Р Е Ш
Е Н И Е
26.02.2013 г, Ардино
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен
съд- Ардино, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи
февруари през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар: Д.М.,
Прокурор:
…………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петров
Гражданско дело № 192 по описа на съда за 2012г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс СК/ и с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
РС-
Ардино е сезиран с искова молба, с искане за произнасяне по реда на спорната
съдебна администрация, с правно основание- обективно съединени искове по чл.
127, ал. 2 от СК, за спор относно родителски права, присъждане на издръжка и
определяне на режим на лични отношения с децата от брака, и по чл. 127 а, ал. 2
от СК /нов ДВ бр. 100 от 21.12.10г/, във
вр. с чл.76, т. 9 от ЗБЛД, за даване на заместващо съгласието на
родителя- майката, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетните
деца и за разрешаването те да пътуват извън пределите на страната, в различни
държави, многократно и до навършването на пълнолетие, без съгласието на майката,
придружавани само от другия родител- бащата, или от трето лице с негово
съгласие.
Молбата
е депозирана от С.Ф. Ф., ЕГН: **********,***, в качеството му на родител
настойник и законен представител на децата Б.С.Ф., ЕГН: ********** и М. С. Ф.,
ЕГН: **********, против В.Я.А., ЕГН: ********** ***.
От външна страна, молбата се явява
редовна. Съдът намира същата и за допустима.
Ищецът навежда твърдения в нея, че с
ответницата на 10.09.2005 г. били сключили граждански брак, за което бил
съставен Акт за сключен граждански брак № 3/10.09.2005 г., от Кметството в с.
Брезен, община Ардино. Посочва, че на 04.12.2005 г. от брака им се родило
детето Б.С.Ф., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че с Решение № 157/24.10.2007 г.,
постановено по Гражданско дело № 154/2007 г., по описа на РС- Ардино, влязло в
законна сила, бракът между страните бил прекратен с развод и ищецът по
настоящия иск е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Б. Ф., чрез
неговата майка и законна представителка издръжка в размер на 40.00 лева,
считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга правопогасяваща
или правопроменяща причина за заплащането на
издръжката. Навежда доводи, че няколко месеца след прекратяването на брака им с
развод, двамата с ответницата отново заживели на семейни начала, като от това
съжителство на 03.03.2010 г. се родило детето М. С. Ф., ЕГН: **********. Навеждат се
доводи, че към раждането на второто дете страните по настоящия спор са живели на
семейни начала във наследствена на ищеца къща в с. Брезен, община Ардино, като
за издръжката на семейството се е грижел само ищецът, който осигурявал доходи
за изхранването им. Сочи се, че ответницата не работела никъде през това време
и не осигурявала доходи. Навеждат се твърдения, че през м. Октомври 2012 г.
семейството с двете малолетни деца отишли на гости при роднини на ответницата в
град Панагюрище, където ответницата и децата трябвало да останат да живеят
известно време, докато ищецът си намери по- сигурна и по- доходна работа за
издръжката им. Твърди, че две седмици след като оставил ответницата с двете
деца в град Панагюрище, на 16.10.2012 г. получил сигнал от сестрата на
ответницата, че тя е изоставила двете малолетни деца и е напуснала населеното
място. От тази дата, досега, се посочва от ищеца, той сам живеел с двете
малолетни деца отново в къщата им в с. Брезен, като сам се грижел за тяхното
отглеждане, което към този момент се оказвало непосилно, предвид социалното му положение
и липсата на каквито и да са доходи. Посочва се, че близките и роднините на
ответницата отказвали да му окажат съдействие и помощ при отглеждането на двете
малолетни деца, като за същите има отворени случаи в ОЗД- Ардино, от 01.11.2012
г, за предотвратяване изоставянето им от бащата.
Иска съдът да призове страните на съд
и след като докаже твърденията си с всички допустими, относими и необходими доказателства
и доказателствени средства, съдът да постанови решение, с което да предостави
родителските права по отношение и на двете деца на него, като техен баща и
законен представител, да определи местоживеенето на двете деца да е при него, а
на майката да се определи режим на лични отношения и срещи с тях, да се осъди
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на двете деца, чрез него, като баща
и законен представител, съответно- в размер на 120.00 лева за детето Б. Ф. и в
Размер на 100.00 лева за детето М. Ф.. Прави се искане също, съдът да постанови
решение, с което да разреши на ищеца да извежда двете малолетни деца извън
пределите на Р. България, без съгласието и разрешението на ответницата и за
неопределен период от време, както и без разрешението на ответницата, ищецът да
може за подаде необходимите документи за издаване на задгранични паспорти на
двете деца и да ги получи. Моли съдът да му присъди и направените деловодни
разноски в размер на 200.00 лева за процесуално представителство.
В СЗ се явява лично и се представлява
от адвокат В.Х. от КАК. Поддържа иска по основание и размер.
С отговора депозиран с срока по чл.
131 от ГПК, служебния защитник определен за представителство на ответницата, е
депозирал отговор по предявения иск. Намира исковата молба за редовна, а
предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал 2 от СК за
допустим, но частично основателен, с оглед размера на исканата издръжка за
заплащане на двете деца. Намира същата за завишена и недоказана до предявения, претендиран размер. Счита, че с оглед липсата на
доказателства относно трудовата заетост на ответницата, липсата на
доказателства относно получавани от нея месечни доходи, както и наличните
доказателства, че същата е обявена за ОДИ и и няма установен известен адрес в
страната, съдът да определи размер на издръжката на двете малолетни деца,
съответно 100.00 за първото и 80.00 лева за второто.
Заинтересованата страна- Дирекция
„СП”- Ардино, отдел „ЗД”, чрез социален работник А.Р., са депозирали в срок
становище. След извършена беседа и проучване дават становище, че с цел защита
по най- добър начин интересите на децата, които се явяват деца в риск, следва
да се уважи изцяло претенцията на ищеца по основание и размер. Считат за удачно
и правилно даването на разрешение на бащата да изведе децата от Р. България при
своите родители в Р. Турция, където той си е намерил вече работа, има по- добри
условия за отглеждането на децата, а и има друг освен него(неговата майка),
който да полага грижи за децата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
доказателства, приети по делото, бе установено, че страните са имали сключен
граждански брак, от който брак се е родило детето Б.С.Ф. и който брак е бил
прекратен с развод, с влязло в сила съдебно Решение № 157 от 24.10.2007 г,
постановено по Гр. Дело № 154/ 2007 г. по описа на РС- Ардино.
Установено бе още от писмените
доказателства, че от съвместното съжителство на страните след развода се е
родило и второто дете-М. С. Ф..
Друго обстоятелство, което се
установява от писмените доказателства, приети по делото- Удостоверение №
6039/04.12.2012 г на РУП- Ардино е,че ответницата по настоящото производство е
обявена с Телеграма № 17219/31.10.2012 г. за ОДИ.
Обстоятелствата на изоставяне на
децата от ответницата, тяхното моментно местоживеене само с другия родител-
бащата, тежкото им социално положение, липсата на средства за отглеждането им,
които бащата е в невъзможност на този етап да осигури в Р. България, както и
възможността за осигуряване на по- добри условия за живот, грижи и издръжка за
тях в Р. Турция, се потвърждават от разпитания по делото свидетел без родствена
връзка със страните- Ш.С., чийто показания съдът кредитира изцяло като достоверни,обективни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В депозираното по делото становище от Дирекция „Социално подпомагане” –
град Ардино, се посочва, че майката в момента е в неизвестност, изоставила
децата си през м. Октомври 2012 г, като от началото на м. Ноември 2012 г двете
деца са деца в риск, с оглед изоставянето им и от бащата, за които има
образувани преписки в О „ЗД”- Ардино.В социалния доклад се посочва още, че
двете деца живеят заедно с баща си в с.Брезен, при лоши битови и хигиенни
условия, като единствените средства за издръжката на децата, са тези
осигурявани всеки месец от социалната служба. С цел защита по най- добър начин интересите на децата,
които се явяват деца в риск, би било най- правилно да се уважи изцяло
претенцията на ищеца по основание и размер, както и за удачно и правилно
даването на разрешение на бащата да изведе децата от Р. България при своите
родители в Р. Турция, където той си е намерил вече работа, има по- добри
условия за отглеждането на децата, а и има друг освен него(неговата майка),
който да полага грижи за децата.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите
да се грижат
за децата си, като
полагат ежедневни грижи както за
физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123
ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от
двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат
възможност ежедневно да вземат решения,
свързани с упражняването на
родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК, какъвто иск обективно съединен е предмет
на разглеждане и в настоящото производство.
Основен критерий
за решението относно това, кой от родителите
да упражнява родителските права върху децата Б.С.Ф. и М. С. Ф., са интересите на самите деца. В тази връзка от събраните
по делото доказателства бе установено, че към момента те живеят със своя баща- ищеца,
който полага преките
и непосредствени грижи за тях. От друга страна, по
делото бе безспорно установено, че майката на двете деца- ответницатаВеличка
Я.А. от средата на м. Октомври 2012 г е в неизвестност, изоставяйки двете си
малолетни деца и оттогава не осъществява какъвто и да било контакт нито с тях, нито с ищеца по делото. Тя нито
полага преки и непосредствени грижи за отглеждането
на децата, нито осигурява средства за издръжката им, нито
проявява интерес към тяхното израстване,
развитие и възпитание. В този смисъл съдът
намира, че ответницата- майка на двете малолетни деца не демонстрира онзи родителски капацитет и грижовност, произтичащ
при жената най- вече именно отмайчиният инстинкт, да се
грижи за децата пълноценно и адекватно. С оглед на това съдът намира,
че в интерес на децата е упражняването на родителските права върху тях да бъдат предоставени
на бащата. На майката, при това формирано убеждение на съда следва да бъде осигурена
възможност за контакти с децата. Съдът прецени за подходящ
следния режим на лични контакти,
а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до 19.00ч.,
както и един месец през лятото,
когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, в присъствието на бащата или негов роднина, когато децата се намират
извън пределите на Р. България и с разрешението на бащата, когато децата се
намират в Р. България, като майката се
задължава да връща децата на бащата незабавно след изтичане на определеното
време за лични
отношения.
Местоживеенето на
децата
следва да бъде определено при бащата, на
адрес, постоянния адрес
на ищеца, когато се намират в Р. България- с. Брезен, община Ардино и адреса по
местоживеене, когато се намират в Р. Турция.
В тази връзка, при влизане на това съдебно решение в сила, е налице правопроменяща причина по отношение на ищеца, във връзка с
постановеното решение № 157/24.10.2007 г, постановено по Гр. Дело № 154/2007 г
по описа на РС- Ардино.
Родителско задължение на майката е да
осигури издръжка на своите малолетни деца. В този
смисъл и на основание чл.143 от СК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка за двете си деца, чийто размер съдът определя, съобразявайки се с доводите
на служебния защитник на ответницата и съдебната практика, както следва:
-
По отношение на
малолетното дете Б.С.Ф., ЕГН: **********, ще следва ответницата да бъде осъдена
да му заплаща чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в
размер на 100 лева, до възникване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, като издръжката в останалата част до претендираните
120 лева отхвърля като неоснователна и недоказана, като допуска предварително
изпълнение на съдебното решение в тази му част касаеща издръжката на детето Б.С.Ф..
-
По отношение на
малолетното дете М. С. Ф., ЕГН: **********, ще следва ответницата да бъде
осъдена да му заплаща чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка
в размер на 80 лева, до възникване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, като издръжката в останалата част до претендираните
100 лева отхвърля като неоснователна и недоказана, като допуска предварително
изпълнение на съдебното решение в тази му част касаеща издръжката на детето М. С.
Ф..
Този размер на определената
за двете деца издръжка е подходящ и
справедлив предвид възрастта им и техните моментни потребности. Действително от събраните по делото доказателства
не бе установено какви доходи реализира майката, дали въобще работи, а още
повече къде се намира към момента на предявяване на иска, предвид факта, че
същата е обявена за ОДИ.
В тази връзка, при влизане на това съдебно решение в сила, е налице правопроменяща причина по отношение на присъдената на ищеца
издръжка за детето С. Ф., постановена с решение № 157/24.10.2007 г, постановено
по Гр. Дело № 154/2007 г по описа на РС- Ардино.
По втория обективно съединен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК:
Настоящото
искане, обуславящо произнасяне по реда на спорната съдебна администрация, черпи
правното си основание от чл. 127а, ал.2 от СК /нов ДВ бр. 100 от 21.12.10г/, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съответно при действащата към
датата на ИМ редакция на СК– чл. 123, ал. 2 СК. Същото е допустимо, отправено
до местно компетентния съд, а обсъдено по същество, съдът го намери и за
основателно.
Според чл.127а от ГПК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, като при липса на
съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Ищеца в исковата си молба е отправил искане във връзка с изискванията
на чл.76 т.9 от ЗБЛД и необходимостта от нотариално заверено писмено съгласие
от двамата родители за пътуване в чужбина на двете им деца и невъзможността да
бъде дадено такова от ответницата. В случая с разпоредбата на чл.127а ал.2 от ГПК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на
детето в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния
закон – чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Съгласно разпоредбите на ЗБЛД заявленията
за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили
14-годишна възраст, се подават и подписват от техните родители, настойници или
попечители, които изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на
заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват
заявлението, тоест заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един
от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила
съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без
съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай липсва писмено съгласие на
единия родител - майката за издаване на задгранични паспорти на децата.
Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на
малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители, като спорът се решава по реда на чл.127а
от СК. В случая не може да бъде постигнато такова съгласие между родителите,
поради наличие на обективни причини– трайно отсъствие на майката, която
понастоящем е в неизвестност.
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установяват произходът на децата, чийто родители са страните по
делото, както и фактът за наличието обективно липсващо формално съгласие от
страна на майката, за пътуването на децата в чужбина. Нуждата от пътуване на
децата зад граница и пребиваването им за по- дълъг период от време в друга
държава заедно с родителя на когото се предоставят и родителските права, се
установи безспорно от доказателствата по делото.
Същевременно
проявената от ищеца загриженост и желание да изпълнява лично родителския си
дълг, с непосредствени усилия и
грижи по отглеждането и възпитанието на
децата си, са обективирани с депозирането на
настоящото искане до съда. За приложените по делото писмени и гласни доказателства
не се намериха основания да не кредитират с доверие, както и за приобщения
социален доклад и изразено в СЗ становище, предвид което съдебния състав
разгледал делото по същество приема за доказано, че бащата е родителят, формиращ
семейната средата на децата, като той в момента полага постоянните грижи за
тяхното отглеждане и възпитание, и има осигурено трудов ангажимент в населено място
в чужбина- Р. Турция, за да осигури по- високи доходи по отглеждането на децата.
В
съвкупността си тези обстоятелства, явяващи се релевантни за уважаване на
искането, съдът цени в насока за преценка интересите на децата при разрешаване
издаването на паспорт и пътуване в чужбина, без съгласието на другия родител, в
случая майката.
Предвид
това, интерпретирайки събраните по делото доказателства, за съдебният състав се налага изводът, че в изключителна полза и интерес на двете деца
е да бъде разрешено пътуването им зад граница, като напуснат пределите на
страната и заминат за Р. Турция, а и за други държави, придружавани от своят
баща, тъй като ще се гарантира отглеждането им в семейна среда, под
непосредствените, преки и постоянни грижи на родителя към когото са привързани
и са в емоционална връзка, съвместното им живеене в обкръжението на близки и
роднини на този родител. Отглеждането на децата от неговите родители, общото
съжителство с тях, респективно, личните контакти със същите, са основни негови
права / чл. 124,чл. 126 СК/, както и право, и задължение на родителите,
гарантирани от закона и Конституцията,
поради което няма спор, принципно в интерес на детето е то да расте в
обкръжението на поне един от родителите, без да се прекъсва връзката по
произход, както и да пътува и опознава други страни и култури.
В
случая, бащата е този от родителите, който реално, фактически упражнява
родителските права върху двете деца, като същевременно последният има
необходимите качества и родителски капацитет, за да обезпечи правилното
отглеждане на децата, личностното им развитие и възпитание, както и подходяща
социална среда, да задоволява техните потребности– физически и емоционални, с
което би гарантирал техните интереси и права, макар и в чужда страна. След като
това е така, за да може да изпълнява родителските си задължения, с оглед
правото си на свободен избор на работа и придвижване, като гражданин на ЕС, на
бащата би следвало да се даде възможност
да живее свободно в чужбина с двете деца. Поради това и съдът приема, че са
налице предпоставките на закона, даващи основание да бъде разрешено неограничено
пътуване извън страната на двете деца Б. и М. Ф., без съгласието на майката В.Я.А.,
тъй като това е в изключителна полза и в интерес на подрастващите.
Не са
налице законовите ограничения, предвидени в чл. 35, ал. 1 от КРБ и чл. 33, ал.
3 от ЗБЛД, касаещи правото на български гражданин, понастоящем и след присъединяването
на Р България към ЕС и европейски гражданин, да напуска пределите на страната
ни и се завръща в нея. Искането за предоставяне на неограничено във времеви
аспект разрешение на децата да пътуват, респективно, да пребивават в друга
държава, както и намерението на ищеца да се установи заедно с тях в друга
държава, също не би било в противоречие с техните права и законни интереси,
нито с тези на майката по произход. Това е така, доколкото по делото се установи трайната липса на интерес
на ответницата към децата, което сочи създалата се ситуация, за резултат
единствено от нейния личен избор.
От
своя страна, ответницата по никакъв начин не оспори иска в тази му част, а
назначения служебен защитник намира същият за основателен.
В
контекста на изложените правни съображения, съдът намира, че следва да осигури
възможност на малолетните деца да пътуват в чужбина, за да живеят съвместно със
своя баща и да се отглежда от него, като няма да е в тяхна вреда даването на
разрешение за пътуванията им зад граница, без съгласието на майката, до
навършване пълнолетието им. Поради това и искането по чл. 127 а, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, следва да бъде уважено. В защита
интереса на децата, пътуванията им зад граница, следва да бъдат разрешени без
период през съответна календарна година, придружавани единствено от бащата, но
не и по начин- с негово съгласие и придружавани от други роднини.
Направените
изводи предпоставят в съответствие с действащия правен режим в страната ни, за
задгранични пътувания на децата да бъдат издадени задгранични паспорти съгласно
чл. 34, вр. чл. 38, т. 3 от ЗБЛД, поради обективната
невъзможност на майката да даде лично съгласие за това и такова съгласие следва да бъде заместено по реда на чл. 127 а, ал. 2 СК, с решението на
съда.
При този изход на производството
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца изцяло направените от
него във връзка с производството разноски, които възлизат на обща сума в размер
на 230 лева: 30 лева – държавна такса за образуване на производството пред първоинстанционния съд и 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ответницата следва да
заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт и 4 %
държавна такса върху тригодишните платежи на определените размери на издръжките
на двете деца, която възлиза на 259.20 лева.
Мотивиран
от изложените съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото
по същество,
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Б.С.Ф., ЕГН: ********** и М. С.
Ф., ЕГН: ********** при техния баща- С.Ф. Ф., на адрес, постоянния адрес в Р. България- с. Брезен, община
Ардино и на адрес по местоживеене, когато се намират в Р. Турция;
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата Б.С.Ф.,
ЕГН: ********** и М. С. Ф., ЕГН: ********** на техния баща- С.Ф.Ф.;
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката В.Я.А., ЕГН: ********** и децата Б.С.Ф.,
ЕГН: ********** и М. С. Ф., ЕГН: **********, както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9.00 до 19.00ч., както
и един месец през лятото, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск, в негово
присъствие или присъствие на негов роднина, когато децата се намират извън
пределите на Р. България, и с разрешението на бащата и извеждането им от дома,
когато децата се намират в Р. България, като майката се задължава да връща децата на
бащата незабавно след изтичане на определеното
време за лични
отношения;
ОСЪЖДА В.Я.А., ЕГН: **********, да заплаща на Б.С.Ф., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител С.Ф. Ф.,
месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на завеждането на ИМ в
съда- 19.12.2012 г, до възникване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, като издръжката в останалата част до претендираните
120 лева отхвърля като неоснователна и недоказана;
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в тази му
част касаеща издръжката на детето Б.С.Ф.;
ОСЪЖДА В.Я.А., ЕГН: **********, да заплаща на М. С. Ф., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител С.Ф. Ф.,
месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от датата на завеждането на ИМ в
съда- 19.12.2012 г, до възникване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване, като издръжката в останалата част до претендираните
100 лева отхвърля като неоснователна и недоказана;
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в тази му
част касаеща издръжката на детето М. С. Ф.;
рАЗРЕШЕВА да се издадат задгранични паспорти за
пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 от ЗБЛД/ на децата Б.С.Ф., ЕГН: **********,
родена на *** г. и М. С. Ф., ЕГН/ **********, роден на *** г, представлявани от
своя баща и законен представител- С.Ф. Ф., с ЕГН: **********,
без да е необходимо съгласието на майката
В.Я.А., ЕГН: **********;
РАЗРЕШАВА на децата Б.С.Ф., ЕГН: **********,
родена на *** г. и М. С. Ф., ЕГН/ **********, роден на *** г, да напускат
свободно и без ограничения във времето пределите на Р. България, за да
пътуват до Р. Турция, както и до други
страни и да пребивават в тях, придружавани от баща си и законен представител С.Ф.
Ф., без ограничение през съответна календарна година,
до навършване на пълнолетие, без да е необходимо за това съгласието на майката В.Я.А.,
ЕГН: **********;
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта по
отношение издаването на задгранични паспорти и пътуването на децата в чужбина.
ОСЪЖДА В.Я.А., ЕГН: **********, да заплати на
основание чл. 7, ал. 2 от ТДТССГПК 4% ДТ върху
уважения размер натригодишните падежи на присъдената издръжка, на децата Б.С.Ф., ЕГН: **********, родена на *** г. и М. С. Ф., ЕГН/ **********,
роден на *** г , в размер на 259.20 лева /Двеста петдесет и девет лева и 20 ст./
в полза на държавата по сметка
на бюджета на съдебната власт;
ОСЪЖДА В.Я.А.,
ЕГН: **********, да заплати на С.Ф. Ф., с ЕГН: **********, на основание чл. 78 от ГПК направените
деловодни разноски в размер на 230 лева- внесена ДТ и възнаграждение за
адвокат;
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС- Кърджали в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: