№ 20339
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110142603 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. П. П., чрез адв. К.Б.Т.,
срещу „********************“ ЕАД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1265 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месец август 2020 г.; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни за 2020 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 15 от 19.11.2014 г., със
сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „****************“ в
****************** „***********“ на ответното дружество. Със Заповед № 12/03.09.2020 г.
на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което било оспорено от
служителя по съдебен път. В тази връзка претендира заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за месец август 2020 г., с което работодателят извършил прихващане на свое
насрещно вземане по чл. 221, ал. 2 КТ. Освен това при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца не му било изплатено дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 11 дни за 2020 г., въпреки че в заповедта за уволнение било
посочено, че такова му се дължи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„********************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез юрк. Ж.Б.. Процесуалният представител не оспорва предявените
искове, но с оглед обстоятелството, че към датата на депозиране на отговора спорът между
страните за законността на уволнението не е приключил с влязло в сила решение, моли съда
да спре производството по настоящото дело.
След извършена служебна проверка съдът констатира, че с Определение № 50008 от
1
18.04.2024 г. по гр. д. № 3079/2022 г., ІІІ г. о., ВКС не е допуснато касационно обжалване на
решение № 537 от 16.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 7629/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, III-В въззивен състав (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
от 16.06.2022 г.), в обжалваната от „********************“ ЕАД част, с която е потвърдено
решение Решение № 20276008 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 4315 по описа за
2020 г. на Софийски районен съд, 58 състав за уважаване на предявените от Ю. П. П. срещу
„********************“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С
оглед изложеното съдът намира, че към настоящия момент не е налице висящ спор по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което не е налице основание за спиране на
производството по настоящото дело.
С горепосоченото Определение № 50008 от 18.04.2024 г. е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за
сумата до размера 1965 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 10.12.2020 г. до 04.03.2021 г. С Решение № 50005 от 18.06.2024 г.,
постановено по същото дело, въззивното решение е било отменено, като
„********************“ ЕАД е осъдено да заплати на Ю. П. на основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата 1838,23 лева за периода от 10.12.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно
със законната лихва. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният с исковата молба иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1965 лева, представляваща обезщетение за оставането
му без работа поради уволнението за периода от 10.12.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно със
законната лихва, е недопустим, поради което и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК настоящото
производство в посочената част следва да бъде прекратено.
Страните не спорят, че между тях през процесния период е съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор № 15 от
19.11.2014 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„****************“ в ****************** „***********“ на ответното дружество; че със
Заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че с влязло в сила съдебно
решение уволнението било признато за незаконно и отменено. Тези обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. размера на дължимото трудово възнаграждение за месец август 2020 г. и на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск;
2. всички факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
2
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи копие от трудовото му досие, доколкото
обстоятелствата, които ще бъдат установявани със съдържащите се в него документи, не се
оспорват от ответника и са приети от съда за ненуждаещи се от доказване. По
доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, производството по гр. д. № 42603 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В
ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1965 лева, представляваща обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението за периода от 10.12.2020 г. до 04.03.2021 г.,
ведно със законната лихва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1265 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август
2020 г.; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 11 дни за 2020 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях през процесния период е съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор № 15
от 19.11.2014 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„****************“ в ****************** „***********“ на ответното дружество; че със
Заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че с влязло в сила съдебно
решение уволнението било признато за незаконно и отменено. Посочените обстоятелства
3
НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. размера на дължимото трудово възнаграждение за месец август 2020 г. и на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск;
2. всички факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника на основание чл. 190 ГПК да представи трудовото му досие.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.06.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4