№ 105
гр. гр.Несебър, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. Т. ИЛЧ. срещу наказателно постановление № 21-
0304-001752 от 18.11.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца. Жалбоподателката сочи, че в преписката липсват данни за изправността
и техническото състояние на системата за видеонаблюдение. Излага, че не е ясно точното
местоположение на техническото средство. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата.
Развива съображения за законосъобразност на НП и моли да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 15.12.2020г. за времето от 09:40 часа до 15:00 часа от младши автоконтрольор при РУ
Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, на км. 206, в населено място – с. Равда, в
посока към гр. Варна, в служебен автомобил, намиращ се в стационарно състояние с рег. № А 9828
НМ, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542 (преминало технически
преглед и годно за употреба – видно от протокол № 3-4-20 от 23.10.2020г.). Служебният
автомобил се намирал в населеното място, без за участъка да действа пътен знак за ограничение, с
ограничение на скоростта в посочения участък от 50 км/ч – за населено място. На същата дата
около 13:54 часа, през посоченото място преминал лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик”, рег.
№ ******, собственост на Г.П., който се движел със скорост от 120 км/ч., при разрешена скорост
за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била
1
засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство. Извършеното нарушение било
документирано с клип № 17770, радар № 542, а първоначално бил издаден електронен фиш срещу
П.. На 19.10.2021г. от нея и от жалбоподателката И. били подадени декларации по чл. 188 от ЗДвП,
че на 15.12.2020г. посоченият автомобил се управлявал от С.И., поради което на същата дата –
19.10.2021г., от С.С. (младши автоконтрольор в РУ Несебър) бил съставен АУАН № 30413 за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 30413 от 19.10.2021г., клип №
17770, радар № 542, 2 бр. декларации по чл. 188 ЗДвП, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.,
докладна записка за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 304р 29221 от
17.12.2021г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 15.12.2021г.,
протокол № 3-4-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол. Доказателствата по делото
са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва
установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал.
8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена за населено място по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволното й заплащане. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. В случая е подадена такава декларация с
посочване на водач – С.И., въз основа на която срещу нея е съставен АУАН за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Конкретното техническо средство също е отразено по пълен и точен начин в текста
на наказателното постановлние, като са събрани и достатъчно доказателства за неговате
техническа изправност (видно от протокол № 3-4-20 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол към 15.12.2020г. техническото средство е било изправно). Следователно съдът
приема за неоснователни възраженията в жалбата, че липсват доказателства за годността на
техническото средство. Точно обратното – налице е посоченият протокол с отбелязване в него, че
техническото средство „съответства на одобрения тип“.
2
На следващо място - налице е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 15.12.2020г., съставен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в който изрично е отразено, че автоматизираното средство е
поставено в район на действие с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч (което не се регулира с
пътен знак), в стационарно разположен служебен автомобил. Цитираният протокол (на л. 25 от
делото) съдържа отметка, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията на
производителя и нормативните предписания, както и подпис на служителя, удостоверил това
обстоятелство. Посочен е номерът на служебния автомобил, в който се е намирало мобилното
АТСС. Както става ясно и от протокола (с оглед липсата на отбелязване в графата „дигитална
снимка“) в случая не е ставало въпрос за временно монтирано АТСС, поради което не е било
необходимо да се съставя снимка за разположението му. В протокола се съдържат номер на
първото и последното статично изображение. Налага се извод, че всички реквизити на протокола,
описани подробно и в жалбата, се съдържат в съставения за процесния случай протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредбата, поради което не се констатират нарушения, свързани със съставянето му. От
коментирания протокол се установява и точното място, на което е заснето нарушението - главен
път I-9, на км. 206, в населено място – с. Равда, в посока към гр. Варна. Заснемане на нарушението
в рамките на с. Равда е констатирано и с издаденото по делото наказателно постановление, поради
което доводите в жалбата, че няма доказателства за точното местоположение на техническото
средство, са неоснователни.
Съдът намира, че НП е и материално законосъобразен. От доказателствата по делото става
ясно, че първоначално е издаден електронен фиш от мобилна система за видеоконтрол (а
впоследствие – след предоставяне на декларации за същото нарушение е издадено НП). В тази
връзка според настоящия съдебен състав постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 26
февруари 2014 година по тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими към
настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено
при действието на предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е
прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Прието е, че в
електронния фиш (респ. НП) трябва да се посочи и точното място на нарушението. С тези доводи
върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че след
постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна уредба. Приета е
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.). В наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Предвидено е изрично и попълването на протокол с ясно посочване
на мястото на контрол, на което се извършва заснемането. Ето защо всички цитирани в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при използването на т. нар. „мобилни
камери” са преодолени с приемането на цитираната Наредба. Налага се извод, че е налице нова
правна уредба, при която постановките на цитираните тълкувателно решение не са актуални и не
3
следва да бъдат вземани предвид. Както се посочи наредбата е обнародвана на 19.05.2015г.,
поради което към момента на извършване на нарушението е действала. С оглед новата уредба няма
пречка електронен фиш (а след представянето на декларации – и НП) да бъде издаван и при
заснемане на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата. От
събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с
автомобил, управляван от жалбоподателката, е осъществен от обективна и субективна страна
съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 15.12.2020г.,
13:54 часа, на главен път I-9, на км. 206, в населено място – с. Равда, в посока към гр. Варна, с
наказуема скорост от 116 км/ч (при отчитане на възможностите за допусната грешка от
техническото устройство), при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението е
било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от
протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от
средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния
номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на собствения на
жалбоподателя автомобил. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил
издаден електронен фиш на собственика на автомобила, но след подаване на декларация са
съставени АУАН, а впоследствие и НП на лицето, управлявало автомобила. Ето защо с НП
правилно на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП жалбоподателката е бил санкционирана с
налагане на наказание глоба в размер на 800 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за
срок от 3 месеца. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима
към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 66 км в час, т.е. в
рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда наказания за превишаване над 50 km/h в населено място - глоба
в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На
жалбоподателката са наложени наказания в посочените рамки.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателното постановление следва
да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001752 от 18.11.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на СТ. Т. ИЛЧ., ЕГН **********, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
наложени наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4