Р Е Ш Е Н И Е
№ 488/15.3.2023г.
Град Пловдив, 15.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 86 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Х.Ж.Х.
*** срещу решение № 2256 от 02.12.2022 г., постановено по
а.н.д. № 5109 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 641548-F638760 от 15.06.2022 г.
на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП, с което Х.Ж.Х., ЕГН **********,***,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена административно
наказание глоба в размер на 1280,83 лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.102,
ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и 2, вр. чл.113, ал.1 и 2 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно поради
съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът чрез процесуалния си представител в писмен
отговор оспорва касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и
моли то да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди решението на районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи и при спазване на
сроковете по чл.34 ЗАНН. Като неоснователно е преценено възражението за
нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, тъй като са налице доказателства за активиране
на електронната пратка от електронния адрес на жалбоподателката, т.е., тя е
била наясно, че предстои съставяне на АУАН, но не е упражнила правото си да
участва при неговото съставяне, а е подала единствено писмено възражение срещу
акта. Като неоснователни са преценени също възраженията на жалбоподателката за
привидност на извършените от нея сделки с оглед влошени семейни отношения,
защото подобна привидност не е установена с влязъл в сила съдебен акт на
граждански съд по реда на чл.26, ал.2 ЗЗД. Съответно районният съд е приел, че
цялото недвижимо имущество е записано на името на жалбоподателката в имотния
регистър, счита се за нейно за данъчните цели и доходите, реализирани от
отдаване под наем на тези имоти, се отчитат при формиране на нейния облагаем
оборот. Въз основа на доказателствата съдът е приел
за безспорно установено, че жалбоподателката като данъчнозадължено лице по ЗДДС
не е начислила ДДС в размер на 1280,83 лева по облагаеми доставки на обща
стойност 7685 лева, извършени за периода 01-31.05.2020 г., когато не е била
регистрирано по ЗДДС лице, въпреки че е било длъжно да подаде заявление за
регистрация. Правилно според съда е определена датата на извършване на
нарушението – 16.06.2020 г., защото 14.06.2020 г. е почивен ден, неделя. Според
районния съд санкционната норма е определена правилно, съответно правилно е
определен размерът на санкцията, а случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната
такава за нарушения от същия вид. Освен това, на съда е било служебно известно,
че случаят не е изолиран, установени са множество нарушения от същия вид.
Решението е неправилно.
Неоснователно е възражението
на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, защото в съдебното
производство жалбоподателката и нейният процесуален представител не са поискали
събиране на никакви доказателства, нито са представени доказателства, които да
не са били допуснати, събрани или игнорирани от съда. Съответно при
постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани
доказателства и е градил изводите въз основа на тях.
Основателно е обаче
възражението за неправилност на извода на районния съд за липса на нарушение на
чл.40, ал.2 ЗАНН, защото съгласно чл.84 ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения
на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на НПК, които (чл.178 и чл.180) предвиждат връчване на призовки, съобщения и
книжа по електронен път в съдебната фаза.
Основателно е също
възражението за неправилност на извода на районния съд за спазване на срока по
чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН, защото законът казва, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Нарушението
се счита за открито, когато има достатъчни данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие на конкретно
лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. Правната квалификация на тези факти, индивидуализацията и
конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението представляват
действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и
процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната
отговорност, които действия следват откриването на нарушението и представляват
част от производството по налагане на административни наказания.
По делото е безспорно
установено, че поканата за представяне на документи и писмени обяснения е
връчена на Х.Х. на 25.08.2021 г. и на 07.09.2021 г. тя ги е представила в ТД на
НАП. Следователно нарушителят е открит
на 07.09.2021 г., по-ранна от датата на издаване на протокола за установяване
факти и обстоятелства от 17.09.2021 г. Дори и да се приеме тезата на ответника
и на районния съд, че след представянето на документите и писмените обяснения е
необходима човешка намеса за обработване и анализ на данните, това следва да
бъда направено в срока за съставяне на АУАН. Съответно давностният 3-месечен
срок за съставяне на АУАН в случая е изтекъл на 07.12.2021 г. и не са налице
основания да се приеме, че този срок е започнал да тече след съставянето на
протокола на 17.09.2021 г. Съответно налице е съществено нарушение на
административно-производствените правила, което не може да бъде санирано в
никоя по-късна фаза на административнонаказателното производство и което
обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени наказателното постановление. При този изход на спора на
ответника по касацията не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2256 от 02.12.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 5109 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 641548-F638760 от 15.06.2022 г. на директора на Дирекция „Контрол“
в ТД Пловдив на НАП, с което Х.Ж.Х., ЕГН **********,***, на основание чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 ЗДДС е наложена административно наказание глоба в размер
на 1280,83 лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86,
ал.1 и 2, вр. чл.113, ал.1 и 2 ЗДДС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.