МОТИВИ
към Решение №260534 от 11.11.2020г., постановено по АНД№912/2020г.
по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за
разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият П.Б.Й., ЕГН:**********
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 28.04.2018г. в с. Граф
Игнатиево, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму - на Е.Н.З.,
ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно-контузна рана на носа, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като
му бъде наложено административно наказание глоба в минимално предвидения от
закона размер. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени на
обвиняемия, а веществените доказателства – 2 броя компактдискове, да останат
приложени по делото.
Обвиняемият П.Б.Й. не се явява в съдебно заседание, редовно
призован, не дава обяснения по обвинението.
Защитникът му - адв. Д.П., моли съда да постанови
оправдателен съдебен акт, като счита че липсва елемент от състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно хулиганските
подбуди. Алтернативно прави искане за налагане на административно наказание –
глоба в минимален размер от 1000 лева. Счита, че ако със съдебния акт
подзащитният му бъде признат за виновен, следва да бъде осъден да заплати и
направените по делото разноски. Не взема отношение относно веществените
доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият П.Б.Й. е роден на ***г***, обл. ***, ул.„***“
№***, б., български гражданин, със средно образование, женен, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН:**********.
Родителите на свидетеля Е.Н.З. стопанисвали магазин за
строителни материали, находящ се в с. ***, обл. ***, ул.„***“ ***. В магазина
работили родителите на свид. Е.З., последният, неговата сестра и *** – свид. П.К.Д..
Магазинът бил семеен и се намирал в двор на къща също семейна собственост. Към
магазина имало двор, който бил в Г - образна форма, покрит като навес, в който
се съхранявала част от продаваната стока. До този закрит двор достъп имали и
клиентите. Нямало пряка видимост от магазина към закрития двор, но по-силни
викове можело да се чуят.
На 28.04.2018г. свид. З. се отбил в магазина, като в
този момент там продавала свид. П.Д.. Около 13.25 ч. на същата дата магазинът
бил посетен от обв. П.Б.Й., който бил придружаван от тригодишния си син. Клиент
на магазина в това време бил и свидетелят С.П.С.. Обв. Й. търсил да си закупи
лепило и цимент. Той бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. Последният
и свид. Е.З. се познавали бегло, доколкото обвиняемият бил редовен клиент на
магазина. Между двамата нямало предходни конфликти. В с. ***, където живеел
обвиняемият, същият бил познат като личност с невъздържан, буен, проблемен
характер. Като такъв той бил познат и на *** служител - свид. Г.Г., който бил
назначен да отговаря териториално за района на това село. Влизайки в магазина, обв.
Й. забелязал, че продавачката – свид. П.Д., обслужвала други клиенти и поискал
от свид. Е.З. лично той да го обслужи преди другите хора, тъй като не му се
чакало. Свид. Е.З. обяснил на обв. Й., че търсените от него материали се
намират не в магазина, а на стелажите под навеса на двора, поради което двамата
мъже и детето излезли от магазина и отишли в съседния, гореописан като
местонахождение навес. В това време свид. П.Д. и свид. С.С.останали в магазина
и нямали пряка видимост към мястото, където били обв. Й. и свид. Е.З., но могли
да чуват по-силен шум от това място. В това време майката на свид. Е.З. - свид.
С.З., се намирала в съседен навес за хранене и била седнала на маса, откъдето също
нямала пряка видимост към навеса със строителните материали, но можела да чува голяма
част от случващото се там.
Докато обвиняемият, малолетният му син и пострадалият Е.З.
били под навеса, последният държал в ръцете си незапалена цигара и започнал да
показва на обв. Й. стоката, която търси. Обвиняемият без никаква причина
започнал да се държи агресивно, като със заядлив тон направил забележка на
свид. Е.З. за незапалената цигара. Казал му да не се прави на мъж, защото го
дразни с тази цигара. Пострадалият му отговорил, че няма да я запали, тъй като
не пуши. Обвиняемият от своя страна отново го приканил да запали цигарата и го
заплашил, че ще му удари един юмрук и ще го прати в лепилата. Заявил му също,
че единственото, което ще го спаси е, че синът му е там. После се отправил към
изхода, за да си тръгва. Без каквато и да е причина обаче се обърнал и се
върнал към свид. Е.З.. Обвиняемият свалил слънчевите очила от главата си, оставил
ги, заедно с телефона си на близък стелаж, взел цигарата от ръката на
пострадалия и започнал да жестикулира заплашително към него. Непосредствено
след това нанесъл силен удар с глава в областта на носа на свид. Е.З.. Повод за
агресията на обвиняемия станал начинът, по който пострадалият държал в ръка
незапалена цигара. Веднага след удара последвало кратко спречкване между
двамата мъже, при което всеки се опитвал безуспешно да удари другия, т.е. нямало
последващи нанесени удари, а само замахвания. Детето на обвиняемия се
разпищяло. Виковете на двамата мъже били чути от свид. С., който отишъл във
вътрешния двор и видял как обв. Й. и свид. З. си посягат взаимно в опит да се
ударят, като успял да прекрати по-нататъшен физически конфликт между тях.
Тогава във вътрешния двор пристигнала и свид. С.З.. Малко след това обв. Й.,
заедно с детето си, си тръгнал от магазина. Свидетелите С.З., С.С.и П.Д.
възприели, че от носа на свид. Е.З. имало кръвотечение, вследствие на което
дрехите му били изцапани от капките кръв. Свид. С.З. сигнализирала органите на
МВР и Спешна помощ, като свид. Е.З. бил прегледан на място от екип на Спешна
медицинска помощ, след което и в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, за който
преглед му бил издаден Лист за преглед на пациент №034666/28.04.2018г.
На 03.05.2018г. в 11.10 ч. свид. З. бил освидетелстван
и от съдебен лекар при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив и му било издадено съдебномедицинско
удостоверение /СМУ/ №462/2018г. В СМУ била погрешно посочена дата 03.04.2018г.
Същата обаче се явява предхождаща развилите се събития, а и по делото е налична
фактура №1700003872г. във връзка с прегледа, с реална дата 03.05.2018г.
Очевидно е, че се касае за техническа грешка при изготвяне на СМУ.
На 28.04.2018г. обвиняемият бил предупреден от
органите на полицията с Протокол за предупреждение, който надлежно подписал, да
не се саморазправя със свид. Е.З., като всички спорни въпроси да решават по
законен ред.
В хода на досъдебното производство били приобщени като
веществени доказателства 2 броя компактдискове /1. със запис от охранителните
камери на търговския обект и 2. аудиозаписи и два броя снимки на електронния
картон на регистрирания сигнал на телефон 112/. На веществените доказателства
били извършени огледи, за които действия по разследването били съставени
съответните протоколи за оглед на веществени доказателства.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно - медицинска експертиза, от чието заключение се установява,
че вследствие на удара от обв. Й. на свид. Е.З. са били причинени: счупване на
носните кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно - контузна рана на носа,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 и НК, т.е.
причинена е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Описаните травматични увреждания
са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и
начин да са причинени при възникналия инцидент, с който да са в пряка причинна
връзка.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от
показанията на свидетелите Е.З., С.З., С.С., П.Д. и Г.Г., дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК. Показанията
на свидетелите съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от
предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото
доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските
показания не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
При постановяване на решението си съдът възприема и заключението
на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертизи,
която според преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните
по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – протокол за предупреждение от
28.04.2018г. /л.16 от дос.пр./, заверено копие на СМУ №462/2018г. /л.17 от
дос.пр./, заверено копие на медицинска документация /л.18 – 25, л.59 – 67 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване
/л.26 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
приложен фотоалбум /л.38 – 51 от дос.пр./, характеристична справка /л.130 от
дос.пр./, справка от РЦ 112 – Кърджали
/л.132 – 135 от дос.пр./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.136
– 137 от дос.пр./, справка за съдимост /л.73 от дос.пр./, както и от
приложените веществени доказателства – 2 броя компактдискове.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият П.Б.Й. е осъществил
от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на
28.04.2018г. в с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е
причинил другиму - на Е.Н.З., ЕГН:**********, лека телесна повреда, изразяваща
се в счупване на носните кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно-контузна
рана на носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
От обективна страна с действията си на 28.04.2018г.,
насочени към телесния интегритет на свидетеля Е.З., обвиняемият Й. му е
причинил /удряйки го с глава в областта на носа/ счупване на носните кости,
кръвонасядане на лицето и разкъсно - контузна рана на носа. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Разстройството на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието
признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно –
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на бегло познато
лице, с което обвиняемият е нямал никакъв личен конфликт, извършени на
обществено място /в двора на магазин в селото/, по съвсем незначителен повод
/държана в ръка от пострадалия незапалена цигара/ и без каквато и да е
провокация от страна на пострадалия, съдът преценява като проявено поведение на
незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване
добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това
агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от
страна на обвиняемия, заради което е и налице този по - тежко наказуем състав
на престъплението.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият
е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е
противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Умисълът на обвиняемия за осъществяване на
престъпното деянието се обективира чрез неговите действия, като същият напълно
съзнателно ги е насочвал пряко телесния интегритет на пострадалия, съзнавайки
техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
ниската правна култура на обвиняемия, липсата на елементарен самоконтрол, в
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към обществото,
както и незачитане на неприкосновеността на човешката личност и телесен
интегритет.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемият Й. е пълнолетен, към
момента на инкриминираното деяние не е осъждан
за престъпление от общ характер /реабилитиран/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на
чл.78а от НК /изтекла е една година от изпълнение на наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК/. От вмененото му във вина престъпление не са
причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на
тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, затрудненото му материално положение и отминалия период от време от
извършване на престъплението до постановяване на съдебния акт. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като
съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се
определи и наложи административно наказание в минимален размер, а именно
“ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лв. Така определеният размер съответства
както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния,
като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо
него, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
Веществените доказателства - 2 броя компактдискове, находящи се в
досъдебното производство, следва да останат приложени по делото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски /за експертиза/ в размер на 84 /осемдесет и четири/ лева по
сметка на ОД МВР-Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