№ 8569
гр. С., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110112413 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът С. Г. Ф., ЕГН ********** гр. С., .....,
дължи сумите: 323.61 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на
вземането, 23.32 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., 38.60 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, 4.30 лв. мораторна лихва от
31.10.2018 г. до 24.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57796/21 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот – апартамент
№ 14 в гр.С., ж.к. Люлин, бл.706, вх.В, ет.3. Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен
срок от публикуване на сумите на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Бруната” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за
главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
1
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете по същество. Оспорва наличието на облигационно отношение с ответницата за
доставка на ТЕ. Твърди недължимост на лихвата и цената на услугата дялово
разпределение, която е дължима към ФДР. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от
установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия
съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на
ответницата за плащане на дължимата за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответницата е страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със
загубването на същите.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия реда на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се предполага с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот.
Т.е. при постигнато излично съгласие между топреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
2
КЕВР публично известни общи условия, именно този правен субект дължи цената на
доставеното топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесният
имот е общинска собственост и е предоставен на ответницата за ползване по силата на
наемно правоотношение възникнало с приложената по делото настанителна заповед от
8.4.1987 г. на Столичен народен съвет Т.е. ответницата има качеството облигационен
ползвател на имота. За да е клиент на доставената ТЕ в имота и задължено за заплащането й
лице, е необходимо и още едно условие – сключен договор с ищеца. По делото няма
никакви доказателства, от които да се установи сключен между страните договор за доставка
на топлинна енергия. При това положение собственикът на имота се явява и клиент на
доставената топлинна енергия и дължи цената й. Ответницата не е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковете и те следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на
ответницата се дължат направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. за исковото производство и на 350 лв. за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК,
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Ф., ЕГН ********** гр. С., ....., дължи
сумите: 323.61 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, 23.32 лв.
мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г., 38.60 лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
07.10.2021 г. до изплащане на вземането, 4.30 лв. мораторна лихва от 31.10.2018 г. до
24.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 57796/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., ДА ЗАПЛАТИ
НА С. Г. Ф., ЕГН ********** гр. С., ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лв.
разноски в исковото производство и сумата от 350 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4