Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
8362 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Г.Р.К.
и Т.Р.В. – двамата от гр. Враца, са предявили срещу застрахователно дружество „Б.И.“
АД гр. София два частични осъдителни иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение на всеки от ищците в размер на
25 100 лева неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Р.Т.К. при
пътнотранспортно произшествие на 07.01.2018 г. в гр. София, виновно причинено
от Ц.С.Ц.. Исковете са увеличени на 120 000 лева за всеки от ищците с молба
от 07.06.2019 г., което увеличение е допуснато от съда на 20.06.2019 г.
Ищците
Г.Р.К. и Т.Р.В. излагат, че на 07.01.2018 г. между гр. Враца и гр. Оряхово Ц.С.Ц.
при управление на л.а.“Ауди 80“ с рег. № *******блъснал пресичащи на пешеходна
пътека Р.Т.К. – баща на ищците, и Б.В.Н., вследствие на което настъпила смъртта
им. За настъпилото ПТП и причинената смърт е образувано сл. дело № 2/2018 г. на
Окръжен следствен отдел Враца. Ищците твърдят, че с настъпилата при ПТП смърт на баща им, са им
били причинени неимуществени вреди – морални болки и страдания и тежка
психологическа травма. Към момента на настъпването на ПТП, за л.а. „Ауди 80“ с
рег. № *******била налице валидна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № 02117003087038/2017, сключена с
ответното дружество. На основание изложените обстоятелства, ищците Г.Р.К. и Т.Р.В.
правят искане до съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД *** да заплати на всеки
от тях застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева, като част от
претенция от 200 000 лева за всеки от ищците, за неимуществени вреди в
резултат на ПТП, виновно причинено от застрахованото лице, ведно със законната
лихва от 07.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Г.Р.К. предявява
претенция за заплащане и на обезщетение за имуществени вреди – разходи за
погребението на пострадалия, в размер на 2050 лева.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД *** оспорва иска с възражения за прекомерност на исковата
претенция, за съпричиняване на вредите от пострадалия Р.К. и за изключване на
отговорността на застрахователя, поради случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 07.01.2018 г. около 16
ч. следобед Ц.С.Ц. управлявал л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******по второкласен път
ІІ-15 от Оряхово към гр. Враца. В района на ресторант „Череша“ преди спирка
„Череша“ в близост до гр. Враца, пострадалият Р.Т.К. с още две лица предприел
пресичане на платното по пешеходна пътека. Водачът на автомобила не реагирал
своевременно на опасността и автомобилът ударил тримата пешеходци. От
получените при удара травматични увреждания пострадалият Р.К. починал.
Механизмът
на ПТП се установява от протокола за оглед по досъдебното производство (л.
102-109), показанията на св. И.В.М.от разпита по делегация във Врачанския
районен съд (л. 134-136) и от съдебно-автотехническата експертиза л. 143-151).
Установена е скоростта на автомобила около 55 км/ч. От показанията на
свидетелите и заключението на вещото лице е видно, че ударът на автомобила с
пешеходците е настъпил в лявата лента на платното за движение към гр. Враца, на
пешеходна пътека „зебра“. Според вещото лице, водачът на автомобила е имал
видимост над 300 метра и е могъл своевременно да възприеме пешеходците, като причината
за ПТП е била несвоевременната реакция на водача за спиране на автомобила. С
горното водачът на автомобила Ц.С.Ц. е извършил нарушение на чл. 20 ал. 2 изр.
2 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
Травматичните
увреждания, които са причинили смъртта на пострадалия, се установяват от
приложената към делото аутопсия (л. 71-72) и съдебно-медицинската експертиза.
Безспорно е установена от вещото лице причинната връзка между произлязлото ПТП
и получените от пострадалия телесни увреждания (л. 142). При извършените при
аутопсията изследвания е установена концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия 3,45 ‰ (л. 72).
По
делото не са събрани доказателства, които да изключват виновността на водача на
МПС за извършеното нарушение и причинените с него вредни последици, поради
което съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В
отговора на исковата молба ответникът прави възражение за т. нар. „случайно
деяние“ което съдът приема като становище, че водачът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди вредните последици, съгласно дефиницията на чл. 15 от НК, към
която препраща чл. 11 т ЗАНН. В показанията си като свидетел водачът на
МПС Ц. твърди, че при излизане от завой
на пътя бил заслепен от слънцето (с.з. 20.06.2019 г. л. 158). Дори да е било
налице заслепяване, то по същество е опасност за движението и обуславя
задължение на водача да намали скоростта на МПС или да спре. Поради това, съдът
приема, че не е налице случайно деяние или друго обстоятелство, изключващо
вината на водача на автомобила.
От
приложената справка от информационния център към Гаранционен фонд се
установява, че към датата на ПТП 07.01.2008 г., е бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „Б.И.“ АД за
управлявания от виновния водач л.а. „Ауди 80“ с рег. № ВР 6176 АР, обективиран
в застрахователна полица BG/02/117003087038 с период на действие от 24.11.2017 г.
до 23.11.2018 г. (л. 13).
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и причинените на
ищците вреди вследствие настъпилата при
ПТП смърт, имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във
вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за изплащане на застрахователни
обезщетения на наследниците на пострадалото лице. Имуществените вреди, според
фактическото основание, на което се претендират от ищеца Г.К., са в размер на
доказаните от този ищец разходи за погребението на пострадалия. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи, съгласно правилото
на чл. 52 от ЗЗД по справедливост, според претърпените от ищците болки и
страдания вследствие смъртта на техния баща и наследодател.
По
делото е представена фактура № 28 от 09.01.2018 г., издадена на ищеца Г.Р.К. от
„Миг ****“ ЕООД гр. Враца, за предоставени траурни услуги, траурни аксесоари и
други, с цена на услугата с ДДС 2050 лева. Съдът намира този документ, преценен
в съвкупност с доказателствата за настъпилата смърт на Р.Т.К., като доказателство за направени от
ищеца разходи за погребението на починалия. С оглед основание за извършване на
разходите, те имат характера на имуществени вреди по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и подлежат на обезщетяване.
При
преценка на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Ищците
по предявения иск за неимуществени вреди са деца на пострадалия Р.Т.К.. Те
спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду
им се характеризират със силна обич, доверие и емоционална близост. Лицата като
низходящите на пострадалия, каквито са ищците, търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищците да получат застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС
ТР 1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетелите Т.Ч.и Р.В.(л. 158-159) се установява, че приживе е
имало много близки отношения на привързаност и любов между ищеца Г.К. и баща му
– пострадалия Р.К., виждали са се ежедневно, като отношенията им били съпътствали
от непрекъсната взаимна грижа и помощ. живеели са заедно и са били много
задружни. Според показанията на свидетелката, след смъртта на баща им ищците
изпитали силна мъка, която още не могли да преодолеят. От тези показания се
установява, че смъртта на пострадалия е довела ищците до силен стрес и дълбоко
емоционално разстройство. Силната връзка между пострадалия и ищците като баща и
деца безспорно е обусловила още по-голяма тежест на емоционалния стрес, който
ищците са преживели от смъртта на баща си при ПТП. Поради тези обстоятелства,
налице са основания за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното
дружество на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
При
преценка на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид както обстоятелствата
по причиняване на смъртта на пострадалия, така и данните за близките отношения
между него и ищците. Съобразно тези обстоятелства и при прилагане на критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът определя сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева за всеки от ищците, като справедлив размер на обезщетението. Исковете
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди са
основателни до този размер.
Няма
основание за намаляване на определения размер поради съпричиняване, каквото
възражение прави представителят на ответника. Действително по делото е
установено, че по време на произшествието пострадалият е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 3,45 ‰, което е тежка степен на алкохолно опиване, близка до
т. нар. алкохолно отравяне (И.Д.„Съдебна медицина“ гр. Пловдив 1997 г. стр.
147. При тази концентрация на алкохол се наблюдават нарушения на възприятията,
ориентацията и координацията на движенията (П.Д.„Ръководство по съдебна
психиатрия“, София 2002 г. стр. 232). За да е налице съпричиняване обаче, тази
степен на алкохолно опиване и обусловените от нея изменения в състоянието на
пострадалия трябва да се проявят в конкретни действия, които да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Доказателства за такива действия по делото няма, а е
установена добра видимост за водача спрямо пресичащите пешеходци и обективна
възможност за спиране на автомобила и тяхното пропускане. Действия на
пострадалия, съпричинили ПТП, не биха се установили и от съдебно-медицинска
експертиза, искането за каквато е било оставено без уважение от съда. Експертизата
би установила последиците от алкохолно опиване с установената степен, които са
цитирани по-горе, но не би установила действие на пострадалия по време на
пресичане на пътното платно, които да са в причинна връзка с ПТП. Следва да се
отчете и безспорно установеното по делото пресичане на пешеходна пътека. При безспорно
установени нарушения на правилата за движение от водача и липса на
доказателства за извършени от пешеходеца нарушения, съпричиняването е
изключено, съгласно чл. 119 ал. 5 от ЗДвП.
Ответникът
следва да заплати на всеки от ищците разноски по делото в размер на 187,50
лева, на СГС държавна такса в размер на 8000 лева и на адвокат Е.Б. адвокатско
възнаграждение в общ размер 7860 лева – по 3930 лева с ДДС за всеки иск, на
осн. чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, според уважената част от исковете.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София, ЕИК *******,
адрес за призоваване: гр. София бул. „******* да заплати на Г.Р.К. ЕГН **********,
адрес: *** и Т.Р.В. ЕГН **********, адрес: *** сумите от по 100 000 лева
за всеки ищец, застрахователни обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на Р.Т.К. – баща на ищците, настъпила при ПТП на 07.01.2018 г. на път
Оряхово – Враца, виновно причинено от Ц.С.Ц., ведно със законната лихва от
30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля предявените искове
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над тези суми до пълните предявени
размери от 120 000 лева за всеки.
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да
заплати на Г.Р.К. сумата от 2050 лева обезщетение за имуществени вреди –
разноски за погребението на Р.Т.К. – баща на ищеца, ведно със законната лихва
от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да
заплати на Г.Р.К. и Т.Р.В. разноски по делото в размер на по 187,50 лева за
всеки.
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да
заплати по сметка на Софийски градски съд 8082 лева държавна такса според
уважената част от иска.
Осъжда „Б.И.“ АД гр. София да
заплати на адвокат Е.Б. С. – К. адвокатско възнаграждение общ размер 7860 лева
– по 3930 лева с ДДС за всеки иск, според уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: