, която
напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите се автомобили, какъвто на фотосът е процесният автомобил.
Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и
конкретно засечената скорост на процесния автомобил - 67 км/ч.
Съдът счита, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението към Наредбата. В процесния случай в съставения и подписан
протокол, съгласно чл. 10 от Наредбата, е посочено, че проверката е
осъществена с ARH CAM S1, № 11743bb, отбелязан е началният час на работа
на мобилното устройство, а именно 14.00 ч. и крайният му час, който
е 17.00 ч. При съпоставка между информацията, посочена в съставения
протокол, съдържанието на ЕФ и снимка № 117443ВВ/0339190 от 09.11.2020
г., се установява, че нарушението, съгласно ЕФ и снимковия материал е
установено на 09.11.2020 г. в 16.05 ч., което попада в периода - начален и
краен час на работа на АТСС, посочени в представения по делото протокол
по чл. 10 от Наредбата. В протокола е отразено общото ограничение на
скоростта - 50 км/ч, мястото за контрол на АТСС, обстоятелството, че
последното е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на
действие „П” – приближаващ, както и че от АТСС са свалени общо 95 бр.
статични изображения. Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. протоколът да е съпроводен от снимка за
разположението на уреда - направена е снимка, отразяваща
местоположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя (л. 67
5
от делото). Непосочването в протокола на точното позициониране на АТСС
чрез записване на координатите му и направените първоначален и последен
видеоклип, не са пропуски, които да опорочат производството по налагане на
наказание за извършеното административно нарушение, каквито възражения
навежда жалбоподателя. Не представлява съществено процесуално
нарушение и неотбелязването в протокола по чл. 10 от Наредбата на началото
и края на контролирания участък, каквито твърдения навежда жалбоподателя,
тъй като в процесния случай контролът не е във време на движение на
мобилно АТСС, а при работа с временно разположено на участък от пътя
АТСС за контрол на скоростта (арг. чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Анализът на събраните по делото доказателства безспорно аргументира
извода, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя - водач на лек
автомобил „С.Л.“, с рег. № ............., тъй като същият се е движил със скорост
от 64 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Видно от
съдържанието на ЕФ и снимка № 117443ВВ/0339190 от 09.11.2020 г., при
установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от
измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка, допустима за
техническото средство за измерване. Следователно посочената на снимковия
материал - отчетената скорост на движение на МПС от 67 км/ч съответства на
описаната в ЕФ скорост от 64 км/ч. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в ЕФ няма данни измерената скорост да е редуцирана с 3
км/ч, тъй като в ЕФ изрично е посочено, че нарушението е установено с
АТСС (ARH CAM S1) и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената
скорост. В този ред на мисли не може да бъде споделено и релевираното от
жалбоподателя възражение, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредбата, съгласно която при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение при изготвянето на ЕФ, тъй като при
6
връчването му към него не е бил приложен снимков материал на
нарушението. Няма законово изискване при връчване на ЕФ на нарушителя
към него да е приложен снимков материал на заснетото нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя –
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Според чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в
абсолютно установен размер от 50 лв., поради което съдът не разполага с
правомощието да намали същото, респ. да измени ЕФ.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че издаденият ЕФ е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от
ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. В полза на ОДМВР –
П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера,
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита при дела по ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв. Производството по делото
е продължило в едно заседание и не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което съдът счита, че следва да определи
възнаграждение за предоставената юрисконсултска защита в размер на
7
80,00 лв. В полза на ОДМВР – П. следва да се присъди сумата в размер на
80,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4505493 на ОДМВР -
П., с който на М. С. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 5, ет.
1, оф. 107, да заплати на ОДМВР – П., с административен адрес: гр. П., пл.
„С.“ № 3, сумата в размер на 80,00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8