МОТИВИ : Срещу подсъдимия Д.К. ***, с ЕГН
**********, било повигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1 б. „ в”
във връзка с чл.342 ал.1, пр.3 от НК във връзка с чл.50, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 14.09.2016
г. в гр.Троян, на ул. „В. Левски”, път ІІ - 35, на км.71+800 при управление на
МПС - лек автомобил „ВАЗ 2101”
с д.к. № ********, негова собственост нарушил правилата за движение - чл.50,
ал.1 от ЗДвП - на кръстовището на ул. „В. Левски”, път П - 35, км. 71+800 и път от гробищен
парк на гр.Троян, при което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство - този по ул. „В. Левски” не пропуснал движещия се мотоциклет „Ямаха
ТДМ” с д.к. № *******, собственост и управляван от С. М. И. от гр.Троян, който
се движел по пътя с предимство, като при потегляне след пътен знак Б 2 не го
пропуснал и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. И., с ЕГН **********
от гр. Троян
Представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч, прокурор Р. П. заявява, че подържа обвинението така, както
е предявено, излага, че от събраните по делото доказателства се установява
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че от заключението на
съдебно - медицинската експертиза се установява причината за смъртта, която е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Излага, че от назначените и изслушани от
съда автотехнически експертизи, включително и от последната се установява, че
във всички четири възможни варианта мотоциклетистът е бил видим за водача на
лекия автомобил. Сочи, че когато е бил на позиция 19, т.е. преди да влезе в
източната част на платното, без спиране, водачът на мотоциклета е бил на 115 метра от подсъдимия,
видимостта между двете МПС е била 98 метра и те са имали
възможност взаимно да се възприемат и видят. Твърди, че при движение на лекия
автомобил в посока при трите варианта, мотоциклета също е бил видим за водача
лекия автомобил, както и обратното.
Не счита, че от обясненията на
подсъдимия и доказателствата по делото има такива, които могат да наведат на
извода, че той е оказал помощ по смисъла
на чл.343 а от НК, за да може да ползва
тази привилегия.
Сочи, че от субективна страна
деянието е извършено при небрежност, като деецът е могъл да предвиди настъпването на резултата и това е една от причините
за това ПТП.
Твърди, че от медицинската и
автотехническите експертизи се установява причинната връзка между нарушението и
вредоносния резултат. Счита, че в конкретния случай е налице съпричиняване на
резултата от страна на водача на мотоциклета, като в обвинителния акт подробно е
посочил в какво се изразява това, излага аргументи в тази връзка. Счита, че не може да се приеме само, че
неправилното поведение от страна на починалия е единствената решаваща причина
за настъпване на това ПТП, като е налице и неправомерно поведение от страна на
подсъдимя, който е нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП и по - конкретно не е пропуснал
движещия се с предимство мотоциклет. Твърди, че няма доказателства дали деецът е
бил с очила, но обвинението приема, че той е бил изправен, движил се е с очила
и е могъл да реагира на всяка една
далечина.
Относно размера на наказанието, с
оглед и категоричната съвина на починалия, с оглед справедливост,
характеристични данни, липса на нарушения, това, че С. е изправен водач, възрастта му и.т.н., счита, че
наказанието следва да бъде определено към минимума. Счита, че това наказание не
следва да бъде изпълнено реално, като предлага същото да бъде отложено по реда
на чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателния срок от 3 години. Предлага на
съда да приложи и кумулативната разпоредба на чл.343 г от НК, като лишаването на
дееца от право да управлява МПС следва да бъде да бъде в минимален срок от 1
година. Намира, че в конкретния случай съдът няма възможност да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като съдебната практика не позволява това.
По отношение на разноските,
предлага на съда да ги възложи в тежест на подсъдимия, досежно веществените
доказателства – мотоциклетът да се върне на наследниците на починалия, а лекият
автомобил на подсъдимия.
На основание чл.76 от НПК като
частни обвинители в процеса са конституирани наследниците на починалия С. М. И.,
както следва : Л.В.И. – лично и като майка и законен представител на
малолетната В.С.И., М.С.И., С.Е.И. и М.С.И., като всичките се представляват от
повереник - адв. Л.Л. от САК. В съдебно заседание се явяват пострадалите Л.И. –
лично и като майка и законен представител на малолетната В.И. и М.И., всичките с
повереника си адв. Л., като не взимат становище в качеството си на частни
обвинители.
Повереникът адв. Л. счита, че така
визираното в обвинителния акт престъпление е доказано от обективна и субективна
страна и за пълна обективност се присъединява към представителя на ОП – Ловеч.
Приема, че действително подсъдимият не е желал настъпване на процесното ПТП
въпреки, че е нарушил ЗДвП и с това е създал условия за реализиране на
престъпния състав. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява,
че настъпването на смъртта не е дало възможност на подсъдимия да окаже помощ и
дали е имало или не, може да се предполага
по обясненията на С.. Счита предложението на ОП - Ловеч във връзка с
предвиденото в НК наказание, че е адекватно, подкрепя същото и моли съда да
постанови присъда, като признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Д.К.С., редовно
призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник - адв. К. от ЛАК.
Излага, че подържа казаното от защитника си, заявява, че е невинен.
Защитникът адв. К. заявява, че безспорно
в настоящото дело се е установила и
изяснила фактическа обстановка, от която е видно, че подзащитният й е
управлявал лек автомобил „ВАЗ”, движейки се по път без предимство и е навлязъл в
главен път с предимство, като по този главен път в еднопосочната лента с две
платна се е движил и пострадалия водач с мотоциклет „Ямаха”. Излага, че също така
е установено, че скоростта на движение на пострадалия водач е над три пъти
разрешената в закона и към мястото на ограничения в населено място скорост,
като се е установило безспорно, че и скоростта на движение на подсъдимия е била
под разрешената максимално допустима скорост за движение. Намира, че приетите
от съда три САТЕ са професионални, компетентно изготвени и безпристрастно са установили
механизма на ПТП, поради което не следва да обсъжда така установения механизъм.
Счита, че по делото е спорен въпроса,
който е изцяло правен, а именно в кой момент възниква опасността за подсъдимия
като водач, движещ се по път без предимство, и в кой момент възниква опасността
за пострадалия, като водач движейки се по път с предимство. Счита, че безспорно
това е момента на навлизане по отношение
на пострадалото лице и управляващия мотоциклета е навлизането на лекия
автомобил управляван от подзащитния й на
платното за движение пред него до момента на удара, т.е. от момента на
преминаването на подзащитния й в крайна дясна лента на еднопосочното платно, в
който момент дестанцията, на която се е намирал лекия автомобил от движещия се
мотоциклет е по-малко от опасната зона за спиране при посочените от вещите лица
скорости и време за реакция на водача, управляващ мотоциклета, поради което той
е имал техническа възможност да установи лекия автомобил преди мястото на удара
и да избегне произшествието, чрез спиране. Счита, че не става въпрос само за
това дали е можел да установи чрез спиране мотоциклета, движейки се със скорост
в рамките на максимално разрешената, какъвто е и извода на вещите лица, а става
въпрос и за второ нарушение от страна на управляващия мотоциклета, че той освен
това е можел да предотврати ПТП, ако не е променил лентата на движение и не е
преминал в дясна лента на движение, а е продължил движението си, както е
установено и от огледа, и от вещите лица и от автотехническата експертиза в лява лента за движение посока
Ловеч. Твърди, че в случая водачът на мотоциклета „Ямаха” е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, тъй като той е имал възможността да
възприеме, ако се приеме, че подзащитният й се е явил като внезапна опасност,
тази внезапна опасност и да реагира на възникналата опасност за движение без
отклоняване в ляво в разрез с предписаното в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Сочи, че
ако е била изпълнена тази норма без да се предприема дори спиране, пострадалият
е могъл да предотврати произшествието и със скоростта, с която се е движил.
Счита, че разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил по отношение на
водача на мотоциклета е по-голямо от опасната зона за спиране така, че ако е
задействал спирачната система и не е отклонил мотоциклета, този удар е нямало
да настъпи излага аргументи в тази връзка.
Сочи, че
на подзащитният й е било необходимо време за поглеждане на дясно и в момента, в
който той вече предприема движение от място и е тръгнал, уверявайки се, че в
дясно няма движещи се автомобили е далеч по-голямо от това на управляващия
мотоциклета, тъй като пострадалият го възприема фронтално, докато подсъдимият
го е възприел странично и при положение и с оглед установената висока скорост
счита, че не доказано по безспорен начин дали подзащитният й наистина е
възприел движещия се обект в дясната
страна или не е възприел такъв. Не оспорва заключението на вещите лица, но
техническите възможности да се възприеме движещия се мотоциклет от подзащитния й
не означава, че той реално е могъл с оглед зрение, възраст, независимо, че има
очила да възприеме този движещ се обект. Още повече, че не е бил доказан в
настоящия процес безспорно факта, че подсъдимият не е реализирал спиране на
междинната линия. Твърди, че се е доказало, че той е спрял преди навлизането в
дясната лента посока на движение пред знак „Стоп”, но доказателства оборващи
твърдението, че е спрял и на междинната линия, където е прекъсната мантинелата
не са се събрали. Сочи, че съдебната практика е константна по отношение на
въпроса, че водачът, който се движи по път с предимство е длъжен да вземе
мерките предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП
за избягване на злополука, ако движещият се по път без предимство премине стоп
линията без очевидно намерение да зачете предимство или не възприел движещия се
автомобил и ако макар да не е пресякъл стоп линията, но скоростта, която се е
движил е очевидно, че и да желае не би могъл от техническо гледище да спре
преди да навлезе в кръстовището.Сочи, че в този смисъл са Решение № 13/03.03. 1980 г. по НД № 441/1979 г.,
както и Решение № 21/04.02.1987 г. по НД № 574/1986 г. и двете на ІІІ НО на ВС,
твърди, че такава е и към настоящия момент установената съдебна практика.
С оглед
изложеното, счита, че обвинението в тази си част относно субективния елемент на
престъплението е останало недоказано, останало е недоказано и обстоятелството
дали подсъдимият е възприел или не движещия се мотоциклет. Сочи, че в обратната
насока са се събрали достатъчно безспорни доказателства, че другия участник в инцидента
е можел и то по два начина да предотврати настъпването на процесното ПТП. Алтернативно предлага, ако все пак съдът
приеме, че подсъдимият е виновен за извършеното ПТП и е изпълнен състава на
повдигнатото обвинение, то настоящата инстанция при индивидуализиране на
наказанието да приеме наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
за които включително и прокуратурата е пледирала и да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК, като на подсъдимия да бъде наложено наказание под минимума.
От събраните на досъдебното
производство и на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства,
от показанията на разпитаните свидетели от заключенията на вещите лица по
съдебно-медицинската и автотехническите експертизи, от всички тези
доказателства преценени поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 14.09.2016 година, около 16,45
ч. свидетелят В.Г. *** управлявал служебния си автомобил „Пежо”, с който
навлязъл в гр.Троян от посоката на гр.Ловеч /от север на юг/. Пътувал по
платното за движение което било еднопосочно с две пътни ленти. След като
преминал покрай автокъща в негово дясно наближил кръстовище. Там видял от пътя
без предимство /в негово дясно/ посока неговата пътна лента да излиза лек
автомобил „ВАЗ 2101”,
бял на цвят.
Автомобилът преминал неговото
платно за движение и следвало да премине в другото /също еднопосочно и също от
две пътни ленти/ в посока за гр.Ловеч /обратна на неговата/. Св.Г. продължил
направо, като в това време, според него, лекият автомобил вече бил преминал в
другото платно за движение. В показанията си пред настоящата инстанция /л.99 -
100 от НОХД/ свидетелят заявява категорично, че не е видял процесния л.а. „ВАЗ 2101” по средата на мястото
на прекъснатата мантинела да спира и тръгва – т.е. последният е бил постоянно в движение. В същото време св.Г.
видял мотоциклетист да се движи в посока гр.Ловеч около разделителната
мантинела в това кръстовище между двете платна за движение. Последният натиснал
спирачка и започнал да се влачи със задната си гума. Това Г. наблюдавал на
страничното си ляво огледало. Видял как мотоциклета се ударил в задната част на
лекия автомобил в областта на багажника. След удара мотоциклетиста изхвръкнал
над автомобила и паднал на асфалта. Г. се обадил веднага на телефон 112. Видял,
че мотоциклетиста не давал признаци
на живот, каската му била отхвръкнала. От автомобила слезли възрастен
мъж и жена. След около четири минути дошла линейка с фелдшера - св.Х.Р., който
само констатирал смъртта на С.И.. Малко след настъпване на ПТП по същия път в
посока Троян преминал свидетелят П.К. ***. Видял падналия на асфалта
мотоциклетист на около 10
метра пред лекия автомобил, който не давал признаци на
живот. Разбрал, че има обаждане за линейка която дошла след малко и
констатирала смъртта. Свидетелите В.Г. и К.Г. *** първи посетили мястото на
ПТП. То било настъпило около 16,50 часа. Установили, че мотоциклетистът бил
паднал на асфалта преди лекия автомобил до който стоели възрастни мъж и жена.
Нямат спомен дали водачът на лекия автомобил, когото установили тогава –
подсъдимият С. е бил с очила. Малко по-късно пристигнали и други двама
служители на РУ МВР Троян – св. И.Ж. и св. П.С.. Те на място видели починалия
мотоциклетист, мястото на удара, положението на лекия автомобил, неговият водач
и пристигналия малко преди това екип на ФСМП Троян. Запазили
местопроизшествието. Св. С. няма спомен дали водача С. е бил с очила.
Починалият С.И. имал граждански
брак със св. Л.И. /т.І, л.80-81/, като от брака си имали две деца - пълнолетният
М.И. и малолетната В.И.. Пострадалият от дълги години управлявал мотоциклети,
като според съпругата си не е имал здравословни проблеми. В деня на ПТП си бил
тръгнал по - рано от работа, защото на следващия ден щели да заминават на
почивка. Свидетелката д-р В.П., която била личен лекар на И. от 2012 год.
диагностицирала високо кръвно налягане - той бил хипертоник.
Съпругата на подсъдимия - св. Е.С. сочи, че на 14.09.2016 г. със съпруга
си са се връщали от почивка в с.Баня, обл.Пловдивска. С. управлявал семейния лек
автомобил „ВАЗ 2101”.
Отишли на новия гробищен парк в гр.Троян на гроба на брата на подсъдимия. След
това тръгнали обратно и минали през кръстовището за да влязат в пътя за
гр.Ловеч. Нямало други автомобили нито пред, нито зад тях. Движели се бавно.
Минали вече в своята пътна лента около 30-40 м. и тогава нещо се ударило в тях отзад. Чул
се силен гърмеж, удара бил по средата на колата и много силен. С. веднага спрял
и като слезли видели пред автомобила паднал мъж - мотоциклетиста, а в ляво от
колата бил паднал и мотоциклета. С. се обадила на тел. 112 и съобщила за
случилото се. Малко след това дошла линейка и полиция, но мотоциклетиста бил
вече мъртъв.
