Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 24.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІІ-Д въззивен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ
при
секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев в. гр. дело № 9880 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК
С
Решение от 08.04.2011 г., постановено по гр. дело № 9597/2007 г. по описа на СРС, ГО, 76-ти състав, на основание чл. 34 ЗС е допуснато
извършването на съдебна делба между Т.В.К., ЕГН: **********, Н.Б.П., ЕГН: **********
и Й. Д. Д., ЕГН: ********** на недвижим имот, представляващ апартамент на
четвърти етаж на четириетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „*********,
гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня и антрета, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е застроена сградата с площ от 329,40
кв. м., съставляващо парцел XII-4 от квартал 13
по плана на гр. София в местност III-та извънградска
част, при квоти: за ответника Т.В.К. - дял от 9/12 идеални части; за
ответницата Н.Б.П. – дял от 2/12 идеални части; за ответника Й. Д. Д. – 1/12 идеални
части, със запазено пожизнено право на ползване върху 3/12 идеални части от
имота за Л.Д.К., като искът за делба на ищците Д.Д.Д., ЕГН: ********** и Й.Д.Д.,
ЕГН: **********, както и срещу ответниците Е.Й.Д. и Л.Д.К., ЕГН: ********** и в
частта за допускане до делба на таванско помещение, избено помещение и пералня
и право на собственост върху дворното място, като неоснователен, е отхвърлен, а
на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален акт № 42, том III, рег. № 10365, нот. дело № 377/2005 г. за продажба
на недвижим имот от 08.06.2005 г. в частта за горницата над продадените с него
1/12 идеални части от имота до записаните 5/24 идеални части.
Срещу
така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен искът им за делба на
процесния апартамент и дворно място, е подадена въззивна жалба от ищците Д.Д.Д.
и Й.Д.Д., които го обжалват с оплакване за неправилност поради необоснованост и
нарушение на материалния закон, и искане за неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат,
че в качеството си на наследници по закон на баща си Д. Й.Д. се ползват с право
на запазена част по чл. 30 ЗН, поради което неправилно са били изключени от
делбата на процесния наследствен апартамент и дворно място. Оспорват
автентичността на текста на представеното по делото саморъчното завещание и
достоверността на положения върху него подпис, като считат, че същото е
следвало да бъде изключено от доказателствения материал. Неправилно съдът е
приел, че неприемането на наследството по опис от тяхна страна е самостоятелно
основание за неоснователност на искането им за намаляване на завещателните
разпореждания на техния наследодател и възстановяване на запазената им част.
Сочат, че приемането на наследството по опис не е ограничено от определен срок,
а предявяването на иска за делба на наследствените имоти само по себе си е
действие, което несъмнено предполага намерение за приемане на наследството от
тяхна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗН в качеството си на правоимащи
наследници в хода на първоинстанционното производство е могло да заявят дали
приемат наследството или се отказват от него в случай че сезираният съд им беше
определил срок за това. Допълват, че нотариален акт № 42, том III, рег. №
10365, нот. дело № 377/2005 г. за продажба на недвижим имот от 08.06.2005 г. е
следвало да бъде отменен от съда изцяло, а съделителката Н.П. да бъде изключена
от делбата. Молят съда да отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което искът им за делба се уважи.
Въззивна
жалба срещу решението е подадена и от ответника Е.Й.Д. /заместен в хода на въззивното
производство от наследниците му по закон Д.Д.Д. и Й.Д.Д./ в частта, в която по
отношение на него искът за делба е отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е допуснал до участие в делбата баща му Й. Д.
Д. с 1/12 идеални части. Твърди, че двамата с брат си Д. са придобили 1/4
идеални части от процесния апартамент по наследяване от майка им Р.Д., в който
смисъл са представените по делото доказателства. Оспорва участието на ответника
Т.В.К. в делбата, тъй като същият е придобил съответната идеална част от
процесния апартамент от несобственик. Моли съда да отмени решението в частта, в
която Й. Д. Д. е допуснат до участие в делбата при квоти 1/12 идеални части.
Ответницата
Н.Б.П. също е подала въззивна жалба срещу решението в частта, в която до
участие в делбата е допуснат Й. Д. Д. при квоти 1/12 идеални част, както и в
частта относно определените по отношение на ответника Т.В.К. квоти от 3/4
идеални части, с оплакване неговата неправилност. Поддържа, че след смъртта си на
02.03.1993 г. Р. Д. Д. е оставила за свои наследници двама сина - Е.Д. и Д. Д.,
както и съпруг – Й.Д., който обаче не е приемал наследството ѝ и не е
живял в процесния наследствен апартамент повече от 18 години. Предвид това
синовете Е. и Д. са наследили по 1/4 идеални части от процесния апартамент,
които са и негови единствени владелци и ползватели. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че с нотариален акт № 42, том III,
рег. № 10365, нот. дело № 377 от 08.06.2005 г. са прехвърлени повече права
отколкото прехвърлителят е притежавал. В рамките на процеса е оспорила
нотариален акт № 131, том I, рег. № 2327,
нот. дело № 159 от 21.12.1999 г. и нотариален акт № 185, том XXXIII, нот. дело № 5999 от 22.12.1971 г., във връзка с
което е представила съответните писмени доказателства. Първият нотариален акт
оспорва по неговото съдържание, а вторият счита за неотносим, тъй като се
отнася до друг имот и до други неучастващи в процеса лица. Сочи, че въз основа
на завещанието на Д. Д. и продажбата от Е.Д. е придобила реално притежаваните
от нейните праводатели идеални части. Допълва, че в мотивите на решението си
първоинстанционният съд не е обсъдил представените от нея писмени доказателства
– нотариална покана от 10.12.1998 г., протокол от 16.01.1999 г. и клетвена
декларация от В.Д.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
С
възражения по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) ответникът Т.В.К. оспорва
въззивните жалби на ответниците Е.Й.Д. и Н.Б.П. и моли съда да остави в сила
решението в обжалваната от тях част.
С
възражение по чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) ответницата Н.Б.П. оспорва въззивната
жалба на ищците Д.Д.Д. и Й.Д.Д. и моли съда да остави в сила решението в
обжалваната от тях част.
Въззиваемите
страни Д.Д.Д., Й.Д.Д., Е.Й.Д. и Л.Д.К. не вземат становище по въззивните жалби.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежни страни, насочени
са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Софийски градски
съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 188 ГПК (отм.) намира
за установено следното:
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Производството
пред първоинстанционния съд е било образувано по иск с правно основание чл. 34,
ал. 1 ЗС, предявен от Д.Д.Д. и Й.Д.Д. в качеството им на наследници по закон на
В.Н.Д., Р.Й. Д.-Д. и Й. Д. Д. срещу Т.В.К., Е.Й.Д. и Л.Д.К..
С
протоколно определение от 12.02.2008 г. производството по гр. дело № 9597/2007 г. по описа на СРС, 76-ти състав, е
разделено, като същото продължи единствено по отношение на ответниците Т.В.К. и
Е.Й.Д. за делба на апартамента, находящ се в гр. София, ул. „********* по т. 1
от исковата молба.
С
определение от закрито съдебно заседание на 25.02.2008 г. като ответник по делото
е конституиран и наследникът по закон на Р. Д. Д. - Й. Д. Д..
С
определение от закрито съдебно заседания на 09.02.2009 г. като ответник по
делото отново е конституирана наследникът по закон на В.Н.Д. – Л.Д.К..
С
определение от закрито съдебно заседание на 11.12.2009 г. като страна по делото
е конституирана Н.Б.П., за която се твърди да е съсобственик на идеална част от
процесния апартамент по силата на възмездна сделка – договор за
покупко-продажба.
От
заверен препис на нотариален акт № 106, том XXIV,
нот. дело № 4289 от 30.09.1965 г. се установява, че собствениците на сграда и
дворно място, находящи се на ул. „********* в гр. София, представляващо парцел
VI в кв.
13 от плана на гр. София, III-та извънградска
част с площ от 329,40 кв. м., са учредили в полза на Б.Д.К. и Л. Х.К. право на
строеж /надстрояване/ за четвърти етаж на сградата за две стаи, хол, кухня,
клозет, баня и антрета срещу поемане на насрещно задължение за изплащане на
ипотечен заем за имота в размер на сумата от 3 416 лв.
Не
се спори по делото, а и се установява от заверен препис на нотариален акт №
117, том IV, нот. дело № 659 от 11.02.1966 г., че по силата на договор за
покупко-продажба Д.И.Д. и В.Н.Д. са придобили от Б.Д.К. и Л. Х.К. правото на
собственост върху недвижим имот – партерен етаж от сградата, находяща се на ул.
„********* в гр. София, заедно с 1/4 идеални части от общите части на сградата
и 1/4 от идеални части от дворното място, представляващо парцел VI в кв. 13 от
плана на гр. София, III-та извънградска
част с площ от 329,40 кв. м., заедно с 1/4 идеални части от мазетата и
пералното помещение, без таванското помещение.
От
заверен препис на нотариален акт № 78, том XXVIII, нот. дело № 4928 от
30.10.1971 г. се установява, че по силата на договор за замяна Д.И.Д. и В.Н.Д.
прехвърлят на Б.Д.К. и Л. Х.К. правото на собственост върху недвижим имот -
партерен етаж от сградата, находяща се на ул. „********* в гр. София и
получават в замяна от последните правото на собственост върху четвъртия етаж на
сградата, находяща се на ул. ********* в гр. София срещу поемане на насрещно
задължение за изплащане на ипотечен заем за имота в размер на сумата от
3 416 лв.
Не
се спори между страните по делото, а и от удостоверение за наследници, издадено
от длъжностно лице по гражданско състояние при СО, район „Средец“ се
установява, че Д.И.Д. е починал на 07.11.1978 г. и е оставил за свои наследници
по закон Л.Д.К. – дъщеря, Р. Д. Д. – дъщеря и В.Н.Д. – съпруга.
От
удостоверение за наследници, издадено от длъжностно лице по гражданско
състояние при СО, район „Средец“ се установява, че В.Н.Д. е починала на
09.12.2001 г. и е оставила за свои наследници по закон Л.Д.К. – дъщеря и Р. Д. Д.
– дъщеря. Последната е починала на 02.03.1993 г. и е оставила за свои
наследници по закон Й. Д. Д. – съпруг, Е.Й.Д. – син и Д. Й.Д. – син.
От
удостоверение за наследници, издадено от длъжностно лице по гражданско
състояние при СО, район „Средец“ се установява, че Д. Й.Д. е починал на
01.06.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон Д.Д.Д. – дъщеря и Й.Д.Д.
– син.
От
заверен препис на нотариален акт № 131, том I,
рег. № 2337, нот дело № 159 от 21.12.1999 г. се установява, че по силата на
договор за дарение В.Н.Д. и Л.Д.К. са дарили в полза на Т.В.К. собствените си
съответно 1/2 идеални части и 1/4 идеални части (общо 3/4 идеални части) от
апартамент на четвъртия етаж на сградата, находяща се на ул. „********* в гр.
София, заедно с таванско помещение без площ, заедно с 1/4 идеални части от
общите части на сградата, толкова идеални части от избеното помещение и
пералнята, заедно с 1/4 идеални части от дворното място, като са си запазили
пожизнено право на ползване върху дарените от тях идеални части от целия имот.
От
заверен препис на нотариален акт № 42, том III,
рег. № 10365, нот. дело № 377 от 08.06.2005 г. се установява, че по силата на
договор за продажба Е.Й.Д. е прехвърлил в полза на Н.Б.П. правото на собственост
върху придобитите по наследство 5/24 идеални части от апартамент № 4 на
четвъртия етаж на сградата, находяща се на ул. „********* в гр. София, построен
върху дворно място с площ от 329,40 кв. м., представляващо парцел VI в кв. 13 от плана на гр. София, трета извънградска
част, като си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота,
предмет на сделката.
По
делото е представен заверен препис на саморъчно завещание на Д. Й.Д. от
24.04.2003 г., с което същият е завещал на Н.Б.П. 1/4 идеални части от
процесния апартамент и мазето, както и от земята. Посоченото завещание е
обявено по искане на адв. И.Л. с протокол от 08.07.2003 г. на нотариус Иван
Дахтеров при СРС, като от съдържанието на този протокол се установява, че
същото е било съхранявано в дома на покойника.
Във
връзка с откритото производство по оспорване автентичността на саморъчното
завещание в първоинстанционното производство са допуснати и изслушани основна,
допълнителна и две тройни съдебно-почеркови експертизи. От основното и
допълнителното заключение, изготвени от вещо лице И.И., се установява, че
ръкописният текст в завещание от 24.04.2003 г. вероятно не е написан от Д. Й.Д.
и подписът не е положен от него. Експертът изяснява, че текстът „Това е моята
воля и искам да бъде изпълнена“ и предходният текст са написани от едно и също
лице. От заключенията на вещите лица по двете тройни експертизи се установява,
че ръкописният текст на завещанието в частта, в която Д. Й.Д. завещава на Н.Б.П.
1/4 от апартамента, от мазето и от земята, които са по нотариален акт, както и
в неговата цялост са написани и подписът е положен от завещателя Д. Й.Д.. Съдът
възприема изводите на вещите лица по двете тройни съдебно-почеркови експертизи,
тъй като са изготвени компетентно и добросъвестно, като експертите са извършили
подробен сравнителен анализ на оспорения документ и представения сравнителен
материал и са отговорили изцяло на поставените задачи.
От
представеното по делото удостоверени от СО, район „Средец“ се установява, че Й.
Д. Д. е починал на 19.09.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон своите
синове Е.Й.Д. и Д. Й.Д..
С
определение от закрито съдебно заседания на 24.04.2012 г. съдът е конституирал
на мястото на починалата страна - Й. Д. Д., като страни в производството
неговите наследници по закон: Е.Й.Д., Д.Д.Д. и Й.Д.Д. /законни наследници на Д.
Й.Д./, които участват в него и на собствено основание.
В
производството пред въззивния съд са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля М.В. И.. От показанията на разпитаната по искане на
ответника - Т.К. свидетелка, които като основаващи се на лични възприятия за изложените
факти и обстоятелства съдът няма основание да не кредитира, се установява, че
от края на 90-те години до смъртта си през 2001 г. В.Д. е живяла
при дъщеря си Л.К., която се е грижила за нея. Двете били в много добри
отношения, като свидетелката не знае и не е виждала да са имали скандали и
разправии помежду си. Свидетелства, че преди да отиде да живее при дъщеря си Д.
е живяла в апартамента на ул. „Тертер“, но не знае точно с кой.
От
приетото във въззивното производство заключение по допуснатата единична
съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на апартамент
№ 4 на четвъртия етаж на сграда, находяща се на ул. „********* в гр. София към
датата на заключението /м.10.2016 г./ е 234 930 лв.; към датата на
откриване на наследството на В.Н.Д. /09.12.2001 г./ имотът е оценен на
56 580 лв., а към датата на откриване на наследството на Д. Й.Д.
/01.06.2003 г./ пазарната стойност на същи възлиза на 82 180 лв. Съдът възприема
заключението на вещото лице, тъй като е компетентно и добросъвестно изготвено,
не е оспорено от страните, поради което и основа своите правни изводи въз
основа на него.
В
производството пред въззивния съд е представено удостоверение за наследници,
издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при СО, район „Средец“, от
което се установява, че Е.Й.Д. е починал на 18.06.2015 г. и е оставил за свои
наследници по закон Д. Й.Д. – брат, Д.Д.Д. – дъщеря и Й.Д.Д. – син.
С
определение от закрито съдебно заседание на 20.04.2016 г. въззивният съд е
конституирал на мястото на починалата страна – въззивникът Е.Й.Д., като страни
в производството - Д.Д.Д. и Й.Д.Д., които участват в него и на собствено
основание.
Други
относими доказателства не са ангажирани от страните, а необсъдените такива
съдът счита за ирелевантни за спора.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предмет
на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от
съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В
първата фаза на съдебната делба се установява съществуването, съдържанието,
страните и обектите на делбата, като в доказателствената тежест на съделителя
предявил иска е да установи наличието на тези условия. В тежест на ответника
съделител е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си – арг.
чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) с
решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои
лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник. Делба се допуска само на съсобствени – арг. чл. 34, ал. 1 ЗС и на
сънаследствени имоти – арг. чл. 69, ал. 1 ЗН, като размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на собственост в
имота.
Относно
направеното възражение за нищожност на саморъчното завещание на наследодателя Д.
Й.Д. по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН въззивният съд намира следното:
Оспорването
на представеното завещание на Д. Й.Д. изисква то да бъде преценено с оглед
изискванията за формата за действителност на саморъчното завещание, дадени в
чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на
датата, на която е съставено, както и да е подписано от него, като подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да
е от тези реквизити обуславя нищожност на акта - арг. чл. 42, б. „б“ ЗН. Завещанието
е личен, формален и отменим акт, който обективира едностранна сделка и именно с
оглед изискванията за действителност на едностранната сделка, законът изисква
формата да бъде спазена, т. е. да са налице всички формални условия на закона
за действителност на едностранната сделка, в която е обективирано изявлението
на завещателя. С оспорване на саморъчното завещание на Д. Й.Д. от страна на
ищците и с изявлението на ответника Е.Й.Д., че ще се ползва от него, съобразно
правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), тяхна е била доказателствената тежест
да установят при условията на пълно и главно доказване автентичността на
завещанието, което настоящият съдебен състав намира, че е сторено по делото. От
заключенията на вещите лица по двете тройни съдебно-почеркови експертизи се
установява, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Следователно
при съставяне на процесното завещание са изпълнени изискванията за форма на
волеизявлението, т. е. същото е действително и поражда правни последици. В този
смисъл възражението на ищците за неавтентичност на завещанието, а оттам и за
нищожност съобразно чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е неоснователно.
Неоснователно е и поддържаното в производството пред настоящата съдебна
инстанция възражение на ищците за неговата нищожност поради наличието на
характерни за договора за издръжка и гледане елементи. Тълкувана по реда на чл.
20 ЗЗД волята на завещателя е ясна и насочена към извършване на завещателното
разпореждане от благодарност за полаганите към него от Н.П. грижи, а не към
вменяване и на бъдещи задължения за издръжка и гледане.
Относно
възражението за унищожаемост на договора за дарение от 21.12.1999 г.,
обективиран в нотариален акт № 131, том I,
рег. № 2337, нот. дело № 159, поради опорочаване волята на наследодателката В.Д.
чрез заплашване въззивният съд намира, че същото е неоснователно, тъй като от страна
на навелите го в процеса въззивници Е.Д. и Н.П. не бяха ангажирани
доказателства в тази насока. За установяването на твърдяните от тях факти
въззивният съд им е предоставил такава възможност, като е уважил направените доказателствени
искания за допускане на гласни доказателствени средства. С протоколно
определение от 05.12.2014 г. на въззивниците е предоставена последна възможност
най-късно в следващото съдебно заседание да доведат допуснатите им до разпит свидетели,
като са им указани и последиците от неизпълнението на това процесуално
задължение, а именно, че същите ще бъдат заличени, а делото решено без тези
доказателствени средства. В съдебното заседание от 22.05.2015 г. въззивниците Е.Й.Д.
и Н.П. не са осигурили допуснатите им до разпит при режим на довеждане
свидетели за установяване на твърдяния факт относно наличието на порок във
волята на дарителката В.Д., поради което същите са били заличени. Предвид това,
съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест страната, на
която принадлежи процесуалното задължение за установяване на твърдян от нея
правнорелевантен факт, следва да понесе последиците от неговото недоказване –
арг. 127, ал. 1 ГПК.
По
възражението по чл. 30 ЗН на въззивника Е.Д.:
В.Н.Д.
е починала на 09.12.2001 г., като е оставила за свои наследници по закон дъщеря
си Л.К., както и низходящите на другата си дъщеря - Р.Д. /последната е починала
на 02.03.1993 г./.
Безспорно
е установено, че притежаваната от В.Д. 1/2 идеална част от процесния апартамент
е била предмет на извършеното на 21.12.1999 г. дарение в полза на ответника Т.В.К.,
като във въззивната си жалба ответникът Е.Д. счита, че осъщественото дарствено
разпореждане /дарение/ накърнява запазената му част от наследството на неговата
майка - Р. Д. Д..
Доколкото
ответникът Е.Д. е приел наследството същият се явява легитимиран да релевира
възражение по чл. 30 ЗН по отношение на собствената си запазена част.
Насрещната
страна по въззивната жалба – Т.К., от своя страна е релевирал възражение за
погасяване по давност на искането за възстановяване на запазена част /в писмено
възражение от 22.06.2011 г., депозирано пред въззивния съд /л. 97-101//, което
настоящият съдебен състав намира за основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а чл. 30, ал. 1 ЗН
установява правната възможност на страната, която не може да я получи, да иска
намаляване на завещанията и даренията. Несъмнено е обаче, че правото да се иска
намаляване на завещателно разпореждане, респ. на дарение, до размер, необходим
за допълване на запазената част, е ограничено със срок и това е срокът на
общата петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД /в този смисъл
са разясненията, дадени с Постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС/.
При
съобразяване на изложеното следва да бъде осъществена преценка от кой момент
тече погасителната давност. Въззивният съд приема, че в хипотезата на дарение
това е моментът на откриване на наследството, като в тази връзка на първо място
съобразява горепосоченото Постановление на Пленума на ВС, както и Решение №
1042/19.12.2008 г. по гр. дело № 3599/2007 г., I
г. о., ВКС. В случая наследството на В.Д. е открито с настъпване на смъртта
ѝ на 09.12.2001 г., от който момент давността е започнала да тече.
Петгодишният давностен срок е изтекъл още на 09.12.2006 г., а възражението по
чл. 30, ал. 1 ЗН е направено едва с въззивната жалба пред въззивния съд – 2011
г. Ето защо при зачитане на правните последици на изтеклата преди тази дата
погасителна давност, следва да се приеме, че искането по чл. 30, ал. 1 ЗН е
неоснователно, тъй като е погасено по давност /за което следва да бъде
постановен и изричен диспозитив в настоящото решение, тъй като възражението е
релевирано във въззивното производство/.
По
възражението по чл. 30 ЗН на въззивниците Д.Д.Д. и Й.Д.Д.:
Д.
Й.Д. е починал на 01.06.2003 г., като е оставил за свои наследници по закон Д.Д.Д.
– дъщеря и Й.Д.Д. – син.
Безспорно
е установено, че притежаваните от Д. Д. 1/12 идеални части от процесния
апартамент са били предмет на извършеното от него на 24.04.2003 г. завещание в
полза на Н.Б.П., като още пред първоинстанционния съд ищците са навели
възражение, че завещателното разпореждане накърнява запазената им част от
наследството на техния баща Д. Й.Д. /последният е починал на 01.06.2003 г./.
Доколкото ищците са приели наследството, то те се явяват легитимирани да
релевират възражение по чл. 30 ЗН по отношение на собствената им запазена част.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че същото е неоснователно,
тъй като не е доказано от страна на ищците да са приели наследството на Д. Й.Д.
по опис, което се явява предпоставка за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон. Въпросът за изискването на чл.
30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в т. 4 на ТР №
3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което изискването за приемане на наследството по
опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован
към наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсалното завещателно
разпореждане. По реда на чл. 290 ГПК са постановени Решение № 28 от 21.04.2014
г. по гр. дело № 825/2012 г. на II г. о., ВКС и
Решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр. дело № 6020/2015 г. на II г. о., ВКС, в
които е прието, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите,
в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен,
наследодателят е изчерпал цялото наследство. В настоящия случай по делото
липсват данни за други имущества освен делбеното, притежавани от Д. Й.Д.. Нещо
повече, в съдебно заседание от 05.12.2014 г. въззивният съд изрично е указал на
страните, че предвид неизпълнението на указанията за посочване на имуществото,
включено в наследствената маса по чл. 31 ЗН, както и за ангажиране на
доказателства за неговата стойност, имуществото в наследствената маса на
наследодателя Д. Д. се изчерпва с процесния недвижим имот. Следователно горното
разрешение намира приложение и за настоящия спор, който се развива при същата
фактическа обстановка. След като е установено, че наследодателят на ищците се е
разпоредил в полза на ответника Н.П. с единственото си имущество, то това е
равнозначно на универсално разпореждане, за което не е приложимо изискването на
чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис. Ищците са наследници с
право на запазена част, чийто размер съгласно чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗН възлиза
общо за двамата на 2/3 от имуществото на наследодателя им, равняващо се на 1/12
идеални части от процесния имот, или запазената част общо за двамата ищци възлиза
на 1/18 идеални части, респ. по 1/36 за всеки от тях поотделно. Възстановяването
на запазената част следва да се извърши без съставяне на наследствена маса по
чл. 31 ЗН, а направо в дроб, равняваща се на запазената част.
С
оглед на изложеното възражението на ищците по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателно и следва
да бъде уважено, като се намали извършеното завещание с 1/18 идеални части,
колкото е общият размер на запазената част на двамата ищци и тя да им се възстанови.
Обжалваното решение в частта, с което възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН е
отхвърлено подлежи на отмяна и следва да се постанови ново, с което претенцията
да бъде уважена.
По
иска за делба и квотите на съделителите:
Безспорно
е по делото, а и се установи, че Д.И.Д. и В.Н.Д. са признати за собственици на
апартамент, представляващ четвърти етаж на жилищна сграда, находяща се на ул. *********
в гр. София, въз основа на договор за замяна, обективиран в нотариален акт №
78, том XXVIII, нот. дело № 4928 от 30.10.1971 г. Със смъртта на Д.И.Д. на 07.11.1978
г. съпружеската имуществена общност между двамата върху процесния имот е била
прекратена, като са се обособили равни дялове за всеки по 1/2 – арг. чл. 103,
вр. чл. 14, ал. 3 СК (1968 г. отм.). Видно от удостоверение за наследници (л.
81 от делото) Д. е оставил за свои наследници по закон В.Д. – съпруга, Л.Д.К. –
дъщеря и Р. Д. Д. – дъщеря. Съгласно чл. 14, ал. 7 СК (1968 г. отм.) при
прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите и преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество. Предвид това В.Д. не разполага
с право на наследствен дял от частта на починалия си съпруг. Негови наследници
са двете му дъщери, които са придобили равни дялове от останалата в наследството
на баща им 1/2 идеална част от процесния имот, което се равнява на по 1/4 за
всяка една от тях. Видно от удостоверение за наследници на Р. Д. Д. (л. 31 от
делото) последната е починала на 02.03.1993 г. и е оставила за свои наследници
по закон Й. Д. Д. – съпруг, Е.Й.Д. – син и Д. Й.Д. – син. По силата на чл. 5,
ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях получава равна част от останалите в
наследството на Р.Д. 1/4 идеални части от процесния имот, което се равнява на
по 1/12 идеални части за всеки.
Безспорно
се установи, че през 1999 г. В.Д. и Л.К. са дарили на Т.К. общо 3/4 идеални
части от процесния имот (съответно 1/2 идеални части от В.Д. и 1/4 идеални
части от Л.К.).
Със
саморъчно завещание от 24.04.2003 г. Д. Д. завещава в полза на Н.П. цялата
притежавана от него 1/12 идеална част.
Видно
от удостоверение за наследници (л. 4 от делото) Д. Й.Д. е починал на 01.06.2003
г., като е оставил за свои наследници по закон Д.Д.Д. – дъщеря и Й.Д.Д. – син,
които получават по 1/36 идеални части с оглед приетото за основателно
възражение по чл. 30 ЗН.
От
договор за продажба от 08.06.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42, том
III, рег. № 10365, нот. дело № 377 се установи, че Е.Й.Д. е продал на Н.П. 5/24
идеални части от процесния апартамент. Въззивният съд споделя правния извод на
първоинстанционния съд, че този договор за продажба не е породил вещно-прехвърлително
действие за горницата над продадените с него 1/12 идеални части, тъй като както
бе изяснено по-горе притежаваните от Е.Д. права се равняват на 1/12 идеални
части от имота, а никой не може да прехвърли повече права отколкото
действително притежава. Ето защо като купувач по сделката ответницата Н.П. е
придобила само притежаваните от нейния праводателя 1/12 идеални части. Решението
в частта, в която на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариален
акт № 42, том III, рег. № 10365, нот. дело № 377 за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.06.2005 г. в частта за горницата над продадените с него
1/12 идеални части от имота до записаните 5/24 идеални части, следва да бъде
потвърдено. Следователно Н.П. разполага с 1/36 идеални части от процесния
апартамент по силата на завещанието на Д. Д. и 1/12 идеални части по силата на договора
за продажба с Е.Д., или общо 1/9 идеални части (1/36 +1/12).
Установи
се от удостоверение на СО, район „Средец“ /л. 282 от делото/, че Й. Д. Д. е
починал на 19.09.2011 г. /след постановяване на първоинстанционното решение/,
като е оставил за свои наследници по закон Е.Й.Д. – син и низходящите на сина
си Д. Й.Д. /последният е починал на 01.06.2003 г./ - Д.Д.Д. – дъщеря и Й.Д.Д. –
син.
По
силата на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН притежаваните от Й. Д. Д. 1/12
идеални части от процесния апартамент се поделят както следва: 1/24 идеални
части в полза на Е.Д. и общо 1/24 идеални части за неговите внуци Д.Д. и Й.Д.,
респ. по 1/48 идеални части за всеки.
Видно
от удостоверение
за наследници на СО, район „Средец“ /л. 184 от делото пред СГС/ Е.Й.Д. е
починал на 18.06.2015 г. /в хода на производството пред въззивния съд/, като е
оставил за свои наследници по закон низходящите на брат си Д. Й.Д., а именно Д.Д.Д.
и Й.Д.Д., които на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1 ЗН са наследили
общо притежаваните от Е.Д. 1/24 идеални части от процесния имот, респ. 1/48
идеални части.
Предвид
тези правни изводи на въззивния съд делбата на процесния имот следва да бъде
допусната между съделителите Д.Д.Д., Й.Д.Д., Т.В.К. и Н.Б.П. при квоти, както
следва: за Д.Д.Д. – 5/72 идеални части, от които 1/36 идеални части по
наследство от Д. Й.Д., 1/48 идеални части по наследство от Й. Д. Д. и 1/48
идеални части по наследство от Е.Й.Д. (5/72 идеални части); за Й.Д.Д. – 5/72
идеални части, от които 1/36 идеални части по наследство от Д. Й.Д., 1/48
идеални части по наследство от Й. Д. Д. и 1/48 идеални части по наследство от Е.Й.Д.
(5/72 идеални части), за Т.В.К. – 3/4 идеални части (54/72 идеални части) и за Н.Б.П.
– 1/9 идеални части (8/72 идеални части), със запазено пожизнено право на ползване
върху 1/4 идеални части (18/72 идеални части) от процесния имот за Л.Д.К..
Предвид
това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е
отхвърлен искът за делба на Д.Д.Д. и Й.Д.Д., в частта, с която е допусната
делба с участието на Й. Д. Д., както и в частта, с която са определени квотите
на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот.
В
частта, в която не е допусната делба на таванско помещение, избено помещение и
пералня, както и право на собственост върху дворно място, обжалваното решение
следва да се потвърди, тъй като изложените от първоинстанционния съд правни
изводи се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
Доколкото в
първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а
присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата, то в
тяхна полза такива не следва да бъдат присъждани с настоящото съдебно решение.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 08.04.2011
г., постановено по гр. дело № 9597/2007 г. по описа на СРС, I ГО, 76-ти състав,
в частта, с която е отхвърлен искът за делба на Д.Д.Д. и Й.Д.Д., в частта, с
която е допусната делба с участието на Й. Д. Д., както и в частта, с която са
определени квотите на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 30, ал. 1 ЗН по предявеното от Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Й.Д.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Н.Б.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
запазената част на Д.Д.Д., с ЕГН: ********** и Й.Д.Д., с ЕГН: ********** от наследството
на наследодателя им Д. Й.Д., с ЕГН: **********, починал на 01.06.2003 г., като НАМАЛЯВА завещателното разпореждане на Д.
Й.Д., извършено със завещание от 24.04.2003 г., до размер на 1/36 идеални части.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно предявеното на основание чл. 30, ал. 1 ЗН от Е.Й.Д., с ЕГН: **********
/починал на 18.06.2015 г. и заместен в хода на въззивното производство от Д.Д.Д.,
с ЕГН: ********** и Й.Д.Д., с ЕГН: **********/ срещу Т.В.К., с ЕГН: **********
възражение за възстановяване на запазената част на Е.Й.Д., с ЕГН: **********
от наследството на Р. Д. Д., с ЕГН: **********, починала на 09.12.2001 г.,
накърнено с дарствено разпореждане на В.Н.Д., извършено със дарение от
21.12.1999 г.
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между Д.Д.Д.,
с ЕГН: **********, Й.Д.Д., с ЕГН: **********, Т.В.К., с ЕГН: ********** и Н.Б.П.,
с ЕГН: ********** на следния недвижим имот, представляващ апартамент на
четвърти етаж на четириетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „*********,
гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня и антрета, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е застроена сградата с площ от 329,40
кв. м., съставляващо парцел XII-4 от квартал 13 по плана на гр. София в местност
III-та извънградска част, при квоти: за Д.Д.Д. – 5/72 идеални части; за Й.Д.Д.
– 5/72 идеални части; за Т.В.К. – 54/72 идеални части и за Н.Б.П. – 8/72
идеални части, със запазено пожизнено право на ползване върху 18/72 идеални
части от имота за Л.Д.К..
ПОТВЪРЖДАВА Решението в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд при предпоставките по чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.