№ 2
гр. Смолян , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900075 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на Г.Е.Б. ООД - Смолян, чрез адв. М., срещу
отказ № ****2004/21.10.2020г. на длъжностното лице по регистрацията,
постановен по заявление вх. № *****2004.
Твърди се жалбата, че с подадено по електронен път заявление вх. №
*****2004 били поискани вписване на промени по партидата на дружеството
– прекратяване участието на Ф.Х.П.К., в хипотезата на чл. 126, ал. 3 ТЗ,
заличаването му като съдружник, освобождаването му като управител, ново
разпределение на дружествени дялове от капитала на дружеството и вписване
на новите промени в ТР по партидата на дружеството. Длъжностното лице по
регистрация /ДЛР/ отказало вписване на посочените обстоятелства и приело,
че от приложените към заявлението документи не се установявало спазването
на процедурата за изключване, уредена в чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Поддържа се, че предупреждението за изключване било надлежно
изпратено до съдружника Ф.Х.П.К., в съответствие с действащото
законодателство и с предвиденото в чл. 14.1 от дружествения договор.
Изброените в чл. 126 ТЗ фактически състави за изключване на съдружник от
ООД от общото събрание целели защита на интересите на всички съдружници
1
и били своеобразна санкция за неизпълнение на законни и/или договорни
задължения. ДЛР приело, че вземането на самото решение за отправяне на
писмено предупреждение за изключване било от компетентността на общото
събрание на дружеството, а подобно заключение било в разрез с действащата
нормативна уредба, съдебна практика, включително и с дружествения
договор. Според константната съдебна практика и правна доктрина,
процедурата по изключване на съдружник в ООД започвала с връчване на
писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, което можело да е в
самостоятелен документ или да се съдържа в поканата за свикване на общото
събрание по чл. 139, ал. 1 ТЗ. Нямало разпоредба, която императивно да
разпорежда, че първо трябвало да е налице решение на общото събрание на
съдружниците за отправяне на предупреждение до съдружника за неговото
изключване и след това да бъде свикано ново общо събрание, съответно да
бъде прието решение за изключване на съдружник. Такава била и практиката
на ВКС, в смисъл, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не следвало да
бъде отправено задължително по решение на общото събрание на
съдружниците. Изключването било най-тежката санкция, прилагана по
отношение на съдружник и ако волята на законодателя била отправянето на
предупреждение да бъде предварително санкционирано от общото събрание
на съдружниците, то законодателят задължително би го включил при
изчерпателното изброяване на неговите правомощия, визирани в чл. 137 ТЗ.
Твърди се в жалбата, че в случая предупреждението било адресирано
от останалите съдружници и управители в дружеството –Н.К. и Н.Г.,
подписали заедно, адресирали и изпратили предупреждение до съдружника
Ф.Х.П.К., с което последният бил предупреден, че нарушава закона,
дружествения договор, както че с действията си и/или бездействието си
нанесъл тежки вреди на дружеството от финансово естество; че засяга
доброто име и търговската репутация на дружеството; че вредите, които
причинявал на дружеството били непоправими.
Видно било от поканата за свикване на общото събрание, че били
посочени ден, час и място за провеждане на извънредното общо събрание на
съдружниците, определен бил и дневен ред. Или от изложеното можело
обосновано да се заключи, че съдружникът Ф.Х.П.К. бил надлежно поканен
да присъства и да вземе участие в общото събрание на съдружниците.
2
Следвало да се приеме, че събранието на съдружниците било
законосъобразно свикано. Цитира съдебна практика, според която
непредставянето на решение на общото събрание на съдружниците за
отправяне на писмено предупреждение за изключване на съдружник, не
съставлявало предвидено от закона основание за постановяване на отказ за
вписване на обстоятелствата по подадено заявление. Изключването на
съдружника не било последица от връчването на писмено предупреждение, а
било от компетентността на общото събрание /ОС/, което преценявало дали
конкретните действия или бездействия на съдружника, посочени в
предупреждението, представлявали основания за изключването по смисъла на
чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Твърди се в жалбата, че в съобразителната част на обжалвания отказ
били налице противоречия. От една страна ДЛР законосъобразно и правилно
приело, че решението за отправяне на предупреждение следвало да бъде взето
на редовно свиканото общо събрание на дружеството, на което следвало да
бъде поканен и изключваният съдружник, но същевременно неправилно,
немотивирано и необосновано приело, че подобно надлежно уведомяване не
било на лице.
Видно било от приложените документи, че съдружникът Ф.Х.П.К.
отказал да приеме адресираните от останалите съдружници до него пратки.
Следвало да се има предвид, че въпросът за значението на писменото
предупреждение се явявал съществен за изхода на спора по
законосъобразността на приетото решение на общото събрание на
съдружниците /ОСС/ за изключване на съдружник в ООД. Това не било така
за безспорното регистърно производство, в което проверката на ДЛР се
ограничавала само до проверка на доказателствата, пряко относими към
законосъобразността на свикването и редовното провеждане на ОСС на
19.10.20г., на което било прието решение за изключване на съдружника К.
Изключването на този съдружник не било и не можело да бъде последица от
връчването на писмено предупреждение, а било от компетентността на
общото събрание, което единствено преценявало дали конкретните действия
и бездействия на съдружника представлявали основания за изключването му
по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ.
3
Поддържа се в жалбата, че била налице практика на ВКС по чл. 290
ГПК и по въпроса за законосъобразността на едновременното изпращане на
предупреждение за изключване на съдружник и на покана за събрание за
изключването. В случая писменото предупреждение за изключване и
поканата били изготвени като отделни документи и били връчени като
пощенски пратки, при отказ на получателя да ги получи. Връчването на
писменото предупреждение, предадено на пощата за връчване на
11.08.2020г., макар и достигнало до съдружника К.с пощенска пратка №
ZN617196886, не било получено от него, той като отказал да го получи, видно
и от приложено удостоверение за направен отказ. Поканата за насрочване на
ОСС, изпратена до К.с пощенска пратка № УЕ180026015GR също не била
получена, видно от приложено удостоверение. Или от изложеното и
доказателствата ставало ясно, че предупреждението за изключване и поканата
за ОСС не били изпратени едновременно, а в разстояние на повече от месец, а
от датата на предупреждението и датата на провеждане на ОСС били
изминали 2 месеца, време достатъчно предупреденият съдружник да
организира защитата си. Двете удостоверения в превод от гръцки език и
номерата на пощенските пратки били приложени към заявлението за
вписване.
Поддържа се, че необосновано в отказа се приемало, че макар и
формално да било отправено предупреждение, същото не било такова по
смисъла на закона, тъй като не били налице доказателства за редовното му
връчване.
Жалбоподателят намира за неправилен и незаконосъобразен извода в
обжалвания отказ, че представените разписки от куриерската служба не
установявали точното съдържание на пратките, нито се посочвали причините
за неполучаването им от крайния получател. Поддържа, че била напълно
установена причината, поради която предупреждението за изключване и
поканата не били получени, и това бил отказ на получателя.
Сочи се в жалбата, че от правна гледна точка обстоятелството дали
били връчени редовно на съдружника писменото предупреждение за
изключване и поканата за ОСС, в охранителното производство не можело да
бъдат установени, доколкото в ТЗ не бил регламентиран начин на връчване. В
4
съдебната практика в тези случаи се приемало, че връчването било редовно,
ако поканата и писменото предупреждение били достигнали лично до
съдружника, независимо от начина на неговото уведомяване. Извън обхвата
на проверката по чл. 21 ЗТР било нарушението на членствените права на
съдружниците в търговските дружества, които можели да бъдат предмет на
преценка за тяхната законосъобразност в отделен исков процес по чл. 74 и чл.
71 ТЗ. Цитира съдебна практика относно изключване на чуждестранен
съдружник и превод на съответния език на предупреждението.
Моли съда да постанови решение, с което отмени като
незаконосъобразен и необоснован отказ на ДЛР по заявление вх. №
*****2004 от 20.10.2020г., за вписване на промени по партидата на Г.Е.Б.
ООД.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Със заявление *****2004 от 20.10.2020г., подадено по електронен път
от адв. Койчо М. са заявени за вписване обстоятелства по партидата на Г.Е.Б.
ООД. Към заявлението са приложени протокол от общо събрание на
съдружниците на дружеството /л.48-52/, вносни бележки за внесен капитал
/л.62-63/ декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно /л.66/, покана
за свикване на извънредно общо събрание на съдружниците до Ф.Х.П.К.
/л.14-16/, предупреждение за изключване на съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ до
Ф.Х.П.К. /л.23-25/, извлечения от куриерска фирма /на гръцки език/ на л.34-35
и л. 47, дружествен договор от 19.10.2010г.
Приложени към преписката и два броя удостоверения в превод на
български език от гръцки пощи на л.53 за пратка №ZN517196886GR и на л. 81
за пратка № WЕ180026015GR, и двете с получател Ф.Х.К., по които е налице
отказ за получаване от последния.
По заявлението бил постановен обжалваният отказ №
*****2004/21.10.20г. /л.37-38/, мотивиран от длъжностното лице с това, че от
приложените към заявлението документи не се установявало спазването на
процедурата за изключване на съдружник, уредена в чл. 126, ал. 3 ТЗ. Към
заявлението не били представени доказателства за проведено общо събрание,
на което да е взето решение за констатиране неправомерно поведение на
5
съдружника и за отправяне на предупреждение до последния за изключване, с
предоставяне на подходящ срок за привеждане на поведението му с
интересите на дружеството и изискванията на закона. Към заявлението не
били представени доказателства дали съдружникът е изпълнил дадените му
указания. Не се установявало и какви точно са нарушенията. Макар и
формално да било отправено предупреждение, то не било такова по смисъла
на закона, тъй като било изпратено без да е налице доказателство за редовно
връчване на предупреждението. Представените разписки от куриерска служба
не установявали какво точно е съдържанието на пратката, нито се посочвали
причините за неполучаването й от крайния получател. В мотивите за отказа
се посочва и, че според утвърдената съдебна практика едновременното
изпращане на предупреждението за изключване като съдружник и поканата за
провеждане на общо събрание било незаконосъобразно, а в конкретния
случай дори не било налице доказателство за изпратена покана за провеждане
на общо събрание.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване,
съдържа изискуемите от закона реквизити, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съображенията и доводите в отказа са относно следните
обстоятелства, че за отправяне на писмено предупреждение за изключване на
съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ е необходимо решение на общото събрание на
съдружниците, която процедура ДЛР е намерило за неспазена, т.е. че липсва
предходно на отправеното предупреждение за изключване общо събрание, на
което да е прието наличие на констатирани нарушения от съдружника и липса
на прието решение за предупреждение за изключването му; че макар и
формално да било отправено предупреждение, то не било такова по смисъла
на закона, тъй като не били налице доказателства за редовното му връчване;
че едновременното изпращане на предупреждението за изключване и
поканата за провеждане на общо събрание било незаконосъобразно и не било
налице доказателство за изпратена покана за провеждане на общо събрание.
Според утвърдената съдебна практика предупреждението за
6
изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ не следва да се предхожда от решение на
съдружниците за това, а то може да бъде отправено както от управителя, така
и от всеки съдружник, както и няма пречка за едновременното изпращане на
предупреждението за изключване на съдружника и поканата за общото
събрание, на което ще се осъществи това изключване.
За законосъобразност на изключването е необходимо и достатъчно да
има писмено предупреждение, което да се изпрати и получи от съдружника; в
предупреждението да са посочени действително съществуващи и законово
предвидени основания за изключване; да се даде подходящ срок за изправяне
на поведението му, ако вина на нарушението позволява поправяне и поради
това му е необходим срок; да се извърши законосъобразно свикване и
съответно законосъобразно провеждане на общото събрание, в дневния ред на
което да е включена точка за изключване на съдружника. В случая не всички
от посочените обстоятелства са налице.
Изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ е общото събрание да се свика чрез
отправяне на писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни
преди датата на заседанието. Същото е залегнало и в дружествения договор
от 29.11.2019г., т. 19.3. Според т. 19.4 от същия дружествен договор
заседанието на общото събрание е редовно, когато присъстват всички
съдружници и те са били поканени редовно. Разпоредбата на чл. 139 ТЗ не
съдържа изискването за задължителен способ, по който да става връчването
на писмената покана. Специален способ за връчване не е предвиден и в
дружествения договор. В практиката на ВКС е прието, че са допустими
всички способи за връчване, по поща, с обратна разписка, по куриер и т.н., но
независимо от избрания способ следва да бъде установен факта на връчването
на писмената покана и нейното получаване от адресата.
В случая се твърди, че поканата и предупреждението били изпратени
по куриер. От представените извлечения от куриерска фирма на гръцки език
на л.34-35 и л. 47 не би могло да се установи съдържанието на пратките.
Според приложените удостоверения в превод на български език от гръцки
пощи на л.53 за пратка №ZN517196886GR и на л. 81 за пратка №
WЕ180026015GR, и двете с получател Ф.Х.К., са били върнати на изпращача,
поради отказ за приемането им. Ирелевантно е и обстоятелството какви са
7
причините за неполучаването на пратките. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е
императивна и неспазването й води до нередовно свикано общо събрание,
съответно до незаконосъобразност на приетите на него решения. При
връчването на поканата за провеждане на общо събрание не намират
приложение общите положения на връчване на книжа по ГПК и не би могло
да се приеме, че отказът да се получи изпратено писмо/пратка, документира
редовно връчване на поканата. ТЗ предвижда получаване на поканата за
свикване и провеждане на общото, с цел пълното охраняване интересите на
съдружника от вземане от общото събрание на решения, които го засягат.
Мотивите на отказа на ДЛР не са извън обхвата на проверката, която
то извършва, както се посочва в жалбата. Според изричната разпоредба на чл.
21, ал. 5 ЗТР обемът на проверката, извършвана от ДЛР включва проверка за
съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и съответветствието му
със закона въз основа на представените доказателства по т.4
В този смисъл правилен и законосъобразен се явява отказът на ДЛР за
вписване на исканите промени, доколкото са взети без редовна покана на
единия от съдружниците.
Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
На посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Е.Б. ООД – Смолян, ЕИК
*****, чрез адв. М., срещу отказ № *****2004/21.10.2020г., по заявление вх.
№ *****2004, подадено по електронен път, като неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението му
на жалбоподателя пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
8