Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 870
11.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: А. Стоянов
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №1223
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на С.Р.Х., с ЛНЧ **********, гражданин на И., с посочен по делото
адрес РПЦ – Х., гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против
Решение №УПХ-523/15.10.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на бежански и
хуманитарен статут.
Оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Същото следвало да
бъде прогласено за нищожно, поради постановяването му при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Нарушени
били ал.1 и ал.2 на чл.70 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими
само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ.
Административният акт не съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е
явно неоснователна или не. В него не били обсъдени и въпросите свързани с
обстановката в И. К, с положението на различните етнически групи там,
обстоятелствата свързани със заплахите, на който оспорващият бил обект. Във
връзка с последното се счита, че следвало визираните обстоятелства да бъдат
разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към
основателността на молбата за закрила по същество. Интервюиращият орган не
изложил никакви аргументи защо приел, че търсещият закрила се позовава на
обстоятелства извън предмета на закона или че не посочил причини за основателно
опасение от преследване. Сочи се, че органът не обсъдил никакви източници на
информация, с изключение на справки, които изхождали от самия него, една от
които изцяло потвърждавала казаното от жалбоподателя, че йезидите все още били
изправени пред сериозни трудности. Те били дискредитирани в И.ското общество и
представлявали най-бедната общност в страната. Липсата на мотиви в тази част на
решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били
посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в
този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
В жалбата се сочи още, че нарушенията на материалния закон са свързани с
неяснота, относно приемането от страна на административния орган на извода, че
по отношение на чужденеца били налице основания за прилагане на чл.13, ал.1,
т.1 от ЗУБ. Не било ясно защо било прието, че изложеното от кандидата за
закрила било извън предмета на закона, при положение, че не било разгледано
обстоятелство, че той е от кюрдски произход. Счита се също, че неправилно бил
приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия
орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно
обстановката в И., която се влошавала непрекъснато, в която насока следвало да
се разгледа молбата му за закрила. Причината да напусне страната си била
свързана с постоянните конфликти и напрежението, което било породено от
референдума за отделяне от И.. В проведените интервюта подробно изложил
причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си
по произход. Липсата на работа и лошата икономическа обстановка в И. и
по-специално в И. К. също допринесли за взимането на тежкото решение за търсене
на закрила на хиляди километри от дома. Напуснал, защото нямало изгледи
ситуацията да се подобри. Твърди, че заявил пред административния орган, че ако
му бъде отказана закрила и бъде върнат отново в И., това щяло да доведе до
реална опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му
сигурност, поради преследването на йезидите, кюрди от страна на „Ислямска
държава“. Напуснал И., след като терористичната организация напреднала значително
към гр.Мосул, в който живеел. Ислямистите изгонили всички йезиди от домовете
там, включително и неговото семейство. Били принудени за заминат за гр.З. за
около четири месеца, като след завръщането си в гр.М. намерили домовете си
ограбени и разрушени. Безизходицата, в която се намирал го накарала да напусне.
Нахлуването на ДАЕШ било повсеместно, превзети били редица други населени места
в региона. Всичко това идвало да покаже, че жалбоподателят изпитвал опасения за
живота си и това било причина за напускането на И., което обосновавало и страха
му от преследване. Жалбоподателят навежда и доводи, че неправилно
административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Счита,
че следвало да вземе предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от
Директива 2004/83/ЕО, направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в
Люксембург по дело №С-465/07г. Посочва и че поради неправилното тълкуване на
приложената материалната норма, органът стигнал до погрешен извод и постановил
административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО.
По
подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното
решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с
указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред. Допълнителни доводи
се излагат в писмени бележки, представени от процесуален представител.
Ответникът
- Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна, а оспорения административен акт за правилен и
законосъобразен. Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105450-2633/01.10.2019г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец,
регистрирана в ДАБ с рег.№УП-15319/07.10.2019г., гражданин на И., с посочени
имена С.Р., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е
потвърдено с молба с вх.№1203/07.10.2019г. на РПЦ – Х. с посочени в нея имена С.Р.Х..
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-15319/07.10.2019г.
като С.Р.Х., гражданство - И., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в
гр.М., район А., в И., със същия постоянен адрес, със **** образование, религия
– ****, ****, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез
декларация с рег.№УП-15319/07.10.2019г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от
която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.Р.Х. от И., роден
на ***г. в гр.Мосул. Видно от Решение за настаняване №2113/07.10.2019г. с
рег.№УП-15319/07.10.2019г., чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият
закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна
закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП-15319/07.10.2019г. На 07.10.2019г. към търсещия закрила е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 08.10.2019г.
С Писмо с
рег. №УП-15319/08.10.2019г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Х. изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
международна закрила.
На 08.10.2019г.
било проведено интервю с С.Р.Х., като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю с
рег.№УП-15319/08.10.2019г., с което му е предоставено правото да изложи своята
бежанска история. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал И. на
19.08.2019г. Отишъл в Т., от където след едномесечен престой тръгнал за
българската граница. В България влязъл нелегално, през зелена граница, с група
от 22 души и с помощта на трафикант. След влизането в България, с товарен
автомобил били закарани до румънската граница, където били задържани от
полицията. Напуснал И., защото през 2014г. нахули от ДАЕШ и било много тежко за
живеене. Тогава се преместили в гр.З. Там живели четири месеца и отново се върнали
в гр.М., но домовете им били разрушени. Постоянно се водели сражения, нямало
работа и условия за живот. В И. нямало сигурност, тъй като хората не се
доверявали на йезидите. В същото време голяма част от семейството му заминала
за Г. Останали само той и сестра му, поради финансови проблеми. Сега искал да
отидат при тях, да бъдат заедно и да водят спокоен живот. Чужденецът заявил
още, че не е имал проблеми в страната си заради етническата или религиозната си
принадлежност, но йезидите като общност не били добре приемани от мюсюлманите.
Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми с официалната власт в страната, не
участвал в политическа или религиозна организация, не му било оказвано насилие,
не били отправяни заплахи към него.
С Решение №УПХ-523/15.10.2019г.
Интервюиращ орган при ДАБ (К.Б.) отхвърлил молбата за предоставяне на
международна закрила на С.Р.Х., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1,
т.1, т.2 от ЗУБ.
В
решението си органът посочва, че анализът на заявените обстоятелства показал,
че мотивите на кандидата за получаване на закрила не попадат в предметния
обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от личен и икономически характер. Не
можело да се направи извод, че по отношение на молителя било осъществено
преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Интервюиращият орган изложил и
обширни мотиви за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен
статут, като изразил становище, че напускането на И. не било продиктувано от
причините визирани в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, липсвали и твърдения в тази
насока. В атакуваното решение са изложени подробни мотиви за липсата на
основание за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като е
обективирано виждането, че дори и да се
завърне в държавата си по произход, чужденецът би могъл да води нормален начин
на живот. В акта е посочено също, че за кандидата не са налице и предпоставки
за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 21.10.2019г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на 21.10.2018г.
Същата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния
срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-423/08.06.2017г. на
Председателя на ДАБ, с която К. Й. Б., младши експерт в РПЦ – Х., е определен
за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 15.10.2019г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че
в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Х. при ДАБ, с чужденеца
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на
правните основания за постановяването му. Не се споделят наведените в жалбата
възражения за незаконосъобразност и нищожност на процесното решение на
Интервюиращ орган при ДАБ. Относно твърдяното в жалбата нарушение по чл.70,
ал.2 от ЗУБ следва да се има предвид, че след изменението на ЗУБ, обнародвано в
ДВ бр.101/22.12.2015 г., нормата на ал.2 от чл.70 е отменена, поради което същата
няма как да бъде нарушена.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания
акт за издаден в съответствие с материалния закон и предвидените процесуални
правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган,
„молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9,
съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на
основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване“. Чл.8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия
случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на
чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по
произход – И., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните
в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е
преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в
чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
В проведеното интервю чужденецът е посочил, като основен мотив за исканата
закрила навлизането на ДАЕШ през 2014г. в града, в който живеел (М.). Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ, а са такива от личен характер, като целта е търсене на по-добър стандарт
на живот, предвид заявено желание да стигне до Г.. Спрямо чужденеца не е било
оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Изложените
от кандидата причини за напускане на И. правилно са преценени като неотносими
към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за
липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец
се явява правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителя в интервюто,
същият не желае да се завърне в държавата си, защото посочените в същото
причини. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не
следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от
тези визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични проблеми които
не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила.
В хода на интервюто С.Р.Х. заявил, че не е членувал в политически партии или
организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, не
е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни
от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателя е напуснал И.. Няма
обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него
не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията,
обективирана в Справка вх.№МД-545/08.10.2019г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ към ДАБ относно актуалното положение в И.. От същата
става ясно, че ситуацията в И. не е такава, която да обосновава предоставяне на
международна закрила на гражданите на тази страна. Действително тази държава има
отделни изолирани случи на насилие, но същите не биха могли да се определят по
своята честота и интензитет, като такива водещи до напускане на страната. От
данните в справка и от приобщения доказателствен материал може да се направи
извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би
могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата
обстановка в И.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен
конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв
конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9. ал.1, т.1
от ЗУБ.
Настоящият
съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма добре
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидата за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила безогледното насилие в И. следва
да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната
информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-545/08.10.2019г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното
положение в И. сочат, че Конституцията на И. гарантира свободата на
религиозните вярвания и практики на ейзидите и другите религиозни общности и
изисква от правителството да поддържа неприкосновеността на религиозните
обекти. През 2018г. брутният вътрешен продукт се е увеличил , благодарение на
забележимото подобрение на условията, свързани със сигурността, и на
по-високите цени на петрола. Не се съдържат данни антиправителствените протести
от началото на октомври 2019г. да са дали до такава степен негативно отражение на
обстановката в И., която да предполага предоставяне на международна закрила на
гражданите на тази страна. От изложеното в представената по делото Справка с
вх.№МД-296/13.05.2019г., в която е обективирана информация за положението на
ейзидите, става ясно, че в И. са изработени законопроекти, изпратени до
Парламента на страната, като един от тях цели да осигури достоен живот на
общността, да ги компенсира финансово и психологически, да помогне за
възстановяването им и да се грижи за тях. Налична е и информация за решение на
Федералния, което постановява, че малцинството на ейзидите трябва да има повече
места в Парламента – поне едно депутатско място на 100 хил. ейзиди. В
представената в хода на съдебния процес Справка с вх.№МД-593/29.10.2019г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, не се съдържат данни за
влошаване на обстановката на цялата територия на И..
Като цяло, от анализа на наличните по делото
официални справки на ДАБ, както от информацията, налични в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в И. да е до такава степен усложнена, че
да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Х., с ЛНЧ **********,
гражданин на И., против Решение №УПХ-523/15.10.2019г. на Интервюиращ орган К. Б.
към Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: