Р Е Ш Е Н И Е
№:582 16.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шести април две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 392 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на „Ситерая“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес управление:
гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.243, вх.1, ап.3, представлявано от управителя
Теодора Панайотова Чамова, чрез адвокат Тодор К. ***, против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-Р-350-0048895/21.01.2021г.
на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална
агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – козметичен салон, находящ се в
гр.Бургас, ул.Цар Самуил №38, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп
до него за срок от 3 (три) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за неправилна, незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Счита наложената марка за прекомерно тежка, съобразно действителните
факти и обстоятелства, поради което същата ще затрудни търговската му дейност.
Иска нейната отмяна. Излага възражение, че не е налице посоченото в заповедта
нарушение и издадения при проверката касов бон съдържа всички законово
установени реквизити. Намира, че от мотивите на органа не е възможно да се
извърши преценка дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния и
обществен интерес. Пред съда дружеството-жалбоподател се представлява от
адвокат Станислав Г. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответната
страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната
преписка за издаване на оспорената заповед. В представено писмено становище, чрез
редовно упълномощения юрисконсулт Д. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и
пледира за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като
се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 29.10.2020г. в 13.22ч. в търговски обект – козметичен
салон, находящ се в гр.Бургас, ул.Цар Самуил №38, при която е констатирано
издаване на касов бон в нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ,
бр.106/2006г., съкр. Наредба № Н-18/13.12.2006г.). За извършената контролна покупка – услуга - маникюр, на стойност 10,00 лева,
заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, бил издаден фискален
бон № 000498/29.10.2020г. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство, модел Tremol
S 25, с ИН на ФУ: ZK140944 и ФП № 50178758, но същият не съдържал задължителен
реквизит: адреса на кореспонденция на задълженото лице. При проверката било
установено, че в касовия бон е вписан като адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.Ал.Стамболийски
№ 30 (л.27), а съгласно подадената декларация от задълженото лице (л.26) и
съгласно справката от търговския регистър, адресът на управление на дружеството
е гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.243, вх.1, ап.3. При проверката не била
установена касова разлика между наличните парични средства на касата, възлизащи
на 35 лева, съгласно приложен опис, и тези маркирани във фискалното устройство.
Установено било, че обектът е с работно време от 10.00 до 20.00 часа и почивен
ден в неделя. За резултатите от проверката е съставен протокол, ведно с
доказателства към него (л.22 и сл.). С процесната заповед е направен извод, че
дружеството е нарушило чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр.
чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. На основание чл.186, ал.1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект и забрана за достъп до
него за срок от три дни. В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от
същото, вида и характера на търговската дейност, липсата на реквизити във
фискалния бон, което накърнява съществено държавния интерес и фискалната
политика на страната, като причинява значителна и труднопоправима вреда, тъй
като не позволява да бъдат проверени извършените от търговеца продажби и като
последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи. В заповедта
е посочено още, че средно-дневния оборот на обекта е 23,82 лева, наличие на
непогасени публични задължения в размер на 1518,34 лева, декларирана данъчна
печалба за 2019г. в размер на 11,405 лева, за 2018 г. – 0,00 лева и за 2017г. –
0,00 лева. В заповедта е записано също, че съпоставяйки местоположението на
обекта – оживена улица с постоянен клиентопоток и средно-дневни обороти за този
тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък.
За
констатираното несъответствие съдържанието на фискалния бон, срещу
дружеството-жалбоподател впоследствие бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F578000 от 02.11.2020г. (л.43) и наказателно
постановление (НП) № 550453-F578000 от 18.12.2020г. (л.16), с което му е
наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр.
ал.1 от ЗДДС. В тях изрично е посочено, че както издадения фискален бон, така и
в дневния Х отчет, са с погрешно въведени реквизити: адрес за кореспонденция на
задълженото лице, квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г.
Прави
впечатление, че нарушението в заповедта погрешно е квалифицирано като такова по
чл.26, ал.1, т.2 от наредбата, отнасящ се за адреса на търговския обект, който е записан точно в
фискалния бон, вместо правилното чл.26, ал.1, т.1, отнасящ се именно за невярно
посочения адрес за кореспонденция на търговеца. Това неправилно изписване се
квалифицира като очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по
реда на чл.62, ал.2 от АПК, защото в заповедта изрично е посочено кой
задължителен реквизит липсва: адреса за кореспонденция на задълженото лице, а
не този на търговския обект.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, срещу която е издадена заповедта. Тя е входирана в
законоустановения срок – заповедта е връчена на 23.01.2021г., като жалбата е
подадена на 08.02.2021г., в първия работен ден след изтичането на срока по
чл.149, ал.1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Следователно са налице всички предпоставки за да се приеме, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Заповед №
ФК-Р-350-0048895/21.01.2021г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по
ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л.45) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС,
поради което заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В отделните закони, включително
и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено
административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това
разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка с
нормативно изискуеми реквизити по чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е
задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент. Един
от задължителните реквизити по т.1 е адреса за кореспонденция на търговеца.
От
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в
издадения при проверката фискален бон № 000498/29.102020г. не се съдържа като
адрес за кореспонденция с търговеца „Ситерая“ЕООД, вписания такъв в търговския
регистър – гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.243, вх.1, ап.3, а е посочен друг адрес
– гр.Бургас, ул.Ал.Стамболийски № 30, за който не са ангажирани доказателства
да има връзка с дружеството. Въпреки възражението изложено в жалбата, че издадения при проверката касов бон съдържа всички
законово установени реквизити, в хода на проверката сам управителят на „Ситерая“ЕООД
е декларирал (л.26), че адресът на дружеството е гр.Бургас, ж.к.Меден рудник,
бл.243, вх.1, ап.3, с което е направил фактическо признание за невярно
записания във фискалния бон адрес. Нито е установявано в хода на проверката,
нито в процесната заповед е посочено, че тази липса води пряко до неотразяване
на приходи. Такъв резултат може да бъде само косвена последица от нарушението,
както правилно е обосновано в заповедта. При това положение законосъобразно
административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил
нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано
такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на
административния орган.
Преценката
която административният орган е оправомощен да извърши, е по отношение срока на
принудителната административна мярка. При издаването на оспорената заповед такава
преценка е била направена и подробно аргументирана от ответния орган с мотиви,
които съдът намира за достатъчни за формиране на извод относно спазване
изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна
самостоятелност – в заповедта се съдържат конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Срокът е в размер към минималния такъв – три дни, което
кореспондира както с тежестта на нарушението така и с целите на закона, които
са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на
установения правов ред.
Заповедта
е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в същата
мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и
необходимостта от време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца с пряк резултат – правилно отчитане на оборота от
продажби и индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното кореспондира с
общата и частна превенция на принудителните административни мерки по чл. 22 от ЗАНН – за предотвратяване (да не се допускат нови нарушения) и преустановяване (да се прекратят вече допуснати такива), както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната
в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което поради липсата на правна и фактическа сложност на делото,
съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010г. по тълк.д.№ 5/2009г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната
агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ситерая“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник, бл.243, вх.1, ап.3, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-Р-350-0048895/21.01.2021г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ситерая“ЕООД,
ЕИК-*********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: