№ 46
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 267220/15.10.2021 г. от М. СТ. Р.
против решение № 260214/ 28.09.2021 г. ,постановено по гр.д.400 / 2020 г. по
описа на ОС – Пазарджик, с което жалбоподателката и ответникът ЕВГ. Д. Г.
са осъдени да заплатят солидарно на „Ю. Б. „ АД сумите както следва :
57 000 лв. ,частично от общо дължимите 93 840,19 лв. – главница , и 545,55
лв. от общо дължимите 72 018,78лв. договорна лихва – непогасени
задължения по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот и
законна лихва върху главницата ,считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. По съображенията ,подборно изложени във
въззивната жалба,жалбоподателката заявява искане решението да бъде
отменено като недопустимо,алтернативно като неправилно .
От въззиваемата страна „Ю. Б. „АД не е постъпил отговор . С молба
становище е заявил ,че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
допустима следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. 400/ 2020 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по
предявени от „Ю. Б. „ АД осъдителни искови претенции против М.С. Г. и
ЕВГ. Д. Г. за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца сумата от
57 000 лв.,частично предявена от общо дължимата такава в размер на
99 486,26 лв. – главница ,както и сумата от 545,55 лв. частично от общо
дължимата сума от 125 769,58 лв. – договорна лихва ,дължими по договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 02.11.2007 г. като
ищецът е твърдял ,че сумата по кредита е усвоена от ответниците, но същите
са изпаднали в забава ,считано от 14.04.2009 г. ,поради което банката е
трансформирала кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,считано от
25.01.2019 г. ,за което ответниците са уведомени на дата 07.10.2019 г. за М.
Г. и на 03.09.2019 г. – за ответника Е.Г..
Съдът ,след преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно становищата на страните е пиел, че безспорно е налице договор за
банков кредит ,по силата на който за ответниците е възникнало задължението
да върнат отпуснатия и усвоен от тях кредит ,ведно с възнаградителна
договорна лихва като е безспорно ,че задължението не е изпълнено.Приел е
,че две от клаузите на договора за кредит ,касаещи формирането на
договорната лихва са нищожни като неравноправни и съобразно посочен от
съда вариант на заключението на ССЕ ,съответстващ на изводи за
нищожност на неравноправните клаузи ,е приел ,че още към 15.01.2009г. са
били налице предпоставките за обявяване кредита за изцяло и предсрочно
изискуем ,но тъй като предсрочната изискуемост настъпва с упражняване на
това право от страна на кредитора ,същата е настъпила на посочената дата
10.09.20219 г. При тези аргументи и съобразно избрания от съда вариант на
заключението на ССЕ ,съответстващ на извода за наличие на неравноправни
клаузи ,е уважил предявените частични искове изцяло.
Решението е обжалвано от ответницата М. СТ. Р. ,която възразява ,че
правото да трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем банката е
упражнила още 11.11.2009 г. ,че с влязло в сила решение предявеният от нея
2
иск по чл.422 от ГПК за цялото вземане по кредита е бил отхвърлен, както и
че банката изцяло неправомерно е предприела действия за обявяването на
кредита за втори път за изцяло и предсрочно изискуем.Също така е възразила
и по отношение на размера на вземанията като е посочила ,че експертизата не
е коректно изготвена ,както и че има несъответствия между размера и датите
на платените вноски ,поради което общия размер на погасените суми
съществено се разминават от приетите в решението.
Безспорно е ,че между страните е сключен договор за банков кредит за
покупка на недвижим имот от 02.11.2007 г. и допълнително споразумение
към него от 10.04.2009 г. ,по силата на който ищецът е предоставил на
ответниците банков кредит в размер на 95 750 със срок на издължаване 300
месеца ,който кредит е изцяло усвоен от кредитополучателите.
Между страните е водено гр.д. 220 / 2010 г. по описа на ОС –
Пазарджик с предмет установителен иск за съществуване на вземания на
банката за главница ,лихви и др. ,за които последната се е снабдила със
заповед по чл.417 от ГПК като в това производство ищецът се е позовал на
неизпълнение от страна на ответниците с начална дата на просрочие
14.04.2009 г. и упражнено право от страна на кредитора да трансформира
кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,което е направил с писма
,получени от ответниците на 23.10.2009 г.С влязло в сила решение този иск е
отхвърлен като съдът е приел ,че представените доказателства не установяват
подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката ,непогасения
размер – главница и лихва ,както и момента на неговата изискуемост.
Действително воденото между страните гражданско дело с предмет иск
по чл.422 от ГПК за вземане ,произтичащо от процесния тук договор за
банков кредит формира сила на присъдено нещо ,характеризираща се с
нейните обективни и субективни предели.Обективните предели на СПН
преклудират спорното материално право с неговите индивидуализиращи
белези към момента на приключване на устните състезания в инстанцията
,след която решението влиза в сила.В случая със сила на присъдено нещо е
отречена предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за банков
кредит към 04.07.2012 г. ,когато са приключили устните състезания във
въззивната инстанция ,след което решението е влязло в сила.Не е отречено
обаче материалното правоотношение ,произтичащо от договор за банков
3
кредит ,което правоотношение продължава да съществува с насрещните права
и задължение ,съставляващи неговото съдържание ,така както са поети от
страните и в параметрите очертани от договора .Или иначе казано силата на
присъдено , с което е отхвърлен иска по чл.422 от ГПК относно предсрочната
дължимост на цялото вземане по договора за кредит не преклудира
материалното правоотношение и правата и задължението на страните по него
,в това число и задълженията на длъжниците по договора за кредит ,така
както са поети.Което на следващо място сочи ,че при неизпълнение от тяхна
страна задължението да заплащат дължимите месечни вноски за погасяване
на кредита ,така както е уговорено в договора ,което неизпълнение безспорно
е налице,кредитора има право ,доколкото същото е уговорено в договора, да
трансформира едностранно разсроченото задължение на длъжниците да
върнат сумите по кредита в изцяло и предсрочно дължимо ,което
потестативно право ,видно от доказателствата по делото ,банката е упражнила
с писмено изявление до длъжниците ,получено съответно на дата 07.10.2019
г. за М. Г. и на дата 03.09.2029 г. – за ответника Е.Г..Предсрочната
изискуемост на целия кредит ,включително вноските с ненастъпил падеж има
действие от момента на получаване от длъжниците волеизявлението на
кредитора ,ако към този момент са настъпили обективните факти
,обуславящи настъпването й. В случая е безспорно ,че длъжниците са
неизправни и са настъпили обективните факти ,уговорени в договора ,при
които кредиторът едностранно да трансформира кредита в изцяло и
предсрочно изискуем и обявената от него предсрочна изискуемост има
действие от по ранната дата от двете ,в които това волеизявление и стигнало
до ответнтиците или ,считано от 03.09.2019 г.
Относно размера на дълга по делото са изслушани съдебно счетоводни
експертизи ,които са дали заключения в различни варианти . Обсъдена е от
съда и нищожността на две от клаузите на договора за банков кредит ,а
именно чл.3 ал. 6 и чл.6 ал.3/ погрешно посочен в решението като чл.5 ал.3 /
от същия ,които съобразно изложените от съда мотиви ,които настоящият съд
споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях ,попадат в
хипотезата на чл.143 т.11 и т.13 от ЗЗП и като неравноправни ги е приел за
нищожни. Предвид казаното възприема изложеното от първостепенния съд
,че главницата по кредита подлежи на олихвяване с 2 % лихва за първите 6
месеца , а за останалото време от действието на договора с 7,9 % ,формиран
4
като БЛП 7,5 % плюс добавка от 0,4 пункта.При това положение настоящата
инстанция намира ,че следва да бъде възприет варианта на ССЕ от 31.08.2021
г. по т.1.2 – лист 176 от делото ,в който вариант размерът на целия дълг към
25.09.2019 г., когато кредитът вече е бил изцяло и предсрочно изискуем ,е
формиран като падежирала просрочена главница и непадежирала такава в
общ размер от 93 918,03 лв. , и падежирала договорна възнаградителна лихва
,изчислена съобразно гореказаното в размер на 96 559,07 лв. Доколкото обаче
при възприемането на този вариант ,съотнесен към приетото от
първостепенния съд касателно размера на дълга към дата 25.09.2019 г. ,а
именно дължима главница в размер на 93 804,19 лв. и 72 018 ,78 лв. –
договорна лихва ,би се стигнало до влошаване положението на
жалбоподателя , което е недопустимо при липса на жалба от другата страна
,то ще следва да бъде възприет посоченият от съда с обжалваното решение
размер на задължението на ответниците.
Във връзка с изложеното във въззивнанта жалба оплакване ,изхождащо
от твърдения, че счетоводството на ответника е нередовно водено и общия
размер на погасените суми съществено се различава от приетото от съда
настоящата инстанция намира за неоснователно доколкото тези твърдения
,дори и да се верни ,са останали изцяло недоказани при първоинстанционното
разглеждане на делото. Що се отнася до поддържаното във въззивната жалба
възражение на Г. за изтекла погасителна давност съдът намира ,че същото е
прекрудирано доколкото процесуалната преклузия за това възражение
настъпва с отговора ,видно от който такова възражение липсва.
Като краен резултат резултат налага се извода ,че обжалваното
решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено .
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260214/ 28.09.2021 г. ,постановено по
гр.д.400 / 2020 г. по описа на ОС – Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6