№ 255
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900029 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В.
П. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на П. В. П. сумата от 220000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й Д.Н.Н., поч.
на 29.07.2017г., в резултат на настъпило ПТП на 08.07.17г., причинено от
В.Е.Р.Е., при управление на МПС – л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У7144АМ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2017г. в гр.Варна, на
кръстовището на бул.Вл.Варненчик и ул.Г.Бенковски, е настъпило ПТП, при
което водачът В.Е.Р.Е., управлявайки л.а.„Хюндай Теракан” с рег.№
У7144АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата и при ляв завой
навлязъл в лентата за насрещно движение, при което последвал сблъсък с
движещия се по нея мотоциклет Хонда ЦБР 600 с рег.№В1396В, управляван
от Д.Н.Н.. Излага, че въпреки предприетите животоспасяващи операции Д.Н.
починал на 29.07.17г. Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №140/18г.
на ВОС В.Е.Р.Е. е признат за виновен в причиняване на смъртта на Д.Н..
1
Сочи, че към момента на ПТП л.а.„Хюндай Теракан” с рег.№ У7144АМ е
имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица
№BG/23/116001837158. Твърди, че отправил претенция към застрахователя
на 03.11.20г. за изплащане на застр.обезщетение, като му било предложено
такова в размер на 30000лв, което намира за несъответно на претърпяната
загуба. Излага, че след вестта за инцидента животът й се преобърнал, дните,
когато съпругът й бил в кома били непосилни за нея, всеки ден го посещавала
с надежда да чуе добри новини, като от емоционално изтощение и физическа
слабост припадала два пъти. След смъртта му изпаднала в емоционален и
физически срив, затворила се в себе си, спряла да ходи на работа, изолирала
се от близки и приятели, като до момента не била преживяла загубата на
съпруга си. В допълн.искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, е депозирал писмен отговор, с който изрично признава иска по
основание до размера от 30000лв, а за горницата до 220000лв оспорва същия.
Не оспорва наличието на застр.правоотношение, както и факта на
настъпилото ПТП. Счита, че липсвали доказателства за отношенията между
ищцата и съпруга й преди злополуката, както и такива свързани с негативни
емоционални изживявания и психично състояние. Прави възражение за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който бил нарушил
чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП / установяващ забрана за скорост на
движение над 50км/ч в рамките на населено място/ и забраната, посочена в
знак В8 съгл. чл.47 от ППЗДвП. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, като счита същото за завишено. Оспорва иска за лихвите и
началния момент, от който се претендира. С допълнителния отговор
поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №140/2018г. на ОС-
Варна, с присъда № 25/19.03.18г., изменена с решение №97/18.07.19г. по
2
ВНОХД №220/19г. на АС-Варна, потвърдено с решение №50/12.06.20г. по
н.д.№1172/19г. на ВКС, В.Е.Р.Е. е признат за виновен в това, че на 08.07.17г.
в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№
У7144АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Н.Н., настъпила на
29.07.17г., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.в от НК вр.чл.58а, ал.4 и
чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и 8
месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението е отложено за срок от 4г.
Съгласно приложените по делото удостоворение за сключен
гражд.брак от 22.03.2011г. и удостоверение за наследници от 08.08.2017г.,
изд. от общ.Варна, се установява, че П. В. П. е съпруга на починалия Д.Н.Н..
По делото е представен и препис от застр.полица №
BG/23/116001837158 за задълж.застраховка ГО, от която се установява, че л.а.
марка „Хюндай Теракан” с рег.№ У7144АМ, управляван от В.Е.Р.Е., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода от
02.08.2016г. до 01.08.2017г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Б.К., св.Д.К., св.С.Михова и св.М.Янев, които показания съдът възприема в
частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от
съда, се установява, че в резултат на ПТП е причинена значима психотравма и
остра стресова реакция, преминала в реакция на скръб с тежък депресивен
епизод. Вещото лице сочи, че симптомите са били с изразена тежест повече
от година, като протрахираната реакция на скръб е била усложнена с
илюзорни възприятия, които са признак на тежестта на депресивния синдром.
Вещото лице заключава, че загубата на съпруга й е имало характеристиката
на особено силно психотравматично събитие, като към момента при нея са
налице остатъчни симптоми като ситуативна тревожност, фобия, анхедония и
преходно безсъние. Експертът сочи, че към момента ищцата не приема
3
медикаментозна терапия, но се нуждае от психотерапевтична подкрепа, тъй
като има изразени симптоми на депресия.
Съгласно заключението по допуснатата първоначална САТЕ се
установява, че удара между двете МПС-та е настъпил в лява част на лява
пътна лента на булеварда в посока центъра на града, като при
съприкосновението мотоциклета се е ударил с предна част спрямо предна
дясна врата на автомобила. Сочи, че видимостта в района е била над 50м.,
като вероятните скорости на движение са били около 50 км/ч, като и за двете
ППС няма данни да са редуцирали скоростта си на движение преди удара.
Дава заключение, че водачът на мотоциклета е имал техн.възможност да
избегне удара само при съобразяване със знака, забраняващ навлизането на
мотоциклети в посока центъра на града, а автомобилът е имал възможност да
спре в средата на кръстовището и да пропусне движещите се в права посока
МПС. Сочи, че към датата на ПТП е бил наличен знак В8 в рамките на
процесното кръстовище и посока на движение на мотоциклета.
От заключението по изслушаната повторна САТЕ се установява,
че на кръстовище на бул.В.Варненчик и ул.Г.Бенковски, регулирано със
светофар, л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У7144АМ предприема ляв завой
към ул.Г.Бенковски, без да спира, като настъпва съприкосновение между
завиващия наляво автомобил и движещия се направо мотоциклет, като
вещото лице сочи, че не е възможно ударът да е станал в дясната пътна лента
по посока на движение на мотоциклета. Вещото лице заключава, че скоростта
на автомобила не може да се определи по достатъчно достоверен начин, като
счита, че скоростта му при маневрата е била между 20-30км/ч, а тази на
мотоциклета преди ПТП -68,96км/ч, като и за двете МПС скоростта е същата
като в момента на удара. Сочи, че мотоциклетиста не е имал техн.възможност
да предотврати ПТП, тъй като не е имал време да реагира, когато автомобила
навлиза в лентата му за движение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
4
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно
застрахователна полица № BG/23/116001837158 за задълж.застраховка ГО,
валидна за периода 02.08.2016г. до 01.08.2017г. за л.а. „Хюндай Теракан” с
рег.№ У7144АМ, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила,
което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по
иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда №
25/19.03.18г. по НОХД №140/2018г. на ОС-Варна, В.Е.Р.Е. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК вр. чл.58а,
ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на
08.07.2017г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са
безспорно установени.
5
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищцата вреди от деликта.
Ищцата П. В. П. безспорно се явява съпруга на починалото при
ПТП лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и ТР №1/21.06.18г. по т.д.
№1/16г. на ОСНГТК на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен
в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието,
което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че между починалия и неговата съпруга са съществували
отношения на силна привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията
на св.Янев и св.Михова ищцата и съпруга й са били заедно още от
студентските години, в отношенията им се наблюдава хармония и обич, били
неразделни, планували общия си съвместен живот и били целеустремени към
тези свои бъдещи планове. В показанията си св.Янев ги описва като
„невероятна, перфектна двойка“, допълващи се един друг, „ заедно били едно
цяло“. Установява се от показанията на тези свидетели, че след ПТП ищцата е
посещавала съпруга си в болницата всеки ден, носела му храна, като ту се
надявала, че той ще се оправи, ту изпадала в депресия и припадала от
изтощение. Свидетелите сочат още, че след неговата смърт ищцата се
затворила в себе си, спряла да допуска хора и да излиза навън, спряла да се
храни и отслабнала значително; напуснала работа, като този период
продължил повече от година. Видно и от заключението на вещото лице по
СПЕ при ищцата се наблюдава протрахирана реакция на скръб, усложнена с
6
илюзорни възприятия / усещане за присъствие, припознавания/, които са
признак на тежестта на депресивния синдром, което състояние изисквало по-
активна психотерапевтична намеса.
Отчитайки обстоятелството, че се касае за загуба на съпруг в
млада възраст, с когото ищцата е била свързана в стабилен и щастлив брак, в
който те са си помагали взаимно и разчитали един на друг, правейки планове
за съвместния им живот, както и всички посочени по-горе обстоятелства, в
това число и определените максимални лимити на застрахователно
обезщетение по договора за застраховка гражданска отговорност, действащи
към датата на увреждането, съдът намира, че сумата от 150000лв. в случая е
справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от
ищцата.
В писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че пострадалият е
нарушил чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП / установяващ забрана за
скорост на движение над 50км/ч в рамките на населено място/ и забраната,
посочена в знак В8 съгл. чл.47 от ППЗДвП. Съобразно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по
т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да
определи обективния му принос. От събраната по делото повторна САТЕ се
установява, че скоростта на мотоциклета преди ПТП е била 68,96км/ч, като и
за двете МПС скоростта е същата и в момента на удара. Този извод на вещото
лице, изведен чрез професионален анализ и почиващ на научни методи и
изследвания, основаващ се на метод по изместване на автомобила и
допълн.критерий – деформациите по мотоциклета, се възприема изцяло от
7
съда като компетентно даден. Съдът не кредитира първоначалната САТЕ в
частта, заключаваща, че вероятната скорост на движение на мотоциклета е
била около 50 км/ч, доколкото този извод се основава на липсата на данни за
замерени деформации, а видно от протокола за оглед на местопроизшествие
са налични данни за установени деформации, въз основа на които вещото
лице по повторната експертиза, използвайки неоспорени научни методи, е
формирало обоснован извод за скоростта на мотоциклета. Вещото лице по
повторната САТЕ установява още, че с оглед отстоянието на което възниква
опасната ситуация /когато автомобила навлиза в лентата за движение на
мотоциклета/ при тази скорост на движение водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, а такава възможност е
била налице ако последният се е движел със скорост не по-висока от
41,35км/ч. От първоначалната САТЕ се установява още, че към датата на
ПТП в рамките на процесното кръстовище и посока на движение на
мотоциклета е бил наличен знак В8 / чл.47 от ППЗДвП /, забраняващ
влизането на мотоциклети и мотопеди. В с.з. вещото лице Й.М. сочи, че към
момента на удара мотоциклетистът е предстояло да навлезе в забранителната
зона на този знак и ако не е бил автомобила следва при движение в лява пътна
лента да е имал намерение да продължи в посока центъра на града, тъй като
вляво улицата е еднопосочна, т.е. няма право да навлезе с маневра ляв завой.
При тази фактическа установеност на движението на мотоциклетиста със
скорост, която надвишава допустимата за градски условия съгласно чл.21,
ал.1 ЗДвП, както и при посока на движение, водеща до навлизане в забранена
за управляваното от него МПС зона, без обективни данни, които да
обосновават друга посока на движение, следва да се приеме, че пострадалият
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото тези факти са
обусловили в известна степен непредотвратимостта на удара. Наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на
противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняване подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е
тъждествено с това на водача на лекия автомобил, доколкото основната
причина за настъпване на произшествието и вредоносния резултат е именно
8
предприет ляв завой от водача на автомобила без да пропусне насрещно
движещите се МПС, който е нарушил задължението, регламентирано в чл.37,
ал.1 от ЗДвП. Отчитайки изложеното съдът определя съпричиняване от
страна на пострадалото лице в размер на 1/5.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и след приспадане от размера на
определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди е в размер
на сумата от 120000 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над сумата 120000 лв. до пълния предявен размер от 220000 лв.,
като неоснователна.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 от Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал. 1, точка 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая от приложените по делото
известие за доставяне и писмо /л.13 и 14/ е видно, че ищецът е предявил
претенция пред застрахователя–ответник на 03.11.2020г., като липсват данни
за по–ранното уведомяване на застрахователя, поради което и съдът счита, че
върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от 03.11.2020г.до
окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна в с.з.
бе направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38,
ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено
в размера, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
9
съобразно уважената част от иска, а именно 3235лв за осъществено
процесуално представителство на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 4800лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски в размер на 100лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част
от иска като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 3833,18лв,
включваща разноски за адв.възнаграждение, съд.експертизи и свидетел, на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Доспат №37,
ап.13, СУМАТА от 120000лв. / сто и двадесет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на съпруга й Д.Н.Н., поч. на 29.07.2017г., в
резултат на настъпило ПТП на 08.07.17г., причинено от В.Е.Р.Е., при
управление на МПС – л.а. „Хюндай Теракан” с рег.№ У7144АМ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата
над 120000лв до пълния му размер от 220000лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 4800лв.
10
/четири хиляди и осемстотин лева /, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 100лв
(сто лева) , представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.З.С. Й., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Радецки
№13, ет.2, СУМАТА от 3235лв / три хиляди двеста тридесет и пет лева /,
представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание
чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Доспат
№37, ап.13, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5,
СУМАТА от 3833,18лв / три хиляди осемстотин тридесет и три лева и 18ст/,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11