Р
Е Ш Е Н И Е
№
686 18.05.2017 година гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
пети май две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря: Ж.С.,
като
изслуша докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №1207/2017 г. по описа на РС-Бургас, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр.В., район О., ул.„С.” № ...., представлявано от Г.О.Г., с която се иска от съда да
постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца сумата от 20,14 лева с
включено ДДС - главница, представляваща сбор от неплатени мобилни услуги към
номер ......................, за които има издадени фактури с
№№**********/15.12.2013 г. на стойност 20,29 лева, от която към настоящия
момент не е заплатената сума в размер на 17,06 лева и №**********/16.01.2014 г.
на стойност 3,08 лева, която към настоящия момент не е заплатена, ведно с
обезщетение за забава в размер на 6,06 лева, начислено за периода от
03.01.2014 г. до 19.12.2016 г. върху задължението от 17,06 лева по фактура
№**********/15.12.2013 г. и в размер на 1,06 лева, начислено а периода от
04.02.2014 г. до 19.12.2016 г. върху задължението от 3,08 лева по фактура
№**********/16.01.2014 г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4621/22.12.2016 г. по ч.гр.д.№8173/2016 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че вземането е за използвани и неизплатени
мобилни услуги по посочените по-горе фактури, издадени от „...........”
ЕАД, както и че на 29.05.2016 г., „...........”
ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на вземания със „.............” ООД, по
силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по горепосочените
фактури, които е прехвърлило на настоящия ищец с Договор от 12.05.2016 г., за
което длъжникът е бил уведомен.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства,
претендират се съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, представя писмена молба, вх.№17398/09.05.2017 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор по
исковата молба, в който е оспорила претенциите, както по основание, така и по
размер. Посочено е, че ответникът не е имал облигационни отношения с „........”
ЕАД, поради което и не му дължи претендираните суми, както и че договорът за цесия
не е произвел действие спрямо него по подробно изложени в отговора доводи. В
тази връзка се оспорват истинността и автентичността на пълномощно, по силата
на което „.........” ЕАД упълномощава първия цесионер да извърши уведомяване по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и истинността и автентичността на два броя
уведомления без дати от „..................” ООД, а така също и
действителността на договор за цесия от 12.05.2016 г. и автентичността и
истинността на уведомление, подписано от С.Ц.. Ангажирани са доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и с упълномощения си процесуален представител – адв.М.П., която
оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на
ищцовата претенция и претендира разноски.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
на
предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приети като доказателство по делото
са извлечение от месечна сметка №********** за телефонен номер ................,
издадена от „...................” за потребление на мобилни услуги в периода
15.12.2013 г. – 14.01.2014 г. на стойност 20,29 лева с ДДС, ведно с
детайлизирана справка за същия период и месечна сметка №********** за телефонен
номер ...................... за потребление на мобилни услуги в периода
15.12.2013 г. – 14.01.2014 г. на стойност 3,08 лева с ДДС, от съдържанието на
които става ясно, че ответникът е адресат по същите.
По делото са приети като
доказателства Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г.,
сключен между „.............” ЕАД и „................” ООД, ведно с Приложение
№1 към този договор и Договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г.,
сключен между „.................” ООД и „Булпойнт 2015” ЕООД, от съдържанието,
на които става ясно, че вземанията на „..........” ЕАД от ответника Г.К.Г. за
сума в размер на 20,14 лева, представляваща главница по фактури с
№№**********/15.12.2013 г. и №**********/16.01.2014 г., както и сума в размер
на 7,12 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от
тях до датата на подаване на заявлението – 19.122016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, предмет на прехвърляне с Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 29.05.2015 г., са преминали в патримониума на настоящия ищец.
По делото е приложено като
доказателство ч.гр.д.№8173/2016 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което става ясно, че е образувано по заявление на „Булпойнт 2015” ЕООД, въз
основа на което има издадена Заповед №4621 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник
да заплати на кредитора „Булпойнт 2015” ЕООД сумата от 20,14 лева, представляваща
главница за неизплатени телекомуникационни услуги по сключен между длъжника и „..............”
ЕАД договор, съгласно два броя фактури №**********/15.12.2013 г. за отчетен
период от 15.11.2013 г. до 14.12.2013 г. на стойност 17,06 лева и
№**********/16.01.2014 г. с отчетен период от 3,08 лева, както и сумата от 7,12
лева - сборно обезщетение за забавено плащане по горните фактури или 6,06 лева
по първата за периода от 03.01.2014 г. до 19.12.2016 г. и 1,06 лева по втората
за периода от 04.02.2014 г. до 19.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 20,14 лева, считано от 21.12.2016 г. до изплащане на вземането.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е неоснователен
поради недоказаност.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно доказателствената
тежест, разпределена
от
съда с проекто-доклада му от 06.04.2017 г., неоспорен от страните, в тежест на ищеца бе да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение между ответника и „..........” ЕАД, по което последното е
изпълнило задълженията си точно, наличието на възникнало в полза на „..........”
ЕАД изискуемо вземане, както и твърденията си относно размера на дължимата от
ответника сума за главница, както и забавата на последния да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок и обстоятелството, че ответникът
е уведомен за цесията от предходния кредитор, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Въпреки указаната от съда доказателствена тежест
ищецът в настоящето производство не
съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си. По делото липсват доказателства за съществуването
на договорно правоотношение между „........” ЕАД и ответника Г.К.Г., включително и през периода15.12.2013 г. –
14.01.2014 г., а от там и за
неговия предмет – предоставяне на мобилни услуги. Поради това остава неизяснено
основанието на претендираното задължение – дали ответникът дължи цена за
ползваната услуга на договорно или друго облигационно основание. Що се отнася до представените и приети като
доказателства фактури – същите са неподписани от издателя,
няма доказателства дали са осчетоводени, поради което и не биха могли да
свидетелстват за извършена доставка на отразената в тях услуга по вид и
количество.
Освен че не установи основанието, на
което се дължи процесната сума, ищецът не е проведе доказване и на факта, че правилно е
калкулирал посочените суми за ползвани мобилни услуги и че е начислил дължимата стойност за
тях съобразно индивидуален
договор с ответника.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на основанието, породило твърдяното право в полза на ищеца, поради което и
решаващият състав приема предявения иск за дължимост на претендираните суми за
неоснователен, поради което и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователна е и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което и като такава следва
да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат сторените в производството
разноски в размер на 600
лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р
ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на
чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, иск от „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК .................,
със седалище и
адрес на управление: гр.В.,
район О., ул.„С.” № ...., представлявано от Г. О. Г., за постановяване
на решение, с което да
се приеме за установено, че
ответникът Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца сумата от 20,14 (двадесет
лева и четиринадесет стотинки) лева с включено ДДС - главница, представляваща
сбор от неплатени мобилни услуги към номер ........................., за които
има издадени фактури с №№**********/15.12.2013 г. на стойност 20,29 лева, от
която към настоящия момент не е заплатената сума в размер на 17,06 лева и
№**********/16.01.2014 г. на стойност 3,08 лева, която към настоящия момент не
е заплатена, ведно с обезщетение за забава в размер на 6,06 (шест
лева и шест стотинки) лева, начислено за периода от 03.01.2014 г. до 19.12.2016
г. върху задължението от 17,06 лева по фактура №**********/15.12.2013 г. и в
размер на 1,06 лева, начислено а периода от 04.02.2014 г. до 19.12.2016 г.
върху задължението от 3,08 лева по фактура №**********/16.01.2014 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №4621/22.12.2016 г. по ч.гр.д.№8173/2016 г. на БРС.
ОСЪЖДА „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК ..................,
със седалище и
адрес на управление: гр.В.,
район О., ул.„С.” № ...., представлявано от Г.О.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща направените по делото разноски за платен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.