О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари,
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:ЛИДИЯ КРУМОВА
ПЕНКА П. ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВНЧ дело N 60
по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал.7 и сл. НПК и е образувано въз основа на жалба от П.В.Н. ***, против
определение № 8/14.01.2019год. на РС Мездра, постановено по ЧНД № 140/2018год.
по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на РП Мездра от 02.03.2018год.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2385/2017год. по описа на
РП-Мездра /пр. № 31/17год. на РУ Мездра/, водено срещу П.В.Н. за престъпление
по чл. 182, ал.2 НК и чл. 296 НК.
В жалбата се релевират
доводи за неправилност на определението на РС Мездра, като се излагат
съображения за неговата незаконосъобразност. Навеждат се оплаквания, че с
атакуваното определение и потвърденото с него постановление на РП Мездра грубо
са погазени конституционните права на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна
на определението на МРС, отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и връщане на делото на РП Мездра за продължаване на
процесуалните действия от друг прокурор.
Въззивният съд, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и
съображения и след като се запозна с материалите по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
7-дневен срок, от надлежна страна и против подлежащ на атакуване съдебен акт,
при което същата се явява процесуално допустима пред настоящата инстанция.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Прекратеното наказателно производство е
образувано с постановление на РП Мездра от 18.01.2018год. срещу майката на
малолетното дете М. П.Н. - П.В.Н., за престъпление по чл.182, ал.2 НК, затова,
че не е изпълнила съдебно решение от 01.08.2012год. по гр. д. № 491/2012год. на
ВрОС относно упражняването на родителските права
върху малолетното дете М. Н., предоставени на бащата П.В.Н..
При разследването
са извършени многобройни ПСД – разпитани са
свидетели, събрани са писмени доказателства – постановените съдебни
актове от съдилищата в Република България и Република Италия относно
упражняването на родителските права върху малолетното дете. Така събрания доказателствен материал е анализиран обстойно в
постановлението на РП Мездра за прекратяване на наказателното производство,
който анализ е възприет в потвърждаващото го определение на МРС.
Действително, в
производство по чл. 243 НПК не е необходим пълен доказателствен
анализ в прекратителния прокурорски акт, но е
необходимо да бъде посочено на които доказателства се основава извода за
наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, което в
случая е сторено с атакувания пред първата инстанция прокурорски акт.
Обосновано и
законосъобразно в мотивната част на постановлението
си прокурора приема, че П.Н. и П.Н. са родители на малолетното дете М. Н., /родено
на ***год. в Чезаре/Форли/
Република Италия/ чийто брак е прекратен с решение на РС Мездра №
8/30.03.2012год. по описа на същия съд. Със същото решение упражняването на
родителските права върху роденото от брака им малолетно дете М. Н. са
предоставени на майката – П.В.Н.. Безспорно е установено и обстоятелството, че
с решение на ВрОС от 01.08.2012год., постановено по
гр. дело №491/2012год. решението на МРС е отменено в частта относно
упражняването на родителските права върху детето и същите са предоставени на
бащата П.В.Н.. Това решение е влязло в законна сила на 22.03.2013год., с
определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. На
11.04.2013год. е издаден изпълнителен лист от РС Мездра за упражняването на
родителските права от бащата П.Н. и за присъдената с решението на ВрОС издръжка, която П.Н. е следвало да заплаща за
малолетното дете. Въз основа на този изп. лист е
образувано изп. дело № 266/2017год. от ДСИ при РС
Казанлък.
Тъй като по същото това време майката П.Н.
и детето М. Н. са имали обичайно местопребиваване в Република Италия, съгласно
Регламент ЕО 2201/2003год. и въз основа на подадена жалба от П.Н.,
постановеното решение от ВрОС е признато на основание
чл. 28 от посочения по-горе Регламент с решение на Апелативен съд на Болоня от
07.02.-17.03.2014год. и е постановено същото да бъде приведено в изпълнение със
съдействието на всички съдии изпълнители и други компетентни лица в полза на П.Н..
Срещу това постановление обаче е постъпило възражение от П.Н. по чл. 33 от
Регламент ЕО 2201/2003 на Съвета на ЕС, като делото към 27.10.2014год. е било
висящо с насрочено заседание за 16.12.2014год.
Междувременно, с
иск предявен на 19.12.2013год. П.Н. е завела дело пред съда на Форли – Република Италия с рег. № 1852/2013год. за промяна
на родителските права върху малолетното дете М. П.Н., с искане за изключително
попечителство върху непълнолетния й син /иск по чл. 710 ГПК на РИталия/. Този иск е уважен от италианския Съд на Форли, който с решение от 27.10.2014год е постановил
изключително попечителство на майката П.Н. върху непълнолетното дете М. Н.,
като е присъдил бащата П.Н. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
150 евро. Това решение е влязло в законна сила, като бащата П.Н. е участвал в
същото чрез упълномощен от него адвокат. Именно с оглед постановеното решение
на Съда на Форли, с което са променени родителските
права върху малолетното дете и същите са предоставени на майката и на основание
чл.33 от Регламент 2201/2003 Апелативен съд на Болоня се е произнесъл с ново
решение по гр.дело № 1835/2014год., публикувано на 14.05.2015год., с което е уважил
възражението на П.Н., като е отменил постановлението си от 07.02-17.03.2014год.
и е отхвърлил искането на П.Н. за изпълнение решението на ВрОС
№ 394/2012год. по гр.дело № 491/2012год.
При така
възприетите факти /макар и твърде лаконично в определението на съда/, правилно
първоинстанционния съд в определението си е приел, че в случая се касае до спор
с международен елемент, при който приложим е Регламент /ЕО/ 2201/2003 на Съвета
на ЕС от 27.11.2003год. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/
1347/2000. Налице е последващо решение на Съда на Форли – Република Италия, с което е променено упражняването
на родителските права върху малолетното дете М., което на практика отменя
решението на ВрОС за това обстоятелство и последното
не подлежи на изпълнение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че това
решение на италиански съд не е признато от Република България по реда на чл.
623 ГПК. Република България е член на ЕС от 01.01.2007
год. и от тази дата правото на ЕС има непосредствена приложимост на територията
й. Съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на РБ и Договора за присъединяване на
РБ към ЕС от 25.04.2005год., цялото европейско законодателство е непосредствено
приложимо в РБ, в това число и Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета на ЕС. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 21, т.1 от Регламента, която предвижда, че
решение постановено от една държава-членка се признава от друга държава-членка
без изискване за специални процесуални действия. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 621, ал.1 ГПК. Не е налице нито една от предпоставките на
чл. 23 от този Регламент за непризнаване на решенията за родителска отговорност,
която да обосновава възражението в жалбата против решението на Съда на Форли. Ето защо, правилно първостепенния съд е приел, че не
е необходима процедура по признаване решението на италианския съд, тъй като
същото е последващо, касае упражняване на родителски
права, които са променими и по българското
законодателство съгл. чл. 59, ал.9 СК. Решението на ВрОС
за родителската отговорност, чието изпълнение се претендира от жалбоподателя Н.
е предхождащо и същото противоречи на решение, издадено по-късно в друга
държава-членка на ЕС, поради което не подлежи на признаване съгласно чл. 23,
б.“е“ от Регламента, а още по-малко на изпълнение, както правилно е приел и
контролирания съд.
Всички останали
доводи, наведени в жалбата и свързани с образуваното през 2017год. изп. дело от ДСИ при РС Казанлък, движението му, както и
относно начина на посещение на детето с майката и излизането й през граница през
2017год. са неотносими към настоящето производство.
При това положение, правилно
първостепенния съд е приел, че атакуваното постановление на РП Мездра е обосновано
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендираното
от жалбоподателя неизпълнение на съдебното решение на ВрОС
по гр.д. 491/2012год. не съставлява престъпление, тъй като това решение не
подлежи на изпълнение.
При горните съображения и на основание
чл. 243, ал.8 НПК, Врачанския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/14.01.2019год., на РС Мездра,
постановено по ЧНД № 140/2018год.
НАСТОЯЩЕТО определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: