О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.06.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на девети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№218/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.К.Б., ЕГН ********** с адрес ***45 чрез особен представител адв.К.Х.КАК, с адрес гр.София, бул.”Патриарх Евтимий”№12 ет.6, ап.13 срещу решение на Кюстендилския районен съд от 14.02.2020г. по гр.д.№1054/2019г., в частта му, в която Б. е осъден да заплати на „Теленор България”ЕАД сумата от. **** лева, неизплатени лизингови вноски по договор от 14.07.2016г., както и в частта в която Б. е осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД деловодни разноски в размер на **** лева.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението в посочените части, като неправилно и необосновано и отхвърляне на исковете за неплатени лизингови вноски и за разноски.Твърди се недопустимост на предявен осъдителен иск по чл.79 във вр. с чл.205 ЗЗД за сумата от ***** лева, направено в първоинстанционното производство възражение по допустимостта на този иск и необсъждането му от съда.Становището са недопустимост на иска се основава на следните обстоятелства:вземане за лизингови вноски не е предмета на заявление по чл.410 ГПК, въвеждането на друго основание от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, предявения иск не е заявен при условията на евентуалност както са дадените в ТР №4/2013г., издадената заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск, осъдителен иск относно вземането е недопустим заради наличието на специален ред за защита – този по чл.422 ГПК,интерес от осъдителен иск би бил налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение( определение №230/23.03.2010г. по дело №83/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о).Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението в частта му относно присъдените разноски на другата страна – посочената сума не е разбита по пера,не става ясно, дали при определяне на дължимата сума е взето предвид, че единия осъдителен иск е отхвърлен, разноските са описани в молба становище от другата страна, представени са доказателства за плащане на част от разноските – за платена държавна такса в размер на ** лева и депозит за особен представител в размер на *** лева, в договора за правна помощ е посочен размер на договореното възнаграждение *** лева, начин на плащане но не и срокът за това, оспорва отбелязването с такса „внесена сума”, като доказателство за плащането и доколкото при плащане в брой сумата се предава а не внася, не е посочена дата на плащането, възражение в тази посока заявено в с.з. поради което адвокатски хонорар ( всеки от които в размер на ***** лева) и разноски за държавна такса в размер на *** лева са недължими, като остава неясно какво точно е присъдил съдът и на какво основание.Формулирано е искане за отмяна на решението, отхвърляне на иска за неизплатени лизингови вноски за мобилно устройство и за разноски, предявени срещу Т.Б. от „Теленор България” ЕАД.В жалбата е обективирано и искане за задължаване на ответника да заплати следващото се за особения представител адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на другата страна –„Теленор България” ЕАД.В срок е подаден отговор от адв.Герова съд.адрес:***.В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата, за допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Противопоставени са следните доводи – възражения по допустимостта на иска са направени в първоинстанционното производство, съдът се е произнесъл по този въпрос, като е допуснал разглеждането на исковете, препраща се към изразено в първоинстанционното производство становище и се твърди неправилно възприемане на ТР №4/2013г. - дадените в т.11б разяснения, касаят правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК, в хипотеза на изменение на иск по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, при изменение на основанието чрез замяна или добавяне на друго основание, от което произтича вземането, както и за увеличаване размера на иска, като е прието че друго основание може да бъде заявено чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.В разглеждания случая не се касае за изменение на иска по чл.422 ГПК по реда на чл.214 ГПК, а за обективно съединени осъдителни искове с установителния, при условията на кумулативност, предявени с исковата молба на различно основание и различен размер, което е допустимо на основание чл.210, ал.1 ГПК, като за осъдителната претенция не е предявен установителен иск, а издадената заповед за изпълнение за размера над **** лева подлежи на обезсилване.По отношение на възраженията относно присъдените разноски се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, ответната страна се е запознала с всички представени доказателства в това число и представения договор за правна помощ, като възражения не са правени, а заявените във въззивната жалба са недопустими на основание чл.266 ГПК, изказът в договора за правна помощ отразява волята на страните, възраженията в тази посока са неоснователни.Поддържа се доказаност на вземанията въз основа на посочените и доказани в първоинстанционното производство факти и обстоятелства.Изложените в жалбата доводи са оценени, като опит за шиканиране на влизането на решението в сила.В отговора е формулирано искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.Отправено е искане за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение до предвидените в разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на воденото производство размер, както и с оглед на извършените от страните процесуални действия.
С
обжалваното решение, КнРС е отхвърлил предявения от „Теленор България” ЕАД, ******* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.”Младост
Жалбата е подаден в срок от надлежна страна в процеса.
В частта му, обективираща произнася за отхвърляне на предявения установителен - решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта му, обективираща произнасяне – уважаване на осъдителен иск за сумата от **** лева, дължими лизингови вноски по договор от 14.07.2016г. решението подлежи на обжалване, подадената жалба срещу тази част от решението е допустима.
В частта му за разноските съгласно чл.248, ал.1 ГПК решението подлежи на допълване и изменение, но не и на самостоятелно обжалване.Доколкото в подадената жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на постановеното решение, с оглед дължимостта и размера на присъдените разноски и искане за отмяна в тази част, като оспорването не се свежда само до преценка с оглед уважаване на осъдителния иск, на основание чл.6, ал.2 ГПК и чл.7, ал.1 ГПК съдът приема, че е налице сезиране за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
При тези обстоятелства производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, делото да бъде изпратено на компетентния районен съд за произнасяне по чл.248 ГПК в съответствие с изложените в жалбата доводи относно дължимост и размера на присъдените разноски.
След приключване на производството по чл.248 ГПК в това число съобщаването на постановения акт на страните и изтичане на срока за обжалването му, делото да се изпрати отново на КнОС за разглеждане на подадената въззивна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№218/20г. по описа на КнОС.
ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския районен съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по изложените в подадената въззивна жалба от адв.К.Х.КАК, с адрес гр.София, бул.”Патриарх Евтимий”№12 ет.6, ап.13, като особен представител на Т.К.Б., ЕГН ********** с адрес ***45 доводи за недължимост и размера на присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: