№ 1686
гр. Варна, 03.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Ивелина Владова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500582 по описа за 2023 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 88431/21.12.2022г от
МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД ЕИК *********, представлявана от д-р
Красимир Петров Петров - Изп.директор, съд.адрес: гр.Варна бул.“Цар
Освободител“ № 100 - адв.д-р О. Н. Томова-Куцарова от ВАК, срещу
решението на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г. по гр.д.№ 5906/ 2021г, с което е
осъдена МБАЛ, ТЕЛК първи състав, да заплати на Цвета А. М. ЕГН
********** от гр.Варна ул.“Св.Климент"№ 23А вх.1 ет.1 ап.1, чрез адв.Св.А.
от ВАК, сумата от 3886,82лв, представляваща обезщетение за причинени
вреди вследствие погрешно издадено ЕР № 1435/15.06.2020г, с което ищцата
неправомерно е била лишена от чужда помощ и е била принудена да заплаща
за личен асистент и чужда помощ за 7 месеца по 555,26лв месечно за периода
от 1.06.2020г до 31.12.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 21.04.2021г, до окончателното изплащане, на
осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД; сумата от 285,47лв, от която 155,47лв - за държ.такса
и 130лв - депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК; сумата от 34лв за
покриване на разходи за воденото дело, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно поради фактическа
неизясненост, необоснованост и наличие на процесуални нарушения, като
излага сл.доводи:
1. Без да били налице обективни данни, ВРС приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване твърдение на ищцата за наличие на
1
НЕПРАВОМЕРНО действие на експертите на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Анна-
Варна"АД.
Неправомерно действие е волево поведение, което не съответства на
правните норми.
В случая, както е изложено и в ПО на ИМ, въз основа наличната
медицинска документация и съгл.чл.68 ал.1 и ал.2 от Наредба за
медицинската експертиза, ТЕЛК се е произнесла по необходимостта от чужда
помощ и не е определила такава, тъй като е приела, че лицето било в
състояние да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си
потребности.
Определените 100% по основното заболяване и неговия
симтомокомплекс към момента на освидетелстване /МБАЛ“Св.Анна“,
Отделение „Диализно лечение“, Етапна епикриза от 24.04.2020г – авто- и
алопсихично ориентирана. В задоволително общо състояние. Заема активно
положение в леглото. RR 120-130/70. Крайници без отоци. Походка-
самостоятелна. НЬ 84; Уреа 13.75; Креатинин 624.05. Сравнително добре
рехабилитирана, със стабилна хемодинамика както в дома, така и по време на
ХД/, самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.
Определените 40% за състояние след ИМИ в ЛСМА с десностранна
централна латентна хемипареза /Консулт невролог-Амб.лист 002346/
7.11.2019-ЧМН б.о., пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично повишен
мускулен тонус. Походка самостоятелна. Консулт невролог-Амб.лист
002458/21.11.2019-ЧМН б.о.; пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично
повишен мускулен тонус. Походка самостоятелна/, самостоятелно не е
основание за определяне на чужда помощ.
Определените 10% за намалена зрителна острота самостоятелно не е
основание за определяне на чужда помощ.
ЕР на ТЕЛК не можело да се приеме за незаконосъобразно, нито за
„погрешно", тъй като е спазена нормативната уредба и в частност,
разпоредбите на Наредба за медицинската експертиза. ЕР е взето в рамките,
предвидени от законодателя по отношение на това да се определи или не
чужда помощ съобразно състоянието на лицето, без да има императивни
условия в НМЕ, нито конкретна методика за прилагане на отправните точки,
подобно на тази, според която се определя процентът на инвалидизация.
2
Термин „по съвокупносг' (НЕЛК ЕР 2801/14.10.2020) не съществува в
нормативната уредба.
Използваното мотивиране ''Нарушено качество на живот“, посочено в
ЕР на НЕЛК № 2801/14.10.2020г не съществувало в нормативната уредба и
поради това е неприемливо.
Текстът на чл.68 ал.2 от НМЕ гласял : „Чужда помощ се определя на
лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при
задоволяване на ежедневните си потребности".
Видно от текста на ЕР на ТЕЛК, освидетелстващият състав е оценил
работоспособността на ищцата по документи, като изложените в тях данни не
са водели до предположение за липса на възможност лицето да се обслужва
самостоятелно. От това следва, че един от елементите на фактическия състав
на отговорността по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД категорично липсва - няма нарушена
правна норма, респ. не е налице противоправно поведение.
2. Грубо нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
това, че РС, въпреки възраженията на страната за преклудиране правото за
представяне на доказателства, приел като доказателствата документи,
доказващи, че, освен основното възнаграждение по гражд.договор, на Румяна
А. били заплащани и необходимите суми за осигуровки. Тези документи,
както и всички представени- гражд.договор, приемно-предавателни
протоколи и разписки за получени суми, били изготвени за нуждите на
настоящото производство и не би следвало да се считат за годни
доказателства.
Твърдението, че ищцата получила процесните суми в заем от своята
дъщеря, за да ги даде на своята майка като заплащане на услуга за полаганите
грижи, звучи, слабо казано, безумно и счита, че с това явно се подценявал
интелектът както на насрещните страни, така и на съда.
3. 3а неправомерни счита и действията на съда, даващи предимство на
една от страните в процеса, като в първото по делото с.з. ищцовата страна,
след като ясно заявила, че нямало да сочи повече доказателства и да прави
доказателствени искания, била „подканена" от РС да иска призоваване на
свидетели, с чиито показания да бъде доказано реалното изпълнение на
гражданския договор.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
3
отменено решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за
двете инстанции.
Въззивна жалба вх.№ 88906/22.12.2022 е подадена от ТЛП - ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София 1172, р-н„Изгрев" бул.„Г.М.Димитров" № 1,
представлявано от Живко Колев и Бисер Иванов в качеството им на изп.
директори, по горепосоченото дело, („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД",
чрез юриск.М.Димитрова, съд.адрес: гр.София 1172, р-н „Изгрев" бул.„Г.М.
Димитров" № 1, против същото решение на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г по
гр.д.№ 5906/2021г, с което МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД е осъдена да заплати
на ищцата Ц. А. М. горепосочените суми
Счита така постановеното решение изцяло за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно - постановено е при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и на материалноправните норми и при
явна необоснованост и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено
друго за отхвърляне на предявените искове.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете същото за
правилно, моли за неговото изменение отчасти, като бъде намален размерът
на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от това последици за
разноски и лихви, отчитайки направените от дружеството възражения.
Излагат се подробни доводи:
1. РС е приел, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска
по чл.49 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД, без в действителност да е изследвал кои елементи
от ФС били доказани при условията на пълно и главно доказване от ищцата и
кои не.
Съдът трябвало конкретно, точно и ясно да каже какво приема за
установено относно правно релевантните факти, да посочи върху кои
доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като
ги обсъди по правилата на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК.
При предявен иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД съдът следва да установи онези
4
факти, които имат значение за деянието, за извършването му от ответника,
неговата противоправност или изключването й; за увреждащия резултат,
пряката причинно-следствена връзка между резултат и деликтно поведение;
за опровергаване на презумпцията за вина; за освобождаването от
отговорност /в т.см. Решение № 207/ 17.03.2021г на ВКС по гр.д.№ 165/2020г
на IV ГО; Решение № 60289/4.07.2022г на ВКС по гр.д.№ 131/2021г на III ГО;
Решение № 182/ 26.01.2021г на ВКС по гр.д.№ 573/2020 на III ГО/. Съдът има
задължението ясно и точно да посочи какви фактически изводи прави във
връзка с горното, на базата на кои доказателства, какви са правните му
съображения, като ги обоснове по правилата на логиката, опита и научното
знание.
ВРС не бил обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства. достоверността на свидетелските показания,
както и тяхната евентуална заинтересованост с оглед на логическите правила
и житейската логика /В този см. решение по гр.д.№ 748/2011г на II ГО;
решение по гр.д.№ 891/2010г на I ГО и решение по гр.д.№ 761/2010г на IV ГО
на ВКС/.
2. Счита, че в хода на първоинстанционното производство останал
недоказан фактическият състав на чл.49 ЗЗД от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
3. Предявеният от Цв.М. иск е квалифициран от съда като такъв по
чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, т.е. отговорност за непозволено увреждане при възлагане
на работа.
Съгласно Определение № 7022/2.11.2021г съдът правилно е
разпределил в доказателствена тежест на ищцата да докаже противоправно
поведение на служители на МБАЛ“Св.Анна", изразяващо се в конкретни
действия и/или бездействия, действително претърпени вреди, които са
настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа на служители
на ответника, както и нейния вид, причинно - следствената връзка между
вредата и неправомерното действие на служител на МБАЛ“Св.Анна" и
съответно размер и характер на понесените вреди.
4. Тъй като ищцата основава своите искания на твърденията за
претърпени вреди в резултат виновно, противоправно действие или
бездействие на ответника или негови служители, тя трябвало да установи, че
5
ответникът или неговите служители са осъществили противоправното
действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението им и вредите.
Такова доказване за противоправно поведение на служител на
ответника не било проведено.
5. Не ставало ясно кое било твърдяното противоправно действие или
бездействие на ответника и неговите служители.
В исковата си молба ищцата е акцентирала на причинените й вреди и
подробно ги е описала.
Липсва, обаче, конкретност на фактите относно деликтното поведение
на съответното лице - служител на МБАЛ“Св.Анна", което да е станало
причина за ангажиране безвиновната отговорност на лечебното заведение по
чл.49 ЗЗД.
Направени били твърдения за „погрешност" на решението на ТЕЛК от
15.06.2020г.
Освен това, ищцата не е ангажирала доказателства, сочещи на
противоправно действие и/или бездействие на конкретен служител от ТЕЛК,
което да доведе до ангажиране на отговорността на работодателя по чл.49
ЗЗД.
Не се доказаха необходимите обстоятелства, които да очертаят
конкретното поведение на конкретно лице - пряк причинител на вредата -
каква работа му е била възложена, в кръга на служебните си задължения ли е
действало, дали са налице негови действия или бездействия, в какво точно се
изразява виновното му поведение като пряк причинител на вредата.
Не се доказа противоправността в поведението на изпълнителя на
възложената работа - дали не е изпълнил или е нарушил свои конкретни
задължения, произтичащи от закона, дали е налице недобросъвестност при
изпълнение на служебните му задължения, дали е налице хипотезата на
бездействие.
Единствено беше представено решение на НЕЛК от 14.10.2020г„ от
чийто текст не е видно да е налице противоправност на поведението на който
и да е от членовете на ТЕЛК. Спазени са всички изисквания на Наредбата за
медицинската експертиза.
6
Всички тези обстоятелства, част от фактическия състав и ангажирането
на безвиновната отговорност на работодателя по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45
ЗЗД не са обсъдени в обжалваното решение.
Тъй като от ищцата не беше доказано при условията на пълно и главно
доказване наличието на противоправност в поведението на служители на
ТЕЛК от МБАЛ“Св.Анна" счита, че не е доказан пълният фактически състав
на непозволеното увреждане съгласно чл.49 ЗЗД и не може да бъде
ангажирана отговорността на лечебното заведение.
6. Съгласно константната практика на ВКС, в т.ч. и Решение №
207/17.03.2021г на ВКС по гр.д.№ 165/2020г на IV ГО: „Съдът дължи мотиви
дали деянието, за което се твърди, че е причинило увреждането на ищеца, е
противоправно. Противоправно е онова поведение, което не съответства на
дължимото според предписанията на правния ред и порядък или на забраната
да не се вреди другиму, стига да липсват основания, които да оправдават
настъпването на вредата. Съдът следва да се обоснове защо съответното
деяние е противоправно - какво е било дължимото поведение според
разписаните разпоредби или обичая, морала и добросъвестността, според
необходимостта от съобразяване със субективните права и законни интереси
на пострадалия."
В настоящия случай РС не е изложил мотиви, от които да става ясно
защо е приел, че е налице противоправност в поведението на служителите на
ТЕЛК към МБАЛ“Св.Анна-Варна", кое е това поведение, което квалифицира
като противоправно, на каква база приема, че е противоправно и кое е било
дължимото поведение. Затова счита същото за необосновано.
7. и 8. Съдът е ценил показанията единствено на Румяна А., която, както
се установило в последното о.с.з. на 7.09.2022г, е майка на ищцата Цв.М. и
неин личен асистент. Затова счита, че показанията й следвало да бъдат
ценени по реда на чл.172 ГПК. В тази връзка липсвало мотивировка от страна
на съда защо дава вяра на същите спрямо останалия събран материал по
делото.
Съдът не просто се бил позовал на същите, но в мотивите е възпроизвел
дословно /използвайки метода "копи-пейст"/ текста от разпита на майката на
ищцата в о.с.з. от 07.09.2022г и затова счита, че съдебният акт не съдържал
никаква собствена преценка и обсъждане на събрания доказателствен
7
материал, нито отговор на направените от ответника и ТЛП доводи и
възражения
Поради това счита, че на решението липсват мотиви и изискуемото
съгл.чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК съдържание, като при тези
обстоятелства ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение -
основание за отмяна на решението, съгл.чл.281 т.3 ГПК.
9.Липсва произнасяне от страна на РС по възражението, направено от
МБАЛ“Св.Анна-Варна", а и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД относно
нищожността на гражданския договор, сключен на 1.06.2020г /което е цели 14
дни преди решението на ТЕЛК от 15.06.2020г/ и договор за заем от
1.06.2020г.
Липсата на произнасяне по отношение на възражението за нищожност
на двата договора е съществено процесуално нарушение, допуснато от ВРС
Не били обсъдени изобщо аргументите, наведени от ответника и ТЛП,
като следва да се отбележи, че съгласно TP от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г.
на ОСГТК на ВКС „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства". Т.е. извън направеното от страна
на МБАЛ“Св.Анна“ и ТЛП-ЗАД възражение за нищожност, ако съдът
установи друго основание за нищожност, следва задължително да се
произнесе по него, доколкото в крайна сметка наличието на гражданския
договор от 1.06.2020г и съответно договора за заем от 1.06.2020г е
преюдициален въпрос по отношение на отговорността по чл.49 ЗЗД.
10. Счита за безспорно установено, че по отношение на посочения
граждански договор налице била абсолютна симулация, на осн.чл.26 ал.2
предл.5 ЗЗД и затова същият бил нищожен и не пораждал правно действие.
Това се отнасяло и за представения Договор за заем от 1.06.2020г и
анекса към него. Индикация за това е и обстоятелството, че двата договора
били сключени преди датата на ЕР на ТЕЛК от 15.06.2020г.
В показанията си свид.Йорданова в о.с.з.от 7.09.2022г ясно била
посочила, че Цв.М. можела да се оправя сама вкъщи.
11. Въз основа на представените от ищцата съобщение от НАП изх. №
8
0300И1081168/20.04.2022г и платежен документ от 27.04.2022г се установява
единство, че от страна на А. били внесени данъци и приходи към централния
бюджет в размер на 714лв, след като била подала данъчна декларация на
20.04.2022г за периода 2020г, инцидентно, след като съдът уважил
доказат.искане за изискване от ТД на НАП-Варна информация относно
декларираните от А. доходи, касаещи процесния период 15.06.2020г -
1.01.2021г.
12. Със ССчЕ било установено, че тези суми дори не били дължими,
13. В с.з. на 7.09.2022г самата А. казала, че била платила тези суми,
защото адвокатът й така й бил казал да направи.
14. Съгл.чл.26 ал.2 предл.5-т от ЗЗД привидните договори са нищожни.
15.Доколкото в последното о.с.з. на 7.09.2022г било установено, че
всъщност Румяна А. била майка на ищцата Цв.М., както и неин личен
асистент, и нейните показания следвало да бъдат ценени по реда на чл.172
ГПК, то оставало неясно дали последната като майка не изпълнявала
нравствен дълг да се грижи за дъщеря си или в действителност имало воля за
сключване на договор, по силата на който Цв.М. в качеството си на дъщеря да
е заплащала на майка си за нейните грижи. Не ставало ясно и дали такава
воля е имало при сключването на договора за заем от 1.06.2020г доколкото
същият бил сключен между майката и дъщерята и дали дъщерята не е
изпълнявала нравствен дълг.
16. В условие на евентуалност, в случай, че се приеме за доказан
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, моли да се
има предвид, че Цв.М. в действителност е останала без личен асистент за
периода от 15.06.2020г до 14.10.2020г, който факт не бил съобразен от ВРС
въпреки направените възражения от ответната страна и ТЛП в тази връзка.
Решението на ТЕЛК било издадено на 15.06.2020г и е било отменено с
Решение на HEЛK на 14.10.2020г, т.е., в случай, че се приме от съда, че се
дължи обезщетение, то би следвало да е само за 4 месеца, а не за
претендираните 7 месеца.
В тази връзка и евентуално дължимата лихва следва да бъде за по-
кратък период от време - за 4 месеца.
Поради всичко изложено моли за отмяната решението на ВРС като
9
неправилно и необосновано - постановено в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила, както и необоснованост, като бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск заедно
със законните последици, вкл. и присъждане на претендираната законна
лихва и сторените разноски.
В условие на евентуалност, моли за изменение на решението, като бъде
намален размерът на присъденото обезщетение, ведно с произтичащите от
това последици, касаещи размера на законната лихва и размера на дължимите
разноски.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор от Ц. А. М.,
чрез адв.Св.А. от ВАК, се изразява общо становище за неоснователност и по
двете жалби - на ответника по иска и на ТЛП.
В случая се касаело за нанесени щети на Цв.М. - тежко болна /на
хемодиализа, с инсулт и полусляпа/, на която погрешно било отнето правото
на чужда помощ и в резултат на грешката на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна-
Варна“ била принудена да заплаща за чужда помощ, която й се полага по
закон. Така била увредена с долупосочените суми за 7 месеца, докато с
решението на НЕЛК било възстановяване правото й на чужда помощ.
Съображенията са следните:
1. ВРС правилно е приел, че са налице всички предпоставки за
уважаването на иска по чл.49 ЗЗД предвид, че контролната инстанция НЕЛК-
София се е произнесла за отмяната решението на ТЕЛК и след 7 месеца
обжалване са „върнали“ чуждата помощ на жалбоподателката.
2. Решението на НЕЛК не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Ако съдът, евентуално, отмени решението на ВРС за възстановяване
щетите от погрешното решение на ТЕЛК, това би означавало, че извън
сроковете за обжалване се отменят и последиците от влязлото в сила решение
на НЕЛК.
3. и 4. В хода на първоинст.производство било доказано от ищеца при
условията на пълно и главно доказване фактическият състав на чл.49 ЗЗД.
Правилно бил определен размерът и характерът на нанесените вреди.
5. Ищцата е доказала своите претенции за претърпени вреди като
10
резултат от противоправното действие/бездействие от служители на
ответника:
- отмененото от НЕЛК решение на ТЕЛК ;
- разходни документи и ССчЕ, неоспорена от страните;
- други приети по делото медицински документи.
6. Бездействието на служителите на ответника, членовете на ТЕЛК
относно корекция на погрешното им решение и необжалването от тях на
решението на НЕЛК, показвало тяхното мълчаливо съгласие, че били
сгрешили и приемали, както решението на НЕЛК, така и последиците от него.
7. Отговорността при подобни случаи е за дружеството- работодател,
регистрирало и организирало и назначило персонала на ТЕЛК при
МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД, представлявано от д-р Кр.Петров – изп.директор .
Правело впечатление, че ответниците изобщо не оспорвали и не
коментирали медицинската грешка, допусната от служителите от ТЕЛК на
работодателя при определяне на „чуждата помощ" на ищцата, а се оспорвало
как ищцата била осигурила средствата, с които била заплатила за чуждата
помощ и личността на личния асистент и свидетел Румяна А.. Естествено
било, когато човек е в нужда, да иска помощ и средства от близките си, както
била направила ищцата, а всички показания на свид.Р.А. се потвърждавали от
документните и гласните доказателства по делото.
Затова било нормално съдът да кредитира показанията на майката на
ищцата и неин личен асистент, тъй като съответствали напълно на останалите
доказателства, а и тя била пряк свидетел на случилото се с Цв.М..
В показанията си свидетелите са потвърдили, че Цв.М. трябвало да
ходи през ден на хемодиализа, на прегледи при лекари и изследвания, била
полусляпа с инсулт и не можела да излиза сама от къщи, да пазарува, да
пресича улици, да се самообслужва и да взема лекарствата си.
Правилно съдът не бил кредитирал общите фрази, произнесени от
свидетелката-неспециалист, че ищцата можела да се оправя сама вкъщи,
което противоречало и на становището, посочено в решението на HEЛK.
Във връзка с възражението на ответниците относно периода на
оставането на ищцата без чужда помощ - за 4 месеца, а не за 7 месеца, по този
въпрос имало заключение от ССчЕ, неоспорено от страните, от което се
11
установявало, че на ищцата се дължали суми за 7 месеца.
Ето защо моли за оставянето без уважение подадената жалба и за
потвърждаване решението на ВРС в обжалваната част, с която е осъдена
ответната страна, при участието на ТЛП, да заплати посочените суми.
Моли за присъждане сторените съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо, жалбите заедно с писмения отговор следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в открито съдебно заседание подадените
въззивни жалби, както следва:
въззивна жалба вх.№ 88431/21.12.2022г от МБАЛ„Св.Анна-
Варна"АД ЕИК *********, представлявана от д-р Красимир Петров Петров -
Изп.директор, съд.адрес: гр.Варна бул.“Цар Освободител“ № 100 - адв.д-р О.
Н. Томова-Куцарова от ВАК, и
въззивна жалба вх.№ 88906/22.12.2022г е подадена от ТЛП - ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве"АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София 1172, р-н„Изгрев" бул.„Г.М.Димитров" № 1,
представлявано от Живко Колев и Бисер Иванов в качеството им на изп.
директори, по горепосоченото дело, („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД",
чрез юриск.М.Димитрова, съд.адрес: гр.София 1172, р-н „Изгрев" бул.„Г.М.
Димитров" № 1, против същото решение на ВРС-16с-в № 3631/23.11.2022г по
гр.д.№ 5906/2021г,
двете подадени срещу решението на ВРС-16с-в № 3631/ 23.11.2022г по
гр.д.№ 5906/2021г в частта му, с което е осъдена МБАЛ, ТЕЛК първи състав,
да заплати на Цвета А. М. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Св.Климент"№
12
23А вх.1 ет.1 ап.1, сумата от 3886,82лв, представляваща обезщетение за
причинени вреди вследствие погрешно издадено ЕР № 1435/15.06.2020г, с
което ищцата неправомерно е била лишена от чужда помощ и е била
принудена да заплаща за личен асистент и чужда помощ за 7 /седем/ месеца
по 555,26лв месечно за периода от 1.06.2020г до 31.12.2020г, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -
21.04.2021г, до окончателното изплащане, на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД; сумата
от 285,47лв, от която 155,47лв - за държ.такса и 130лв - депозит за вещо лице,
на осн.чл.78 ал.6 ГПК; сумата от 34лв за покриване на разходи за воденото
дело, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, като решението е постановено при участието на
ТЛП на ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД
ДА СЕ ВПИШАТ в СПЛ
като въззивници
- МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД и
- ТЛП ЗАД“ДаллБогг:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД
като въззиваема
Ц. Ал.М.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13