АНД
№ 2364/18г.
МОТИВИ :
Производството е по реда на Глава ХХVІІІ
от НПК.
Обвинението е против обв. А.П.И. ***,
ЕГН ********** за престъпление по чл.345 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а
именно за това, че в периода от време месец ноември 2015 г. - 10.12.2015 г., в
с. С., обл. Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, върху л.а.
„О.А.” с номер на рама .. си е служил нееднократно с
контролни знаци - 2 бр. peгистрационни табели с № …,
издадени за друго МПС - „О.А.” с номер на рама …
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия, с налагане на административно наказание глоба по
реда на чл.78а ал.1 от НК.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението, с които отрича
да е извършил вмененото му престъпление.
Пазарджишкият районен съд обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като с
оглед разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Св. С. П.И. /брат но обвиняемия/
притежавал регистриран на негово име лек автомобил „О. А.” с peг. №..от
20.02.2012 година. Този автомобил бил продаден за отпадъци, но без бракуване
отразено в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик. Регистрационните табели на
автомобила останали в дома му в с.С., обл.Пазарджик, ул. „.” № 15, където
живеели още майка му В.И., баща му П. И. и братята му – Г.И., Л. И. и обв. А.И..
През април 2015 год. на името на Г.И.
бил регистриран друг автомобил - „Б. 318 И” с peг. № ... През месец юли 2015 г.
св. В. И. продала автомобила на трето лице.
През пролетта на 2014г. св.М.К. ***
закупил от свой съселянин – М.Н. /живеещ от доста години преимуществено в Р
Германия/ лек автомобил „О. А.” с номер на рама .Този автомобил не бил
регистриран по надлежния ред на територията на Р България и нямал
регистрационни табели. Св.К. опитал да го регистрира в Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Пазарджик, но безуспешно, т.к. имал само регистрационен талон на немски
език, но не и договор за покупко-продажба на немски език, т. нар. „кауфертраг”.
Служители от сектор „ПП” обяснили на св.К., че само лицето М.Н., което е купило
колата от Германия и я е внесло в страната ни, може да иска регистрация в
България въз основа на договор за покупко-продажба. В същото време обаче лицето
М.Н. било в Германия и рядко се завръщало в България.
След като разбрал, че не може да
регистрира автомобила, св.К. го оставил на съхранение в гараж в гр.Пазарджик.
През мес. март или април 2015г. св.М.К.
бил изкарал автомобила на улицата, в близост до гаража в гр.Пазарджик, като
имал намерение да го транспортира с платформа до селото си. В този момент
покрай него минали родителите на обвиняемия – В. И. и П.И., които се познавали
отпреди със св.К.. Тримата се заговорили и в процеса на разговора се спазарили
В. и П. И. да закупят колата от К.. Преди това той им обяснил, че автомобилът
не може да бъде регистриран, тъй като нямал необходимият набор от документи. Те
обаче настояли да го закупят, като му казали, че „имали” човек в КАТ. Платили
на К. договорената сума за автомобила, след което той им дал ключовете и талона
на немски език. В. и П. И. казали, че ще повикат човек, който да откара колата
до с.Синитово, след което се разделили с К..
По делото не е установено къде е бил
откаран автомобилът непосредствено след закупуването му, но се установи
безспорно, че към края на 2015 година е стоял без регистрационни табели пред
дома на родителите на обвиняемия в с.С.. Когато се налагало да бъде ползван,
обв. А.И. или неговият баща – П. И., поставяли регистрационните табели с номер ..,
останали от предишния автомобил „О. А.”, след което управлявали колата. Така в
периода от мес. ноември 2015 г. до 10.12.2015 г. обв. А.И. си служил
нееднократно по посочения начин с регистрационните табели.
Той бил виждан да поставя табелите в рамките
на посочения период от време лично от св. Й. М. общо седем пъти в различни дни,
в период от две седмици преди 10.12.2015 г. Бил виждан лично и от св. Т. Й.
общо 4-5 пъти в различни дни в периода от началото на месец ноември и около
седмица или малко повече преди 10.12.2015 г. Също така бил виждан лично от св.
Я. И. един път да слага табелите, което станало една седмица преди 10.12.2015
г., както и от св. Л. А. - общо пет пъти в различни дни, през два-три дни, в
рамките на един месец преди 10.12.2015 година.
Освен обв. А.И., в период от време
26.11.2015г. – 10.12.2015г., регистрацонните табели върху автомобила поставял и
неговият баща – П. З. И., а на
10.12.2015 г. това направила и майка му – В. Д. И.. За извършеното от
последните двама било водено друго досъдебно производство с № 1651/2016 г. по
описа на РУ на МВР-Пазарджик, съответно пр. пр. № 4491/2015 год. по описа на
РП-Пазарджик. Посоченото наказателно производство приключило с влязла в сила на
10.11.2016 г. присъда-споразумение, одобрено от PC-Пазарджик по НОХД №
1800/2016 г., по силата на което бащата на обвиняемия – П. И., бил осъден за
престъпление по чл.345 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и му било наложено
наказание глоба в размер на 200 лв. След това производството по НОХД № 1800/2016
г. продължило да се разглежда от друг състав на PC-Пазарджик спрямо майката на
обвиняемия – В. И., която с решение от 20.01.2017г. била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.345 ал.1 от НК и освободена от наказателна
отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Преди това, а именно на 10.12.2015 год.,
около обяд, св. Б.Б. - служител в РУ на МВР-Пазарджик, пристигнал в дома на
обвиняемия, за да връчи наказателно постановление на брат му Л. И.. В момента
на връчването св. Б. забелязал, че регистрационните табели с № .., върху
автомобила ”О. А.” с номер на рама …, не били поставени както трябва. На място
била повикана оперативно-следствена група и бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който автомобилът с регистрационните табели и документи
- СРМПС част I, СПМПС на немски език, а също и разписка на немски език, били
иззети.
С това било поставено началото на ДП №
1651/2015г. на РУ на МВР-Пазарджик, което в последствие преминало в НОХД №
1800/2016г. по описа на РС-Пазарджик, подробно описано по-горе и водено срещу
родителите на обвиняемия.
В хода на това ДП допълнително бил
извършен оглед на автомобила, иззет като веществено доказателство, при който се
констатирало, че табелите нямат необходимите пломби и нитове.
Изготвено било и заключение на
физико-химическа експертиза, от което се установило, че върху номера на рамата
на автомобила - …., нямало извършвана интервенция.
Веществените доказателства - 2 бр.
регистрационни табели с номер РА 2813 АТ, СРМПС част I, касаещи лек автомобил
„Опел Астра” с номер на рама .. били приложени към НОХД 1800/2016 г. на PC-Пазарджик.
С постановление на РП-Пазарджик от
25.07.2016г., на основание чл.216 ал.1 от НПК, материали от ДП № 1651/2015г.
били отделени и било образувано ДП № 1064/2016г. против обв.А.П.И. за престъпление
по чл. 345 ал.1 от НК.
Видно от заключението на физико-химическата
експертиза, изготвена по ДП № 1651/15г. по описа на РУ-Пазарджик, т.е. преди
отделянето на материали от това ДП в ДП № 1064/16г., което доказателствено
средство по силата на чл.217а от НПК запазва процесуалната си стойност и по
настоящото наказателно производство, спрямо идентификационния номер „.” на
рамата на представения за изследване л.а. „О. Ас.” с поставени на него
регистрационни номера РА 2813 АТ, няма извършена интервенция. Шрифтът
съответства на използвания от завода производител. Върху евротабелата на
изследвания лек автомобил няма интервенция. Същата е фабрично монтирана.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично
въз основа на обясненията на обвиняемия дадени в досъдебната фаза на процеса на
27.10.2016г. /лист 190 от ДП/, изцяло от показанията на свидетелите Я.И., Л. А.,
Й. М., Т. Й. /дадени в ДП по настоящото дело и в ДП № 1651/15г., преди
отделянето на материали по настоящото наказателно производство, които гласни
доказателства, както вече се посочи, запазват процесуалната си стойност на
основание чл.217а от НПК/, М.К. /дадени в съдебната фаза на процеса, както и в
ДП№ 1651/15г /, С. К., С. Й., Ф.К.
/дадени в ДП № 1651/15г./, Б. Б. /дадени в ДП № 1651/15г. и при
предходно разглеждане на делото от друг състав на съда по АНД № 2700/16г. на
ПРС/, заключението на горекоментираната физико-химичеса експертиза и писмените
доказателства по делото.
Съдът
даде пълна вяра на показанията на горепосочените свидетели, т.к. ги намери за
обективни и достоверни, независимо че голяма част от тях – Я. И., Л. А., Й. М.,
Т. Й., С. Й. и Ф. Колева, са в родствена близост помежду си или съжителстват
заедно, както и че Й.М. заедно с А. Й. /син на С. Й. и брат на Т. Й./ са били
осъдени по НЧХД № 2262/15г. на ПРС за причинена лека телесна повреда на Л. И. –
брат на обв.А.И., което допълнително е влошило отношенията на техните семейства
със семейството на обвиняемия.
В крайна сметка, свидетелите Я. И., Л. А.,
Й.М., Т. Й., С. Й. и Ф. К. са били разпитвани многократно в ДП и техните
показания са останали абсолютно непроменени, което е достатъчна индиция за
тяхната достоверност. От тях става категорично ясно, че обв.А.И. е бил виждан
да поставя табелите в рамките на инкриминирания период лично от св. Й. М. общо
седем пъти в различни дни, в период от две седмици преди 10.12.2015 година. Бил
е виждан лично и от св. Т. Й. общо 4-5 пъти в различни дни в периода от
началото на месец ноември и около седмица или малко повече преди 10.12.2015 г.
Също така бил виждан лично от св. Я. И. един път да слага табелите, което
станало една седмица преди 10.12.2015 г., както и от св. Л. А.- общо пет пъти в
различни дни, през два-три дни, в рамките на един месец преди 10.12.2015 година.
Веднага следва да се подчертае, че в
показанията си св.С. Й. /баща на осъдения по горепосоченото НЧХД Ал. Й.в/ сочи,
че бил виждал П. И. и обв.А.И. да карат процесната кола, но не бил виждал лично
никой от тях да поставя регистрационните номера. Това сочи в показанията си и
св.Ф. К. /съжителстваща на семейни начала с осъдения по горепосоченото НЧХД Ал.
Й./. Фактът, че свидетелите . Й.и Ф. К.
не сочат никой конкретно от семейството на обвиняемия като лицето, което е
поставяло регистрационните номера показва, че те са абсолютно добросъвестни,
т.к. ако не бяха такива, то нищо не би им попречило да твърдят, че са видели,
било то обвиняемия А.И. или неговият баща, да поставят номерата.
Отделно
от това свидетелите С. К., Б.Б. и М.К. са абсолютно незаинтересовани от изхода
на делото. От показанията на първия става ясно, че той е виждал колата пред
дома на семейството на обвиняемия около седмица преди 10.12.2015г., както и че
същата е била карана с поставени регистрационни номера от А.И. и баща му.
Св.Б. пък е полицейският служител, който
подробно изяснява как са се развили събитията на 10.12.2015г., когато лично е
установил, че регистрационните номера върху процесния „О.А.” са били поставени
от майката на обвиняемия.
Св.К. на свой ред поясни категорично как
през месеците март или април на 2015г. е продал колата на родителите на
обвиняемия, като преди това им е обяснил, че не може да бъде регистрирана по
предвидения в закона ред. Съдът кредитира основно показанията на св.К. дадени в
ДП, които бяха преценени като правно валидни и достоверни по реда на чл.378
ал.2 от НПК, т.к. в показанията си в съдебната фаза на процеса този свидетел
изпадна в противоречие относно това, кога всъщност е продал колата на
родителите на обвиняемия с твърдението, че е станало през мес. декември 2015г.,
а след това с уточнението, че не може да поясни защо например да не е станало
през месец ноември или октомври 2015 година. В крайна сметка обаче, след като
показанията на св.К., дадени в ДП, му бяха прочетени той заяви, че ги поддържа
изцяло с обяснението, че когато ги е депозирал спомените му са бил „по пресни”.
Това според настоящия съдебен състав е абсолютно логично и обективно, доколкото
св.К. е разпитван в ДП на 10.05.2016г., т.е. само пет месеца след
инкриминираните събития и ако наистина е бил продал колата през мес. декември
на 2015г., то неминуемо е щял да си спомни и заяви именно това.
Тук е
мястото да се посочи, че показанията от ДП на свидетелите А. С., Е. А., П. Д.,
С. И. и С. Д. не допринасят с нещо за изясняване на фактите, включени в
предмета на доказване, доколкото те не сочат кой и кога е ползвал
инкриминирания лек автомобил с поставените върху него регистрационни табели, поради
което не заслужават задълбочено обсъждане. Следва да се посочи също, че в
отделените материали от ДП № 1651/15г. се съдържа протокол за разпит на П. И.
/бащата на обвиняемия/ в качеството му на свидетел, но доколкото горният в
последствие е придобил качеството на обвиняем по посоченото ДП, а след това и
осъден от ПРС по внесен от РП-Пазарджик ОА, то същият е загубил качеството си
на свидетел, а това значи, че неговите показания също не следва да се обсъждат.
Съдът не даде вяра на обясненията на
обв.А.И. /дадени в съдебната фаза на процеса и в ДП на 31.07.2017г. – лист
202/, с които отрича да е поставял процесните регистрационни номера, издадени
за друго МПС на л.а. „О. А.а” с номер на рама .. и да е управлявал този
автомобил, т.к. през инкриминирания период въобще не бил пребивавал в с.С.,
обл.Пазарджишка. Твърди, че бил в с.К.К.,
обл.П. и ходел на работа за повече от месец в склад за дърва в с.П., обл.П.,
стопанисван от свидетелите Н.Д. и А.К.. Твърди също, че се прибрал в с.С.
няколко дни след 10.12.2015г., т.е. когато вече л.а. „О. А.” с номер на рама …
е бил иззет от полицейските органи и въобще не бил виждал този автомобил, т.к.
бил закупен от майка му и баща му около седмица преди изземването. Твърди, че
за пръв път видял автомобила, след като бил върнат на родителите му от органите
на полицията.
Според настоящия съдебен състав тези
обяснения на обвиняемия са израз на заетата от него в процеса защитна позиция,
целяща избягване на наказателна отговорност, а не източник за фактите от
обективната действителност.
В подкрепа на обясненията на обвиняемия
показания депозират и свидетелите Ж. И. /съжителстваща с обв.А.И./, Г. И. и П. И.
/съответно баща и брат на съжителстващата с обвиняемия/. Посочените трима са
разпитвани като свидетели в наказателното производство при предходното
разглеждане на делото по АНД № 2700/16г. на ПРС, като техните показания
настоящия съдебен състав подложи на преценка и без лично да ги разпитва, на
основание чл.378 ал.2 от НПК. В подкрепа на тезата на обвиняемия показания
депозира и неговата майка – св. В. И., която е разпитана като свидетел при
предходното разглеждане на делото по АНД № 2700/16г. на ПРС и в това й качество
бе поставена в очна ставка в съдебната фаза на процеса по настоящото дело.
Обобщено казано, обвиняемият и
посочените по-горе четирима свидетели сочат, че през целия месец ноември и до
средата на месец декември 2015г., А.И. ***. Твърдят, че пребивавал в дома на
бащата на жената, с която съжителства, находящ се в с.К. ., обл.П.. Твърдят, че
през целия инкриминиран период обв.А.И., заедно със св.П. И. /брат на съжителставща
с обвиняемия/ ходили на работа в склад за продажба на дърва за огрев, находящ
се в с.П., обл.П., стопанисван от свидетелите Н.Д. и А.К.. Твърди се, че обв.А.И.
въобще не е виждал, още по-малко да е карал с поставени върху нея
регистрационни номера РА 2813 АТ, процесната кола, т.к. тя била закупена от
родителите му в началото на мес. декември 2015г. от св.М.К., а горният се
прибрал от с.К. К. в с.С. около една седмица след 10.12.2015г., т.е. след като
колата била взета вече от органите на МВР.
Съдът обаче съзря драстични противоречия
между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите, както и между
обясненията на самите свидетели, което бе достатъчно да се изключи
достоверността на заявеното от тях относно престоя на А.И. в с.Куртово Конаре и
продължителността на престоя му там.
Така например, според обв.А.И.,
първоначално св.Ж. И./съжителстващата с него/, след като се била скарала с
майка му, на първи или втори ноември 2015 год. заминала сама за родното си с.К.
К., където бил дома на баща й, а същия ден вечерта той също я последвал, като
бил откаран с кола от негов познат. Пак според обв.А.И., няколко дни след
тяхното заминаване, неговата майка – В.И., докарала трите им по-малки деца в
с.К. К., а големият им син останал в с...
Според св.Величка Илиева обаче,
съжителстващата с обвиняемия Ж. И. заминала за с.К.К. заедно с децата си.
Самата В. И. не сочи тя да ги е откарвала там. Според св.П. И. обвиняемият и
сестра му пристигнали през мес. ноември в с.К.Ко. заедно с трите си деца. Пак според
П.И. обаче, обвиняемият и сестра му пристигнали с влака, а след това през мес.
декември отново се върнали в с.С. с влака. Според обвиняемият обаче и според
неговата майка, той и жена му пътували за с.К.о К. с кола.
Не убягна от вниманието на съда и това,
че според св.В. И., тя и съпругът й закупили колата от св.К. около една седмица
преди 10.12.2015г. – датата, на която била иззета от органите на МВР, което
значи около 03.12.2015г. Това обаче няма как да е вярно, защото П. И. е осъден
по горепосоченото НОХД № 1800/2016г. за престъпление по чл.345 ал.1 от НК
/поставял е същите регистрационни номера върху същата кола/, което е станало в
периода 26.11.2015. – 10.12.2015 година.
Всички тези противоречия бяха достатъчни
за съда да приеме, че обв.А.И. и свидетелите Ж. И., Г. И., П. И. и В. И. не
казват истината, като твърдят, че през целия инкриминиран период горният е
пребивавал в с.К. К. и е работел в с.П..
Вярно е, че според показанията на свидетелите
Н.Д. и А.К., те двамата са стопанисвали склад за продажба на дърва за огрев в
с.П., обл.Пазарджишка, в който е работел и обв.А.И.. Никой от тях обаче не можа
да конкретизира с точност през кой период и с каква продължителност е работел в
склада обвиняемият. Според св.Д. било възможно обвиняемият да е работел в
склада, както през 2014г., така и през 2015г. или 2016 година. Този свидетел
обаче бе категоричен, че никое от работещите при него момчета не се задържало
на работа повече от 1-2 седмици, т.к. не издържали на тежката работа свързана с
цепене на дърва за огрев.
Св.А.К. бе малко по-категорична, като си
спомни, че обв. А.И. е работел в склада през месеците ноември или декември, но
не можа да бъде категорична дали е работел през 2015г. или през 2016 година.
Тя, както и св.Д., също посочи принципно, че никой от работещите в склада
момчета не се задържало на работа повече от седмица. Спомни си, че преди склада
в с.П. е държала склад за дърва и в с.З., където обв.А.И. също работил една
седмица. В крайна сметка, св. К. допусна, че обвиняемият може да е работил и
повече от една седмица, но уточни, че работниците, след като работят една
седмица си тръгват, а след около повече или по-малко от седмица се завръщат отново
в склада и пак работят по една седмица. Накрая, след изричен въпрос на
обвиняемия, св.К. успя да си спомни, че обв.А.И. е работел в склада два пъти за
по една седмица, но без да е сигурна дали това е било през 2015г. или през 2016
година.
С оглед на всичко това съдът прие, че
дори да бе доказано категорично заявеното от обвиняемия в смисъл, че е работел
в с.Перущица през зимата на 2015 година, нещо за което по-горе се изложиха
резерви, то пак става ясно, че той е отсъствал от с.Синитово само две седмици
през целия инкриминиран период, който е около месец и половина. Това пък значи,
че през останалите около четири седмици в инкриминирания период, той е бил в
с.Синитово и е извършил вмененото му престъпление, за което преки очевидци са
свидетелите Я. И., Л.А., Й. М., Т.Й., а непреки – С.Й. и Ф.К..
Настоящият съдебен състав не може да
подмине обстоятелството, че версията на обв.А.И. в смисъл, че през
инкриминирания период не бил в с.Синитово, а пребивавал в с.Куртово Конаре и
работел в с.Перущица, се появява за първи път едва в съдебната фаза на процеса
при предходното разглеждане на делото по АНД № 2700/16г. на ПРС. След като е
постановен съдебен акт по това дело, по жалба на обвиняемия е осъществен
въззивен съдебен контрол, като с Решение от 13.07.2017г. по ВНОХД № 471/17г. на
ПОС делото е върнато на прокурора за допуснати съществени процесуални
нарушения. След това е проведено допълнително разследване в ДП, където вече
обв.А.И. е продължил да поддържа горепосочената защитна версия. Той продължава
да поддържа и изгражда същата и пред настоящия съдебен състав, твърдейки, че
през инкриминирания период е бил без прекъсване в с.К. К. и е работел в с.П.,
както и че въобще не е виждал процесната
кола, т.к. тя била закупена от родителите му в началото на мес. декември
2015г., а А.И. се прибрал от с.К.К. в с.. около една седмица след 10.12.2015г.,
т.е. след като колата била взета вече от органите на МВР.
В същото време обаче, ако всичко това
беше вярно, то е било най-логично обв.А.И. да заяви тези обстоятелства още при
първоначалното си привличане и разпит като обвиняем в ДП. Той обаче не прави
нищо такова. Напротив, видно от разпита му като обвиняем проведен на
27.10.2016г. /лист 190 от ДП/, А.И. първоначално обяснява, че бил един вид
преднамерено „натопен” от Й.М., Т. Й. и Я. И., както и от техните близки. В
края на разпита си обаче заявява, че когато на 10.12.2015г. процесната лека
кола с регистрационните номера е била иззета от полицейските органи, той е
присъствал по време на това действие, като дори си спомня, че полицаят Б.
помпил гумите й и подал ток към акумулатора, за да може да запали двигателя.
Всичко това даде за поред път основание на
съда да не кредитира защитната теза на обвиняемия, подробно изяснена по-горе.
При така приетата фактическа обстановка
и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че обв.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.345 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като
в периода от време месец ноември 2015 г. - 10.12.2015 г., в с. Синитово, обл.
Пазарджишка, при условията на продължавано престъпление, върху л.а. „О. А.” с
номер на рама..,
си е служил нееднократно с контролни
знаци - 2 бр. peгистрационни
табели с № .., издадени за друго МПС - „О.А”
с номер на рама ..
Авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма
на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е
съзнавал обстоятелствата, че е поставял на горепосочения л.а. „О. А.” регистрационните
табели, подробно посочени по-горе, които са били издадени за друго МПС и е
искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото обв.И. е
осъществил няколко отделни единични деяния, очертаващи поотделно състава на
престъплението по чл.345 ал.1 от НК. Отедлинет деяния са бил извършени през
непродължителен период от време, а именно в рамките на инкриминирания период,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите
деяния са се явили от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Вярно е, че в хода на разследването по
делото в досъдебната и съдебната фаза не
бе възможно обективно да се конкретизират точните дати на всяко едно отделно
деяние в посочения инкриминиран период, както и колко точно на брой пъти
обвиняемият е осъществявал състава на чл.345 ал.1 от НК. Това обаче не
означава, че обвинението не е доказано и обвиняемият следва да бъде оправдан,
защото нито разследващите органи, нито съдът са длъжни да установят колко точно
пъти и кога деецът си е служил с контролните знаци, при положение, че тези
обстоятелства се знаят най-добре и само от извършителя, а той не ги съобщава,
било то защото не дава обяснения или дава такива, с които отрича въобще да е
извършил престъпление, както е и в настоящия казус. В същото време обаче, по
делото се събраха достатъчно гласни доказателства от показанията на свидетелите
Я. И., Л.А., Й.М., Т. Й.от които става ясно, че обв.И. си е служил с процесните
контролни знаци нееднократно, т.е. повече от веднъж и то в инкриминирания
период, което е достатъчно да се ангажира неговата отговорност за извършено
продължавано престъпление по чл.345 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Обвиняемият е личност със завишена степен
на обществена опасност. Видно от справката за съдимост той не е бил осъждан, но
според характеристичната му справка е криминално проявен и негативно
охарактеризиран по местоживеене. Отделно то това в кориците на делото има
писмени доказателства за това, че е бил наказван няколко пъти по
административен ред с НП за шофиране на МПС без правоспособност.
В конкретния случай, обществената
опасност на деянието също е завишена, предвид на обстоятелството, че това е
престъпление по транспорта, като макар и формално, неговото извършване
хипотетично би могло да доведе и до други негативни странични последици, т.к.
ако с такова МПС бъде извършено ПТП и водачът напусне произшествието, то ще бъде
затруднено установяването на неговата самоличност, дори да има очевидци, които
да са записали регистрационния номер на автомобила, т.к. този регистрационен
номер не е издаден за това МПС. Завишена е и защото деянието е извършено при
условията на продължавана престъпна дейност, което заслужава по-високата
морална, социална и правна укоримост.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на обвиняемия, в ниското му правосъзнание
и недисциплинираността му като водач на МПС.
Съдът
отчита фактите, че за умишленото престъпление по чл.345 ал.1 от НК се предвижда
като най-тежко наказание лишаване от свобода до една година, както и
обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК
и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че
са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание – глоба.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха младежката възраст и тежкото материално положение и имотно
състояние /съжителстващ на семейни начала и с четири малолетни деца, безработен
и препитаващ се посредством сезонна работа/. Чистото съдебно минало не се
отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна пердпоставка
за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо
обстоятелство - негативните характеристични данни
Предвид това и като отчете наличните смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също и забраната за влошаване на
положението на обвиняемия в съответствие с принципа „reformacio imperius”, доколкото делото се разглежда за втори път от
първоинстанционния съд, след отмяна на предходен съдебен акт, обжалван само от
обвиняемия, то и на основание чл.78А ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна
отговорност обв. А.И., като му наложи административно наказание глоба в минималния
размер от 1000 лева.
Съдът не се произнесе на основание чл.53
от НК относно веществените доказателства
- 2 бр. регистрационни табели с № .., т. к. същите са били приложени към НОХД №
1800/16г. на ПРС и с решението по това дело от 20.01.2017г., понастоящем влязло
в сила, съдът се е разпоредил с тях посредством изпращане на сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик.
При този изход от делото и като съобрази
обстоятелството, че в ДП, а също и при предходното разглеждане на делото от
друг състав на ПРС - АНД № 2700/16г.,
както и при разглеждането на ВАНД № 471/17г. на ПОС, обвиняемият е представляван
от служебният защитник– адв.А.Т. от ПАК, на която до момента с решения на
НБПП-София е било заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лева
за ДП /виж л.12 и л.15 от т.ІІ на ДП/ и в общ размер от 400 лева за съдебната
фаза по АНД 2700/16г. на ПРС и ВАНД № 471/17г. на ПОС или общо в размер на 700
лева, намери, че тези разноски следва да се присъдят в тежест на обвиняемия.
По тази причина и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия А.И. да заплати сторените по делото
разноски за служебно назначен защитник в
общ размер от 700,00 лева, платими в полза на НБПП гр. София.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :