Р Е Ш Е Н И Е
№ 261073/25.03.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 18688 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, срещу Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество следните суми, дължими по сключен Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2011г.: 523,17 лв. – главница, 1428,80 лв. – договорна лихва за периода от 07.07.2013г. до 01.11.2016г., 712,66 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.08.2013г. до 13.11.2019г., както и сумата от 20,00 лв. – разходи за изискуемост на кредита. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 31.10.2011г. между „Б.Д.“ ЕАД и Й. Д. Н. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 5000,00 лв. Крайният падеж бил уреден за дата 01.11.2016г. Всички средства по кредита били усвоения на 01.11.2011г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. Бил уговорен лихвен процент от 12,45 % годишно. До 16.07.2013г. кредитът бил редовно обслужван. Кредитополучателят починал на 28.07.2013г. Дългът на кредитополучателя е бил разделен между приелите наследството наследници, съобразно наследствения им дял. Единствено наследникът Д.Р. не се явил да подпише новия кредит и не погасил своята част от задължението. Падежът на задължението настъпил на 01.11.2016г. Спрямо ответника било образувано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител. Сочи се, че наследникът, който е приел наследството по опис отговаря само до размера на полученото наследство. Следователно ответникът следва да отговаря само за чистото задължение на наследодателя, без от него да се търсят такси и лихви. Претендирането на възнаградителна и наказателна лихва е недопустимо. Чл. 19, ал. 1 от ОУ е нищожна клауза.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заявление от ответника Д.Н.Р., видно от което лицето е заявило, че като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател Й. Д. Н., ЕГН **********, поема издължаването на кредитните задължения при условията на съответния договор за кредит, а именно договор за кредит за текущо потребление с номер 11 – 19871753, сключен на 31.10.2011г. Заявлението е подписано лично от ответника, като подписът не е оспорен в производството.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Д.Н.Р. се явява син на кредитополучателката Й. Н..
Видно от Протокол с номер 028 от 05.07.2017г. на 05.07.2017г. подкомисия на централизирана комисия по проблемни кредити е взела решение за преструктуриране на кредита за текущо потребление с номер 11 – 19871753, сключен на 31.10.2011г. с Й. Н., на четири отделни кредита за текущо потребление, съобразно приелите наследството наследници. Един от тези наследници е именно ответникът.
Установява се от приложения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление, че на 31.10.2011г. в гр. *, между „Б.Д.“ ЕАД и Й. Д. Н., бил сключен Договор за кредит в размер на 5000,00 лв. Посочен е размерът на ГПР, а именно 15,24 %. Към договора е приложен погасителен план и ГПР, видно от който последната падежна дата на кредита е 26.10.2016г. Приложена е и таблица за таксите по потребителските кредити. Заемната сума е била преведена по сметка на кредитполучателя.
Установява се от приложените декларации, че на кредитополучателя е била предоставена информацията по чл. 5, ал. 2 ЗПК и по чл. 19, ал. 1 ЗЗЛД.
По делото е допуснато изготвянето на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2011г. и движението по разплащателна сметка на титуляр Й. Д. Н. на дата 31.10.2011г. е заверена сметката със сумата от 5000,00 лв. и след това с нея се е разпоредил титулярът, с което цялата сума била усвоена. Общата стойност на постъпилите суми по кредита се равнява на 2394,62 лв., а по отделни пера са за главница – 1460,84 лв., за договорни лихви – 932,75 лв. и за санкционни лихви – 1,03 лв. На 21.08.2013г. е извършена последната вноска за погасяване на кредита. Останалите длъжници са погасили задълженията по законните лихви след датата на предсрочната изискуемост от 02.11.2016г. до 05.07.2017г. На 05.07.2017г. е изготвен разделителен протокол, съгласно който наследниците на Й. Н. са поели разпределените им суми на част от кредита. Остатъкът на дълга само на настоящия ответник е в размер на главница – 523,17 лв., договорна лихва за периода от 07.07.2013г. до 01.11.2016г. – 1428,80 лв., такса изискуемост – 20,00 лв. и обезщетение за забава – 712,66 лв. за периода от 05.08.2013г. до 13.11.2019г.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът
следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение
по договор за кредит за текущо потребление с Й. Д. Н., както и настъпването на
изискуемост на задължението, качеството на наследник на ответника и размерът на
задължението му.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение, като наследник на Й. Н., по сключения от нея договор за кредит за текущо потребление, както и всички направени правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че претендира сумите по делото въз основа на валидно сключено договорно отношение с лицето Й. Д. Н.. Установи се, че кредитополучателят е починал, а ответникът е неин наследник. Освен това се установи, че самият ответник е подал заявление, видно от което е заявил, че като наследник, приел наследството на починалия кредитополучател Й. Д. Н., ЕГН **********, поема издължаването на кредитните задължения при условията на съответния договор за кредит, а именно договор за кредит за текущо потребление с номер 11 – 19871753, сключен на 31.10.2011г. Заявлението е подписано лично от ответника, като подписът не е оспорен в производството. С това си действие ответникът е признал всички пораждащи задължението на Й. Н. факти.
При постановяване на своето решение, съдът следва да кредитира
представеното по делото заключение по ССЧЕ, от което се установи, че съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2011г. и движението по
разплащателна сметка на титуляр Й. Д. Н. на дата 31.10.2011г. е заверена
сметката със сумата от 5000,00 лв. и след това с нея се е разпоредил титулярът,
с което цялата сума била усвоена. Остатъкът на дълга само на настоящия ответник
е в размер на главница – 523,17 лв.,
договорна лихва за периода от 07.07.2013г. до 01.11.2016г. – 1428,80 лв., такса
изискуемост – 20,00 лв. и обезщетение за забава – 712,66 лв. за периода от
05.08.2013г. до 13.11.2019г.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по – горе суми. Следователно исковете за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Твърдението в отговора на исковата молба, че ответникът е приел наследството на Й. Н. по опис не отговаря на истината. Изрично в открито съдебно заседание по воденото гр.д. с номер 9504/2016г. по описа на ВРС Д.Р. е заявил, че приема наследството на Й. Д. Н., както и целия дълг, който наследодателката има. Съдът не споделя и твърдението, че клаузата в чл. 19, ал. 1 ОУ е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Това е така, доколкото възнаградителна лихва се дължи като едно благо, което кредиторът получава за това, че е предоставил свои лични средства под формата на кредит на задълженото лице. Лихвата за забава по своя характер има санкционираща функция, доколкото се дължи поради забавяне на плащанията към кредитора. Двете вземания имат различни функции, поради което и начисляването им не противоречи на добрите нрави.
Искът за сумата от 20,00 лв., представляваща такса изискуемост се явява
неоснователен, поради нарушение на чл. 10 ЗПК, който урежда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената
част от исковите претенции, а именно сума в размер на 751,51 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и управление ***, следните суми, дължими по сключен Договор за кредит за текущо потребление с номер 11/19871753, сключен на 31.10.2011г., между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, и кредитополучател Й. Д. Н., ЕГН **********, като ответникът се явява наследник на кредитополучателя, в размер на: 523,17 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление с номер 11/19871753, сключен на 31.10.2011г., 1428,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2013г. до 01.11.2016г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление с номер 11/19871753, сключен на 31.10.2011г., както и сумата от 712,66 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.08.2013г. до 13.11.2019г., дължима по Договор за кредит за текущо потребление с номер 11/19871753, сключен на 31.10.2011г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, срещу Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от 20,00 лв., представляваща сторени разходи за изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление с номер 11/19871753, сключен на 31.10.2011г., между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, и кредитополучател Й. Д. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *, сумата от 751,51 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 9504 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................