Решение по дело №25088/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18613
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110125088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18613
гр. С, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110125088 по описа за 2022 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ...
е предявил срещу Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... следните искове:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на „Т” ЕАД сума в общ размер на 589, 37 лева, от които: 500,73 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва в размер на 60,86 лв. за периода 15.09.2018г. до 19.05.2021г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. в размер на 23,33 лв., -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва
върху втората главница в размер на 4,45 лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г., както
и сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с който ответницата иска
производството по делото да бъде прекратено, тъй като твърди, че е изплатила търсените
суми, въз основа на сключено с ищеца споразумение № ... от 27.07.2021г. Към отговора
представя копие на сключеното споразумение, на фискални бонове за платени суми.
Представя писмо с нов ID номер, на който трябва да плаща сметката си към „Т“,
бракоразводно решение и нотариален акт за дарение на недвижим имот.
Отговорът на исковата молба е изпратен на ищеца, който с нарочна молба, както и чрез
пълномощника си в съдебно заседание твърди, че ответникът Н. Т. А е погасила процесните
1
задължения в хода на делото. От същата се претендира само юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията на страните се
установи следното във фактическо и правно отношение:
Предявените установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД, за която
по делото се установи, че осъществява услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в процесния имот.
Предявените искове са допустими.
По заявление от 21.06.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 35377/2021г. по описа на СРС, по което на 06.07.2021г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
установителните искове. Длъжникът Н. Г. е оспорила в срок заповедта, поради което на „Т“
ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено в срок.
Разгледани по същество, понастоящем исковете спрямо Н. А не са основателни, тъй като
тя макар да е била потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот до
27.07.2018г., когато е дарила своите ½ идеални части от собствеността по отношение на него
на децата си Р А и И А, по време на съдебното производство е заплатила процесните
задължения преди обявяване на съдебното дирене за приключило.
Във връзка с искането на ищеца за присъждане на юрисконсулско възнаграждение като
сторени съдебни разноски за водене на делото и възражението на ответницата за тяхната
недължимост, съдът установи че Н. А е започнала заплащането на задължението си към „Т“
АД на 27.07.2021г. след завеждане на ч. гр.д. № 35377/2021г., следователно е дала повод за
завеждането му и по правилото на чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК дължи
юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в минималния размер от 100 лв.
Воден от горното, на осн. чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ,,Т – С‘‘ ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... срещу Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... за
признаване за установено по отношение на нея, че дължи на „Т” ЕАД сума в общ размер на
589, 37 лева, от които: 500,73 лева - главница, незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 60,86 лв.
за периода 15.09.2018г. до 19.05.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.05.2018г. до м.04.2020г. в размер на 23,33 лв., - главница, ведно със законната лихва върху
2
нея, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва
върху втората главница в размер на 4,45 лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
ОСЪЖДА Н. Т. А, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С № ... да заплати на ,,Т – С‘‘
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. ,,Я‘‘ ... сторени разноски по делото в размер на
100 лв., на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца -
„Т“ ЕООД – гр. С.
След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 35377/2021г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3