№ 10853
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110171404 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ИЕ” ЕАД /предишно наименование АЛ/, със
седалище и адрес на управление в ********************, с ЕИК *********, съдебен адрес:
***************. до „******“, срещу И. М. И., с ЕГН **********, с адрес: **************
за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2025 г.
от 11.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „ИЕ” ЕАД /предишно
наименование АЛ/, със седалище и адрес на управление в ********************, с ЕИК
*********, съдебен адрес: ***************. до „******“, срещу И. М. И., с ЕГН
**********, с адрес: ******************.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 19268,11 лв., включваща непогасени задължения по Договор за
финансов лизинг № *******/********* от 04.10.2018 г., както следва:
- изискуеми лизингови вноски в размер на 11334,72 лв. за периода от 01.04.2019 г.
до 01.11.2020 г.,
- дължими застрахователни премии в размер на 649,71 лв. за периода от
10.01.2019 г. до 11.10.2020 г.,
- данък ПС за 2019 г. и за 2020 г. в размер на 285,29 лв.;
- част от заплатена сума за временно преустановяване на владението на МПС в
1
размер на 696,00 лв.;
- транспортна услуга в размер на 72,00 лв., заплатени от лизингодателя в полза на
трето лице;
- неустойка в размер на 15,29 лв. за забава плащането на лизингови вноски;
- дължим ДДС в размер на 3215,10 лв. поради разваляне на договора;
- неустойка с обезщетителен характер в размер на 3000 лв,
Ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 в съда/01.12.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№60121/2020 г. на СРС.
Твърди се, че на 04.10.2018 г. между „ИЕ” ЕАД, като лизингодател и И. М. И.,
като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг с № *******/********* на
МПС марка и модел „******”, рама ****************. По силата на този договор, „ИЕ“
ЕАД е предоставило на И. М. И. лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на
месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в Договорът за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия
договор лизингополучателят се е задължил да изплаща гореописания автомобил на 48
/четиридесет и осем/ лизингови вноски, съгласно погасителен план. Съгласно т. 7 от
договора за финансов лизинг в случай на забава на плащането на лизингова вноска с повече
от 5 /пет/ дни лизингополучателят дължи неустойка в размер на законната лихва за забава
върху неплатената сума, дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която
сумата първоначално е станала изискуема. Съгласно т. 10.2 от договора за финансов лизинг
активът следва да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора
при условията на многогодишна полица „КАСКО на МПС“ и разсрочено заплащане на
премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно погасителния план
към договора.
Съгласно т. 13.1. от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „А“ ЕАД - гр. София по договори за
финансов лизинг (ОУ) лизингодателят, в качеството си на собственик, застрахова
имуществото в посочена от него и приемлива за лизингополучателя застрахователна
компания. ... Застрахователните договори се сключват за срока на Договора за финансов
лизинг при условията на т. 13.3. по-долу, като до датата на прехвърляне на правото на
собственост върху имуществото на лизингополучателя, същото следва да има валидни
застраховки при избрания застраховател. До датата на прехвърляне на правото на
собственост върху имуществото лизингополучателят се задължава да заплаща на
лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в т.ч.
застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на Договора съгласно
предпоставките и изискванията на настоящите Общи условия.Съгласно т. 13.2. от ОУ, когато
имуществото е моторно превозно средство, Лизингодателят сключва за периода на действие
на Договора по отношение на превозното средство задължителна застраховка “Гражданска
2
отговорност на автомобилистите“ и ако това е уговорено в Договора - застраховка “Пълно
автокаско” /включваща клауза “А" на застраховка “Каско на МПС”/ в посочена от него и
приемлива за Лизингополучателя застрахователна компания, чрез застрахователен агент или
застрахователен брокер, посочени от Лизингодателя и предоставя на Лизингополучателя
сметка за дължими суми за застрахователните премии.
В т. 7.1. от приложените Общи условия на ,А“ ЕАД по договори за финансов
лизинг е установено, че лизингополучателят заплаща на лизингодателят периодични
лизингови вноски при условията на този раздел VII, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Всяка лизингова вноска включва главница и
лихва. Съгласно т. 7.2 лихвата е фиксирана за целия срок на договора и се определя в
него.Сумата на всяка лизингова вноска се формира от главница и лихва определена
съобразно чл. 2.7 от договора фиксирана за целия срок на договора.
На основание горното върху главницата на всяка една лизингова вноска посочена,
като размер в погасителния план, се начислява лихва, съгласно уговореното в ОУ и
договора, чиито размер също се посочва в погасителния план и е част от общата сума на
лизинговата вноска. Посочената в погасителния план лихва е определена за периода на всяка
една лизингова вноска, като сумата се формира на база общия лихвен процент договорен в
договора за финансов лизинг, като общата сума на дължимата лихва се разделя на
съответните части съобразно броя на лизинговите вноски.
Съгласно т. 9.8 от Общи условия на „А“ ЕАД по договори за финансов лизинг,
приложими към Договора, в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на
договора и/или на общите условия, лизингодателят има право да преустанови временно
ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани
с транспортирането на имуществото са за сметка на лизингополучателя, като
лизингодателят префактурира на лизингополучателят сумата, дължима от лизингодателя на
специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временното
преустановяване на ползването на МПС, респ. неговото транспортиране. Съгласно т. 15.6.
Обстоятелството, че Лизингополучателят е преустановил ползването на Имуществото или
няма възможност да го ползва, по каквато и да е причина /с изключение на случаите, когато
това е породено от умишлени виновни действия от страна на Лизингодателя в нарушение на
клаузите на Договора или тези Общи условия/, по никакъв начин не може да се счете за
прекратяване на Договора и не го освобождава от задълженията му, предвидени в Договора
или настоящите Общи условия, в т.ч. и заплащане на уговорените суми към Лизингодателя.
Съгласно т. 16.2.1. от Общите условия приложими към договора за лизинг „При
разваляне на Договора от страна на Лизингодателя поради неизпълнение на
Лизингополучателя по смисъла на т. 15.1. б. “б”, “в”, “г”, “д”, “е”, “ж”, и “з”, т. 15.1.1. и т.
15.1.2., както и в случаите по т. 16.1., б. „б”, „в” и „г”, Лизингополучателят дължи неустойка
с обезщетителен характер в размер на 15 % /петнадесет/ процента от доставната цена по
Договора.“ Доставната цена е определена в чл. 1.1.4. от договора за лизинг.
Съгласно т. 12 от договора при прекратяване или разваляне на същия преди
3
изтичане на срока на Договора на каквото и да е било основание се приема, че платената от
Лизингополучателя до датата на прекратяване цена (първоначална вноска, такса оценка на
кредитоспособността и лизингови вноски) представлява платена наемна цена.
Твърди се, че след сключване на договора лизингополучателят е престанал да
изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове,
поради което, с помощта на трето лице - специализирано дружество, ищецът е възстановил
владението върху лизинговото МПС. На 27.11.2020г. чрез куриерска фирма Еконт е връчено
уведомление на лизингополучателя чрез негов роднина, с което му е предоставен 7 /седем/
дневен срок за погасяване на задълженията. Срокът изтекъл на 04.12.2020г., но дългът не
бил платен. Следователно договорът за финансов лизинг е развален на 05.12.2020г.
В случай на прекратяване или разваляне на договор за лизинг на лек автомобил
независимо от причината за това, дължимите до датата на развалянето или прекратяването
лизингови вноски, първоначална вноска и такса за оценка на кредитоспособността, за които
са издадени данъчни документи се приравняват на насрещни престации на доставка на
услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС за предоставяне на ползване на автомобил. В този
смисъла е и практиката на Съда на ЕС (Решение от 11.09.2003г. по дело Cookies World, С-
155/01, т.45 и Решение от 21.02.2008г. по дело Part Service, С-425/06, т.61). Доставката на
услуга по предоставен за ползване лек автомобил по договор е облагаема доставка с ДДС.
Следователно в случая след разваляне на договора за лизинг лизингополучателят трябва да
заплати дължимия ДДС за предоставеното ползване на лизинговия автомобил, като
данъчната основа включва всички лизингови вноски до момента на разваляне, такса оценка
на кредитоспособността и първоначална вноска. Лизинговите вноски съгласно погасителния
план до датата на разваляне на договора - 05.12.2020г., включващи главница и договорна
лихва са в общ размер на 13240.52 лв., първоначалната вноска - 4000.00 лв. и такса оценка
на кредитоспособността - 319.99 лв., като сборът на тези суми формира данъчната основа, а
именно 17560.51 лв. Дължимия от ответника ДДС върху вече определената данъчна основа е
в размер на 3 512.10 лева
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
чрез адв. Р. Ш., с която се оспорват исковете като нередовни, недопустими, неоснователни и
недоказани, включително по размер.
Оспорва се качеството на И. М. И. като страна по Договор за финансов лизинг №
*******/********* и общите условия към него. Твърди се, че И. И. не е сключвал сочения
от ищеца договор, не е приемал и подписвал нито един от заявените от ищеца в копие
документи и книжа, а също така не е получавал и ползвал сочената в договора лизингова
вещ – ******, поради което и не дължи плащане на предявените срещу него суми по делото.
Твърди се, че ответникът никога не е получил от ищеца лизинговата вещ по
договора, нито е ползвал същата поради което и на това основание не дължи както
претендираните по размер лизингови вноски, така и всички други сочени от ищеца суми с
исковата му молба по обслужване на лизинга или в следствие на него.
4
Прави се възражение за погасяване на сумите с изтичане на кратката тригодишна
давност.
Поддържа се, че погасяването по давност и съответно, неоснователността на
главните искове влекат след себе си и погасяването и неоснователността на акцесорните
такива, а именно всички претендирани от ищеца лихви.
Излагат се доводи, че договорът за лизинг е потребителски и ответникът следва
да се ползва от потребителската защита, в т.ч. и от задълженото на съда да следи за
неравноправни клаузи в потребителски договори. Поддържа се, че потребителят не е могъл
да се запозна, респективно да влияе на предлаганите му типизирани клаузи- чл. 146 ал. 2
ЗЗП.
Твърди се, че претендираната неустойка протИ.речи на императивните правни
норми на закона и на добрите нрави, същата е прекомерна и води до неоснователно
обогатяване в полза на лизингодателя „ИЕ“.
По отношение на сумите от 696.00 лева и 72.00 лева се сочи, че те са
допълнителен разход за потребителя тъй като по смисъла на договорна клауза той следва да
се покрие именно от него без обаче да е установено да е реално направен такъв от ищеца,
нито да е обоснован неговият размер. Твърди се, калузите са неравноправни по отношение
на вменените отнапред задължения на лизингополучателя да плати изисквани му от
лизингодателя по размер суми, които се определят едностранно от него и не са били ясни за
лизингополучателя при сключване на договора за лизинг.
Сочи се, че неоснователна на самостоятелно основание е претенцията на ищеца
за сумата от 3215 лева ДДС, едностранно определена от него в исковата молба като
допълнителен платеж по сочени лизингови вноски. Поддържа се, че след като лизинговите
вноски са цена по договора за лизинг и се твърди те да съставляват плащане по отдаден за
ползване автомобил като облагаема по ЗДДС доставка за ищеца и ДДС не е уговорено
допълнително като стойност между страните над размера на лизинговата вноска /цената/,
следователно той е включен и е част от нея, т.е. влиза в самата определена стойност.
Оспорва се като неверен и фактът ищецът да е направил и сочените от него
разходи от 649.71 лева по застрахователни премии, 285.29 лева местен данък за МПС като в
тази връзка при липсата на такива , те не се дължат от ответника.
Иска се да бъде задължен ищеца да престави в оригинал всички представени с
исковата молба писмени доказателства. Ако бъдат представени в оригинал, същите се
оспорват относно истинността им по авторство и съдържание, включително недостоверност
на дата. Поддържа се, че документите не изхождат от И. И. и не са приемани и подписвани
от него, нито последният е изразил съгласие по отразеното в тях съдържание.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума на
соченото основание, наличие на валидно уговорена неустоечна клауза за забава и за
5
неизпълнение.
-В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото о.с.з. да представи в
оригинал или нотариално заверен препис всички приложени към исковата молба
доказателства на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, като в противен случай представените
преписи ще бъдат изключени от доказателствения материал.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6