Решение по дело №1471/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Р. Т.-К. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк] [адрес] против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000518/16.06.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която и е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави искане да се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна и постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, прави искане да се отхвърли жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение бланков № 285410/15.06.2023г. (л.13 по делото) е съставен от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, за това, че на 15.06.2023 г., в 11,00 ч. в [населено място], по [улица]до Смарт център, посока [улица], И. Р. е установена да управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, констатирано с техническо средство Дрегер Drugtest 5000 с № ARME 0067, с който е отчетен положителен резултат – канабис 2,5. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 112905 (л.17 от делото).

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000518/16.06.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ (л.11 от делото), на И. Т. – Колибарова е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 20.07.2023 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-19174/01.08.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.12.2023 г. на Районна прокуратура Бургас (л.58 от делото), е прекратено наказателното производство ДП № 1346/2023 г. по описа на Пето РУ Бургас, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК. В мотивите на постановлението е посочено, че след като на Т. е отчетена посредством техническо средство положителна проба за употреба на наркотични вещества – канабис, е дадена кръв за химичен анализ, в която не е установено присъствието на наркотични вещества, съгласно протокола от изготвената физико-химична експертиза.

По делото е представен цитираната в прокурорското постановление съдебно химико-токсикологична експертиза (л.64-66 от делото), в заключението на която е посочено, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби на лицето И. Р., не се е установило наличието на алкохол (етанол) и наркотични вещества.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 251з-1821/26.04.2022 г. (л.27 от делото) на Директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му, като актът е връчен на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и че водачът е под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество. Наличието на тази предпоставка не се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от представените по делото постановление за прекратяване на наказателно производство и съдебно химико-токсикологична експертиза, в хода на образуваното наказателно производство е установено, че жалбоподателя не е управлявал лекия автомобил под въздействието на упойващо вещество, доколкото то не е установено посредством извършената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на взетата от него кръв. Действително техническото средство е дало положителен резултат за наличието на наркотични вещества, но в случая е било налице изследване от кръвна проба и стойностите от това изследване са определящи, съгласно изрично предвиденото от законодателя в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Ето защо, след като е безспорно установено, че лицето на посочената дата и място не е управлявало автомобил под въздействието на наркотично вещество, то не са били налице предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ и обжалваната заповед, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 310,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образувано на съдебното производство и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНА заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000518/16.06.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на И. Р. Т.-К. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк] [адрес], разноски по делото в размер на 310,00 лева (триста и десет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.