Видно от заключението на
назначената и реализирана съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.50-52/ при
огледа и аутопсията върху трупа на С. М. И. е установено изтичане на кръв от
носа, устата, разкъсано контузна рана на главата, охлузвания по главата,
охлузване в областта на гърба, охлузване в областта на кръста, охлузвания по
предната повърхност на крайниците, кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване
на черепните кости, субарахноидна хеморагия, контузионни полета в мозъчното вещество,
хипертрофия на миофибрилте, пресен инфаркт на миокарда, разкъсване на слезката,
кръв в коремната кухина, анемия на вътрешните органи, счупване на ребра в ляво.
Непосредствена причина за смъртта на И. е съчетаната черепно мозъчна и коремна
травми довели до бърза и неминуема смърт. Същата се на дължи на удар в областта
на главата, гръден кош и корем и е в резултат на масивиня и остър инфаркт на
миокарда и загубване на управлението на моторното средство от страна на И.
поради острата болка при пресния инфаркт. От миокарда /сърдечния мускул/ са
направени шест хисгологгични препарата, които гледани под микроскоп са показали
: хипертрофия на миофибрилите, ондуладия и некроза на миофибрилите. При огледа
и аутопсията не са установени следи от насилие. Трупните изменения отговарят за
смърт от първо денонощие.
Настоящият състав не приема
цитираното заключение само в частта му досежно извода, че непосредствената
причина за смъртта на С.И. е в резултат на масивиня и остър инфаркт на миокарда
и загубване на управлението на моторното средство от страна на пострадалия
поради острата болка при пресния инфаркт. Същото противоречи на заключението на
тройната съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.64-67/, съгласно което : „по
предоставените патохистологични препарати не са установени промени, характерни
за миокарден инфаркт”. Вещото лице изготвило заключението по време на разпита
си пред ЛОС /л.102 от НОХД № 613/2017 г./ заяви, че също не поддържа
заключението в тази му част : „При оглед на сърцето аз съм описала като бледост
на сърдечния мускул. Хистологията не я разчитам, а специалист патологоанатом. Поради
тази причина се наложи втората експертиза със специалист патологоанатом от
катедрата в Плевен… Мога да кажа с категоричност, че непосредствената причина
за смъртта е тежката черепно мозъчна, гръдна, коремна травма, изразяваща се в
счупване на черепа, контузия на мозъка, счупване на ребра, разкъсване на
слезката, които са довели до бърза и неминуема смърт”.
От протокол № 563/2016 г. /т.ІІ,
л.53/ на алкохолна лаборатория Плевен се установява, че в пробите от кръв и
урина взети от група на С. М. И. има наличие в кръвта на 0,3% алкохол - практически
не повлиян, в урината не се съдържа алкохол.
Видно от заключението на
назначената и реализирана тройна съдебно медицинска експертиза /т.ІІ, л.64-67/
по предоставените патохистологични препарати не са установени промени,
характерни за миокарден инфаркт. Фрагментацията на миофибрите е свидетелство за
бързо настъпила смърт по механизма на сърдечната фибрилация. Такива промени
могат да се развият в агоналния период на настъпването на смъртта.
Настоящият състав намира, че това
заключение е компетентно изготвено и обосновано, тъй като е съобразено с
извършеното повторно изследване на предоставените патохистологични препарати и
е категорично и за трите вещи лица.
От реализираната съдебно
медицинска експертиза /т.ІІ, л.86-87/ става ясно, че подсъдимият С. има
изразено далекогледство датирано от 2010 г. /видно от медицинското за управление на
МПС/. Той следва да управлява МПС задължително с изписаните за целта очила. При
прегледа му на 13.11.2017 г. е установено дясно око с корекция има 50 %
зрителна острота, ляво око 100 % зрителна острота с корекция.
Видно от заключението на
назначената и реализирана на ДП тройна съдебно автотехническа експертиза
/т.ІІ, л.92-111/ мястото на удара е на метър преди началото на следи № 4 и 5 -
следи от задиране /със следните координати надлъжно на 4 м. след ОР. № 1/ начало на
мантинела разделяща двулентовия път в източната част започваща към посока Ловеч
/север/ срещу път за гробищен парк. Напречно е в зоната от 2,5 до 3,0 метра вляво от десен
край платното за движение. Скоростта на мотоциклета изчислена по закона за
количеството на движение по метод „Моментум 360” към момента на удара е
била 115,89 км./ч.,
а на лекия автомобил 31,62
км./ч. , а по метода на „теория на удара”, съответно 117,71 км./ ч. за
мотоциклета и 31,09 км./ч.
за лекия автомобил. Средните скорости между тези два метода са 116,80 км./ч. за
мотоциклета и 31,35 км./ч.
за лекия автомобил. Скоростта на мотоциклета преди започване на спирането е
била 158,5 км./ч.
Скоростта на лекия автомобил към момента на навлизане в платното за гр. Ловеч е
била 21,9 км./ч.
Опасната зона на спиране /ОЗС/ на мотоциклета при скорост 158,5 км./ч. е била 246 метра. При такава скорост
ПТП е било непредотвратимо за водача на мотоциклета. Според експертите механизма
на ПТП е следния : Мотоциклет „Ямаха ТДМ” се е движил по ул. „Васил Левски” гр.Троян
с посока към гр.Ловеч, в лявата лента за движение на платното към Ловеч (според
описаните следи). В същия момент л.а. „ВАЗ 2101” идвайки от гробищен
парк е навлязъл в улица „Васил Левски”, преминал е през платното за движение
към центъра на гр.Троян, навлязъл е в платното за движение към гр.Ловеч,
пресякъл е лявата лента, навлязъл е в дясната лента насочвайки се към Ловеч. В
този момент е настъпил удар на мотоциклета в задната част на лекия автомобил. Към
момента на удара мотоциклетът е навлязъл в дясната лента на платното и е бил
със задействана спирачна система, видно от огледния протокол и снимковия
материал. При удара предното колело на мотоциклета се е качило върху капака на
багажника на лекия автомобил, натиснал го е надолу, при което теглича на „ВАЗ”
е оставил следи върху асфалта описани в делото. Двете МПС са се движили заедно
за кратък период след което са се разделили, като лекият автомобил е продължил
движението си напред и надясно, ударил се е с предната си дясна част в
мантинелата, отклонил се е наляво и се е установил на мястото описано в
протокола за оглед. Мотоциклетистът е изхвърчал вследствие на удара, прелетял е
над тавана на лекия автомобил и е паднал в дясната лента на платното за гр.Ловеч.
Мотоциклета е паднал, пързалял се е по асфалта оставяйки характерни следи и се
е установил в лявата лента на платното за гр.Ловеч. Преди да навлезе в ул.
„В.Левски” от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е било
правилно да спре на линията на знак „СТОП”, след това да се придвижи до мястото
което му осигурява най-добра видимост към двете платна на улицата с предимство.
Това положение е изобразено на скица с позиция 1. Пътят на лекия автомобил от
тази позиция до мястото на удара ( позиция 3) е 26,5 метра, пътя на „ВАЗ”
от позиция 1 до навлизането му в платното за движение към гр.Ловеч (позиция 2
на скицата) е 13 метра.
Движението на автомобила е равноускорително като ускорението е било 31,35 км./ч. Разстоянието
на което се е намирал мотоциклета при навлизането на лекия автомобил на ул. „В.
Левски” е било 254,7 м.,
а разстоянието на което се е намирал мотоциклета когато лекия автомобил е
навлязъл в платното за гр. Ловеч е било 171,02 метра. За начало на
маневрата „завиване наляво” за лекия автомобил е приета позиция 1 на скица 3 -
мястото с най-добра видимост към двете платна на ул. „Васил Левски” при
кръстовището с път за гробищен парк. Към момента на потегляне на автомобила от
тази позиция мотоциклетът се е намирал на разстояние 254,27 м. най-вероятно в
лявата лента за движение на платното за гр. Ловеч (според следите описани в огледен
протокол към ДП) като се е движил със скорост 158,88 км/ч. При
извършен оглед на местопроизшествието и направени фотоснимки от положението на
„ВАЗ” към позиция 1 от скица 3 и от лявата лента на платното за гр.Ловеч на
разстояние 254 метра
е установено, че водачът на лекия автомобил най-вероятно не е могъл (не е имал
възможност ) да забележи движещият се мотоциклет поради отдалечеността и
кривата на улицата към център на гр.Троян. От техническа и професионална гледна
точка е било правилно водачът на лекия автомобил да спре преди навлизането си
на ул. „В. Левски” при мястото с най-добра видимост, да се огледа в двете
посоки, да се убеди, че по платната на улицата няма ППС, чиято безопасност би
застрашил с бъдещата си маневра. Към този момент той най-вероятно не е имал
видимост към мотоциклетиста поради отдалечеността му (254 метра) и кривата.
Когато е пресичал платното водещо към център на гр.Троян водачът е следил
предимно за движещи се ППС идващи му отляво, поради еднопосочността на
платното. Преди навлизането на ВАЗ в платното за гр.Ловеч правилно от
техническа гледна точка е било водачът на ВАЗ да се огледа за идващи ППС
отдясно и тогава той е могъл да забележи мотоциклета, който към този момент е
бил на 171 метра
от него. Няма данни за точния начин на движение на мотоциклетиста преди
приетото спиране, но най-вероятно се е движил с равномерна скорост от 158,5 км./ч., което прави
3,86 секунди. При движение на мотоциклета със скорост равна или по-ниска от 125 км./ч. при посочените по
горе условия той е разполагал с възможността да спре на безопасно разстояние
преди мястото на удара, като по този начин предотврати настъпването на ПТП. Ако
водачът на лекия автомобил при извършване на маневрата „завиване на ляво” е
избрал най-краткия път и е заел лявата лента в платното за движение за гр.Ловеч
(както е правилно погледнато технически) и мотоциклета е запазил траекторията
си на движение видна от снимков материал към огледен протокол (от лява към
дясна лента) то ударът също е бил предотвратим. Разходите по ремонта ще
превишат стойността на тяхната пазарна оценка или на подобни, предлагани на
пазара за МПС втора употреба. Поради тази причина е извършена оценка на
участвалите в удара МПС във функционално състояние /технически годни за
експлоатация/ към датата на ПТП преди настъпването му. „Ямаха ТДМ” - средна
пазарна цена към момента на ПТП 3 600 лева. Остатъчна стойност на годните части
след ПТП 700 лева, щета 2 900 лева. „ВАЗ 2101” -средна пазарна цена към момента на ПТП 1
600 лева. Остатъчна стойност на годните части след ПТП - 500 лева, щета 1100 лева.
Според цитираното заключение в т.6, водачът С. е могъл да види мотоциклетиста
още при тръгването си от второстепенния път и така до мястото на удара от
мястото на навлизането на управлявания от него лек автомобил в пътната лента за
гр.Ловеч.
С постановление на наблюдаващия
прокурор от 06.04.2017 г. е била назначена повторна тройна САТЕ с мотива, че
заключението на горецитираната САТЕ е необосновано и възнниква съмнение за
неговата правилност - не са мотивирани изводите за мястото на ПТП, не са
посочени данните на пътното платно и установените автомобили, не е отговорено
каква е била скоростта на мотоциклета при възникване на опасността, а е дадена
тази преди започване на спирането, дадени са предположения и е посочено какви
действия би следвало да предприеме водача на л.а. което е извън зададените
въпроси и извън правомощията на вещите лица, в отговорите на пета и шеста
задача се борави с предположения.
По изложените съображения,
настоящата инстанция също не приема цитираното заключение, намира го за
необосновано.
Видно от заключението на повторната
тройна САТЕ /т.ІІ, л.121-151/ произшествието се състои в сблъскване на двете
МПС, което е станало по следния механизъм : навлизане на лек автомобил „ВАЗ 2101” с рег. № **** в
кръстовище от пътя за „Нов гробищен парк” в гр.Троян към ул. „В. Левски” в
посока гр.Ловеч, тилен-кос удар при сблъскване с мотоциклет „Ямаха ТДМ 850” с рег. № **** и движение
на двете МПС и мотоциклетиста след удара до окончателното им установяване на
мястото на което са намерени. До сблъскването на 14.09.2016 г. в гр.Троян,
мотоциклет „Ямаха ТДМ 850”
с рег. № ***** се е движил по ул. „Васил Левски” в посока гр.Ловеч, със скорост
от 153,86 км./час.
Когато челната част на мотоциклета се е намирала на разстояние 315,86 м. от мястото на
удара, от пътя за „Нов гробищен парк” към ул. „В. Левски” в посока гр.Ловеч от
състояние на покой лек автомобил „ВАЗ 2101” е започнал да навлиза в кръстовището.
След навлизане на автомобила в кръстовището това МПС е изминало разстояние
около 1,79 м.
ускорително и е достигнало скорост 7,06 км./ч. Към този момент мотоциклета се е
намирал на 239,7 м.
от мястото на удара и всеки един от двамата водачи на МПС е имал техническа
възможност да възприеме другия като посока и направление на движението, но нито
един от тях не е реагирал за спиране. След като л.а. „ВАЗ” е изминал разстояние
9,65 м.
и се е установил в позиция № 20 , приложение № 2, водачът на мотоциклета се е
намирал на 133,38 м.
от мястото на удара в позиция № 25, приложение № 2. Така движейки се един към
друг (автомобилът ускорително, а мотоциклетът закъснително) двете МПС са
достигнали в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал
удара между тях. Получил се е тилен-кос удар, който отразен като вертикална
проекция на контактното петно върху пътната настилка е в източната ул. „Васил
Левски” в гр.Троян посока гр.Ловеч. Мястото на контакт при удара между челните
части на мотоциклета и тилните на автомобила, в надлъжно направление е на 11,4 м. северно от приетия
при огледа ориентир. В напречно направление, мястото на удара е 2 - 2,2 м. от десния край на
асфалтовата настилка ул. „В. Левски” по посока гр.Ловеч. Положението на двете
МПС в момента на първоначален контакт при удара е отразено с позиции № 17 и 18
в приложение № 2 от заключението. В първата фаза на удара челната част на
мотоциклета е контактувала с тилната дясна част от автомобила. За автомобила
това е задна броня и престилка. Така предната част на мотоциклета е започнала
да деформира престилката и бронята при продължаващо движение на двете МПС по
техните посоки преди сблъскването. Контактувалите части : задна броня,
престилка и напречна греда за автомобила са се деформирали отзад напред, а
преден калник, предни амортисьори, джанта и волан на мотоциклета отпред назад.
Относителното преместване на съответните части е продължило и се е стигнало до
контакт на капака и пода на багажното отделение, заден калник и подкалник на
автомобила и рамковата конструкция на мотоциклета. С това силата на удара е
нараснала като тя е действала косо под ъгъл за двете МПС. Заедно с нарастване
на силата на удара загубата на енергия непрекъснато се увеличавала, като
възникналите тангенциални ударни сили са отделили мотоциклетиста от лекия
автомобил, който е прелетял над капака на багажното отделение на автомобила, с
последваш удар в тилното стъкло и тавана от купето на автомобила и е паднал
върху асфалтовата настилка. Едновременно с това напречните компоненти са се
стремили да отделят двете МПС едно от друго. Времето от момента на първоначален
контакт между МПС до момента на отделянето им едно от друго е десети от
секундата. С достигане на максималните деформации-пластични и еластични е
завършила първата фаза на удара. Втората фаза съдържа транслационното движение
на двете МПС в процеса на което са се отделили части които са намерени при
огледа на ПТП. След отделянето на МПС едно от друго, чрез транслационно - закъснително
движение те са се установили на местата на които са намерени. С установяване на
автомобила, мотоциклета и мотоциклетиста в покой произшествието е приключило.
Мястото на първоначален контакт при удара между лекия автомобил и мотоциклета е
в източната пътна лента на ул. „В. Левски” в гр.Троян. Това място отразено като
вертикална проекция на контактното между челната част на мотоциклета и тилната
на автомобила в надлъжно направление е на 11,4 м. северно от приетия
при огледа ориентир. В напречно направление мястото на удара е 2-2,2
м. от десния край на асфалтовата
настилка ул. „В. Левски” по посока гр.Ловеч. Положението на двете МПС в момента
на първоначален контакт при удара е отразено с позиции № 17 и 18 в приложение №
2 от заключението. Експертите са извършили оглед на мястото на ПТП и съобразно
протокола за оглед и направените геометрични измервания са изготвили мащабна
скица на мястото на ПТП която представлява приложение № 1 и е неразделна част
от заключението. На мястото на произшествието не са констатирани нарушения на
асфалтовата настилка които да окажат влияние върху промяна на транслационната
траектория на двете МПС участвали в произшествието. Експертите са изготвили
мащабна динамична скица на ПТП (приложение № 2) на която са позиционирали двете
МПС в мястото на удара и в различни моменти съобразно направените геометрични
измервания, протокола за оглед, аналитичните изчисления, характера и механизма
на произшествието. Скоростта на мотоциклета към момента, в който водача е
предприел спиране и към момента, в който управляващия лекия автомобил е имал
техническа възможност да го възприеме е била 153,86 км./час. Дължината
на необходимото разстояние за спиране (така наречената „опасна зона”) при
реалната скорост на движение на мотоциклета при скорост 153,86 км./час е 171,08 м. Дължината на „опасната
зона” на мотоциклета при максимално разрешената скорост от 50 км./час е 26,98 м. Скоростта на
мотоциклета към момента на първоначален контакт при удара (входяща скорост при
удара) е била 82,73 км./час.
Скоростта на мотоциклета след удара (изходяща скорост след удара) е била 53,5 км./час. Скоростта на
мотоциклетиста след отделяне от мотоциклета (изходяща скорост на мотоциклетиста
след удара) е била 66,53 км/час. Скоростта на лекия автомобил към момента, в
който водача на това МПС е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета
като местонахождение и посока на движение след като от състояние на покой е
навлезнал в кръстовището (позиция № 21 в приложение № 2 от заключението) е била
7,06 км./ч.
Необходимото разстояние за спиране (дължината на „опасната зона”) на автомобила
при скорост 7,06 км./ч
(към момента, в който водача на автомобила е имал техническа възможност да
възприеме мотоциклета) е била 2,63
м. Скоростта на лекия автомобил към момента на
първоначален контакт при удара (входяша скорост при удара) е била 31,03 км./час. Скоростта
на лекия автомобил след удара (изходяща скорост след удара) е била 37,19 км./ч. Дължината на
„опасната зона” на лекия автомобил при реалната скорост на движение от 31,03 км./час е била 15,75 м. Към момента, в
който водачът на лекия автомобил е навлезнал в кръстовището с ул. „В. Левски”
челната част на мотоциклета се е намирала на разстояние 315,86 м. от мястото на
удара (в позиция № 27 в приложение № 2 от заключението). Към този момент водачът
на л.а. не е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета като
местонахождение и посока на движение. След като лекия автомобил е навлезнал в
кръстовището с ул. „В. Левски” и е изминал ускорително разстояние 1,79
м. и е достигнал скорост 7,06 км./ч (позиция № 21 в
приложение № 2 от заключението), управляващия автомобила е имал директна
видимост обръщайки се надясно (в посока юг) да възприеме мотоциклета като
местонахождение и посока на движение, но не е имал възможността да определи с
каква скорост се е движило това МПС. Към този момент мотоциклета се е намирал
на 239 м.
от мястото на удара (позиция № 26 в приложение № 2 от заключението). При
сравнение на отсгоянията на мотоциклета до мястото на удара към момента, в
който водача на това МПС е предприел спиране (в позиция № 25 в приложение № 2)
с отлагане на следи върху настилката и към момента в който процесния автомобил
е навлезнал върху източното платно на ул. „Васил Левски” (позиция № 24 в
приложение № 2 за мотоциклета) с дължината на „опасната зона” на мотоциклета
при максимално разрешената скорост от 50 км./час се получава следното неравенство от 115,01 м. От горното
неравенство е технически възможно да се направи извода, че водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото
на удара, с което да предотврати ПТП при скорост на движение от 50 км./час и по-малка от нея,
но сам се е поставил в това положение, движейки се със скорост значително
по-голяма от разрешената за движение в населени места.
Реалната стойност на нанесената
щета на лек автомобил „ВАЗ 2101”
с рег. № ******** е 775 лева. Реалната стойност на нанесената щета на
мотоциклет „Ямаха ТДМ 850”
с рег. № **** към момента на ПТП е 2372 лева. Соред експертите произшествието
категорично е било предотвратимо от техническа гледна точка от страна и на
двамата водачи на МПС. Към момента, в който се е открила пряка видимост за
двамата водачи на МПС един към друг и са имали възможност да се възприемат като
местонахождение, направление и посока на движение всеки един от тях е имал
техническата възможност да предотврати ПТП. Водачът на лекия автомобил „ВАЗ 2101” към момента, в който е
имал техническа възможност да възприеме мотоциклета като местонахождение и
посока на движение в позиция № 21 в приложение № 2 е имал възможността да
предприеме спиране и да спре в западното пътно платно на ул. „Васил Левски”
преди да пресече източното, с което да предотврати ПТП.
Съдът кредитира цитираното заключение и приема същото като пълно,
обосновано и компетентно изготвено, съобразяващо се изцяло със събраните по
делото доказателства.
В заключението на съдебно
техническата експертиза /т.ІІ, л.17-47/
се визиулизира съдържанието на разговорите при обаждането на телефон 112. От отговора
на РЦ ДНС „112” се установява, че първият сигнал за настъпилото ПТП е бил
подаден в 16,47 часа.
Кръстовището на ул. „Васил Левски”,
път ІІ - 35 км.,
71+800 и път от гробищен парк на гр.Троян се намира в урбанизирана територия на
гр.Троян, то е населено място /т.І, л.47-49, л.54, 56/. Това е визуализирано от огледа
на месгопризшествието и снимковия материал към него /т.І, л29-34 /. Преди
мястото на ПТП има знак Д – 11 - начало, съответно край на населено място, в
случая гр.Троян, който в двете посоки се намира на км.71+300 /т.І, л.71/, което
означава, че ограничението на скоростта и в двете посоки е била 50 км./ч.
Синоптичната обстановка /т.І, л.51
/ се е характеризирала с температура на въздуха 27 градуса, без регистриран
валеж или намалена видимост, към 16,50 часа слънцето не е било залязло.
Видно от протокола за химическа
експертиза /т.ІІ, л.60/ в кръвта на С. няма наличие на алкохол.
С оглед обстоятелството, че в
показанията си пред съда св.Е.С. – съпруга на подсъдимия заяви, че съпругът й е
спрял автомобила им „по средата на прекъснатата мантинела” за да се увери, че
няма превозни средства за да завият в посока гр.Ловеч /л.101 от НОХД/, което противоречи на заявеното от свидетеля Г.
/л.99- 100 от НОХД/, настоящият състав възложи на вещите лица изготвили
повторната тройна САТЕ да отговорят на допълнителни въпроси поставени от
страните, като изготвят варианти при които водачът на лекия автомобил „ВАЗ 2101” се е движил от знак
„Стоп” (позиция № 22 в приложение № 3 – л.126 от НОХД) от кръстовище за „Нов
гробищен парк” в гр.Троян към ул. „Васил Левски” в посока гр.Ловеч с последващо спиране на МПС пред
източното пътно платно (в позиция № 19 в приложение № 3) и движение от
състояние на покой в тази позиция към мястото на удара (позиция № 17), без
процесният лек автомобил да спира.
Съобразно данните по делото,
изложените анализи и изчисления в констативно аналитичната част на заключението
вещите лица дават следните отговори на поставените им въпроси /л.110 – 126 от
НОХД/ :
1.Експертите разглеждат механизма
на ПТП при движение от знак „Стоп” (позиция № 22 в приложение № 3) на процесния
лек автомобил „ВАЗ 2101”
с рег. № ******** от кръстовище за „Нов гробищен парк” в гр.Троян към ул.
„Васил Левски” в посока гр.Ловеч с последващо спиране на МПС пред източното
пътно платно (в позиция № 19 в приложение № 3) и движение от състояние на покой
в тази позиция към мястото на удара (позиция № 17).
До сблъскването на 14.09.2016 г.
в гр. Троян, мотоциклет „Ямаха ТДМ 850”
с рег. № *** се е движил по ул. „Васил Левски” в посока гр.Ловеч, със скорост
Vя = 42,74 м/сек = 153,86 км/час. Когато челната част на мотоциклета се е
намирала на разстояние Sя3 = 457,32- 500,06 м. от мястото на удара, от пътя за „Нов
гробищен парк” към ул. „Васил Левски” в посока гр.Ловеч, от състояние на покой
лек автомобил „ВАЗ 2101”
с рег. № ******** навлиза в кръстовището. Автомобилът се движи ускорително,
достига скорост 14 км/час, а след това закъснително, като спира пред източното
пътно платно на ул. „Васил Левски” в гр.Троян посока гр.Ловеч. Времето от
момента, в който „ВАЗ 2101”
осъществява движение от знак „Стоп” позиция № 22 до позиция № 19 е Т1Ваз - 5,06
сек, а пътят, който МПС изминава е Sваз3 = 11,8 м. След спирането в
позиция № 19 водачът на ВАЗ се оглежда за наличие на МПС по източното платно на
ул. „Васил Левски” и осъществява транслационно движение към мястото на удара.
Времето в състояние на покой за водача на ВАЗ в позиция № 19 е между една и две
секунди.
Към момента, в който л.а. ВАЗ
потегля от състояние на покой в позиция № 19 към мястото на удара, челната част
на мотоциклета се е намирала на разстояние Sя2 = 198,32 м. от това място.
Лекият автомобил навлиза в източното платно на ул. „Васил Левски” като изминава
разстоянието S4ваз= 1,89 м.
за време Тразл.М = 1,52 сек. и в този момент водача на мотоциклета предприема
спиране. Към момента, в който мотоциклетистът предприема спиране с последващо
отклонение на направлението към източната пътна лента, челната част на
мотоциклета се е намирала на разстояние Sя1 = 133,36 м. от мястото на
удара, а лекият автомобил на 20,91
м от мястото на удара.
Така движейки се един към друг
(автомобилаътускорително, а мотоциклетът закъснително) двете МПС са достигнали
в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между
тях.
Получил се тилен-кос удар, който
отразен като вертикална проекция на контактното петно върху пътната настилка е
в източната лента на ул. „Васил Левски” в гр.Троян посока грЛовеч. Мястото на
контакт при удара между челните части на мотоциклета и тилните на автомобила, в
надлъжно направление е = 11,4
м. северно от приетия при огледа ориентир. В напречно
направление, мястото на удара е 2-2,2
м. от десния край на асфалтовата настилка ул. „В. Левски”,
по посока гр.Ловеч. Положението на двете МПС в момента на първоначален контакт
при удара е отразено с позиции № 17 и 18 в приложение № 2 от заключението.
В първата фаза на удара, челната
част на мотоциклета е контактувала с тилната дясна част от автомобила. За
автомобила това е задна броня и престилка. Така предната част на мотоциклета е
започнала да деформира престилката и бронята, при продължаващо движение на
двете МПС по техните посоки преди сблъскването. Контактувалите части задна
броня, престилка и напречна греда за автомобила са се деформирали отзад напред,
а преден калник, предни амортисьори жанта и волан на мотоциклета отпред назад.
Относителното преместване на съответните части е продължило и се е стигнало до
контакт на капака и пода на багажното отделение, заден калник и подкалник на
автомобила и рамковата конструкция на мотоциклета. С това силата на удара е
нараснала, като същата е действала косо под ъгъл за двете МПС. Заедно с
нарастване на силата на удара, загубата на енергия непрекъснато се увеличавала,
като възникналите тангенциални ударни сили отделят мотоциклетиста от МПС, който
прелита над капака на багажното отделение на автомобила, с последващ удар в
тилното стъкло и тавана от купето на автомобила и пада върху асфалтовата
настилка. Едновременно с това, напречните компоненти се стремят да отделят
двете МПС едно от друго. Времето от момента на първоначален контакт между МПС
до момента на отделянето им едно от друго е десети от секундата. С достигане на
максималните деформации - пластични и еластични е завършила първата фаза на
удара. Втората фаза съдържа транслационното движение на двете МПС, в процеса на
което са се отделили части, които са намерени при огледа на ПТП. След
отделянето на МПС едно от друго, чрез транслационно-закъснително движение те се
установяват на местата, на които са намерени. С установяване на автомобила,
мотоциклета и мотоциклетиста в покой произшествието е приключило.
2.1.1. При сравнение на времето
за движение на лек автомобил ВАЗ от момента на навлизане в източното платно на
ул. „Васил Левски” в гр.Троян (при спиране в позиция № 19 в приложение № 3) до
мястото на удара с времето от момента на предприето спиране от водача на
мотоциклет „Ямаха” до мястото на удара се получава средното неравенство :
Т2ваз = 5,29 сек > Тя = 3,77 сек
От горното неравенство е
технически възможно да се направи извода, че ако водачът на „ВАЗ” е спирал в
позиция № 19 и от тази позиция е осъществил движение към мястото на удара, то
мотоциклетистът е реализирал спиране със закъснение Тразл.м = 1,52 сек, след
като „ВАЗ” е потеглил.
При сравнение на отстоянията на
мотоциклет „Ямаха ТДМ 850”
до мястото на удара към момента, в който водача на това МПС е предприел спиране
и към момента, в който л.а. „ВАЗ 2101”
е навлезнал върху източното платно на ул. „Васил Левски” (с предхождащо спиране
в позиция № 19 от приложение № 3) с дължината на „опасната зона” на мотоциклета
при реалната и максимално разрешената скорост от 50 км/час се получават
следните неравенства :
Sя1 = 133.36 м > О50 сп.я = 26.98 м. < Sя2 = 198.32 м
Ор спЯ = 171.08 < Sя2 = 198.32
От горните неравенства е
технически възможно да се направи извода, че водачът на мотоциклет „Ямаха” е
имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с
което да предотврати ПТП при реалната скорост на движение към момента на
навлизане на „ВАЗ” в източното пътно платно на ул. „В.Левски” и при скорост на
движение от 50 км/ч
и по-малка от нея, но сам се е поставил в това положение, допускайки закъснение
при използване на спирачната система и движейки се със скорост значително
по-голяма от разрешената за движение в населени места.
2.1.2. Водачът на мотоциклет „Ямаха”
е имал техническа възможност да предотврати ПТП при реалните действия за
спиране и скорост на движение и при допуснато закъснение при спиране от 1,52
сек към момента на навлизане на „ВАЗ” в източното платно на ул. „Васил Левски”
в гр.Троян, ако не е променил направлението на мотоциклета от лявата към
дясната пътна лента в посока гр.Ловеч.
2.2. Водачът на л.а. „ВАЗ” е имал
техническа възможност при тръгване от състояние на покой в позиция № 19 да
възприеме местонахождението на мотоциклета в лявата пътна лента на ул. „Васил
Левски” на разстояние Sя2 -198,32
м от мястото на удара, да го пропусне, а след това да
реализира движение в избраната от водача посока,с което да предотврати ПТП.
3. Времето от момента на тръгване
от състояние на покой на л.а. „ВАЗ” пред източното пътно платно на ул. „Васил
Левски” в гр.Троян (позиция № 19 в приложение № 3) до мястото на удара (позиция
№ 17) е 5,29 сек. Съобразно наличните показания на свидетеля Г., движещ се с
управлявания от него автомобил в лявата пътна лента на ул. „Васил Левски”
посока център гр.Троян със скорост до 50 км/час (13,89 м/сек) и пропускайки
автомобил „ВАЗ” (позиция № 32 в приложение № 3), то към момента на удара,
управляваното от Г. МПС ще си намира на разстояние 73,47 м. от мястото, от
което водача на това МПС е пропуснал „ВАЗ” (позиция № 30 в приложение № 3 ).
Съобразно местонахождението на управляваното от Г. МПС в позиция № 30 в
приложение № 3, водачът на това МПС е имал техническа възможност да възприеме
удара между „ВАЗ” и мотоциклета, чрез ляво огледало за обратно виждане и
траекториите на тези две МПС преди удара.
По искане на защитата съдът постави допълнителни задачи
на повторната тройна САТЕ, касаещи въпроса дали мотоциклетистът е бил видим за
водача на лекия автомобил при различните варианти на местоположението на същия,
заключението по които /л.145-156 от НОХД/ беше представено и прието от
настоящият състав. Спорад вещите лица :
Местонахождението на процесния
мотоциклет „Ямаха ТДМ 850”
с рег. № **** до мястото на удара и
разстоянието между двете МПС към момента на навлизане на лекия автомобил „ВАЗ 2101” с рег. № ******** в
източното пътно платно на ул. „Васил Левски” в гр. Троян е във функционална
зависимост от начина на движение на автомобила до мястото на удара и от
реализираното движение на мотоциклета преди предприетите действия за спиране от
страна на мотоциклетиста.
1. При движение без спиране от
водача на лекия автомобил в позиция № 19 (от позиция № 22 към мястото на
удара), към момента на навлизане на „ВАЗ” в източното пътно платно на ул. „Васил
Левски” в гр.Троян съществува само едно положение на мотоциклета спрямо мястото
на удара и същият се е движил равномерно, предвид обстоятелството, че
мотоциклетиста е предприел спиране преди навлизане на ВАЗ в неговото платно, но
все още не е отложил следи върху настилката. Към този момент, разстоянието на „ВАЗ”
до мястото на удара е Sваз1.2 = 22,8
м, а на мотоциклета Sя3 = 115,01 м .
При мащабно графично построяване
на линията на видимост между местонахождението на двете МПС (А-В в приложение №
4- л.156 от НОХД), към този момент се установява, че разстоянието между тях е
Sвид1 = 97,66 м
и водачите на двете МПС са имали техническа възможност да се възприемат взаимно
като местонахождение, форма и посока на движение.
2. При движение от покой на лек
автомобил „ВАЗ” в позиция № 19 към мястото на удара, съществуват три положения
на мотоциклета спрямо мястото на удара, в зависимост от действията на
мотоциклетиста преди предприето спиране с максимална ефективност (равномерно
движение, закъснително или ускорително движение).
2.1. При равномерно движение на
мотоциклета, разстоянието му до мястото на удара към момента на тръгване от
състояние на покой на лек автомобил „ВАЗ” от позиция № 19 в приложение № 4 е
Sя2i = 198,32 м
При мащабно графично построяване
на линията на видимост между местонахождението на двете МПС, към този момент се
установява, че разстоянието между тях е Sвид2 = 180,8 м и водачите на двете
МПС са имали техническа възможност да се възприемат като местонахождение, форма
и посока на движение.
2.2. При ускорително движение на
мотоциклета, разстоянието му до мястото на удара към момента на тръгване от
състояние на покой на л.а. „ВАЗ” от позиция № 19 е Sя22 - 194,35 м , а скоростта му
към този момент е Vя1 = 37,56 м/сек = 135,22 км/час .
При мащабно графично построяване
на линията на видимост между местонахождението на двете МПС към този момент се
установява, че разстоянието между тях е Sвид21 = 176,83 м и водачите на
двете МПС са имали техническа възможност да се възприемат като местонахождение,
форма и посока на движение.
2.3. При закъснително движение на
мотоциклета без отлагане на следи върху настилката, разстоянието му до мястото
на удара към момента на тръгване от състояние на покой на лек автомобил ВАЗ от
позиция № 19 е Sя23 = 201,79
м, а скоростта на движение Vя2 = 47,3 м/сек = 170,28
км/час.
При мащабно графично построяване
на линията на видимост между местонахождението на двете МПС към този момент се
установява, че разстоянието между тях е Sвид22 = 184,27 м и водачите на
двете МПС са имали техническа възможност да се възприемат като местонахождение,
форма и посока на движение.
3. Независимо от начина на
движение на мотоциклета (равномерно, закъснително или ускорително) преди
предприето спиране от мотоциклетиста, към момента на навлизане на лек автомобил
в източното платно на ул. „Васил Левски” в гр.Троян (позиция № 19 - приложение
№ 4), водачът на „ВАЗ” е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета
като местонахождение, форма и посока на движение.
Настоящата инстанция кредитира изцяло последните две заключения и приема същите като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразяващи се изцяло със събраните
по делото доказателства /включ. и тези от съдебното следствие/.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият Д.К.С. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.1 б.
„в” във връзка с чл.342 ал.1, пр.3 от НК във връзка с чл.50, ал.1 от ЗДвП, като
на 14.09.2016
г. в гр.Троян, на ул. „Васил Левски”, път ІІ - 35, на км.71+800 при управление
на МПС - лек автомобил „ВАЗ 2101”
с д.к. № ********, негова собственост нарушил правилата за движение - чл.50,
ал.1 от ЗДвП - на кръстовището на ул. „В. Левски”, път П - 35, км. 71+800 и път от
гробищен парк на гр.Троян, при което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство - този по ул. „В. Левски” не пропуснал движещия се мотоциклет
„Ямаха ТДМ” с д.к. № *******, собственост и управляван от С. М. И. от гр.Троян,
който се движел по пътя с предимство, като при потегляне след пътен знак Б 2 не
го пропуснал и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. И., с ЕГН **********
от гр.Троян.
Решаващият съд приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият С.
е автор на престъплението за което е предаден на съд. От обективна страна
деянието е извършено като на посочената дата при управление на цитирания лек
автомобил подсъдимият е нарушил правило за движение, визирано в ЗДвП което е в
пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат- смъртта на водача на
мотоциклета С.И.. Конкретно извършеното от него нарушение се е състои в това,
че движейки се на кръстовището на ул. „Васил Левски”, път ІІ - 35 км., 71+800 и пътя от
гробищен парк на гр.Троян, при което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство - този по ул. „Васил Левски” не пропуснал движещия се
мотоциклет „Ямаха ТДМ” с рег. № РВ 2213 Х, управляван от С.И., който се движел
по пътя с предимство, като при потегляне след пътен знак Б 2 не го пропуснал. От
заключенията на повторната тройна САТЕ /т.ІІ, л.121-151/ - назначена по време
на досъдебното производство, както и от двете допълнителни заключения на същите
вещи лица дадени на поставените им по време на съдебното следствие допълнителни
въпроси /л.110 – 126 от НОХД/ и /л.145-156 от НОХД/ по категоричен начин се
установява, че след навлизане на дееца в кръстовището, независимо дали С. е
реализирал или не спиране пред източното пътно платно (в позиция № 19 – за
всички приложения - № 2, 3 и 4), то във
всички случаи мотоциклетът е бил видим за водача на лекия автомобил. Също
така, вещите лица са категорични, че независимо от начина на движение на
мотоциклета (равномерно, закъснително или ускорително) преди предприето спиране
от мотоциклетиста, към момента на навлизане на процесния лек автомобил „ВАЗ 2101” в източното платно на
ул. „Васил Левски” в гр.Троян (позиция № 19 - приложение № 4), водачът на „ВАЗ”
е имал техническа възможност да
възприеме мотоциклета като местонахождение, форма и посока на движение.
В конкретния случай налице е и причинна
връзка между допуснатото от дееца нарушение и настъпването на предвидените в
закона съставомерни последици. Не е имало обективна причина подсъдимият да не
спази това правило за движение - да изпълни предписанието на пътен знак Б 2, като така той сам се е поставил в състояние
да управлява процесното МПС в нарушение на визираната законова норма.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина следва да му се вмени
престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да
не е предвиждал настъпването на
обществено -опасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
конкретния случай деецът е бил длъжен да има поведение, което се определя от
правилото на чл.50 ал.1 ЗДвП - при движение по път без предимство на кръстовище
да даде предимство на движещия се по пътя с предимство. Субективния признак на
небрежността изисква деецът да предвиди и предотврати престъпления резултат. Последният
е имал тази възможност, тъй като ако е спазил посоченото правило е могъл при
конкретните условия да предвиди резултата - настъпването на ПТП и смъртта на пострадалия
И.. Индивидуалната възможност на подсъдимия С. да предвиди резултата се извлича
от наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически
капацитет за да изведе в съзнанието си представа за последиците. Тази
възможност заедно с проявената недостатъчна грижа е основание за неговата
отрицателна оценка за психическото му отношение към престъпния резултат. В
случая освен, че е имал задължение за предотвратяване на резултата, С. е имал и
обективна възможност за това. Обективното обстоятелство, което насочва
съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата е самите
специални правила, визирани в ЗДвП и конкретно цитираното по-горе правило на
чл.50, ал.1 от закона. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото
доказателства, посочени по - горе, предвид което следва да се остави без
уважение възражението на защитата за недоказаност по несъмнен начин на
субективната страна на деянието.
Настоящият състав преценява, че в
конкретния случай и водачът на мотоциклета С.И. също е допринесъл за
настъпилото ПТП и неговото съпричиняване се изразява в предприето поведение в
противоречие с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посоченото
кръстовище независимо, че се е движил с мотоциклет на път с предимство, като
водач със СУМПС категория А, той го е управлявал с повече от три пъти над нормативно
разрешената скорост от 50 км/ч,
а именно със 153,86 км/ч.
Следва да се има предвид, че водачите на двете МПС са участници в движението,
като за безопасността в това им качество ЗДвП е регламентирал правила, които последните
трябва да спазват. Именно неспазването на правилата и от двамата участници в
движението - и от водача на лекия автомобил С., нарушил чл.50 ал.1 от ЗДвП, и
от водача на мотоциклета И., нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е причина
за възникването на ПТП. Според настоящият състав не може обаче да се приеме, че
само и единствено неправилното поведение на И. е единствената и решаваща
причина за възникването на ПТП, защото ако подсъдимият бе дал предимство на
това кръстовище на мотоциклетиста, то дори и при тази многократно превишена
скорост от негова страна ПТП не би настъпило. И обратното - ако мотоциклетистът
се беше движил с разрешената скорост от 50 км/ч,
то дори и при неправилната маневра от страна на С., то ПТП също не би
настъпило. След като и двамата водачи се намират на пътното платно, и двамата са длъжни да спазват правилата визирани в ЗДвП, и когато настъпи ПТП, неспазването на
правилата за безопасно движение от единия водач в никакъв случай не води до
снемане отговорността на другия водач относно неспазването от него на правилата
за безопасно движение на управляваното от него МПС, в случая с посочената норма
от ЗДвП. Ето защо, съдът
не приема становището на защитата, че поведението на пострадалия оневинява подсъдимият,
тъй като същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства и по-конкретно
от заключението на повторната тройна САТЕ, както и от двете допълнителни
заключения на същите вещи лица депозирани по време на съдебното следствие, за
което съдът е изложил съображения по-горе.
Настоящият състав цени
обясненията на подсъдимия С. основно като средство за защита, тъй като същите
не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и по-конкретно от
показанията на свидетеля Г. – незаинтересован очевидец на инцидента, както и от
заключенията на вещите лица по повторната тройна и допълнителните САТЕ.
Предвид изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
респективно наличието само на смекчаващи такива, а именно : чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, възрастта му, това, че
не бил санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП. Настоящият
състав съобрази също наличието на едно
изключително по вида си смекчаващо вината обстоятелство, а именно -
съпричиняването на резултата от страна на пострадалия С.И., който е управлявал
процесния мотоциклет със скорост три пъти над разрешената за конкретния пътен
участък или, че при индивидуализацията на наказанието следва да намери
приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Предвид изложеното, съдът намира, че и най -
лекото наказание предвидено в закона, в
конкретния случай при условията на чл.343, ал.1 б. „в” от НК се предвижда наказание от 2 /две/ до 6 /шест/ години
лишаване от свобода, би се оказало
несъразмерно тежко за конкретното престъпление.
Съобразявайки
изложеното, решаващият съд определи наказанието на подсъдимия С. при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, като слезе под най-ниския предел на същото от 2 /две/ години лишаване от свобода и го осъди на 1 /една/ година
лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно
минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343 г във вр. с
чл.37, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, като съображенията за определяне размера на това конкретно наказание
са същите мотивирали настоящата инстанция при индивидуализацията на наказанието
лишаване от свобода.
Решаващият съд намира, че така
наложените наказания са справедливи,
съответстват на обществената
опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
По
отношение на веществените доказателства, както следва : мотоциклет марка „Ямаха ТДМ 850”, с жълти спойлери, с peг.
№ ***, регистрационните табели са върнати, а мотоциклетът се намира на
съхранение в Автобаза на ОД МВР – Ловеч, съдът разпореди след влизане на
присъдата в сила, същото да се върне на наследниците на С. М. И., а
досежно вещественото доказателство - лек автомобил марка
„ВАЗ 2101”,
с peг. № *****, на съхранение в Автобаза на ОД МВР – Ловеч, след влизане на
присъдата в сила, същото да се върне на подсъдимия Д.К.С..
При
този изход на процеса настоящият състав осъди подсъдимия Д.К.С. да заплати разноски по
делото по сметката на ОД на
МВР Ловеч сумата от 2 016 /две хиляди и шестнадесет/ лева, на Окръжна прокуратура - Ловеч
сумата от 1 745.70 /хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет
стотинки/, и по сметка на
Ловешки окръжен съд сумата от 2 803.01
/две хиляди осемстотин и три лева и една стотинка/ и сумата от 5.00 /пет/ лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :