РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900434 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “ГАЛДИВ”ЕООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново,
ул.”Мальовица” №31, представлявано от Г.Д.К., чрез пълномощник адв.Д.Г.,
съдебен адрес ****, твърди, че по силата на договор за пробивно-взривни
работи от 18.12.2017 г. ответникът му е възложил, а ищецът е изпълнил
такива, подробно описани в исковата молба. Твърди, че са изпълнени пет на
брой взривявания, първите две от които – на 23.01.2018 г., а останалите три –
на 22.05.2018 г. От страна на ищеца-изпълнител са издадени следните
фактури: ф-ра №215/23.01.2018 г. на стойност 16 539,12 лв.; ф-ра
№216/23.01.2018 г. на стойност 16 539,12 лв.; ф-ра №227/22.05.2018 г. на
стойност 16 584,72 лв.; ф-ра №228/22.05.2018 г. на стойност 16 587 лв.; и ф-ра
№229/22.05.2018 г. на стойност 16 587 лв. Уговорено е възнаграждението да
бъде платено в срок до 30 дни след издаване на всяка фактура от
изпълнителя. Въпреки отправените до ответника покани, последният не е
заплатил на ищеца общата сума 82 836,96 лв., формирана като сбор от
горните възнаграждения. В договора е уговорена неустойка за забава, но
1
според ищеца същата не покрива действително претърпените от него вреди,
за това същият претендира законна лихва за забава по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД,
считано от падежа по всяка фактура до датата на исковата молба, която е в
общ размер 22 930,17 лв. Ищецът е претендирал вземанията по реда на чл.410
ГПК, но е постановен отказ от заповедния съд, като в указания от последния
съд срок е подадена настоящата искова молба, в която е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 82 836,96 лв. –
неплатено възнаграждение за изпълнените взривни работи, ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.01.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от общо 22 930,17 лв. – обезщетение
за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната
лихва за период от падежа на всяка фактура до 25.01.2021 г. Претендират се
деловодни разноски. В съдебно заседание на 22.02.2022 г. ищецът прави
частичен отказ от иска за неплатено възнаграждение до размер 7 122,73 лв. по
ф-ра №215/23.01.2018 г. на стойност 16 539,12 лв., в резултат на което сумата,
претендирана по тази фактура, е 9 416,39 лв., а общото претендирано
възнаграждение по главния иск се редуцира до сумата 75 714,23 лв.
Ответникът „АРТЕСКОС“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.“Рогошко шосе“ №36, представлявано от М.Х.М., не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв.Б.А. оспорва исковете по основание и
размер. Моли същите да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д.№1250/2021 г. на РС Пловдив, че
за процесните вземания е подадено заявление по чл.410 ГПК, по което е
постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение от заповедния съд с
указания до кредитора да предяви осъдителен иск в 1-месечен срок, който
срок е спазен.
Установява се, че на 18.12.2017 г. между страните е сключен договор, с
който ответникът е възложил на ищеца да извърши пробивно-взривни работи
на обект Кариера „Чуките“, в т.ч.: проектиране и замерване; прокарване на
взривни сондажи с определен диаметър; доставка, транспорт и охрана на
2
взривните материали; зареждане и взривяване съгласно проекта. Уговорено е
възнаграждение за изпълнителя в размер 1,90 лв. на куб.м. без ДДС, платимо
в срок до 30 дни след издаване на данъчна фактура от страна на изпълнителя.
Приети са като доказателство по делото констативни протоколи за
приемане на работа, предмет на договора от 18.12.2017 г., както следва:
протокол №02 от 23.01.2018 г. за взривни работи с обем 7 254 куб.м. скална
маса; протокол №03 от 23.01.2018 г. за 7 254 куб.м. скална маса; протокол
№04 от 22.05.2018 г. за 7 274 куб.м. скална маса; протокол №05 от 22.05.2018
г. за 7 275 куб.м. скална маса; и протокол №06 от 22.05.2018 г. за 7 275 куб.м.
скална маса. Протоколите са двустранно подписани от представители на
възложителя и изпълнителя.
Установява се, че ищецът е издател на пет на брой фактури с получател
ответното дружество и предмет „пробивно-взривни работи на кариера
„Чуките“, както следва: ф-ра №**********/23.01.2018 г. на стойност 16
539,12 лв.; ф-ра №**********/23.01.2018 г. на стойност 16 539,12 лв.; ф-ра
№**********/22.05.2018 г. на стойност 16 584,72 лв.; ф-ра
№**********/22.05.2018 г. на стойност 16 587 лв.; и ф-ра
№**********/22.05.2018 г. на стойност 16 587 лв. Фактурите са двустранно
подписани от представители на страните по горния договор. Във всяка
фактура е отразен номерът на съответния протокол за приемане на работите
(от 02 до 06).
Установява се от приетия по делото протокол за прихващане от
31.05.2018 г., че страните са прихванали задължение в размер 7 122,73 лв.,
дължимо по ф-ра №**********/23.01.2018 г., срещу парични вземания на
ищеца спрямо ответника, в резултат на което са се съгласили, че дължимото
по тази фактура възнаграждение е в остатъчен размер 9 416,39 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се
установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало
правоотношение по силата на договор за извършване на взривни работи, по
отношение на който приложими са разпоредбите на ЗЗД относно договора за
изработка. Ищецът е изпълнител по договора, а ответникът – възложител на
работите. В тази насока е изричният писмен договор, представен от ищеца,
3
както и представените пет на брой данъчни фактури, в които фигурират
страните и техни подписи, предметът на договора, както и уговореното
възнаграждение.
От приетите по делото двустранно подписани констативни протоколи
се установява, че работи в уговорения от страните обем са изпълнени на
място, като работите са приети от представител на възложителя, чиито
представителни функции не се оспорват от последния. По това, че работите,
възложени с договора от 18.12.2017 г., са изпълнени, спор между страните не
възниква. Възраженията на ответника, при това заявени за първи път в
открито съдебно заседание на 14.12.2021 г., са за некачествено изпълнение.
Тези възражения съдът не е включил в доклада по делото и в предмета на
спора, тъй като са направени след срока по чл.367, ал.1 ГПК. Не се твърдят от
ответната страна особени непредвидени обстоятелства, поради които
възражението за некачествено изпълнение е направено извън
законоустановения срок, поради което по силата на изричната и стриктна
разпоредба на чл.370 ГПК пропускът е фатален и такова възражение не може
да бъде разглеждано. Дори да се разгледа, обаче, следва да се отчете, че
доказателства в насока на това изпълнението да е било лошо по делото няма.
Представени са от ответника преписи на съдебни решения, с които са
потвърдени наказателни постановления, издадени срещу ответника от
Министъра на енергетиката за нарушения на Закона за подземните богатства.
От мотивната част на решенията е видно, че постановленията касаят взривни
работи, извършени по възлагане от ответника в м.“Чуките“ през 2016 г.
Спорът, с който настоящият съд е сезиран, касае работи, извършени през 2018
г. според приложените констативни протоколи, следователно доказателствата
са неотносими към тях и не установява лошо изпълнение при конкретните по
време и място взривни работи. Ето защо съдът намира, че от доказателствата
по делото се установява, че договор за взривни работи е сключен между
страните, както и, че ищецът е изправна страна по същия договор, в полза на
която е породено правото на възнаграждение. В договора е уговорен срок за
плащане на възнаграждението до 30 дни след издаване на фактура, който срок
по всички пет на брой приложени по делото фактури е изтекъл. Съответно
доказателства за плащане на възнаграждението от страна на възложителя не
се ангажират. Следователно главният иск е основателен и следва да се уважи
в пълния му заявен след частичния отказ размер, а именно – за сумата 75
4
714,23 лв. По аргумент от разпоредбите на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.3 и ал.4
ГПК, сумата следва да се присъди, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.01.2021 г., до окончателното й плащане.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Забавата в конкретния случай е настъпила след изтичане на 30 дни
от издаването на всяка фактура, съответно на 22.02.2018 г. по първите две
фактури, и на 21.06.2018 г. – по останалите три фактури. От 23.02.2018 г.
ответникът дължи лихва за забава в плащането на задълженията по първите
две фактури, и от 22.06.2018 г. – лихви за забава в плащането на
задълженията по останалите три. За вземането по ф-ра №215/23.01.2018 г. се
дължи лихва за забава върху сумата 16 539,12 лв. за периода от 23.02.2018 г.
до датата на прихващането 31.05.2018 г. в размер 450,23 лв., както и върху
остатъка след прихващането 9 416,39 лв. за периода от 01.06.2018 г. до
25.01.2021 г. в размер 2 537,19 лв. – общото обезщетение за забава по тази
фактура за периода от падежа до 25.01.2021 г. е в размер 2 987,42 лв., до
който размер този иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до
4 906,61 лв. За вземането в размер 16 539,12 лв. по ф-ра №216/23.01.2018 г. се
дължи лихва за забава за периода от 23.02.2018 г. до 25.01.2021 г. в размер
4 906,61 лв. – в предявения размер, следователно този иск следва да се уважи
изцяло. За вземането в размер 16 584,72 лв. по ф-ра №227/25.05.2018 г. се
дължи лихва за забава за периода от 22.06.2018 г. до 25.01.2021 г. в размер 4
371,91 лв. – в предявения размер, следователно този иск следва да се уважи
изцяло. За вземането в размер 16 587 лв. по ф-ра №228/25.05.2018 г. се дължи
лихва за забава за периода от 22.06.2018 г. до 25.01.2021 г. в размер 4 372,52
лв. – в предявения размер, следователно този иск следва да се уважи изцяло.
За вземането в размер 16 587 лв. по ф-ра №229/25.05.2018 г. се дължи лихва за
забава за периода от 22.06.2018 г. до 25.01.2021 г. в размер 4 372,52 лв. – в
предявения размер, следователно този иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед направените от страните искания,
всяка от тях има право на разноски на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК.
С решението съдът следва да се произнесе и по разноските, дължими при
прекратяване на делото поради частичния отказ от иск. В тази хипотеза
ищецът няма право на разноските за прекратената част, съответно такова
право се поражда за ответника, тъй като отказът от иск е основан на
5
неоснователност на претенцията за съответната част от вземането, която е
погасена чрез прихващане преди съдебния процес. Ищецът претендира
държавна такса в размер 4 230,68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
6 000 лв., платено изцяло в брой според приложения на л.70 фискален бон.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, което съдът намира за основателно.
Минималното възнаграждение, определено в чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е в размер 4 374,41 лв. с ДДС (при материален интерес от 105 767,13 лв.,
определен като сбор от исковите претенции). Уговореното и платено
възнаграждение от 6 000 лв. значително надхвърля минимума и е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради
което съдът намира, че следва да бъде редуцирано до минималното
възнаграждение от 4 374,41 лв., при което общият размер на таксите и
разноските на ищеца е 8 605,09 лв. От него съразмерно на уважената част от
исковата претенция, като се съобрази отхвърлената и прекратената, както се
поясни по-горе, на ищеца се следват 7 869,45 лв. Ответникът претендира
разноски в размер 3 650 лв. – адвокатско възнаграждение, платено изцяло в
брой, от което съразмерно на отхвърлената и прекратена част от претенцията,
му се следва сумата 312 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АРТЕСКОС“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Рогошко
шосе“ №36, представлявано от М.Х.М., да заплати на “ГАЛДИВ”ЕООД, ЕИК
*********, гр.Велико Търново, ул.”Мальовица” №31, представлявано от
Г.Д.К., сумата 75 714,23 лв. (седемдесет и пет хиляди седемстотин и
четиринадесет лева и 23 ст.) – неплатено възнаграждение по договор за
пробивно-взривни работи от 18.12.2017 г., ведно със законна лихва от
25.01.2021 г. до окончателното плащане, в т.ч. по ф-ра
№**********/23.01.2018 г. – 9 416,39 лв.; по ф-ра №**********/23.01.2018 г.
– 16 539,12 лв.; по ф-ра №**********/22.05.2018 г. – 16 584,72 лв.; по ф-ра
№**********/22.05.2018 г. – 16 587 лв.; и ф-ра по №**********/22.05.2018 г.
– 16 587 лв.
6
ОСЪЖДА „АРТЕСКОС“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Рогошко
шосе“ №36, представлявано от М.Х.М., да заплати на “ГАЛДИВ”ЕООД, ЕИК
*********, гр.Велико Търново, ул.”Мальовица” №31, представлявано от
Г.Д.К., сумата 21 010,98 лв. (двадесет и една хиляди и десет лева и 98 ст.) –
обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение, считано
от падежа по всяка фактура до 25.01.2021 г., в т.ч.: 2 987,42 лв. за периода от
23.02.2018 г. до 25.01.2021 г. по ф-ра №**********/23.01.2018 г.; 4 906,61 лв.
за периода от 23.02.2018 г. до 25.01.2021 г. по ф-ра №**********/23.01.2018
г.; 4 371,91 лв. за периода от 22.06.2018 г. до 25.01.2021 г. по ф-ра
№**********/22.05.2018 г.; 4 372,52 лв. за периода от 22.06.2018 г. до
25.01.2021 г. по ф-ра №**********/22.05.2018 г., и 4 372,52 лв. за периода от
22.06.2018 г. до 25.01.2021 г. по ф-ра №**********/22.05.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над горната сума до пълния предявен
размер от 22 930,17 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „АРТЕСКОС“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Рогошко
шосе“ №36, представлявано от М.Х.М., да заплати на “ГАЛДИВ”ЕООД, ЕИК
*********, гр.Велико Търново, ул.”Мальовица” №31, представлявано от
Г.Д.К., сумата 7 869,45 лв. (седем хиляди осемстотин шестдесет и девет лева
и 45 ст.) – деловодни такси и разноски в производството по т.д.№434/2021 г.
по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “ГАЛДИВ”ЕООД, ЕИК *********, гр.Велико Търново,
ул.”Мальовица” №31, представлявано от Г.Д.К., да заплати на
„АРТЕСКОС“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №36,
представлявано от М.Х.М., сумата 312 лв. (триста и дванадесет лева) –
деловодни разноски в производството по т.д.№434/2021 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, ХVІ състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7