№ 2912
гр. Варна, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Срещу Решение № 260020/08.01.2022 г., постановено по гр.д.№12578/2020 г. по описа
на ВРС, са подадени следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от „БУЛКРАФТ" ООД, представлявано от управителя Д.В срещу
частта от решението, с която дружеството е осъдено на основание чл.200 от КТ да заплати
на СТ. Т. СТ. сумата от 17 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в областта на лицето и
лявото око и негативни емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални
контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие
на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане №
Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането -
12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 38, ал.
2 от ГПК е осъден да заплати на адв. А.В. М., САК, сумата от 815,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на ищеца СТ. Т.
СТ. и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд- Варна сумата от 700,00
лева, представляваща разноски за държавна такса в производството.
Жалбоподателят излага становище, че неправилно и незаконосъобразно, постановено е
в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата по делото, в резултат на
което решението е и необосновано. Сочи, че съдът относително правилно е интерпретирал
поведението на ищеца в контекста на реализирането на трудовата злополука. Правилно е
установено от съдът, че ищецът в качеството си на работник не е положил дори най-
елементарна грижа за спазването на елементите на технологичния процес и свързаните с
него правила за безопасност на труда- включително относно спазването на проведените
инструктажи, липсата на двуточковото закрепване и обезопасяване на шланга подаващ
1
абразива, както и неизползването на предоставените лични предпазни средства. От друга
страна обаче неправилно е преценил общия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което въпреки редуцирането, в сравнение с първоначалния претендиран размер
остава изключително високо, с оглед на обстоятелствата по делото, включително с оглед
вида и характера на уврежданията. Счита, че не са установени вреди в посочения размер
като в този смисъл били надценени показанията на свид. С.а, а не е отчетено пълното
съдействие на ответника, който е поел по своя инициатива изцяло разходите относно
грижите и разходите относно лечението, което обхваща както компенсиране на
имуществени така и неимуществени вреди, и то не само парични средства в размер над 3000
лева. Съдът не е съобразил и получените обезщетения за временна нетрудоспособност. При
отчитане на всички тези факти и обстоятелства, жалбоподателят счита, че размерът на
обезщетението неимуществени вреди следва да е в размер не по-голям от 10 % от
претендираната сума, което да бъде намалено съобразно причиняването или да бъде
изключено при установяване на твърдяния евентуален умисъл.
В този смисъл жалбоподателят сочи още, че съдът не е оценил правилно характера и
степента на съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Въпреки че е приел
наличието на грубата небрежност от страна на ищеца, съдът не е оценил правилно
съвкупността от всички обстоятелства, включително че злополуката не просто е
съпричинена от ищеца, а се дължи изцяло на неговите виновни действия. Посочените изводи
се установявали от проведената СТЕ и от отговорите на самия ищец. Твърди още, че
неправилно не е приета за доказана основна причина за злополуката, а именно неправилното
подаване на сигнал - звуков и светлинен от страна на ищеца до действащия оператор на
пулта, който е регулирал подаването на абразива, установено в разпореждането по чл. 60 ал.
1 от КСО. Не била оценена в пълнота липсата на квалификация при използването на
подвижната платформа, което също е допринесло за трудовата злополука, въпреки че ищеца
твърди, че не бил се придвижил още с платформата. С оглед установеното виновно
поведение на пострадалия работник съпричиняването е следвало да бъде определено в
размер максимално близък до 100%, но във всички случаи над 90%. Оспорва дължимостта
на разноски в производството. Отправя доказателствено искане за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение относно получените от
ищеца СТ. Т. СТ. обезщетения за временна нетрудоспособност, считано от 12.07.2020 г. до
датата на предявяване на иска. Моли за отмяна на решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от СТ. Т. СТ., чрез адв. А.М., с
който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователка и недоказана. Оспорва
твърденията за наличието на груба небрежност като препраща към изложените във
въззивната си жалба съображения. Възразява и срещу становището, че получените от него
увреждания нямат траен характер, както и относно оспорването на показанията на
свидетелката С.а. Противопоставя се срещу доказателственото искане за снабдяването със
съдебно удостоверение като преклудирано. Отправеното към съда искане за отхвърляне на
депозираната въззивна жалба.
2
2.) Въззивна жалба от СТ. Т. СТ., чрез процесуален представител адв. А.М., срещу
частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно
основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника „Булкрафт“ ООД да му заплати разликата
над присъдената сума от 17 500 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
страдания – продължителни болки в областта на лицето и лявото око и негативни
емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за
придвижване без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие на реализирана на
12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-
79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частите, с които ищецът е осъден
да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1066,50 лева, както и в частта, с
която е присъден на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар в размер само
на 815 лева.
Жалбоподателят излага твърдения, че въпреки, че съдът е посочил, че работникът е
търпял болки с висок интензитет и периодът на първоначалното му възстановяване е бил 84
дени, зрението му е било значително влошено в период от 3-4 месеца, а уврежданията на
лицето му са значителни и лесно забележими и година след инцидентът продължава да
търпи вреди е определил занижен размер на обезщетението. Позовавайки се на
заключението на комплексната СМЕ и разпита на свидетелката Веселина С.а твърди, че
справедливият му размер възлиза на 35 000 лева.
На следващо място възразява срещу приетия процент на съпричиняване и
установената от първоинстанционния съд груба небрежност. Оспорва работодателят при
условия на пълно и главно доказване да е успял да установи механизма на трудовата
злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е
извършено с груба небрежност и допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.
Неправилно съд приел, че ищецът е проявил груба небрежност, като не е използвал
предпазни средства. Сочи, че е разполагал с лични предпазни средства, които е оставил на
подемната машина при свършване на работа и излизането в почивката, а освен то
злополуката се случва преди да е започнал работа с бластиращата машина. Той е трябвало да
достигне до работното си поле на кораба, а това не може да стане докато е с поставен
противогаз и предпазна маска. Посочва, че е оспорил СТЕ, тъй кат счита заключението за
непълно, неясно, необосновано и правилно.
Жалбоподателят сочи още, че пускането на машината от страна на оператора М.И е
възможно да се е дължало на човешка грешка на последния, доколкото към момента са
функционирали две машини, а звуковия сигнал на всяка от тях е един и същ. Трудовата
злополука не настъпва в следствие и от подемната машина. Към датата на настъпване на
същата 12.07.2020 г., ответното дружество не разполага с представената по делото
Инструкция за безопасна работа с подвижна подемна платформа М400 AJP. Тази
инструкция е изискана едва на 04.06.2021 г. и то след представяне на съдебно
3
удостоверение. Едва за първи път в Инструкцията за безопасна работа с подвижна подемна
платформа М400 AJP се споменава машина с модел М400 AJP, а никъде не фигурира
машина модел HR17D 4X4 МК2, описана в Декларация за съответствие, в Сертификат за
изпитване, и в Сертификат за изпитване Протокол за проверка. Акцентира още, че за
платформата модел HR17D 4X4 МК2 е представен Акт за първоначален технически преглед
от 17.04.2018 г., който важи 6 месеца и Ревизионен акт от 20.04.2021 г., т.е. за периода от
октомври 2018 до април 2021 г. няма данни дали машината е била технически изправна.
На следващо място излага твърдения, че в деня на злополуката работодателят, чрез
своя ръководител на място св. М.И не е осигурил човек, който да оперира с платформата,
въпреки че очевидно се е налагало ползването на подемна машина, тъй като бластьора не
може да управлява машината със сложен противогаз и очила върху него. Точно затова
изискването е за двама души — оператор и бластьор. Това била и причината пострадалия да
не е сложил предпазните си средства, защото с тях не е могъл да управлява машината, така
че да достигне от земята през кораба до хамбара на кораба. Твърди, че показанията на св.
М.И имат очевидно защитен характер и от тях се установявало, че не е упражнявал никакъв
контрол по отношение на работния процес, въпреки че му е била вменена такава
отговорност. Бластиращата машина не е възможно да се работи без противогаз, както и да се
държи шланга само с една ръка поради силното налягане по време на работа, което
потвърждавало твърденията на ищеца, че инцидентът се е случил преди започване на работа.
Не се установявало още, че операторът е изчакал изискуемите съгласно приложеното по
делото досие на фирма „Булкрафт" ООД 20-25 секунди звуков и светлинен сигнал.
Напротив, самият той заявявил в показанията си че е можело да изчака два сигнала.
Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд оспорва наличието на
груба небрежност от страна на пострадалия С.С.. По изложените съображения моли за
отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в претендирания
размер от 35 000 лева, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Булкрафт“ ООД, с който
подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна и необоснована. Счита, че
наличието на груба небрежност от страна на ищеца е безспорно установен от множеството
доказателства по делото, като възразява срещу твърденията, че личните предпазни средства
от ищеца не били поставени, тъй като не би могъл да достигне до работното си поле. Сочи,
че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ конкретната платформа е еднотипна и
следва да се управлява от правоспособно лице, с каквато правоспосбност ищецът не е
разполагал. Посочва още, че звуковите и светлинните сигнали на двамата бластьори се
възприемат отделно на различна част от таблото и между тях в конкретния случай е имало
времева разлика от близо десет минути. Неправилното подаване на сигнал е било по вина
на ищеца и същото е установено с разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 от КСО. С оглед
гореизложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение с присъждане на
сторените разноски по осъществената защита спрямо нея.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
4
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По отправеното доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което „Булкрафт“ ООД да се снабди с удостоверение относно получените от
ищеца СТ. Т. СТ. обезщетения за временна нетрудоспособност следва да се посочи, че
същото е преклудирано, тъй като не се касае за новоузнато или нововъзниканало
доказателство, поради което по отношение на искането е приложимата забраната на чл. 266,
ал. 1 от ГПК за ангажиране на доказателства, които са могли да бъдат посочени в срок в
първоинстанционното производство. В хода на първоинстанционното производство не са
изложени твърдения за получено от ищеца обезщетение от общественото осигуряване, като
не е отправено и доказателствено искане за установяването на такова, поради което същото
като предявени за пръв път при въззивното разглеждане на делото се явява преклудирано и
следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и становището на страната, че
първоинстанционният съд служебно е следвало да събере такива доказателства, още повече
при хипотезата на липса на изрични твърдения относно настъпването на претендирания
факт.
Мотивиран от изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ 1.) въззивна жалба от „БУЛКРАФТ" ООД,
представлявано от управителя Д.В срещу частта от Решение № 260020/08.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№12578/2020 г. по описа на ВРС, с която дружеството е осъдено на
основание чл.200 от КТ да заплати на СТ. Т. СТ. сумата от 17 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания –
продължителни болки в областта на лицето и лявото око и негативни емоционални
изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за придвижване
без чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова
злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ
Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК е осъден да заплати на адв. А.В.
М., САК, сумата от 815,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска защита на ищеца СТ. Т. СТ. и на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК по сметка на Районен съд- Варна сумата от 700,00 лева, представляваща разноски
за държавна такса в производството.
2.) Въззивна жалба от СТ. Т. СТ., чрез процесуален представител адв. А.М., срещу
частта от Решение № 260020/08.01.2022 г., постановено по гр.д.№12578/2020 г. по описа на
ВРС, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.200 от КТ
5
за осъждане на ответника „Булкрафт“ ООД да му заплати разликата над присъдената сума от
17 500 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в
областта на лицето и лявото око и негативни емоционални изживявания – прекъсване на
работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени
от ищеца вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с
Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от
увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в
частите, с които ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на
1066,50 лева, както и в частта, с която е присъден на процесуалния представител на ищеца
адвокатски хонорар в размер само на 815 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на „БУЛКРАФТ" ООД за
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение
относно получените от ищеца СТ. Т. СТ. обезщетения за временна нетрудоспособност.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6