Р E Ш Е Н И Е
№ …. 01.12.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 12 ОКТОМВРИ 2020г.
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
адм. дело № 2234 по описа на съда за 2020 година
Производството е образувано по жалба на „РЕЙСИНГ
– 2002“ ООД с. Змейово, общ. Стара Загора, против Заповед № 10-00-674/28.02.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА, чл. 37м,
ал.4, т.2 ЗСПЗЗ, във връзка с протокол от 14.03.2020г. за
извършената проверка по чл. 37м от ЗСПЗЗ и справка от 03.02.2020г. на БАБХ, е
прекратен Договор № 1117/20.05.2015г. и анекс към него № 1151/04.06.2018г. за
наем на земеделски земи – публична общинска собственост, сключен на осн.чл.37и от ЗСПЗЗ с „РЕЙСИНГ – 2002“ ООД с. Змейово, общ.
Стара Загора. В жалбата се твърди, че атакуваният индивидуален административен
акт е издаден при съществени нарушения за административно –производствените
правила и в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона.
Твърди се, че липсват мотиви относно основанието, на което жалбоподателят не
отговаря на изискванията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Развиват се доводи, че към
датата на проверката по чл. 37м от ЗСПЗЗ в
дружеството жалбоподател е имало
регистриран нужния брой животни.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, заявява, че поддържа
жалбата по наведените в нея съображения. Ответникът по жалбата - Кметът на
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, пледира за отхвърляне
на жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните е сключен Договор №
1117/20.05.2015г. и анекс към него № 1151/04.06.2018г. за наем на земеделски
земи – публична общинска собственост, сключен на осн.чл.37и
от ЗСПЗЗ, по силата на които Община Стара Загора, в качеството си наемодател, е
предоставила на жалбоподателя, в качеството на наемател, за временно и
възмездно ползване недвижими имоти –
публична общинска собственост, в землището на с. Змейово, общ. Стара Загора, с
обща площ от 435 175 кв.м., за срок от пет стопански години, считано от датата
на подписването на договора - 20.05.2015г.
С протокол от 14.02.2020г., за извършена проверка по
чл. 37м от ЗСПЗЗ, във вр.чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и
Заповед № 10 – 00 – 137/27.01.2020г. на Кмета на Община Стара Загора/представена
по делото/, назначената комисия е проверила 78 бр. действащи договори със
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, измежду които и договорът, сключен с жалбоподателя, като е посочила,
че същият договор е за прекратяване, поради наличието само на 3 бр.
регистрирани животни. Протоколът е съставен при наличието на приложени Справки
за животни в ОЕЗ от Интегрираната информационна система на БАБХ към
01.02.2020г.
С писмо изх. № 10 -11-3584/24.03.2020г. Община Стара
Загора е уведомила управителя на „Рейсинг – 2002“
ООД, че поради липсата на регистрирани пасищни селскостопански животни в
Интегрираната информационна система на БАБХ към 01.02. на текущата година,
договорът за наем следва да бъде прекратен. Писмото е връчено на адресата на
27.03.2020г.
С молба вх.№ 10 – 02-2497/19.03.2020г.
жалбоподателят уведомява Община Стара Загора, че наличните към 03.02.2020г.
регистрирани животни в ОЕЗ са 30 коня,
за което прилага справка от БАБХ. Видно от представената справка от Интегрираната
информационна система на БАБХ се установява, че към 03.02.2020г. за
животновъден обект рег. № **********/6059-0100/ в с. Змейово, общ. Стара Загора
„Рейсинг – 2002“ ООД имат регистрирани 30 бр. животни
- коне. Справката е с надлежно положени подпис и печат от длъжностното лице, което я е направило.
При така установеното от фактическа страна,
съдът, от правна страна намира следното:
Съдът приема жалбата за допустима, като подадена от
лице, което има правен интерес и в съответния законоустановен
срок/предвид липсата на доказателства за връчването й на жалбоподателя/.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 168 АПК,
във връзка с чл. 142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен административен орган по чл. 37м,
ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ – Кмета на Община Стара Загора, в рамките на
предоставените му от закона правомощия.
Заповедта е изготвена в установената от закона
писмена форма. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена
разпоредбата на чл. 37м,
ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, който текст вменява на компетентния
административен орган – кмета на община, да прекрати договора за наем след
преценка на всички данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1
от ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че в издадената заповед е посочен
Протокол от 14.03.2020г. за извършената проверка по чл. 37м от ЗСПЗЗ, като
погрешно е посочена датата на издаване на протокола – 14.02.2020г. Този факт
обаче не може да се приеме за порок на заповедта. Видно от обстоятелствената
част на заповедта, се препраща към протокол за извършена проверка по чл. 37м от
ЗСПЗЗ, съобразно която жалбоподателят
не отговоря на изискванията на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че извършената
проверка е по предоставената официална справка от БАБХ.
Съдът приема, че в мотивите на заповедта се съдържат
материалноправни предпоставки за издаването на акта.
Административният орган се е позовал на доказателства, въз основа на които е
стигнал до извода, че жалбоподателят на отговаря на изискванията на чл. 37и,
ал.4 от ЗСПЗЗ, доколкото са налице данни за липса на регистрирани животни в процесния животновъден обект към 01.02 на текущата година.
В случая, има приложена справка за този животновъден обект. С TP № 16 от
31.03.1975 г. ВС, ОСГК, е указано, че няма пречка мотивите да се съдържат в
отделен документ, предхождащ постановяването на акта, каквито документи в случая
са налице.
С оглед на горното, съдът приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е немотивирана.
По
въведените доводи за противоречие с материално-правните разпоредби:
Съгласно разп. на чл. 37м, ал.
4, т. 2 от ЗСПЗЗ, на основание на която норма е издаден в случая
оспорения акт, когато при извършването на проверките се установи, че: в
животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни,
договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно
директора на областната дирекция "Земеделие". Визирани са проверките,
регламентирани в предходните разпоредби, включително тази на чл. 37м, ал. 1, в
редакция ДВ бр. 61/2015 г., според която разпоредба, кметът на община,
съответно директорът на Областна дирекция "Земеделие" ежегодно
извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4 по сключените
договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински
поземлен фонд. Предвидено е в чл. 37и, ал. 4 (в редакция към датата на издаване
на акта – ДВ бр. 61/2016 г.) изискването наемателят, съответно арендаторът по
договор за наем на пасища, мери, ливади от общинския или държавния фонд да има
регистриран животновъден обект в съответното землище с регистрирани пасищни
селскостопански животни, като детайлно е регламентирано и изискуемо
съответствие между брой и вид на животните и площта на земята.
Следователно предпоставките, които обуславят
упражняване на правомощието по чл. 37м, ал.
4, т. 2, вр. с чл. 37и,
ал. 4 от ЗСПЗЗ съобразно визираната нормативна уредба, са: да е
налице договор за наем или аренда на пасища, мери и/или ливади от общинския или
държавен поземлен фонд; ползвателят на земята да е обвързан от условието
(изискването) по чл. 37и
ал. 4 от ЗСПЗЗ и подлежащо на проверка по аргумент от чл. 37м, ал. 1
– да има регистрирани животновъдни обекти в съответното землище с регистрирани
пасищни селскостопански животни; посоченото
изискване да не е изпълнено от ползвателя.
В случая е безспорно, че страните са обвързани от
наемно правоотношение с предмет пасища и мери от общинския поземлен фонд, като са
му били предоставени под наем пасища и мери от общинския поземлен фонд, като с
договора той се е задължил да ползва предоставените му имоти по предназначение.
Договорът за наем е сключен на 20.05.2015г., за срок от пет години, като същият
договор е действал към датата на издаване на обжалвания акт – 28.02.2020г. /няма
данни да е прекратен нито с изтичане на срока, нито по изявление на страните/.
Жалбоподателят, като наемател на пасища и мери от
общинския поземлен фонд, е обвързан от изискването да съответства на чл. 37и,
ал. 4 от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 61/2016г., вкл. да има животновъден
обект с регистрирани пасищни селскостопански животни. Това изискване е относимо не към определена дата, а към съществуването на
наемното правоотношение изобщо. Правоотношенията във връзка със сключването,
проверката за изпълнението и съответствието с нарочните законови условия и
прекратяването на договорите по предоставяне за ползване на пасища и мери от
общински или държавен поземлен фонд на определена категория стопани са детайлно
уредени в чл. 37и,
чл. 37м ЗСПЗЗ
и § 15 ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ (вкл. сключените такива преди 1.02.2015 г. съгласно § 15 ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ). Съгл. чл. 37и, ал.
1 от ЗСПЗЗ, отдаването под наем следва да е само на лица собственици, или
ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни,
регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на БАБХ. Съответствието на наемателя с това изискване е относимо за целия срок на наемното правоотношение, тъй като
обуславя запазването му, съответно спазването му подлежи на проверка, а
неизпълнението е основание за прекратяване на съответния договор (§ 15, ал. 3
от ПЗР на зИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015г,
съответно чл. 37м ал.
4, т. 2 вр. с чл. 37и ал. 1
и ал. 4 от
ЗСПЗЗ). В случая, изискването спрямо наемателя е за регистрирани в
интегрираната информационна система на БАБХ пасищни селскостопански животни в
животновъдния му обект в с. Змейово. От протокол от 14.02.2020г., приет като
доказателство се установява, че към момента на проверката, животните в животновъдния обект са били само 3 бр. коне. Макар
в протокола да се посочва, че проверката е на база официална справка за всички
регистрирани към 01.02. на текущата година в Интегрираната информационна
система на БАБХ, то всъщност такава официална справка липсва. Приложената и
приета по делото "Справка за животни в ОЕЗ във връзка с чл. 37и,
ал. 4 и ал. 5 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 99, ал. 2
от Правилника за приложението на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи" към 03.02.2020 г. (л. 20) не е официална
справка, не носи подпис на направилото я длъжностно лице, не е посочено че е
справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, както това е отбелязано
в справката, представена от жалбоподателя /от която е видно, че към
03.02.2020г. дружеството е имало регистрирани 30 бр. коне в животновъдния
обект./. Поради изложеното, съдът приема, че приложената справка, въз основа на
която е направена констатацията в протокола от 14.02.202г. не представлява годно
доказателство за спорното обстоятелство.
Още повече, че съдържанието на справката се
опровергава от съдържанието на представената от жалбоподателя официална справка,
от която е видно, че към 01.02.2020г. в животновъдния обект на жалбоподателя
има регистрирани 30 бр. коне.
От гореизложеното се обосновава извод, че не е
налице третият елемент от фактическия състав на чл. 37м, ал.
4, т. 2 от ЗСПЗЗ, обуславящ прекратяване на договора за наем на
основание чл. 37м, ал.
4, т. 2 от ЗСПЗЗ – неизпълнение задължението на жалбоподателя, като
наемател да има регистрирани пасищни животни в животновъдния си обект.
С оглед на горното, съдът приема, че обжалваната
заповед Заповед № 10-00-674/28.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с
която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА, чл. 37м,
ал.4, т.2 ЗСПЗЗ, във връзка с протокол от 14.02.2020г. за извършена
проверка по чл. 37м от ЗСПЗЗ и справка от 03.02.2020г. на БАБХ, е прекратен
Договор № 1117/20.05.2015г. и анекс към него № 1151/04.06.2018г. за наем на
земеделски земи – публична общинска собственост, е незаконосъобразна, поради
което следва да бъде отменена.
Следва да се посочи също, че към момента на
уведомяване на жалбоподателя за предстоящото прекратяване на процесния договор за наем и анекс към него – 27.03.2020г.,
вече е била издадена обжалваната заповед от 28.02.2020г.
На основание чл. 143, ал.
1 от АПК и и с оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото
разноски, в размер на 550 лв., от които 50 лв. са за платена държавна такса и
500 лв. за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на „РЕЙСИНГ
– 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Змейово, общ.
Стара Загора, представлявано от Иван Кисьов, Заповед № 10-00-674/28.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с
която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА, чл. 37м,
ал.4, т.2 ЗСПЗЗ, във връзка с протокол от 14.02.2020г. за извършена
проверка по чл. 37м от ЗСПЗЗ и справка от 03.02.2020г. на БАБХ, е прекратен
Договор № 1117/20.05.2015г. и анекс към него № 1151/04.06.2018г. за наем на
земеделски земи – публична общинска собственост, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, да заплати на „РЕЙСИНГ
– 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Змейово, общ.
Стара Загора, представлявано от Иван Кисьов, сумата от 550 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: