Решение по дело №2267/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 56
Дата: 28 януари 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640102267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  56 / 28.01.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Стойчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2267 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.344 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/; от М.Г. K. – M. с ЕГН ********** ***, пл. «Общински» № 1, представлявана от кмета Добри Беливанов.

          Ищцата твърди, че със заповед № 156/03.08.2018 г. на Кмета на Община Хасково, връчена й на 03.08.2018 г. при условията на отказ, бил прекратен трудовият й договор на длъжността „******"" в сектор „***" в Администрация на Община Хасково, код по НКПД 24225040, считано от 06.08.2018 г., на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. II от КТ. На ищцата било отправено предизвестие изх. № ЧР - 12/03.08.2018 г., връчено й на 03.08.2018 г., което не било спазено, поради прекратяване на трудовото правоотношение със заповед, издадена и връчена в същия ден. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта било посочено съкращаване на щата въз основа на проведен подбор. Ищцата счита прекратяването на трудовото й правоотношение за незаконно. Уволнителната заповед не била мотивирана, според изискванията на КТ, като не съдържала данни за длъжностното и поименно щатното разписание, въз основа на което е съкратена длъжността на ищцата, както и данни за извършения подбор, въз основа който тя била предпочетена за съкращение пред другите участници в подбора, посочен като причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилно в заповедта като причина за прекратяване на трудовото правоотношение се посочвало правното основание, на което е извършено - съкращаване на щата. Независимо от това, ищцата оспорва изложените причини, формулирани като - „съкращение на щата въз основа на проведен подбор”, като твърди, че тези причини не били налице. Неизлагането на фактически обстоятелства, обосноваващи правното основание, на което е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата, както и причините за това, недопустимо накърнявало правото й на защита и препятствало съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност на извършеното уволнение. Липсата на изискуема от закона мотивировка в заповедта било съществено процесуално нарушение при издаването й, обуславящо на самостоятелно основание незаконност на уволнението. Липсата на съществени мотиви в заповедта давало основание и за други оспорвания на законността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Тя оспорва наличието на законно основание за прекратяване на правоотношението на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 изр. 2 от КТ, представляващо валидно извършено съкращение на щата, което да е засегнало длъжността „******"" в сектор „***" в Администрация на Община Хасково. Според ищцата, не било извършено реално съкращение на длъжността й като система от функции, задачи и задължения. При прекратяване на трудовия й договор била нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ, тъй като не бил извършен подбор, който се посочвал като причина за прекратяване на договора в заповедта. Ако подбор е бил извършен, ищцата заявява твърдение, че е бил извършен незаконосъобразно в нарушение на чл. 329 от КТ и указанията, дадени в TP № 3/16.01.2012 г. ОСГК на ВКС. Тя оспорва и законността на процедурата, по която е бил извършен подборът, законността на състава на комисията по подбор, критериите, по които е бил извършен той, обективността и справедливостта на дадените при подбора оценки на ищцата, като поставените й оценки не отговаряли на законовите критерии по чл. 329 ал. 1 от КТ. При положение, че целият общински бюджет се разпределял чрез провеждане на процедури по обществени поръчки, регламентирани в ЗОП, будело недоумение съкращаване на длъжност, изпълняваща конкретни и специфични функции по планиране, публикуване и водене на регистър на обществени поръчки в Община Хасково, и привличане на външни експерти по граждански договори за изпълнение на тези функции. Тези обстоятелства й давали основание да заяви, че налице било недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, в нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ.

          Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признаете за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 156/03.08.2018 г. на Кмета на Община Хасково, и да отмени тази заповед като незаконосъобразна; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „******"" в сектор „***" в Администрация на Община Хасково, код по НКПД 24225040; да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода 03.08.2018 г. - 01.10.2018 г. в размер на 1 700 лв., както и сумата от 1 120 лева за периода 01.10.2018 г. -03.02.2019 г., представляващи разлика между получаваното на новата ѝ месторабота трудово възнаграждение и получаваното при ответника такова; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите; като й присъди и направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, като поддържа исковете си и иска тяхното уважаване изцяло като основателни и доказани. В хода на устните състезания акцентира на довода си за нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ.

          Ответникът, в указания му срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, като счита предявените искове за допустими, но за неоснователни. Възразява, че макар мотивите на процесната заповед да са кратки, то от тях можела да се извлече необходимата информация, а именно, че длъжността, която ищцата е заемала е съкратена, че е извършен подбор по чл.329 от КТ и съответно въз основа на получените оценки в подбора се прекратява именно трудовото правоотношение с нея. Именно наличието на тези фактически обстоятелства обосновавали законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно длъжностното разписание от 02.05.2018 г. в сектор „***" съществували 2 длъжности, които се заемали по трудово правоотношение - мл. експерт и гл. експерт. С направена промяна от 11.07.2018 г. длъжността мл. експерт в сектора била трансформирана в длъжност юрисконсулт, т.е. налице било съкращаване на щата. Въпреки че била премахната длъжността мл. експерт, на основание чл.329 от КТ работодателят бил длъжен да извърши подбор между служителите с еднакви трудови функции или тези с близка или сходна по естеството си работа. Съгласно заповед 1148/ 03.08.2018 г. на Кмета на Община Хасково била назначена комисия, която да изготви критерии за подбор, както и да го извърши. С протокол № 1 от 03.08.2018 г, комисията изготвила критерии за подбор, свързани с професионалната квалификация и начина на работа на служителите, които били утвърдени от работодателя. В последствие с протокол № 2 от 03.08.2018 г. комисията за извършване на подбора приложила критериите за подбор, като най-малък брой точки получавала именно ищцата. Комисията за извършване на подбора изготвила 3 критерия, свързани с професионалната квалификация, а именно: притежавана образователна степен,наличието на допълнителни квалификации и общ трудов стаж. Критериите, свързани с нивото на изпълнение на възложената работа, били 2, а именно: последна годишна оценка и дисциплинарно минало. За всеки един от критериите били определени брой точки и тежест. Въз основа на одобрените критерии за подбор и тяхната тежест, комисията извършила подбор между двамата служители, при което било установено, че на М. П. следвало да бъдат присъдени 24 т., а на ищцата - 16 т. И след като ищцата получила най-малък брой точки, то следвало да се прекрати трудовото правоотношение именно с нея. Съгласно практиката на ВКС по TP № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът проверявал, основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя, чия работа възприема като по-добра, следвало да бъде зачетена. В случая приетите критерии за подбор отговаряли на изискванията на чл.329 от КТ. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни, което му искане се поддържа в открито съдебно заседание от процесуалния му представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Между ищцата в настоящото производство, като служител, и ответника, като работодател, е сключен трудов договор № 149/30.11.2017 г., на основание чл.67 ал.1 т.1, вр. чл.70 ал.1 от КТ, за неопределено време, считано от 01.12.2017 г. Страните са се уговорили, ищцата да изпълнява при ответника длъжността „******"" в сектор „***", код по НКП 24226046. В договора се сочи, че е уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от 6 месеца. Към този трудов договор помежду им е сключено допълнително споразумение № 136/05.02.2018 г., във връзка с одобрено щатно разписание, в сила от 05.02.2018 г. Страните са се уговорили, считано от 05.02.2018 г. ищцата да изпълнява при ответника длъжността „******"" в сектор „***", код по НКП 24225040, за неопределено време., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 850 лв., без посочени допълнителни възнаграждения. На 02.08.2018 г. на ищцата е била връчена длъжностна характеристика за длъжността *** ***“ в Сектор „***“ в администрацията на Община Хасково. Ответникът представи по делото още длъжностни характеристики за други длъжности в този сектор, а именно – за „гл. експерт съгласуване, изготвяне на специфики и методики за оценка”, подписана на 20.07.2018 г. от П.; и за „юрисконсулт провеждане на процедури и възлагане на обществени поръчки”, без данни за връчването й.

Процесното трудово правоотношение между страните по делото е прекратено, по силата на атакуваната в настоящото производство заповед № 156/03.08.2018 г. на кмета на Община Хасково, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, считано от 06.08.2018 г., поради съкращаване в щата и въз основа на проведен подбор. Разпоредено е, на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.224 ал.1 и ал.2 и по чл.220 ал.1 от КТ. На 03.08.2018 г. тя е отказала да подпише заповедта, удостоверено с три имена и подписи на двама свидетели. Същия ден тя не е получила и предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение със съкращаване на щата с изх. № ЧР-12/03.08.2018 г., изготвено от Община Хасково, удостоверено с три имена и подписи на двама свидетели. Това предизвестие обаче ищцата прилага към исковата си молба. Със същото тя е предизвестена, че на посоченото основание след изтичането на 1-месечен срок от получаването му, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.

Ответникът представи по делото заповед № 569/02.05.2018 г. на кмета на Община Хасково, с която е утвърдено ново щатно разписание на Общинска администрация – Хасково, считано от 02.05.2018 г., както и самото длъжностно разписание. Видно от последното, в сектор „***" са предвидени пет длъжности с пет щатни бройки, сред които и една щатна бройка за длъжността „******"", заета от ищцата, видно от представеното поименно разписание, в сила от 02.05.2018 г. В този сектор и по това разписание е налице и една щатна бройка за длъжността „юрист „Пров. проц. и възл. на общ. поръчки“; както и една щатна бройка за длъжността „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, заета от М. Б. П.. С последваща заповед № 974/11.07.2018 г. на кмета на Община Хасково, е утвърдено ново длъжностно разписание на Общинска администрация – Хасково, считано от 11.07.2018 г., с приложено към нея длъжностно разписание. Видно от последното, в сектор „***" са предвидени четири длъжности с пет щатни бройки, сред които вече не фигурира една щатна бройка за длъжността „******"", останала е длъжността „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, заета отново от М. Б. П., видно от поименото щатно разписание; а щатните бройки за длъжността „юрисконсулт „Пров. проц. и възл. на общ. поръчки“ са увеличени на две, като втората не е заета, видно от поименото щатно разписание. За необходимостта от така извършената промяна в щатното разписание, кметът на Община Хасково е бил уведомен с докладна-записка с рег. индекс: П-192-19/19.06.2018 г. от директор дирекция „АПНО”.

Със заповед № 1148/03.08.2018 г. на кмета на Община Хасково, на основание чл.329 от КТ, е наредено, да се сформира комисия в посочен поименен състав, която да изработи критерии за подбор между служителите на длъжност „******"" и „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, както и да извърши подбор между служителите, заемащи ги, съответно ищцата и М. Б. П.. Назначената комисия е заседавала на 03.08.2018 г., за което е изготвила протокол № 1 от същата дата, утвърден от кмета на ответната община. Според същия, утвърдени са били следните критерии за подбор- професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, които да се оценяват по подробно описани показатели, а именно – образователна степен, допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж, последна годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността и дисциплинарно минало. Същия ден комисията по подбора е провела и второ заседание, за което е изготвила протокол № 2/ 03.08.2018 г., видно от който за да извърши подбора между посочените две лица, е пристъпила към оценяването им, според утвърдените критерии, при което ищцата е получила общо 16 точки, а М. Б. П. – общо 24 точки; като комисията е предложила да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. За притежаваните от двете образования, квалификация, трудов стаж и опит по делото се представиха техни дипломи и трудови книжки, но доколкото свързаните с тях обстоятелства не са спорни по делото, съдът не следва да ги коментира. Останалите събрани по искане и на двете страни писмени доказателства, както и извършената от съда служебна справка в трудовата книжка на ищцата, също не следва да бъдат коментирани от съда, доколкото това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило след проверка при ответника, че през периода юли-ноември 2018 г. в сектори „Човешки ресурси“ и „Обществени поръчки“ няма сключвани граждански договори с външни специалисти, свързани с изпълнение на функциите на сектор „***“. В същия период в сектор „Счетоводство“ са били сключени четири такива договора за посочените функции със специалисти, както следва – строителен инженер, пътно строителство и проектиране и изпълнение на СМР.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:

Преди всичко, същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 ал.1 т.2 пр. посл. от КТ. Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни и недоказани. Между ищцата в настоящото производство, като служител, и ответната община, като работодател, е било налице трудово правоотношение, считано от 01.12.2017 г., изменено считано от 05.02.2018 г., от когато ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „******"" в сектор „***", код по НКП 24225040, за неопределено време. За прекратяването на това правоотношение между страните, е издадена атакуваната в настоящото производство заповед № 156/03.08.2018 г. на кмета на ответната община, която ищцата е отказала да получи на 03.08.2018, надлежно удостоверено. Заповедта е издадена на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, като сочи, че правоотношението се прекратява, считано от 06.08.2018 г., поради съкращаване в щата и въз основа на проведен подбор. От деня на заповедта е и отправеното на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение със съкращаване на щата с изх. № ЧР-12/03.08.2018 г., което тя също не е получила, надлежно удостоверено, но което тя прилага към исковата си молба. Със същото тя е предизвестена, че на посоченото основание след изтичането на 1-месечен срок от получаването му, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено. За неспазения срок на предизвестието, с уволнителната заповед е разпоредено, на ищцата да се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Първите спорни по делото въпроси са, дали процесната уволнителна заповед е мотивирана в достатъчна степен и дали тя съдържа релевантното за случая правно основание за издаването й. Съдът достига до положителен отговор на тези въпроси. Както се посочи, ответникът е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение с ищцата, респ. предварително я е известил за решението си да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор при наличие на някое от основанията по чл.328 ал.1 от КТ, в случая това по т.2 пр.2, след изтичане на определения от закона срок. В задължителната практика на ВКС се приема, предвид чл.335 ал.2 т.1 от КТ, че в тези случаи конститутивното действие по прекратяване на трудовото провоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяването му има само констативен характер /решение № 53/16.03.2012 г. по гр. д. № 854/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г., IV г.о. на ВКС/. В същите случаи релевантните основания за уволнението са посочените в предизвестието, т.к. то е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и се е запознала с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание. Съответно съдът при проверката си за законност следва да прецени, дали е налице съставът на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените в предизвестието фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат доводите. В случая, както се посочи, на 03.08.2018 г. ищцата е отказала да получи надлежно отправеното й и мотивирано предизвестие, при което тя не може да черпи благоприятни за себе си последици от това си поведение. Същото обаче все пак се намира у нея, приложено към исковата й молба, при което следва да се приеме, че тя подробно се е запознала с причините за прекратяване на трудовото й правоотношение. В този смисъл, за нея е съществувала несъмнена яснота за действителното основание за прекратяване на трудовия й договор – съкращаване в щата. Този факт се извежда и от съдържанието на самата й искова молба, която обстойно се аргументира с доводи, касаещи това прекратително основание. Атакуваната уволнителна заповед, която ищцата също е отказала да получи, кореспондира изцяло със съдържанието на предизвестието, като прекратява трудовия договор поради съкращаване в щата, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр. II от КТ. Задължителната съдебна практика на ВКС приема, че при съкращаване на щата мотивите на заповедта могат да се изчерпват само с цитиране на съответната правна норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания; дори нещо повече, двете основания по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ не са взаимоизключващи се, поради което дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза на прекратяване на трудовия му договор, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание /решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/ 2012 г., IV г. о., ГК/. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. В този смисъл неоснователен и недоказан е първият довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й, поради това, че уволнителната заповед била немотивирана.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесното уволнение е на основание чл.328 ал.1 т.2 пр. II от КТ и следва да разгледа проявлението на този фактически състав. Законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание е обусловено от кумулативното наличие на следните предпоставки – извършено реално съкращаване в щатното разписание, решението за което е взето по надлежния ред от компетентен орган и е влязло в сила към датата на уволнението, като в случай, че се съкращава определен брой на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, работодателят следва да е извършил подбор по реда на чл. 329 ал. 1 КТ. Това наличие в случая съдът намира за установено, след съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал. Съкращаване на щата означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. В настоящия случай този правнорелевантен факт се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Както се посочи, след възникване на трудовото правоотношение между страните на 01.12.2017 г., изменено от 05.02.2018 г., от когато ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „******"" в сектор „***" - считано от 02.05.2018 г. е утвърдено ново щатно разписание на Общинска администрация – Хасково. По така влязлото в сила ново щатно разписание, в сектор „***" са предвидени пет длъжности с пет щатни бройки, сред които и една щатна бройка за длъжността „******"", заета от ищцата. В този сектор и по това разписание е налице и една щатна бройка за длъжността „юрист „Пров. проц. и възл. на общ. поръчки“; както и една щатна бройка за длъжността „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, заета от М. Б. П.. По категоричен начин по делото се установи, че с последвалото щатно разписание, така заеманата от ищцата единствена щатна бройка реално е била съкратена. С последвалото ново разписание при ответника, считано от 11.07.2018 г., в същия сектор са предвидени четири длъжности с пет щатни бройки, сред които вече не фигурира една щатна бройка за длъжността „******"", останала е длъжността „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, заета отново от П.; а щатните бройки за длъжността „юрисконсулт „Пров. проц. и възл. на общ. поръчки“ са увеличени на две, като втората не е заета. За необходимостта от така извършената промяна в щатното разписание, кметът на Община Хасково е бил уведомен с докладна-записка от 19.06.2018 г. от директор дирекция „АПНО”. От заключението на вещото лице се установи, че след уволнението на ищцата, за функциите, които тя е изпълнявала в сектор „Обществени поръчки" не са били сключвани граждански договори с външни лица. Така при констатирано премахване на съответната длъжност и отпадане на трудовите й функции, довело до намаляване на числеността на персона, може да се направи извод, че е осъществено реално съкращаване на щата. Заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е породила действието си от посочения в нея момент 06.08.2018 г. и в този смисъл, уволнението на ищцата на процесното безвиновно уволнително основание следва момента на извършването на реалното и фактическо съкращаване на щата за длъжността й, което не се спори, че е извършено от компетентния за това орган. По отношение на подбора по чл. 329 ал. 1 от КТ, следва да се отбележи, че същият е задължителен само когато се съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. Когато съкращаваната длъжност е единствена, както е в случая, или се съкращават всички щатни бройки за определена длъжност, работодателят има право да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение чрез едностранно волеизявление на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – съкращаване на щата, без да е необходимо да извършва подбор. В настоящия случай е съкратена единствената длъжност в сектор „***" - „******"", заета от ищцата, предвид на което ответникът не е имал задължение да извършва подбор измежду служителите си. Въпреки това, той е направил нещо в повече – преди да пристъпи към уволнението на ищцата, извършил е подбор, според правилата на чл.329 от КТ. На 03.08.2018 г. нарочно сформирана от кмета на общината комисия е изработила критерии за подбор между служителите на длъжност „******"" и „гл. експерт „Съгласуване, изготвяне на специф. и методики за оценка“, както и е извършила подбор между служителите, заемащи ги, съответно ищцата и П.. Изработени и утвърдени са били критерии за подбор- професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, които да се оценяват по подробно описани показатели, а именно – образователна степен, допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж, последна годишна оценка на служителя за изпълнение на длъжността и дисциплинарно минало. Комисията е пристъпила към оценяването на двамата служители, стриктно според утвърдените критерии, при което ищцата е получила общо 16 точки, а П. – общо 24 точки; при което е предложила да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. За нивото на притежаваните от двете образования, трудов стаж, опит и квалификация по делото се представиха от ответника множество писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна. Действително, както настоява ответникът, правото на преценка, кой от всички работници и служители на дадена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя, т.е. това е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предмет на съдебен контрол е законността на извършеното уволнение, вкл. от гледна точка, дали работодателят е извършил подбор, съобразно критериите по чл.329 от КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, както и дали в подбора са участвали всички лица, заемащи идентични или сходни длъжности. В случая подбор по смисъла на цитираната норма, предвид гореизложените съображения, ответникът доказа, че е извършил.

По делото не се доказа и последното релевирано основание, да се приеме предявеният главен иск за основателен и доказан - заповедта за прекратяване на трудовия договор да е била издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, т.к. ответникът злоупотребил с дадени му права, в каквато насока са неоснователните доводи на ищцата. Съгласно цитираната норма, трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите, като добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното /ал.2 от същия/. Добросъвестността като общо понятие представлява етическа категория. По смисъла на чл. 8 от КТ, същата представлява субективното отношение на работника/ служителя и работодателя към определените им от закона права и задължения, съставляващи съдържанието на трудовото правоотношение, което има комплексен характер - включва множество права и задължения както за едната, така и за другата страна в правоотношението. Същата означава почтеното им осъществяване, реализирането им с добра воля и с обичайната грижа на добрия работник или служител и коректния и доброжелателен работодател. Законът предполага добросъвестността на страните при упражняване на правата и изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение като предвидената в чл. 8 ал.2 КТ презумпция за добросъвестност е оборима. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна. Тя се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка се формира извод дали работникът или служителят /респ. работодателят/ е действал добросъвестно. С оглед на това съдът следва конкретно във всеки случай да изследва и обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на същите да направи извод относно добросъвестността на работника или служителя /респ. работодателя/ при осъществяване на едно или друго право или изпълнение на задължение. В този смисъл е решение № 42/ 11.05.2016 г. по дело № 3756/ 2015 на ВКС, ГК, III г.о. Съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка обаче се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по  чл. 8 ал. 1 от КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата, съобразно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 КТ, във всички случаи е в тежест на работника или служителя. В този смисъл са и решение № 232/13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по гр.д. №3868/2013 г., IV г.о.; решение № 71/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК. Така злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр.ІІ от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, в случая – с ищцата. Съдът намира, че настоящият случай не попада в такава хипотеза. За необходимостта от процесната промяна в щатното разписание, засегнала ищцата, кметът на Община Хасково е бил уведомен с докладна-записка от 19.06.2018 г. от директор дирекция „АПНО”, в която подробно се обосновават причините за това. Същевременно, от заключението на вещото лице се установи, че през периода юли-ноември 2018 г. в сектори „Човешки ресурси“ и „Обществени поръчки“ няма сключвани граждански договори с външни специалисти, свързани с изпълнение на функциите на сектор „***“. В същия период, но в сектор „Счетоводство“ са били сключени четири такива договора за посочените функции, но със специалисти с квалификация, каквато ищцата не притежава, а именно – строителен инженер, пътно строителство и проектиране и изпълнение на СМР. Така липсват каквито и да било основания да се приеме, че атакуваната уволнителна заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, респ. че изменението в щатното разписание е било направено само и единствено с цел да бъде прекратен трудовият договор с ищцата, т.е. уволнението й да е било преднамерено, при липса на обективни обстоятелства за съкращаване.

По изложените съображения съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на процесното уволнително основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. ІІ от КТ – съкращаване на щата и работодателят законосъобразно е прекратил трудовото си правоотношение с ищцата, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен. С оглед решението по главния иск, следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т.3 КТ.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

               

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл.344 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда; предявени от М.Г. K. – M. с ЕГН ********** ***, пл. «Общински» № 1, представлявана от кмета Добри Беливанов - да се признае за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 156/ 03.08.2018 г. на кмета на Община Хасково, и да отмени тази заповед като незаконосъобразна; тя да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „****** в сектор „***" в Администрация на Община Хасково, код по НКПД 24225040; да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода 03.08.2018 г. - 01.10.2018 г. в размер на 1 700 лв., както и сумата от 1 120 лева за периода 01.10.2018 г. -03.02.2019 г., представляващи разлика между получаваното на новата ѝ месторабота трудово възнаграждение и получаваното при ответника такова; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите; като й се присъдят и направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му, а именно - считано от 28.01.2019 г.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.