№ 440
гр. Плевен, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600500 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 65 от НПК.
В Плевенския окръжен съд е постъпил частен протест от прокурор при
РП Плевен срещу Определение № 696 / 07.07.2025 постановено по Частно
наказателно дело № 20254430201231 по описа за 2025 година на Районен съд
Плевен. Навеждат се оплаквания срещу крайното решение на съда, мярката за
неотклонение на обвиненото по досъдебно производство пр.пр. № 3508/2025 г.
по описа на РП Плевен лице – А. Х. И. с ЕГН ********** да бъде изменена от
„ домашен арест“ в „ подписка“. Навеждат се аргументи, че чистото съдебно
минало на обвиняемия и факта, че по д.п. са събрани в достатъчен обем
доказателства установяващи евентуалното авторство и съставомерност на
деянието, за което се води производството, не е достатъчно, за да се приеме, че
е отпаднала опасността от извършване на ново престъпление или опит да се
осуети настоящето производство посредством влияние върху свидетелите.
Пред Плевенският окръжен съд протеста се поддържа на същите основания.
Защитата на обвиняемия - адв.Д. Ц. от АК-Плевен, моли съда да
потвърди определението като правилно и законосъобразно. Навежда доводи,
че безспорно се установяват данни в полза личността на обвиняемия,
посредством подписка на живущите в населеното място. Сочи, че мярката „
домашен арест“ напълно препятства обвиняемия да изпълнява изборната си
длъжност на кмет на населеното място, като по този начин се нарушава и
обществения интерес. Навеждат се доводи, че обвиняемия стриктно изпълнява
наложената му мярка за процесуална принуда и няма данни да е извършвал
каквито и да било действия, с които обективно да затруднява хода на
досъдебното производство, което според защитата е към своя край, тъй като са
1
събрани всички обективни находки и възможни доказателствени източници,
касаещи извършването на деянието. Обвиняемият А. Х. И. поддържа
защитата, като моли съдът да измени мярката му за неотклонение от
„домашен арест“ в „Подписка“, за да може да изпълнява своите служебни
задължения в качеството си на кмет, да помага на хората и да бъде полезен на
своето семейство си.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на материалите по делото и Закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Досъдебно производство № 3558/2025г. по описа на РП Плевен е
образувано на *** г. при условията на чл. 212 ал. 2 от НПК срещу А. Х. И. за
това, че на ***г. в с.***, общ. Д.М., обл.П. в качеството си на длъжностно лице
– кмет на кметство с.***, общ.Д.М., обл.П., по повод изпълнение на службата
му, чрез нанасяне на удари с твърд и тъп предмет лопата, причинил на А. А. В.
ЕГН: ********** от с.***, обл.П. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на кост на дясната ръка, довела до трайно затруднение на
движенията на дясната ръка – престъпление по чл.131 ал.1 т.2 във вр. с чл.129
ал.2 вр. с ал.1 НК.
С определение № 606 от 09.06.2025г. по ЧНД № 1025/2025 г. на
основание чл. 64 от НПК спрямо обвиняемия А. Х. И. е взета мярка за
неотклонение “Домашен арест”. С определение от 17.06.2025г. по ВЧНД
№387/2025г. на ПлОС е потвърдена взетата МН “Домашен арест” по
отношение на обвиняемия А. И.. С Определение № 696 / 07.07.2025
постановено по Частно наказателно дело № 20254430201231 по описа за 2025
година на Районен съд Плевен мярката е изменена в „ подписка“.
В хода на досъдебното производство са събрани всички възможни
доказателства свързани с установяването на данни от значение за механизма
на деянието и неговото авторство. В тази насока са показанията на
свидетелите А. А. В., М. А. А.а, И. В. Х., Г. Ц.М., Е.К. Х.а, Б.В.Д., Т.А.З..
Събрана е и медицинска документация - амбулаторен лист №*** / ***г. на А.
А. В., в който са отразени обективни данни за състоянието на пострадалия
след датата на деянието, за което се води наказателното производство в
досъдебната му фаза. Така събрания доказателствен материал е достатъчен по
обем и съдържание, така че да направи възможно изготвянето на съдебно-
медицинска експертиза, както е посочил разследващия в представената от
прокурора справка за движението по досъдебното производство. От
съвкупния доказателствен материал, въззивния съд приема, че е налице
обусловено предположение за авторството и съставомерността на деянието,
като обвинителната теза не е разколебана от началото на производството и
първото решаване на въпроса относно мярката за процесуална принуда. В този
смисъл извода на районния съд за достатъчна доказателствена обезпеченост
на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, каквото е това по чл.131, ал.1, т.2 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1
от НК, е правилен и законосъобразен. Както правилно е отбелязал първия съд,
предмета на преценка в производството по чл.65 от НПК са всички
обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, като тази
2
преценка следва да се отнесе не към момента на вземане на мярката, а към
момента на искането за нейното изменяне. В конкретния случай се
установява, че след образуване на д.п. на практика са събрани всички
източници на данни от значение за установяване на мястото, времето, начина
на осъществяване на противоправното деяние и неговото авторство. От друга
страна, към този етап на разследването се събират множество безспорни
доказателства относно личността на обвиненото лице, които могат да доведат
до извода, че дори последният да е автор на морално укоримо и
противоправно деяние, то това най-вероятно е инцидент в живота му, а не
трайно установен модел на поведение. Това обстоятелство всякога следва да
се взема предвид при обсъждане на въпроса относно възможностите за
рецидив, т.е. риска от извършване на други престъпления до момента на
вземане на окончателно решение по въпроса за вината и наказанието.
Действително поведението на обвиняемия И. е морално укоримо и житейски
неприемливо, но само по себе си не обуславя извод за изключително висока
степен на обществена опасност на дееца. При кумулативно изведените изводи
относно доказателствената обезпеченост на обвинението и данните за
личността на обвиняемия, въззивния съд приема, че правилно първия такъв е
достигнал до извода, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ не следва
да бъде продължавана само поради естеството на повдигнатото обвинение.
Правилен е извода на районния съд, че опасност обвиняемия да извърши
престъпление или да се укрие не съществува. В тази насока са обсъдени
всички относими обстоятелства като постоянен адрес, добра характеристична
справка, данни за силна обществена подкрепа във връзка с дейността му като
кмет на населеното място. Въззивния съд не споделя възражението на
процесуалният представител на РП, че обвиняемия може да повлияе на
показанията на вече разпитаните свидетели. Последните са закрепени по
предвидения от Закона процесуален ред и няма как само въз основа на едно
предположение да бъдат прекомерно засегнати правата на обвиненото лице. С
оглед на това съдът приема, че не е налице опасност обвиняемия по някакъв
начин да попречи на разследването или да се опита да осуети разкриването на
обективната истина. В този смисъл извода на районния съд, че са налице
обстоятелства налагащи преразглеждане на въпроса относно мярката на
процесуална принуда и то в полза на привлеченото към наказателна
отговорност лице е правилен. Като е взел предвид всички данни относно
личността на обвиняемия и тези свързани с тежестта на деянието и
обстоятелствата, при които е било реализирано, районния съд, напълно
отчитайки целите визирани в чл.57 от НПК, е направил правилния извод, че
мярката за процесуална „ принуда“ е напълно адекватна спрямо нуждите на
разследването към настоящия момент, така че да бъде осигурено участието на
обвиняемия в наказателното производство. Всяка друга мярка за процесуална
принуда би съставлявала прекомерна репресия спрямо лицето и в конкретния
случай би засегнала и по-широк кръг от обществени интереси свързани с
дейността му, като кмет на населеното място. Поемане на задължението
обвиняемият да не променя местожителството си, без да уведоми изрично
органите на разследването; да се явява всякога пред органите на
3
разследването; да гарантира участието си в производството и правото си на
защита ефективно могат да бъдат реализирани посредством тази мярка за
неотклонение. Предвид горното, атакуваното пред въззивната инстанция
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 696 / 07.07.2025 постановено по
Частно наказателно дело № 20254430201231 по описа за 2025 година на
Районен съд Плевен, с което е изменена на основание чл. 65, ал.4 от НПК
взетата МН “Домашен арест” спрямо обвиняемия А. Х. И. ЕГН ********** по
досъдебно производство пр.пр. № 3508/2025 г. по описа на РП Плевен в мярка
за неотклонение “Подписка”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4