РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Кюстендил, 12.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520200569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Р. К. М., с ЕГН – ********** от с.************* обжалва наказателно постановление
№ 24-1139-000576, издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено поради допуснати нарушения на процесуалните
правила, като оспорва НП и по същество.
Административнонаказващият, чрез упълномощен процесуален представител,
оспорва въззивната жалба и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 23.02.2024 г. свидетелите – С. А. и О., служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения, във връзка със
спазването на правилата за движение на МПС, на територията на община Кюстендил.
Патрулният автомобил бил позициониран на ул.“Цар Освободител“, пред къща – музей
„Ильо войвода“. Около 09:00 ч., по същата улица с посока на движение от центъра на града
– към магазин Фантастико се движел жалбоподателя М., като управлявал собственото си
МПС - лек автомобил м. „Форд“, модел „Фиеста“ С ДК№ **********. Водачът е спрян за
проверка от служителите на сектор Пътна полиция.
В хода на проверката на автомобила било установено, че задната седалка, ведно с
1
облегалката е изцяло демонтирана. Водачът обяснил, че лично е демонтирал седалката
същата сутрин, само за да си превози багаж.
АУАН № 1103390 е съставен на мястото на проверката. Предявен е на водача и му е
връчен срещу подпис. В АУАН е описано като нарушение - допускането да се движи по
пътищата пътно превозно средство, което е с изменена конструкция, без това да е
разрешено по надлежния ред.
Правната квалификация дадена от актосъставителя на нарушението е – такова по
чл. 146, ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят е подписал акта. В самия АУАН е направено отбелязване, че „
повредата е отстранена – седалки 4+1“.
Въз основа на този акт, на 08.03.2024 г. началник сектор ПП при ОДМВР Кюстендил
издал обжалваното пред съда НП, с което на М. е наложен административно наказание „
глоба“ в размер на 150,00 лева, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.
146, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-
наказателна преписка и от показанията на свидетелите А. и Г..
Жалбата срещу това НП е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице
имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима. Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
АУАН и НП са съставени от лица притежаващи съответната материална
компетентност. Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за законосъобразно образуване и
провеждане на производството. Налице е индивидуализация на нарушителя и нарушението
по време и място.
Въпреки горното, обаче съдът намира атакуваното НП за незаконосъобразно по
следните съображения :
На първо място, разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, посочена от
актосъставителя и административнонаказващия орган за нарушена, не съдържа правило за
поведение, което да може да бъде нарушено с деяние на жалбоподателя. Тя делегира
правомощие на орган на изпълнителната власт да определи с наредба условията и реда за
изменение в конструкцията на регистрираните ППС и за индивидуално одобряване на ППС,
регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство. Ето защо разпоредбата е
бланкетна относно условията и реда за изменение на конструкцията на регистрираните ППС
(каквото безспорно е собственото на жалбоподателя ППС, управлявано от него при
извършената проверка) и се изпълва с конкретно съдържание при нарушение на разпоредба
на издадената въз основа на нея Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
2
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн. ДВ, бр.
21/2013 г.). При твърдение за нарушение на бланкетната разпоредба на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП
посочването на конкретна нарушена с деянието разпоредба от тази наредба е необходимо-
присъщ елемент на административно-наказателното обвинение, а непосочването й всякога
нарушава правото на защита на санкционираното за такова деяние лице. В случая в АУАН и
в НП не е посочена нарушена с деянието разпоредба от Наредба № Н-3/2013 г. и по този
начин в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
жалбоподателят е лишен от възможността да научи нарушение на коя нормативна
разпоредба му е вменено.
Наред с това, условията и редът, установени в Наредба № Н-3/2013 г., за такова
изменение в конструкцията на ППС, каквото според чл.7 от Наредбата представлява
промяната в броя на местата за сядане не касаят случаите , в които са намалени броя на
местата за сядане, какъвто е и процесния случай. Тази норма предвижда, увеличаването
броя на местата за сядане, представляващо изменение на конструкцията на ППС, да
отговарят на изискванията на:
а) Правило № 17 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации – Единни условия относно одобряването на превозни средства по
отношение на седалките, тяхното закрепване и всички облегалки за глава (Правило № 17 на
ИКЕ на ООН) – за ППС от категория М1, или
б) Правило № 80 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации – Единни условия относно одобряването на седалки за големи
пътнически моторни превозни средства и на тези моторни превозни средства по отношение
на якостта на седалките и техните закрепвания.
В тази връзка изцяло несъставомерно е поведението на жалбоподателя, не само
по посочената за нарушена правна норма , но и за което и да е друго нарушение.
Описаното в АУАН и НП не съответства на правната квалификация на деянието
като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съставомерно за това
административно нарушение е деяние на собственик или на длъжностно лице, изразяващо
се в допускане в движението по пътищата на ППС, чиято конструкция е изменена без
съответното за това разрешение.
Безспорно се установи обаче, че волята на законодателя за контрол на изменение
на конструкцията на ППС, изразяваща се в промяна броя на местата за сядане касае само
случаите на увеличаването им, а не и на тяхното намаляване, какъвто е нестоящия случай.
Посочените дотук нарушения на процесуални правила, допуснати в
административно-наказателното производство, са съществени не само с оглед отражението
им върху правото на защита на жалбоподателя, а и защото са довели до нарушение на
материалния закон чрез издаване на НП за деяние, чието описание не изпълва състава на
административно нарушение съгласно приложената административно-наказателна
разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
3
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва
въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като
административно нарушение от обективна и субективна страна и индивидуализацията на
административното наказание.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят има право на
разноски, предвид основателността на подадената жалба. От приложения на л. 14 от делото
договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Ал. Т.
сумата от 400 лева за осъщественото процесуално представителство по делото. Доколкото в
тази част договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка, то
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от въззиваемата страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е определено в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № № 24-1139-000576, издадено от
началника на сектор ПП при ОД на МВР гр.Кюстендил, с което на Р. К. М., с ЕГН –
********** от с.************* е наложено административно наказание - на осн.чл.179,
ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 150/сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 146, ал.1 от
ЗДвП .
ОСЪЖДА ОД на МВР , гр. Кюстендил да заплати на Р. К. М., с ЕГН –
********** от с.************ сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4