Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.12.2020 год.

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                         ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 768 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

            Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от присъединения взискател – държавата чрез ТД на НАП-София срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20197930400230 по описа на ЧСи Наталия Дангова с длъжник О.К. предявено на 25.09.2020 год. Твърди, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е разпределил постъпилите суми по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, тъй като с привилегия по този пункт не се ползват такси и разноски в полза на съдебния изпълнител. Обжалва и разпределението в частта за разпределените суми в полза на първоначалния взискател „Е.“ Д. тъй като не ставало ясно по какъв начин са определени сумите.

            Ответникът не взема становище по жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Производството по изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Дангова с взискател „Е.“ Д. *** и длъжник О.К. на основание изпълнителен лист от 16.05.2019 год. по ч.гр.д. № 417/19 год. на РС-Ихтиман за сумата 16 917,07 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 год. до изплащане на вземането, 629,69 лв. – мораторна лихва от 03.12.2018 год. до 15.04.2019 год.; 338,35 лв. – държавна такса и 1037 лв. адвокатско възнаграждение по делото. На основание чл. 458 от ГПК Държавата е конституирана като присъединен взискател по изпълнителното дело, като съгласно приложеното удостоверение от НАП вземането й възлиза на 550 210,26 лева. Като присъединен взискател е конституиран и Н.Б. В.  за вземане по трудово правоотношение, като при предходно разпределение този взискател е изцяло удовлетворен.  На основание чл. 456 от ГПК е конституиран като взискател и кредиторът ДЗЗД „О. МСКГ“, съгласно удостоверение, издадено по изп. дело № 20197930400380 по описа на ЧСИ Дангова. По искане на взискателя изпълнението е насочено върху банковите сметки на длъжника О.К. открити в „ЦКБ“ АД. По искане от О.К. от 11.09.2019 год. за ограничаване размера  на удръжките по наложения запор и след съгласуване с взискателя същите са ограничени до 35 000 елва месечно. Постъпващите ежемесечно суми са разпределяни съгласно разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД, като са превеждани своевременно на взискателите, за които са определени. От постъпилата по изпълнителното дело сума от момента на налагане на запора в размер общо на 455001,50 лв. на първоначалния взискател „Е.“ Д. са изплатени 7 262,46 лв., от които: 2229,35 лв. - за погасяване на вземането му за такси и разноски по гражданското и изпълнителното производство, 629,69 лв. - присъдени лихви, 2363,69 лв. - законна лихва за периода 15.04.2019 год. – 31.08.2020 год. и сумата 2039,73 лв. – част от главницата. На присъединения взискател НАП са изплатени 393 049,70 лв.  за частично погасяване на вземането; на присъединения взискател Н. В.  са изплатени 5 507,51 лв. за окончателно погасяване на вземането по изп. дело 20207930400074; събраната такса по т. 26 е 13 731,37 лв., в т.ч. 12532,14 лв. за публичното вземане на НАП; събраните прости такси, които не са изплатени от взискателя и са за сметка на длъжника – 397,46 лв. и за комисионни банков превод  - 53 лева. Посочено е, че сумата 35 000 лева предстои да бъде разпределена. Изготвеното разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми е предявено на страните на 25.09.2020 год., за която дата всички са надлежно уведомени.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от  присъединен взискател в изпълнителното производство и против акт, чието обжалване изрично е регламентирано в закона /чл. 463 от ГПК/.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

 Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели, като в настоящия случай е налице присъдиняване по право на жалбоподателя. При него съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото удовлетворяване. На първо място, присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания съгл. чл. 458 ГПК.

В разпределението съдебният изпълнител е посочил размера на вземанията на всички присъединени взискатели, като е изчислен и размерът на дължимите такси и разноски, които не са заплатени от взискателя, но са за сметка на длъжника и подлежат на събиране от постъпилите от запора върху банковите сметки суми. Посочен е и редът на удовлетворяване на вземанията, с оглед привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските по принудителното изпълнение, като тук се включват дължимите такси и направените разноски, свързани с изпълнението и същите са описани подробно в първата част на разпределението. Поради това съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не е ясен техният произход. Държавата  е конституирана като присъединен взискател на основание чл. 458 от ГПК и е включена в обжалваното разпределение, като за публичните вземания същата е удовлетворена предпочтително и до настоящия момент в полза на НАП е преведена сума в размер общо на 460 761,42 лева.

Правилно са изчислени и са включени в разпределението и дължимите такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно забележка 1 към т. 26 от Тарифата  при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответна на събраната сума. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТР е изчислена върху материалния интерес – размера на целия дълг /вземанията по всички изпълнителни листа в полза на първоначалния и присъединения взискател/, но е събрана част от нея, съответстваща на събраната за взискателите сума. Спазено е и изискването таксата, събрана при частични плащания да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че съдебният изпълнител следва да се счита за хирографарен кредитор и да събере таксата си по т.26 ТТРЗЧСИ чрез издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ. Таксата по т. 26 се събира от длъжника, тъй като взискателят няма задължение да я внася авансово, но в крайна сметка тя е дълг, който взискателят има към органа по принудителното изпълнение за извършената от него работа, която се изразява в събирането на неговото вземане от длъжника. Поради тази причина при събиране на вземането на взискателя чрез реализиране на конкретен изпълнителен способ, от сумите, които са предназначени за него, съдебният изпълнител следва да удовлетвори дължимото му се възнаграждение именно в тази фаза, а не да бъде принуждаван да се снабдява с изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК, съответно да образува изпълнително производство срещу взискателя. Отговорите по цитираната от жалбоподателя т.11 от ТР №2/2015 год. от ВКС се отнасят единствено за авансовите такси, които следва да се внасят от взискателя преди извършване на всяко действие – това са таксите за образуване на дело, запори, справки, възбрани, описи и др. Тази точка не се отнася за таксите, които не се дължат от взискателя авансово – таксата по т.26 ТТРЗЧИ и таксите по т.23 и т.30 ТТРЗЧСИ

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното, обжалваното разпределение, извършено от съдебния изпълнител, е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП-София срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 201979304000230 по описа на ЧСи Наталия Дангова рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, с длъжник О.К. предявено на 25.09.2020 год., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ :  1.

          2.