Р Е Ш Е Н И Е № 159
гр. Сливен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието
на секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Иван Иванов, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 162 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от управителя на „Жигули Голд“ ЕООД – Е. И. И., чрез процесуален представител, против Решение № 156 от 05.04.2022 г., постановено по АНД № 1397/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 1985-0159012 от 31.08.2021 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон на „Жигули Голд“ ЕООД с ЕИК ********е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 59 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по занятие, и е осъдено търговското дружество „Жигули Голд“ ЕООД с ЕИК ********да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно,
поради издаването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, издадено при неправилна преценка на доказателствата. Касаторът твърди, че първоинстанционният
състав, след извършена проверка за законност, не е констатирал, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В обжалваното НП било визирано нарушение
на чл.59 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за
изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване,
преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и
от тях по занятие, който бил с три алинеи, като първата алинея - с четири
точки. Касаторът твърди, че срещу АУАН от дружеството
е подадено писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въпреки това в
НП изрично било визирано, че срещу АУАН не е направено възражение, поради което
процесното НП било издадено при неизяснена фактическа
обстановка, с което била нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, факт
който първоинстанционният съд не бил обсъдил. Заявява,
че като нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган лишил
от пълнота и обективност административнонаказателното
производство и издал едно незаконосъобразно НП. Твърди, че съдът е анализирал
нормата на чл.59, ал.1 от Наредбата, като приел, че законодателят е имал
предвид, че титърът и грамажът се изписват в касовата
бележка, а освен това и във фактура, ако се издава такава, пропускайки
граматическия анализ на нормата на законодателят, който е използвал съюза
„ИЛИ", а според българския тълковен речник значението на съюза „или“ е: „
за свързване на прости изречения, когато се посочва, че факти, действия или
състояния взаимно се изключват или заменят, за изразяване на алтернативност“. Тоест нормата била ясна при наличие на алтернативност: или във фактурата, или в касовата бележка
се изписват титърът и грамажът на изделието. Неправилен, необоснован и немотивиран бил изводът на
районния съд, че се касаело за нарушение, което не е маловажен случай.
Деянието, макар и формално да осъществявало признаците на посоченото в НП
административно нарушение, било малозначително. В
случая били налице обстоятелства, които характеризирали процесното
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид. Касаторът счита, че АНО е
следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Вместо това компетентният орган не отчел степента и
тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил
конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и
в резултат е издал един незаконосъобразен акт. Счита, че когато решаващият съд
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, това е основание за
отмяна на НП, поради противоречието му със закона. Моли съда да отмени
решението на Районен съд – Сливен, както и НП. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от адв. Г.Д., която поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП - Бургас,
редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за основателност на жалбата, поради допуснати множество нарушения в хода на административното
производство, довели до порочност на НП и потвърждаващото го решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 10.06.2021 г. служители от ТД на НАП- Бургас извършили проверка на т. о.- м. за т. с и. от з., находящ се в ******, стопанисван от търговско дружество „Жигули Голд" ЕООД. Служителите на НАП направили проверка с лупа на изписаните цифри върху изделията от злато. Пробата, която била изписана била 585, отговарящо на 14 карата. Те разпечатали контролна лента от електронен носител за деня на проверката - 10.06.2021 г. и за един предходен ден - 05.06.2021 г. От тази лента се установило, че във фискалния бон не се изписва титърът и грамажът на продадените изделия от злато. На 17.06.2021 г., свидетелят Ж. С. съставил против „Жигули Голд" ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, като приел, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по занятие.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на 31.08.2021 г. заместник - директорът на ТД на НАП - гр. Бургас издал обжалваното наказателно постановление, като наложил на търговското дружество „Жигули Голд" ЕООД „Имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл.18, ал.6 от Валутния закон за нарушение на чл. 59 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ законодателят е имал предвид, че титърът и грамажът следва да се изписват в касова бележка, която се издава, а освен това и във фактурата, ако се издава такава. Приел, че действително не било направено разграничение, поради което следвало да се приеме, че ако се издаде фактура, то и в нея следва да са изписани титърът и грамажът, като е коментирал, че фактурите представени в съдебно заседание не са били представени по време на проверката и действително можело да бъдат антидатирани. Съдът счел, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не можело да бъде квалифицирано като маловажно. Със самото неизпълнение на задължението бил осъществен съставът на нарушението, извършено от жалбоподателя, като не било нужно да бъдат реално настъпили щети за клиентите. Приел, че наказващият орган е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция" в минимален размер, поради което извършеното нарушение не се характеризирало с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че Районен съд - Сливен е постановил неправилен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по занятие: лицата, които продават златни и сребърни изделия, произведени в страната и внесени от чужбина, или изработват с материал на клиента (ишлеме) такива изделия, трябва да държат в търговските обекти или ателиета само проверени и маркирани изделия, поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо обозначение на вида - "злато" и "сребро", и на съответната проба. Грамажът и пробата се вписват и във фактурата или в касовата бележка, която се издава при продажбата. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, в касата на търговските обекти или ателиета по ал. 1 могат да се държат и немаркирани изделия, ако са документирани и описани по вид, дати, тегло, брой и произход, както и по етап от оформянето им за продажба, групирани, както следва: 1. от внос, приготвени за маркиране и придружени с документ за закупуване; 2. от собствено производство, приготвени за маркиране; 3. изкупени като материал от клиенти; 4. незавършено производство; 5. поръчки за изработка. В ал. 3 е въведено задължение изделията на различни етапи от оформянето им за продажба да се съхраняват отделно в касата.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В този смисъл наведените с касационната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са основателни. Видно от съдържанието на АУАН и НП не става ясно за кое изпълнително деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
В съставения против касатора АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 59, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по занятие /НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ/ във вр. с чл. 18, ал. 6 от Валутния закон. В издаденото въз основа на него наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 59 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ във вр. с чл. 18, ал. 6 от Валутния закон. Въпреки словесното описание на административното нарушение, за да са надлежно изпълнени разпоредбите на ЗАНН, и по-конкретно нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно задължителните реквизити на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - относно задължителните реквизити на НП, то описаното деяние в акта и в НП следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състава на административно нарушение. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП е извършено словесно описание на едно административно нарушение, а при правната квалификация не е конкретизирано изпълнителното деяние, въпреки че нормата предвижда повече от едно деяния, за които може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Това ограничава възможността на наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и съгласно коя разпоредба се квалифицира то. Това е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършило. Разпоредбата на чл. 59 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ има три алинеи, като всяка въвежда задължение за определено поведение от страна на лицата, за нарушение на всяко от които може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В чл. 59, ал. 1, изр. първо и второ на Наредбата са въведени различни изпълнителни деяния, съставляващи отделни административни нарушения, за извършаване на всяко от които АНО може да наложи съответното административно наказание.
По делото пред Районен съд – Сливен са приобщени като доказателства: копие на възражение вх. № 7387/ 21.06.2021 г. от „Жигули Голд“ ЕООД срещу АУАН №0159012/ 17.06.2021 г.; Фактура №34/ 05.06.2021 г.; Фактура №35/ 05.06.2021 г.; Фактура №36/ 05.06.2021 г.; Фактура №40/ 10.06.2021 г.; доклад за карати на турски език с превод на български език; сертификат за движение на турски език с превод на български език.
Видно от представеното пред районния съд копие на възражение, дружеството е упражнило правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в действащата към този момент редакция) и в тридневния срок от подписване на АУАН е подало възражение срещу него. Посочените във възражението аргументи не са обсъдени от наказващия орган, като няма и данни за предприемане на действия по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В издаденото НП изрично е посочено, че АУАН е редовно предявен и връчен и срещу него не е направено възражение.
В хода на производство по налагане на административните наказания, наказващият орган проверява съставения АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, преди да се произнесе по преписката. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Въпреки допуснатите пороци в хода на производството, те би следвало да бъдат констатирани във фазата на проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено, а е престъпено към издаване на НП.
Санкционирането на нарушителите се извършва при определени правила, които са гаранция за законността на извършените действия. Издаването на наказателно постановление в отклонение от правилата за реализиране на отговорността на наказаните лица, е незаконосъобразно и издаденото в хода на такова производство наказателно постановление е следвало да бъде отменено от първоинстанционния съд, защото атакуваното НП е било издадено от административнонаказващия орган в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Налице са съществени пороци на проведеното административнонаказателно производство, които касаят разпоредбата на чл. 42, ал. 1, ал. 5 от ЗАНН и 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и ограничават правото на защита на нарушителя. Само един законосъобразен и обоснован акт, съставен при спазване на законовите изисквания за спазване на законовата презумпция за невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за привличането му към административнонаказателна отговорност с налагане на административно наказание. В конкретния случай тези изисквания не са били спазени. В този смисъл формираният от районния съд извод за законосъобразност на наказателното постановление е неправилен.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 59, ал. 1, изр. второ от Наредбата, грамажът и пробата се вписват и във фактурата или в касовата бележка, която се издава при продажбата. Законодателят е посочил алтернативно, чрез съюзът „или“, че вписването на грамаж и проба следва да фигурира в касова бележка или във фактурата, когато такава е издадена. Като е приел противоположното, районният съд е формирал неправилен правен извод.
Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № 1985-0159012 от 31.08.2021 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП – Бургас, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да бъде отменено НП.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на касатора за разноски за двете съдебни инстанции. По делото са представени 2 броя договори за правна защита и съдействие, с отразен договорен и заплатен адвокатски хонорар от 500 лева за процесуално представителство пред Районен съд – Сливен и 300 лева - пред Административен съд – Сливен. Отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено пред районния съд от процесуалния представител на НАП за основателно, досежно претендирания адвокатски хонорар от 500 лева. На основание чл. 63д, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият следва да се намали до определения минимум от 300 лева. В тежест на ответника по касацията следва да бъдат възложени разноски в размер на 600.00 лева за двете съдебни инстанции.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 156 от 05.04.2022 г., постановено по АНД №
1397/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1985-0159012 от 31.08.2021 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП – Бургас, с което на основание
чл. 18, ал. 6 от Валутния закон на „Жигули Голд“ ЕООД
с ЕИК ********е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 59 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и
за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по
добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и
изделия със и от тях по занятие.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София да заплати на
„Жигули Голд“ ЕООД с ЕИК ********, сумата от 600.00 /шестстотин/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: