Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в
закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 15294 по описа на съда за 2018 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния
представител на С.О.срещу постановление от 21.09.2018 г. на частен съдебен
изпълнител рег. № 851 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20188510402274, с което е
оставено без уважение възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че нормата на чл. 10
от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда кумулиране на
възнагражденията за адвокатски възнаграждения по т. 1 и т. 2 при наличие на
извършени от процесуалния представител на взискателя действия по процесуално
представителство и защита. В случая обаче представителят на взискателя само
подал молба за образуване на изпълнително производство за събиране на вземането.
Възразява и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като изпълнителното дело не
представлявало фактическа и правна сложност. Липсвали и доказателства за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. Моли постановлението от
21.09.2018 г. да бъде отменено, като възнаграждението бъде намалено до сумата
от 200 лева, както и да се намалил пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ. Претендира разноски за производството.
Взискателят А.О.Н., чрез адв. С. Г.счита жалбата за
неоснователна, тъй като към молбата за образуване на изпълнително дело бил
приложен договор за правна защита и съдействие, според който взискателят му
заплатил в брой 708 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Според материалния
интерес от 6 231.55 лева минималният хонорар по чл. 10, т. 2 вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлизал на 320.79 лева. Поради това,
прекомерност се установявала само за сумата от 69.21 лева.
Интересът на
взискателя изисквал да има компетентна и професионална правна защита от момента
на образуване на изпълнителното производство до неговото приключване.
Пълномощникът на А.Н. извършил действия, изразяващи се в мониторинг и проверка
на място на изпълнителното дело за спазване от страна на съдебния изпълнител на
сроковете за изпращане на покана за доброволно изпълнение и преглед на
коректността на данните в поканата; следене на сроковете за връчване на
поканата за доброволно изпълнение; получаване на информация за постъпило от
длъжника плащане; подаване на молба с посочване на банкова сметка, ***ми;
преглед на начислените и удържани от съдебния изпълнител суми; разясняване
правата на взискателя във всяка фаза от изпълнителния процес.
В посоченото
възнаграждение се включвало и адвокатското възнаграждение за изготвяне на
възражение срещу подадената от С.О.жалба срещу постановлението на съдебния
изпълнител за разноските.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20188510402274 по описа на ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
от адв. С. Г., процесуален представител на А.О.Н., молба, към която е приложен
изпълнителен лист, според който длъжникът С.О.е осъдена да заплати на Н.сума на
обща стойност 6 231.55 лева.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие от 07.09.2018 г., от който е
видно, че А.О.Н. е заплатила в брой на адв. С. Г.708 лева с ДДС за образуване
на изпълнително дело и процесуално представителство.
В молбата адв. Г.е
поискал от ЧСИ рег. № 851 да образува изпълнително дело срещу С.О., да изпрати
покана за доброволно изпълнение на длъжника, а при неплащане на дълга – да
блокира банковите сметки на общината и да събере вземането на доверителката му,
както и сторените от нея разноски за изпълнителното производство. В молбата е
посочен електронен адрес на адв. Г., на който да бъде уведомяван за пода на
предприетите принудителни действия. С молбата на съдебния изпълнител е
възложено по чл. 18 от Закона за ЧСИ да извършва всякакви други действия по
издирване, запазване, съхраняване и осребряване на имуществото на С.О.за защита
интересите на А.Н..
До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 14.09.2018 г.
На 20.09.2018 г.
длъжникът е до съдебния изпълнител възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, както и за редуциране на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление
от 21.09.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение.
Съобщението за
постановлението е връчено на длъжника на 01.10.2018 г. и на 05.10.2018 г. С.О.е
подала жалба срещу отказа за намаляване на размера на претендирания от
взискателя адвокатски хонорар.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По същество на жалбата, съдът намира
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
изрично е посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 20188510402274, по искане на процесуалния
представител на С.О.се е произнесъл с отказ да намали размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, който отказ подлежи на обжалване пред съда.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на
частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК и намира следното:
Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 851
на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство и предприемане
на изпълнителни действия е подадена от представител на взискателя
А.Н., като същата материализира и изявлението му за извършване на изпълнителни
действия, насочени към събиране на вземането по изпълнителния лист.
Според нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.
2. Определен по този начин, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за
действия, свързани със събиране на вземането възлиза на 323.11 лева (чл. 10,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.)
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно разпореждането на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказал да намали адвокатското възнаграждение до
размера на сумата от 200 лева.
Доводите на
жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до 200
лева са основателни. Освен образуване на изпълнителното дело, съдебният
изпълнител не е предприел други действия, освен изпращане на призовка за
доброволно изпълнение на длъжника. Страните не спорят относно твърдението на С.О.,
че е заплатила в срока за доброволно изпълнение сумата по изпълнителния лист.
Част от него не представлява вземането за разноски в изпълнителното
производство. Поради това и не са се наложили други действия от страна на
съдебния изпълнител, които да обосновават присъждане на разноски в полза на
взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното
производство.
Неоснователни са
доводите на ответника по жалбата, че са извършени действия, попадащи в обхвата
на понятието „процесуално представителство“, обосноваващи заплащане на
адвокатски хонорар в размерите по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В
молбата за образуване на изпълнително дело адв. Г.е посочил електронен адрес,
на който да бъде уведомяван за хода на производството. Посочените във
възражението действия не изискват специализирана правна помощ, а се отнасят до
справки, каквито не е било необходимо да се извършват. Неизпълнени от съдебния
изпълнител задължения по чл. 19 от ЗЧСИ, след като страна по изпълнителното
дело го е сезирала с молба за предприемане на определени действия, обосновава
отговорността му по чл. 74 от ЗЧСИ. Що се отнася до подадената молба от
02.10.2018 г., взискателят е могъл да посочи банковата си сметка още в молбата
за образуване на изпълнително дело. Молбата от 02.10.2018 г. не представлява
действие по правна защита и съдействие, което да налага да се възложат в тежест
на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева
хонорар за образуване на производството. На основание § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. върху сумата от 200 лева се начислява ДДС, което в случая е в
размер на 40 лева.
По така
изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на адв. Г.следва да
се намали до 240 лева.
Таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ не е определена върху материален интерес, включващ разноски в
изпълнителното производство, а единствено върху сумата от 6 231.55 лева по
изпълнителен лист от 18.06.2018 г. Нейният размер е правилно определен и в тази
част не се налага корекция на приетите по делото разноски.
С оглед извода за
основателност на подадената от „ОТП Ф.“ ЕАД частна жалба и предвид
обстоятелството, че именно взискателят е станал причина за настоящото
производство, Н.Т.дължи да заплати 123 лева разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 21.09.2018 г. на ЧСИ, рег. № 851
по изп.д. № 20188510402274 за намаляване на дължимите от С.О.разноски за
адвокатско възнаграждение над сумата от 240 лева.
ОСЪЖДА А.О.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на С.О., ЕИК ********, с адрес гр. София, ул. ********сумата
от 123
+ лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.