Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5281 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 269120 от 08.11.2019 г. по
гр. д. № 38707/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените от ЕТ „Д.– Г.К.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „*******40 срещу Я.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. „*******и Ц.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, искове с правно основание
чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 24 000 лв. – представляваща обезщетение за
нанесени материални вреди в резултат на пожар от 12.09.2016 г., при който е
била унищожена пристройката и част от заведение за хранене, находящо се в
непосредствена близост до бл. 304 на адрес: гр. София, ж. к. „Дружба 2“ и
находящите се в него движими вещи, ищецът е осъден да заплати на Ц.И.И. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 800 лв. – разноски по делото и на Я.И.И.
– сумата от 1 770 лв. – разноски по делото. С решението са изключени от
доказателствата по делото представените в преписи, приложени към исковата
молба, фактури и стокови разписки, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, доколкото в
производството по реда на чл. 193 ГПК не е била доказана истинността на
документите.
В законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ищеца ЕТ „Д.– Г.К.“, чрез адвокат С.Н., с оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че са налице вътрешни
противоречия в мотивите на районния съд и е неправилна оценката на приетата по
делото комплексна оценително – техническа експертиза, от която се установява
размерът на причинените щети. Твърди се, че съдът е пропуснал да кредитира
изготвения снимков материал и заключението по частната експертиза относно
размера на вредите, от които се установява мащабът на пожара и нанесените
вреди, като последната следва да се кредитира като частен свидетелстващ
документ. При положение, че фактът на настъпване на пожара е безспорен по
делото, твърдението, че вредите не били доказани, е необосновано. Същевременно,
установяването на противоправност сочи и на установяването на вредата. Съдът е
нарушил правилото на чл. 162 ГПК, като е отхвърлил иска, тъй като не бил
доказан размерът на вредите, за което е следвало служебно да назначи
експертиза, с позоваване на практика на ВКС, вкл. приложена към молба вх. №
5061810/28.05.2020 г. Твърди се и че съдът недопустимо и в нарушение на
диспозитивното начало е открил производство по чл. 193 ГПК и е изключил
документи от доказателствата по делото, а в срока по чл. 131 ГПК ответниците не
са оспорили авторството на тези документи, а съдържанието им не може да бъде
предмет на оспорване по чл. 193 ГПК, доколкото са частни такива и въпросът дали
съдържанието им отговаря на действителността е такъв по съществото на делото. Излагат
се и съображения за неправилно определена доказателствена тежест в резултат на
неправилна правна квалификация на иска като такъв по чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вместо
като такъв по чл. 47, ал. 2 ЗЗД – съгласно ППВС № 7/1959 г., което е съществено
процесуално нарушение, довело и до неправилно отричане на материално – правната
легитимация на ответника И. да отговаря по предявените искове. Тезата, че
деянието не може да бъде вменено във вина на Ц.И. само защото същият не
упражнява родителските права, е в пряко противоречие с чл. 125 СК. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.
Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Ц.И.И., чрез адвокат Д.Й., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като излага
доводи за неоснователност на въззивната жалба, с искане същата да бъде оставена
без уважение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Я.И.И., чрез адвокат П.В., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като излага
доводи за неоснователност на въззивната жалба, с искане същата да бъде оставена
без уважение. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за
наличието и размера на вредите, техния вид и брой, което не може да се изведе
от приложения снимков материал, а частната експертиза е без доказателствена
стойност, т. е. правилно СРС е приел, че не са доказани конкретно вида и
размера на причинените вреди. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени
са субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД – за солидарно заплащане
от ответниците на сумата от 24 000 лв., частично от 30 000 лв., за вреди,
настъпили в имоти на ищеца вследствие на пожар, предизвикан от малолетни деца,
едно от които на ответниците по делото.
Настоящата съдебна инстанция намира за
неправилна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове като
такива по чл. 48, ал.
1 ЗЗД, поради
следните съображения:
Определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и
от заявеното в петитума искане за защита. В исковата
молба е заявено, че ответниците имат задължение да упражняват надзор върху
малолетното си дете, което се твърди, че с действията си е причинило пожар,
съответно имуществени вреди на заведение – собственост на ищеца. Виновното
бездействие на ответниците, изразяващо се в неосъществен надзор е в пряка
причинно – следствена връзка с вредите. Целта е ангажиране отговорността на
родителите, тъй като малолетното дете е неспособно и не може да отговаря за
непозволено увреждане. В исковата молба липсват твърдения, че е налице лошо и
недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното
деяние и вредата, за да се ангажира отговорността на ответниците по реда на чл.
48, ал. 1 ГПК – в този случай отговорността на родителя е не само за това, че
не е предотвратил причиняването на вредата в конкретния случай, но основно за
това, че в цялостния процес на възпитание не е изпълнил родителския си дълг.
При тези факти и предвид разясненията на
т. 4 от ППВС № 7/30.12.1959 г., че малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за
непозволено увреждане, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът цели ангажиране на личната отговорност на
ответниците за причинените от малолетното дете вреди на ищеца по реда на чл.
47, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разясненията на ТР № 2 от
29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните
предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато обаче съдът се е произнесъл по
заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна
квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон,
което обуславя правилността на решението, но не е основание за обезсилване на решението и връщането му за
ново разглеждане. В случая районният съд е разгледал заявените от ищеца
обстоятелства, които подлежат на доказване при иска по чл. 47, ал. 2 ЗЗД (искът
по чл. 47, ал. 2 ЗЗД предвижда установяване единствено кой упражнява надзор
върху детето, но не и допълнителни основания – кой упражнява родителските права
и при кого детето живее). Поради това въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а във връзка с неговата правилност приема
следното:
Безспорно е установено, че детето на
ответниците е било малолетно към момента
на извършване на непозволеното увреждане. В това си качество то е неспособно по смисъла
на 47 ЗЗД и не отговаря за
непозволеното увреждане. Родителите, които са задължени да упражняват надзор
над неспособните да разбират или да ръководят постъпките си, отговарят лично за
причинените от неспособните вреди (ППВС № 7/30.12.1959 г., т. 3 и 4). Отговорността на родителите се
свързва с надзора, който те са задължени да упражняват над неспособните – чл.
125, ал. 3 СК. В тази хипотеза е без значение кой от родителите упражнява
родителските права върху неспособния. Родителят може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че по обективни причини не е могъл да упражнява
задължението за надзор над неспособния. Съгласно ТР
№ 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК, в посочената хипотеза отговорността е за
неполагане на грижи за предотвратяване на вредоносния резултат.
По иска с
правно основание чл. 47, ал. 2 ЗЗД ищецът носи доказателствена тежест да
установи, че лицето, посочено в исковата молба е извършило съответното действие
или бездействие, съответно че е било неспособно (в случая малолетно) към
момента на извършването му, противоправността на деянието, причинната връзка с
увреждането, вредата – настъпването ѝ в правната сфера на ищеца и нейният
размер, твърдените факти, въз основа на които счита, че ответниците са имали
задължение да упражняват надзор върху извършителя.
Ответниците
носят доказателствена тежест до докажат възраженията си в отговорите на
исковата молба.
По делото не е спорно, а и се установява от
приетите писмени доказателства, че ищецът ЕТ „Д.– Г.К.“, ЕИК *******, с
физическо лице – търговец Г.И.К., е собственик на заведение за хранене – кафе –
аперитив „Ива“, находящо се в непосредствена близост до блок 304 в гр. София,
ж. к. „Дружба 2“ и представляващо част от трафопост, заедно с покрита зала за
хранене към него (остъклен навес) – видно от Договор № 066-02 за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 30.09.2002 г., Приемо –
предавателен протокол към договор за покупко – продажба на обект – помещение
(кафе - аперитив) в ж. к. „Дружба 2“ до бл. 304 от 14.10.2002 г., Протокол № 1
за отложен с два часа търг с явно наддаване при условията на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за търговете от 19.09.2002 г., Протокол № 2 за проведен търг с явно
наддаване с един кандидат при условията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за
търговете от 19.09.2002 г., Удостоверение № 61/01.10.2003 г. за ползване на
обект по предназначение, Удостоверение за регистрация на обект за обществено
хранене № 23849/03.12.2013 г., Проекти за изграждане на преместваем обект от
04.08.2005 г., издадени от Столична община, район Искър, Договор за наем №
04-Т-285/31.12.2004 г. за отдаване под наем на общински терен в гр. София,
район Искър, ж. к. „Дружба 2“, до бл. 304, ведно с три допълнителни
споразумения към него. Не е спорно, че към заведението се е намирала пристройка,
която се е използвала за склад и в която са се съхранявали дърва за огрев.
По делото е
прието Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.12.2016
г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК-1298/2016
г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 39922/2016 г. по описа на СРП, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК. В мотивите на
постановлението е посочено, че извършители на палежа на заведение „Ива“ са И.А.Г.и
З.Ц.И., които обаче към момента на деянието са били малолетни, съответно не
могат да носят наказателна отговорност.
Не е спорно,
че ответниците са родители на З.Ц.И., роден на *** г., както и че гражданският
брак между родителите е прекратен с влязло в сила решение от 13.04.2011 г. по
гр. д. № 442/2011 г. по описа на СРС,
III ГО, 80 състав, като е
утвърдено постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, според което
родителските права върху родените от брака деца З.И., ЕГН ********** и Никола И.
се предоставят за упражняване на майката Я.И.И.. На бащата Ц.И.И. е определен
режим на лични контакти с децата: всяка втора и четвърта събота и/или неделя от
месеца, един месец през лятото, но да не съвпада с годишния отпуск на майката и
един месец през зимата, като пак се спазва правилото на отпуската.
Не е спорно
между страните, че на 12.09.2016 г. в заведението на ищеца е възникнал пожар –
видно и от Удостоверение рег. № ОМ-891/27.10.2016 г. от Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“.
Прието е частно
експертно становище от инженер Ю.Д.относно констатиране на нанесени щети в
обект „Кафе – бар - Ива“, собственост на ЕТ „Д.– Г.К.“, видно от което на
14.09.2016 г. експертът е посетил заведението, като е отразил, че вследствие на
пожар са нанесени щети в обекта: изгоряла покривна дървена конструкция – 2,80
куб. м., изгорели стрехи и дъсчена обшивка – 65 кв. м., изгоряла дървена
ламперия – 60 кв. м., битумни керемиди – 60 кв. м., изгоряла битумна мушама –
60 кв. м., унищожен ПВЦ улук – 6 л. м., изгоряла топлоизолация – 60 кв. м.,
унищожена вентилационна система с двигател – 13 л. м. – изходяща, 10 л. м. –
входяща, изгорял двигател на вентилационна система – 2 бр., изгорял вентилатор
на вентилационна система – 2 бр., изгорели датчици на охранителна система –
СОТ, ПВЦ дограма, счупено стъкло – за подмяна, врата тип пистолет ПВЦ – за
подмяна, унищожена хидроизолация с посипка на покрива на трафопоста – 35 кв.
м., пострадала климатик с марка „Мидеа“, изгорял телевизор марка „Тошиба“ с
размер 40 инча, латексова боя по стени и тавани на помещенията на трафопоста –
230 кв. м., с приложен снимков материал, за които вреди е предявена и исковата
молба.
По делото са
приети фактури и стокови разписки за закупуване на конкретни вещи в периода
2003 – 2005 г., които са били изключени от първоинстанционния съд от
доказателствения материал по делото, поради успешното им оспорване по отношение
на истинността им.
За
установяване на обстоятелствата по делото, в хода на първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката В.Г.К., дъщеря на Г.К., според която на 12.09.2016 г. ѝ се
обадили, че се е запалил складът с дървата. Имало пожарна, патрулки на 08 – мо
РУП, бил отцепен районът. Вътре миришело, било в пламъци, кухнята само не била
засегната изцяло от пожара. Покривът на ресторантската част горял. Децата си
признали, че са го направили, опитали да изгасят пожара, но не могли.
Свидетелката отишла в РУП, за да даде показания, където били майките на З.и И.–
казали, че съжаляват и си дали координатите. В началото децата били 6, след
това като започнали да викат родителите, се установило, че са само тези две деца
– тогава на 9 и на 12 години. Добавя, че познава И.от преди това, З.само го е
виждала, както и че не е присъствала на разпита на децата. Добавя, че летвите
не са плътни и могат да се мушкат разни предмети.
По делото е
прието заключение на комплексна съдебно – оценителна и техническа експертиза,
според което стойността на увреденото имущество към 12.09.2016 г. като ново е в
размер на 19 452,50 лв., съобразно срока на експлоатация и употреба е в размер
на 8 617,40 лв. Стойността на увредените вещи, съобразно времето за придобиване
и експлоатация е в размер на 8 617,40 лв. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при огледа всичко било възстановено, увредените вещи били заменени
с нови, увредените вещи вещото лице взело предвид от изготвената частна
експертиза. От същата е приело уврежданията, количествата, видовете. Според
техническата част на експертизата, пристройката към трафопоста, представляваща
остъклен навес, е изградена в съответствие с одобрените на 04.08.2005 г.
архитектурни проекти, които отговарят на правилата за пожарна безопасност. Към
датата на пожара няма никакви документи, които да удостоверяват или отричат
отклонения от правилата за пожарна безопасност. От допълнителната оценителна
експертиза се установява, че по счетоводни данни към 12.09.2016 г. остатъчната
стойност на Актива „ДМА – Остъклена част“ е в размер на 6 945,70 лв.
По делото е
приета и съдебно – пожаротехническа експертиза, изготвена въз основа на
доказателствата по делото, според която причината за възникналия пожар на
12.09.2016 г. е детска игра с огън, а щетите от него са описани в Експертно
становище от стр. 60 до 67 в делото. Складираният дървен материал, който се е
възпламенил от въздействието на открито пламъчно горене, е в намиращата се зад
заведението пристройка и не е бил обезопасен в съответствие с правилата и
нормите за пожарна безопасност. В кориците на делото липсват документи за
проверка от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ или
препоръки за пожарна безопасност. Съгласно допълнителната съдебно –
пожаротехническа експертиза са извършвани предшестващи датата на пожара
проверки на кафе – аперитива от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, посочени в констативно – съобразителната част от заключението.
При така
събраните доказателства, спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно
причината за пожара – дали същият е предизвикан от поведението на малолетния З.И.,
отговорност за което следва да носят неговите родители, упражняващи надзор, относно
конкретните имуществени вреди, възникнали за ищеца и техният размер.
На първо
място, въззивната инстанция не споделя мотивите на районната инстанция, че по
делото е доказано по безспорен начин авторството на деянието, съответно че З.Ц.И.
е бил съпричастен към възникването на пожара. Съгласно чл. 300 ГПК само
влязлата в сила присъда на наказателния съд (но не и постановление за
прекратяване на наказателно дело) е задължителна за гражданския съд, тоест представлява
доказателство и се ползва със сила на пресъдено нещо относно това
дали е извършено деянието, дали това деяние е противоправно и дали деецът е
виновен. Актът на органите на досъдебното производство,
включително и постановлението на прокуратурата
за прекратяване на наказателното производство,
макар да е официален
документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК, не представлява доказателство за
авторството и причината за пожара в случая. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, каквато сила чл. 300 ГПК придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само
относно обстоятелството дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца – така решение
№ 60114/28.10.2021 г. по т. д. № 1751/2020 г., ВКС, II т. о., решение № 198/20.12.2019
г. по гр. д. № 3093/2019 г., ВКС, I г. о. и др.
Принципът е, че извън посочените в чл. 300 ГПК, всички останали факти, които имат отношение
към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат
установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството
по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събрани доказателства в хода на досъдебното, респективно наказателното производство.
В разглеждания
случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод, че именно поведението на малолетното дете З.Ц.И. е в причинна връзка с възникналия
пожар и твърдените вреди. Приетото по делото постановление за прекратяване на
наказателното производство както се посочи, няма обвързваща съда
доказателствена сила относно деянието и неговия извършител, вкл. и съобразно
изложените в същото мотиви, още повече че наказателното производство е
образувано срещу неизвестен извършител. В тази връзка съдът намира, че и от
показанията на свидетелката В.К., които следва да бъдат кредитирани по реда на
чл. 172 ГПК, с оглед обстоятелството, че свидетелката е дъщеря на едноличния
търговец Г.К., също не се установява по несъмнен начин, че малолетният З.И. е
участвал в подпалването на заведението и пристройката към него – свидетелката
не е пряк очевидец на подпалването на заведението, заявеното, че децата са си
признали, също не отразява преките впечатления на свидетелката, която добавя,
че не е присъствала на разпита на децата, същевременно според К.е имало общо 6
деца, като не е ясно дали всички деца или някои от тях и кои са заявили, че са
допринесли за пожара. Само обстоятелството, че в РУП са били майките на И.и З.и
са изразили съжаление, също не води до несъмнения извод за лицата, извършили
деянието. От друга страна, изготвената съдебно – пожаротехническа експертиза,
макар и компетентно дадена, също се базира на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, поради което не установява авторството на
деянието. Ето защо въззивният съд приема, че по делото не е установено
авторството на деянието, за което доказателствената тежест се носи от ищеца по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за отхвърляне на
предявените искове.
На следващо
място, съдът споделя мотивите на районната инстанция, че от събраните по делото
доказателства не се установяват конкретно настъпилите имуществени вреди в имота
на ищеца – следва да се посочи, че районният съд е отхвърлил иска с тези
мотиви, а не че са установени вредите, но не и техният размер. Решението на
първата инстанция е мотивирано, като не са налице твърдените противоречия. Посочено
е, че в хода на производството не са ангажирани надлежни доказателства относно
повреденото имущество – това, което е съществувало преди пожара, и това, което е
било увредено от него. За установяване на конкретно настъпилите вреди по делото
е приета единствено частна експертна оценка, с приложен към нея снимков
материал, както и е изготвено заключение на комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, което обаче е работило въз основа на частната
експертиза. Както е посочила първата инстанция и съобразно константната практика на ВКС разпоредбите на чл. 195 и сл. ГПК изключват
възможността експертното заключение, изготвено от неназначено от съда вещо лице,
респективно от частна експертиза, да се цени в исковото производство като експертно заключение без
вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.
200 ГПК и
заключението да е прието от гражданския съд. Частната експертиза не може да се цени като частен
свидетелстващ документ, тъй като би се заобиколил начинът на излагане и
събиране на експертни знания в гражданския процес, а освен това липсват други
доказателства за конкретно настъпилите вреди, като ответниците изрично са
оспорили настъпването на вредите и техния размер. Това обстоятелство не се
установява и от съдебно – оценителната експертиза, която както се посочи, е
изготвена въз основа на експертното становище, представено към исковата молба. Снимките,
приложени към исковата молба, нямат дата, не е ясно и дали касаят именно
процесното заведение. Действително, вредите няма как да се запазят до момента
на предявяване на иска, но в този случай ГПК предвижда нарочно производство по
обезпечаване на доказателства – чл. 207 – чл. 209 ГПК, от което ищецът – въззивник
е можел да се възползва, съответно да поиска разпит на свидетели за
установяване на конкретно настъпилите вреди.
Въззивният съд
намира, че не е налице и процесуално нарушение от районния съд с изключване на
фактурите и стоковите разписки, представени от ищеца, от доказателствения
материал по делото. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът е
нарушил диспозитивното начало в процеса, като е открил производство по
оспорване на писмените доказателства, без истинността им да е била своевременно
оспорена от ответниците. Видно от данните по делото, с отговорите по чл. 131 ГПК ответниците са поискали от съда да задължи ищеца да представи фактурите и
стоковите разписки в оригинал на основание чл. 183 ГПК, с оглед възможността за
тяхното оспорване (доколкото голяма част от тях са били нечетливи). С определението
си по чл. 140 ГПК от 07.11.2018 г. СРС е задължил ищеца да представи стоковите
разписки и фактурите в оригинал или в четлив техен заверен препис, с указание,
че в противен случай няма да бъдат приети по делото. След представяне на
доказателствата в оригинал, в първото по делото открито съдебно заседание,
същите са били оспорени по отношение на авторството им, като съдът е открил
производство по чл. 193 ГПК относно установяване на истинността на документите
и е разпределил доказателствената тежест на ищеца по правилото на чл. 193, ал.
3 ГПК. Частните документи са оспорени относно авторство, не само относно
съдържание, за съответствието на което с действителното положение не се открива
производство по чл. 193 ГПК. С оглед на тези данни, въззивният съд приема, че
оспорването на документите е своевременно – след представянето им в оригинал - адвокат
Й. в откритото съдебно заседание изрично е оспорил авторството им, което
впоследствие не е било установено от страна на ищеца. Ето защо въззивният съд
приема, че фактурите и стоковите разписки, представени от ищеца, правилно са
били изключени от доказателствата по делото. Освен това следва да се посочи, че
същите, доколкото касаят закупени материали в периода 2003 г. – 2005 г. не установяват
погиналите вещи, нито тяхната стойност, че тези материали са били вложени
именно в процесното заведение и в каква степен са били засегнати от пожара. Документите
отразяват само обстоятелството, че такива вещи са закупувани към датата на
издаване на фактурите, но не и че реално са съществували към деня на пожара и
са се намирали в изгорелите помещения. Ищецът не е ангажирал надлежни доказателства,
с които да установи наличните вещи към деня на пожара, дали и кои от тях са били
унищожени или повредени. Във връзка с оплакванията за необоснованост на
решението с оглед извода, че вредите не били доказани, при установения безспорен
факт на възникване на пожара, настоящият съдебен състав посочва, че съдът не
може да уважи иска при липса на данни какви са конкретно възникналите щети,
установени с допустими по ГПК доказателствени средства, и че решението в тази
връзка не може да почива на предположения. При липса на надлежни доказателства за
конкретно настъпилите вреди, за районната инстанция не е съществувало и задължение
служебно да назначи оценителна експертиза, което следва да направи едва при
доказване на вредите, при липса на достатъчно доказателства за тяхната
стойност. Ето защо и сочената от въззивника съдебна практика е неприложима за
настоящия случай, като не е налице твърдяното процесуално нарушение от страна
на първия съд. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че предявените искове
са недоказани и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд, без да е
необходимо излагане на допълнителни мотиви относно това дали ответникът И. е
имал задължение да осъществява надзор над малолетното си дете. Поради съвпадането
на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно, но при дадената от въззивния съд правна квалификация на исковете.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено и в частта за възложените в тежест на ищеца разноски.
За въззивното производство в полза на въззиваемия Ц.И. следва да се присъди
сумата от 2 280 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно приложените
доказателства за неговото заплащане, а в полза на въззиваемата Я.И. – сумата от
1 200 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.07.2018 г. – л. 263 от делото на СРС, имащ характер на
разписка за заплащане на сумата на адвоката.
Предвид изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269120 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 38707/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 88 състав, но при правилна правна
квалификация на исковете по чл. 47, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.– Г.К.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „*******40
да заплати на Я.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“,
ул. „*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 1 200
лв. (хиляда и двеста лева) – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.– Г.К.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. „*******40
да заплати на Ц.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 2 280 лв. (две хиляди
двеста и осемдесет лева) – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.